Article_top

Историята в "Кухнята на султана“ на Озлем Кумрулар (изд. Прозорец) се развива през белязаната със сюрпризи в световната кулинария 1574 г., в която огромен пожар поглъща като гладна ламя султанските кухни на Топкапъ. Клуб Z публикува откъс.

Галата, това привлекателно неверническо гнездо, на чийто бряг жителите на Константиние преминаваха с лодки, ладии, салове или каквото намерят и по чиито улици блуждаеха разноезични тълпи от хора, отдавна се беше превърнало в място и средище на похот и разгул. Това най-видно свърталище на всякакви удоволствия и грях, удавено във вино и наслади, правеше невъзможно кой да е правоверен да премине през райската врата.

В часовете, в които мургавите, мустакати и обгорели алжирци излизаха на разходка, хванали под ръка любимите си левенти, шепнейки им на ушенце любовни думи, яките и мускулести мъжаги от отсрещния бряг на султанския град се спотаяваха по тъмни вертепи или ергенски квартири, прегърнали по някоя уличница.

Както джамиите на стария град не оставаха никога без правоверни, така от тая населена с християни страна на брега механите диктуваха положението. След като слънцето се оттеглеше в леговището си, любителите на удоволствията плъпваха навсякъде и червеният огън започваше да се лее като вода от бъчвата в каната и от каната в чашите и тези, които денем се уповаваха на Бога, вечер се отдаваха на бог Дионисий. Е, имаше и такива, дето пред нито един бог не свеждаха глава или я свеждаха пред множество богове, но с тяхното въжеиграчество нито един праведен не можеше да излезе наглава.

Чревоугодниците, отдавайки заслуженото на израза „Денят си има нощ“, намираха тук най-прясната риба и хапваха най-белия хляб. Най-месестите от морските твари – най-предпочитаната храна на християните по пости – се сервираха именно по тези маси. Отгледаното с любов по полята на Румелия одринско грозде, след като се превърнеше в черна руйна течност в бъчвите на греха, тук се изливаше обилно в коремите на разни сластолюбци.

Всякакъв вид салати, туршии, мезета и саламури привършваха земния си път в ненаситните гърла на чревоугодниците. Най-вкусният таратор, направен от мляко, орехи и копър, най-месестите гъби, изпържени с яйца и чисто масло, най-прясното сирене, докарано от Муду̀рну , облажаваха първо тукашните поданици на султана.

На рибния пазар на този нечестив квартал неизброими видове риба очакваха купувачите си. Множество от тях, оставени на милостта на изгарящото слънце, по цял ден се сушаха върху керемидите или нанизани на пръчки и чакаха деня, в който ще се превърнат в мезе на някоя от масите. Още толкова бяха осолени и напълнени в бъчви. Напоследък уловът беше в такова изобилие, че който си пъхнеше ръката в морето пред къщата на Големия евреин, тутакси скутът му се напълваше с риба.

Ах, ти жива вода! Ах, огнена украса за простосмъртните устни! Ах, райска течност, на която правоверните не устояват и трупат грехове с хиляди. Критско, кипърско, хиоско, едремитско вино, кое от кое по-вкусно и по-омайно.

В тези развеселяващи сърцата средища на приказки и приятелства се насищаха не само стомасите, а и ушите на посетителите. Както вкусът на приготвената с чеснов таратор и оцет риба-меч оставаше на небцето дни наред, така и клюките, носещи се от уста на уста над масите, тези гнезда на хиляди дяволии и интриги, месеци наред ехтяха в ушите. Празните приказки се редяха една след друга и се предаваха нататък, като всеки добавяше и нещо от себе си.

Докато тази тарапана от хора с невероятна бързина като невидяла оплячкосваше масите, сякаш атакува неприятел във война, и никой не знаеше кой кому служи и чия ръка в кой джоб бърка, всеки шушукаше в ухото на другия и разни хартийки постоянно подхвърчаха насам-натам и къде под масата, къде над нея, се разнасяха от джоб в джоб, излизаха от расо, влизаха в пелерина, измъкваха се от чалма и се вмъкваха в хастара на някоя шапка с пера.
 

 

Историята в "Кухнята на султана“ на Озлем Кумрулар (изд. Прозорец) се развива през белязаната със сюрпризи в световната кулинария 1574 г., в която огромен пожар поглъща като гладна ламя султанските кухни на Топкапъ. Клуб Z публикува откъс.

Галата, това привлекателно неверническо гнездо, на чийто бряг жителите на Константиние преминаваха с лодки, ладии, салове или каквото намерят и по чиито улици блуждаеха разноезични тълпи от хора, отдавна се беше превърнало в място и средище на похот и разгул. Това най-видно свърталище на всякакви удоволствия и грях, удавено във вино и наслади, правеше невъзможно кой да е правоверен да премине през райската врата.

В часовете, в които мургавите, мустакати и обгорели алжирци излизаха на разходка, хванали под ръка любимите си левенти, шепнейки им на ушенце любовни думи, яките и мускулести мъжаги от отсрещния бряг на султанския град се спотаяваха по тъмни вертепи или ергенски квартири, прегърнали по някоя уличница.

Както джамиите на стария град не оставаха никога без правоверни, така от тая населена с християни страна на брега механите диктуваха положението. След като слънцето се оттеглеше в леговището си, любителите на удоволствията плъпваха навсякъде и червеният огън започваше да се лее като вода от бъчвата в каната и от каната в чашите и тези, които денем се уповаваха на Бога, вечер се отдаваха на бог Дионисий. Е, имаше и такива, дето пред нито един бог не свеждаха глава или я свеждаха пред множество богове, но с тяхното въжеиграчество нито един праведен не можеше да излезе наглава.

Чревоугодниците, отдавайки заслуженото на израза „Денят си има нощ“, намираха тук най-прясната риба и хапваха най-белия хляб. Най-месестите от морските твари – най-предпочитаната храна на християните по пости – се сервираха именно по тези маси. Отгледаното с любов по полята на Румелия одринско грозде, след като се превърнеше в черна руйна течност в бъчвите на греха, тук се изливаше обилно в коремите на разни сластолюбци.

Всякакъв вид салати, туршии, мезета и саламури привършваха земния си път в ненаситните гърла на чревоугодниците. Най-вкусният таратор, направен от мляко, орехи и копър, най-месестите гъби, изпържени с яйца и чисто масло, най-прясното сирене, докарано от Муду̀рну , облажаваха първо тукашните поданици на султана.

На рибния пазар на този нечестив квартал неизброими видове риба очакваха купувачите си. Множество от тях, оставени на милостта на изгарящото слънце, по цял ден се сушаха върху керемидите или нанизани на пръчки и чакаха деня, в който ще се превърнат в мезе на някоя от масите. Още толкова бяха осолени и напълнени в бъчви. Напоследък уловът беше в такова изобилие, че който си пъхнеше ръката в морето пред къщата на Големия евреин, тутакси скутът му се напълваше с риба.

Ах, ти жива вода! Ах, огнена украса за простосмъртните устни! Ах, райска течност, на която правоверните не устояват и трупат грехове с хиляди. Критско, кипърско, хиоско, едремитско вино, кое от кое по-вкусно и по-омайно.

В тези развеселяващи сърцата средища на приказки и приятелства се насищаха не само стомасите, а и ушите на посетителите. Както вкусът на приготвената с чеснов таратор и оцет риба-меч оставаше на небцето дни наред, така и клюките, носещи се от уста на уста над масите, тези гнезда на хиляди дяволии и интриги, месеци наред ехтяха в ушите. Празните приказки се редяха една след друга и се предаваха нататък, като всеки добавяше и нещо от себе си.

Докато тази тарапана от хора с невероятна бързина като невидяла оплячкосваше масите, сякаш атакува неприятел във война, и никой не знаеше кой кому служи и чия ръка в кой джоб бърка, всеки шушукаше в ухото на другия и разни хартийки постоянно подхвърчаха насам-натам и къде под масата, къде над нея, се разнасяха от джоб в джоб, излизаха от расо, влизаха в пелерина, измъкваха се от чалма и се вмъкваха в хастара на някоя шапка с пера.
 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Каква ще бъде следващата работа на главния прокурор Иван Гешев?