Article_top

Едно от предимствата да не си политик е, че можеш да изкажеш мнение, без да се тревожиш от последствия, засягащи много други хора.

Затова безстрашно си позволявам да кажа, че след първия ден от срещата си на върха в Лондон НАТО изглежда обезпокояващо разединена.

Може би - защото ключови лидери в нея говорят сякаш не са политици, т.е. сякаш не ги е грижа за хората, които носят последствията от думите им.

Седемдесетгодишният западен алианс може да не е в "мозъчна смърт", както радикално го диагностицира неотдавна френският президент Еманюел Макрон пред британското списание "Икономист". Но, че му има нещо на мозъчно ниво, е лесно да се види, макар това да е все още трудно за мнозина да признаят.

Да видим фактите от вчера.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който преди година заплашваше да извади страната си от НАТО поради несправедлива според него подялба на отбранителните разходи сред съюзниците, днес обвини Франция, че е готова да напусне алианса. 

Само четири часа преди насрочена среща с Макрон Тръмп не спести остри епитети по негов адрес, всички - предшествани от думата "много" - "много неуважителна", "много обидна", "много опасна". 

Президентът на САЩ не спести и традиционните нападки срещу Германия - за това, че според него отделя за Бундесвера много по-малко, отколкото икономиката й позволява. 

Лидерът на главния съюзник в НАТО, която той доскоро наричаше "остаряла" и подлагаше на унищожителна критика изведнъж обяви: "Станах по-голям фен на НАТО" (сякаш отбранителният пакт е фен клуб) , защото членовете на организацията се оказали "гъвкави" и увеличили разходите си за отбрана със $130 милиарда.

В тези реплики няма и помен от отговор по същество на въпросите, които Макрон постави в интервюто си за "Икономист", а именно - за липсата на координация между съюзниците; за изненадващото за тях американско изтегляне от Сирия и последвалата солова турска операция там срещу кюрдите - доскоро лоялни съюзници на международната коалиция срещу джихадистите.

Нещо повече, на фона на острия тон към главните европейски съюзници на САЩ, Тръмп намери добри думи за Турция, която доскоро плашеше със санкции, защото купува не американски, а руски зенитноракетни комплекси. 

"Харесвам Турция", каза Тръмп, добавяйки, че се разбира добре с нейния президент Реджеп Тайип Ердоган. "Той е добър член на НАТО или ще бъде."

А доскоро му пишеше: "Не бъдете твърдоглав, не бъдете глупак".

И това - в момент, когато Анкара се оптива да извива ръцете на европейските си партньори, като ги заплашва да наложи вето на програма за отбрана на балтийските държави, ако европейците не признаят за терористи сирийските кюрди, срещу които режимът на Ердоган воюва.

Случайно или не, днес ясно е очертана една "сирийска коалиция" срещу стара Европа - САЩ, Турция и Русия, под чийто благосклонен поглед станаха и американското изтегляне, и турската операция. Това е коалиция на "нелиберални демократи" каквито са президентите и на трите страни. И две от тях са членки на западния алианс, чиито източни членове очакват да ги пазят от третия, техен важен контрагент. Защо тогава обвиняват Макрон, че е предложил нов диалог с Русия? Какво по-различно иска той от тях?

Сянката на руската намеса в изборите на САЩ в полза на Тръмп още пада над сегашния американски президент. Какво да кажем за руските ракети С-400, за проекта за руска АЕЦ в Турция, за газопровода "Турски поток"? Защо той не се зловиди на САЩ като "Северен поток"?  

Ако има доволни от днешните новини от Лондон, между тях сигурно е руският президент Владимир Путин. Трансатлантическата връзка, която беше най-сигурното препятствие срещу руските геополитически амбиции в продължение на десетилетия, очевидно е в криза и очевидно причината за нея е на западния бряг на Атлантика.

За Източна Европа, която реагира с разбираема нервност на критиките на Макрон, остава въпросът - доколко може да се разчита на американски президент, който с впечатляваща фриволност мени диаметрало позициите си в рамките на дни и между две срещи на върха на НАТО?

Да, алиансът и най-мощната военна сила в него, нямат алтернатива, когато става дума за гарантиране на сигурността на Европа. Само че изминалите три години показаха, че тези гаранции са условни и че за Европа е спешно да създаде свои собствени. Няма защо  в Берлин да се сърдят на Макрон, че е изрекъл буквално тази тревожна реалност. Неговият предшественик Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел казваха същото в съвсем близкото минало.

 

Едно от предимствата да не си политик е, че можеш да изкажеш мнение, без да се тревожиш от последствия, засягащи много други хора.

Затова безстрашно си позволявам да кажа, че след първия ден от срещата си на върха в Лондон НАТО изглежда обезпокояващо разединена.

Може би - защото ключови лидери в нея говорят сякаш не са политици, т.е. сякаш не ги е грижа за хората, които носят последствията от думите им.

Седемдесетгодишният западен алианс може да не е в "мозъчна смърт", както радикално го диагностицира неотдавна френският президент Еманюел Макрон пред британското списание "Икономист". Но, че му има нещо на мозъчно ниво, е лесно да се види, макар това да е все още трудно за мнозина да признаят.

Да видим фактите от вчера.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който преди година заплашваше да извади страната си от НАТО поради несправедлива според него подялба на отбранителните разходи сред съюзниците, днес обвини Франция, че е готова да напусне алианса. 

Само четири часа преди насрочена среща с Макрон Тръмп не спести остри епитети по негов адрес, всички - предшествани от думата "много" - "много неуважителна", "много обидна", "много опасна". 

Президентът на САЩ не спести и традиционните нападки срещу Германия - за това, че според него отделя за Бундесвера много по-малко, отколкото икономиката й позволява. 

Лидерът на главния съюзник в НАТО, която той доскоро наричаше "остаряла" и подлагаше на унищожителна критика изведнъж обяви: "Станах по-голям фен на НАТО" (сякаш отбранителният пакт е фен клуб) , защото членовете на организацията се оказали "гъвкави" и увеличили разходите си за отбрана със $130 милиарда.

В тези реплики няма и помен от отговор по същество на въпросите, които Макрон постави в интервюто си за "Икономист", а именно - за липсата на координация между съюзниците; за изненадващото за тях американско изтегляне от Сирия и последвалата солова турска операция там срещу кюрдите - доскоро лоялни съюзници на международната коалиция срещу джихадистите.

Нещо повече, на фона на острия тон към главните европейски съюзници на САЩ, Тръмп намери добри думи за Турция, която доскоро плашеше със санкции, защото купува не американски, а руски зенитноракетни комплекси. 

"Харесвам Турция", каза Тръмп, добавяйки, че се разбира добре с нейния президент Реджеп Тайип Ердоган. "Той е добър член на НАТО или ще бъде."

А доскоро му пишеше: "Не бъдете твърдоглав, не бъдете глупак".

И това - в момент, когато Анкара се оптива да извива ръцете на европейските си партньори, като ги заплашва да наложи вето на програма за отбрана на балтийските държави, ако европейците не признаят за терористи сирийските кюрди, срещу които режимът на Ердоган воюва.

Случайно или не, днес ясно е очертана една "сирийска коалиция" срещу стара Европа - САЩ, Турция и Русия, под чийто благосклонен поглед станаха и американското изтегляне, и турската операция. Това е коалиция на "нелиберални демократи" каквито са президентите и на трите страни. И две от тях са членки на западния алианс, чиито източни членове очакват да ги пазят от третия, техен важен контрагент. Защо тогава обвиняват Макрон, че е предложил нов диалог с Русия? Какво по-различно иска той от тях?

Сянката на руската намеса в изборите на САЩ в полза на Тръмп още пада над сегашния американски президент. Какво да кажем за руските ракети С-400, за проекта за руска АЕЦ в Турция, за газопровода "Турски поток"? Защо той не се зловиди на САЩ като "Северен поток"?  

Ако има доволни от днешните новини от Лондон, между тях сигурно е руският президент Владимир Путин. Трансатлантическата връзка, която беше най-сигурното препятствие срещу руските геополитически амбиции в продължение на десетилетия, очевидно е в криза и очевидно причината за нея е на западния бряг на Атлантика.

За Източна Европа, която реагира с разбираема нервност на критиките на Макрон, остава въпросът - доколко може да се разчита на американски президент, който с впечатляваща фриволност мени диаметрало позициите си в рамките на дни и между две срещи на върха на НАТО?

Да, алиансът и най-мощната военна сила в него, нямат алтернатива, когато става дума за гарантиране на сигурността на Европа. Само че изминалите три години показаха, че тези гаранции са условни и че за Европа е спешно да създаде свои собствени. Няма защо  в Берлин да се сърдят на Макрон, че е изрекъл буквално тази тревожна реалност. Неговият предшественик Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел казваха същото в съвсем близкото минало.

Коментари

Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Франк Лойд Райт

Извод:

Трябва едно нещо да стане кристално ясно - НАТО не е военна организация, а икономическа. Целта и е да лобира за интересите на т.нар. военно-промишлен комплекс и да извива ръцете на членките си да купуват оръжие, предимно американско. Какво става, ако две членки имат конфликт, както се случи с Гърция и Турция по повод на Кипър? Ами оказва се, че нищо. НАТО не решава проблемите им, а производителите на оръжие продават и на двете страни...

Вие сте от троловете, които

Вие сте от троловете, които не заслужават да им се отговаря. Въпреки това ще го направя, защото дезинформацията трябва да се опровергава. Не е имало военен конфликт между Гърция и Турция по повод на Кипър. Има незаконна турска военна окупация на част от Кипър (който не е член на НАТО) на 20 юли 1974 г. в отговор на не по-малко незаконен опит за преврат в Кипър, пет дни по-рано, организиран от тогавашната военна хунта в Атина и подкрепен от крайнодесни сили в Кипър, които целят "еносис", т.е. сливане с Гърция. Така че военни действия между членки на НАТО не е имало. Технически опитът за преврат на 15 юли 1974 г. е извършен от кипърската национална гвардия, макар и разпореден от гръцката хунта, която малко след провала му пада от власт.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките срещу COVID-19 в контекста на увеличения брой случаи и началото на новата учебна година у нас и в световен мащаб?