Комисията по петиции в Европарламента затвори петицията за въздействието на автомагистрала „Струма“ върху Кресненското дефиле и региона. Тя повече няма да бъде обсъждана, стана ясно след остър дебат в ЕП в Брюксел.

По време на обсъждането прехвърчаха и искри - видимо изнервен, депутатът Александър Йорданов обвини вносителя Димитър Василев, че лъже. Остро беше изказването и на Ангел Джамбазки.

Петиционната комисия се надява, че Европейската комисия ще одобри само този проект за магистралата през Кресна, който отчита техническите и екологичните критерии. Т.е. да не заплашва биоразнообразието и да не продължават пътнотранспортните произшествия, взели над 200 жертви през последните 9 години.

Аргументи и обвинения

В залата бе самият автор на петицията – екологът Димитър Василев. Той представи диапозитиви и заяви, че те показват колко малко и тясно е мястото, където магистралата излиза от пролома.

„Земите на голяма част от местните хора се унищожават. Това е най-плодородната земя, която те имат. Този район е горд с керацудата си. Това е единственото място, където се прави такова вино. Не са само птички и тревички, но и поминъкътн на един град, който 20 години вече се опитват да изселят“, каза активистът.

Според него е много опасен сегашният проект, когато се предвижда едното платно да бъде качено по-високо и да е доста отдалечено от другото:

„При спешни случаи ще се стига много трудно. Хората от рафтинга се чудят как ще спасят лодка, ако тя се обърне на 500 м от тях. Ще трябва да минават 50 км по горния или долния път“, продължи Василев.

След което обобщи:

„В България няма демокрация, а клептокрация.“

Тези думи ядосаха депутата Александър Йорданов от СДС и Европейската народна партия (ЕНП). И той извика по адрес на Василев:

„Няма да лъжеш! Как може така да се говори срещу България?“

В защита на петицията се изказа и Десислава Стоянова от екоздружението "За Земята".

Думата взе и Аурелиу Сусилиу от Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ в ЕК. Той отговаря за Румъния и България.

Португалецът припомни, че Комисията е изпратила до България уведомление относно финансирането на лот 3,2 от магистралата. Това е станало след анализ от страна на Брюксел на относимото европейско законодателство, включително това в сферата на екологията.

„Изпратихме писмо до българските компетентни органи с поредица от наблюдения и загриженост най-вече за съответствието със закон на ЕС. Българските власти трябва да отговорят. Крайният срок е 15 януари 2020 г. Така или иначе, бихме искали да уверим и вносителите на петицията, и парламентарната комисия, че ЕК неведнъж е заявявала пред компетентните органи, че ще одобри проекта само ако в него са отчетени всички технически и екологични съображения, за да се гарантира опазването на уникалното биологично разнообразие в района. Запазваме нашата позиция“, каза Сесилиу.

"Да се закрие петицията!"

С този призив завършваха изказванията си всички български евродепутати, които говориха.

„Плановете са проектирани съгласно атмосферен въздух, повърхностни води, подземни води, земни недра, земни, почви, растителен свят, животински свят, шум, ландшафт, културно наследство, здравни аспекти, хигиенни аспекти. Липсват обаче хората. 235 души са загинали за 9 години. Какво още трябва да се случи?“, попита Андрей Новаков (ГЕРБ, ЕНП).

Според него е крайно време хората в тази кратка 16-километрова отсечка да престанат да гинат.

Ангел Джамбазки от ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКП) обвини зелените, че въпросът за магистралата през Кресна се използва недопустимо и неправомерно за политически натиск в България и за натиск върху Еврокомисията.

„Пречи се, защото крайният срок е 2024 г. А изграждането на такъв обект ще е по-дълго. Целта е да бъде спрян, за да откаже ЕК финансирането“, заяви той.

Макар да бяха противници на дебата, след него Ангел Джамбазки и Димитър Василев демонстрираха приятелски отношения.

„Консерваторът“ се подигра със „зелените“ заради твърденията им, че ако бъде построена „Струма“ през дефилето, това ще удължи времето за пътуване до Благоевград. Това било първото във вселенската история подобно изказване.

Хората - част от биоразнообразието

Другият български „консерватор“ – Андрей Слабаков, изтъкна, че човекът също е част от биоразнообразието.

„Ако има застрашен вид по тези 16 километра, това са хората. Според мен няма в ЕС друго място, където на такова място да има такава концентрация на пътно-транспортни произшествия. Идеята да се вкарат двата пътя отгоре, е меко казано турбонеекологична. 14-15 на сто ще навлязат в „Натура 2000“. Сегашният проект е най-щадящият възможен вариант.“

Слабаков разказа също как прочел, че трябвало да се осигури и движение за каруците. И заяви, че живеем в XXI век, поради което е време тези превозни средства да отидат на третостепенните пътища.

Само две депутатки в защита на петицията

Единнствено датчанката Маргрете Аукен и латвийката Татяна Жданока от „Зелените“/Европейски свободен алианс (ЕСА) и поискаха петицията да бъде оставена отворена. Но не се получи.

„Аз единствена май искам да попитам всички български колеги, защото чухме ясната позиция на ЕК. И не чувам да се отговаря на нейните критики по почти всички елементи. Чух от вносителите на петицията, че очевидно има алтернативи. Ако трябва, да организираме мисия за установяване на фактите“, предложи Аукен.

Самата тя е била преди години на такава мисия у нас. Датчанката обаче не спомена подробности.

Арександър Йорданов, видимо успокоен, обвърза строежа на „Струма“ с най-висшата ценност в ЕС – човешкия живот. Той сподели, че когато пътува по магистралата от Генуа за Ница, за да посети дъщеря си във Франция, редовно в стъклото на колата му се разбиват пеперуди. Но никой не говори, че тази магистрала не трябва да я има.

А проект, подобен на този за Кресна, има в Северна Македония, край град Велес, на магистралата, свързваща Виена, Будапеща, Белград, Скопие и Атина. Точно там има две раздалечени едно от друго платна, каза Йорданов, който някога бе посланик в Скопие.

Накрая петиционерът Димитър Василев увери, че не е против магистралата. Но подкрепя вариант, оценен още през 2002 г. като приемлив.

Председателката на комисията Долорс Монсерат предложи петицията да бъде затворена, като отчете мнението на мнозинството членове. Двете „разбунтували се“ евродепутатки все пак настояха да бъдат чути и други техни колеги освен българските, а въпросът да бъде разгледан друг път.

Но петицията в крайна сметка бе затворена и повече няма да се обсъжда.