„Колеги, ние в момента сме се съсредоточили върху Зеления пакт с едната ръка, а с другата ще пуснем хиляди тежкотоварни машини да пътуват нагоре-надолу по Европа.“

Това казал премиерът Бойко Борисов на европейските лидери по време на разговорите снощи на последната за годината среща помежду им в Брюксел.

Борисов коментира пред български журналисти постигнатото споразумение през нощта срещу 12 декември по пакета „Мобилност“, предвиждащо връщане на камионите поне веднъж на 8 седмици в страната, в която е базирана фирмата. България е сред главните противници на тази идея.

„Да, ще кажат, че шофьорите им ще пътуват със самолети. Но това ще натовари и въздуха със самолети, и транспортните артерии с автомобили. Пак са вредни емисии“, каза Борисов.

И заключи, че дискусията по тази тема нито е приключила, нито ще й дадем да приключи. И именно затова ще заведем дело в ЕС, както обеща вчера транспортният министър Росен Желязков.

Изобщо имало много детайли за доуточняване. Защото богатите държави, които са най-заклети привърженици на Зеления пакт, най-много са „аутсорсвали“ производства в Китай, Виетнам или другаде.

За Зеления пакт - когато ЕС толкова твърдо реши...

„Много общо трябва да се говорят нещата, за да бъде информирана българската общественост какво е Зелен пакт и Зелена сделка“, коментира министър-председателят.

(Всъщност става дума за едно и също нещо – б.р.)

Колкото до въглеродния неутралитет до 2050 г., никой не искал да назове нещата с истинските им имена. Но това означавало нулеви емисии.

Неутралитетът е главната цел, поставена в приетите снощи заключения на Европейския съвет.

„Затова ние много се борихме и ядрената енергия да влезе в енергийния микс. Постижението е, че всяка една държава сама определя енергийния си микс. Вчера надълго разговаряхме с Урсула (Фон дер Лайен, председател на Еврокомисията – б.р.), след това тя изпрати експерти в нашето представителство. Запознахме я много детайлно с това колко енергия произвеждаме от въглища, колко от зелени енергии, колко от ядрените ни реактори, какви са ни плановете за следващите 5-10-15 години. Тази тема изисква един национален консенсус. Когато ЕС толкова твърдо реши да прокара една своя политика, какъвто е Зеленият пакт, той ще я прокара – с едни или други инструменти, но тя ще стане факт“, категоричен бе Бойко Борисов.

И допълни, че в България винаги сме поставяли здравето, чистотата на въздуха на първо място в своите програми и трябва да кажем какво е бъдещето на въглищата за 5-10-15-20 години.

„Имаме период 30 години и през тях трябва да кажем какво ще се случи след тях - много бавно, много плавно, по никакъв начин миньорите, работещите в тази сфера, а и самият енергиен микс да не пострада, съвместно с Еврокомисията. Един много сложен фонд от 100 милиарда ще подпомогне държавите, които имат повече вредно производствот на електроенергия, да си регулират тези процеси. Мисля, че се даде необходимото време и дистанция, за да станат бавно процесите. Но те ще станат, защото Европа твърдо е решила да бъде водеща“, каза Борисов.

България не губи пари от бюджета на ЕС

Важно е, че макар че вече Великобритания почти сигурно няма да плаща вноски в ЕС, България няма да загуби пари. Те дори ще са повече. Нищо, че ще имаме 80 милиона по-малко за кохезия, каза Борисов.

„Имаме нови 250 милиона евро, които можем да похарчим за слабо развитите ни региони – Северозапада, Родопите. Ако успеем да защитим този бюджет без британската вноска, мисля, че ще е добре за България“, смята премиерът.

За Русия

За първи път от много време насам на Европейския съвет е казано нещо добро за Русия, отговори премиерът на въпрос на Клуб Z. Припомнихме му неговите думи от вчера в централата на НАТО, че иска баланс с проекти като АЕЦ „Белене“ и „Турски поток“, от една страна, и „координационен зцентър на НАТО - от друга. Както и това, че на срещата си европейските лидери се споразумяха да продължат санкциите срещу Русия.

Ето какъв бе отговорът му:

„Макрон и Меркел ни информираха много подробно за срещата на Нормандската четворка. За радостен оптимизъм още няма място, но има няколко безспорни факта – това, че Украйна и Русия се договориха за освобождаването на затворници и връщането на кораби. Сега ако се разберат и за провеждането на избори в Донбас. За първи път чух толкова оптимистични неща. Те, разбира се, не са довършени и затова останаха санкциите. Но пък други колеги – да не споменавам имена, че всъщност американските инвестиции в Русия по време на санкциите са 35 милиарда долара.“

Същевременно Борисов изтъкна днес, че има голям инвеститорски интерес към „Белене“. Той идвал от Китай, Южна Корея, САЩ, Русия, от много места. Но тъй като в момента тече процедура, той не бих искал дори да се изказва по темата.

Борисов повтори колко голям успех е било решението всяка държава сама да си определя енергийния микс:

„Защото това ни прави по-свободни в преговорите и намирането на стратегически инвеститори. „Балкански поток“, както го наричаме, дава възможност, ако кажем след 15, 20 или 25 години плавно да затваряме въглищните централи, трябва да ги заместим. Най-подходящо ще е с газ. Трябва да гарантираме газовите доставки. Гарантираме ги по два начина. Единият е чрез интерконектора с Гърция, където идва газ и от Азербайджан. Даваме възможност да се търси крайният потребител. А САЩ признаха България за основен гадов разпределител на Балканите. Това е включено и в стратегията на врокомисията. Както виждате, никой не повдига въпроса по тази тема.“

ЕС сам вкара Турция в играта. Гърция и Кипър да се оправят сами

Борисов бе попитан не се ли опасява, че след изтичането на 31 декември на договора между Русия и Украйна преносът на газ към Европа по този тръбопровод може да спре.

„Няма да спре. Зависимите от продажбата на газ са компаниите, които го произвеждат. Как ще го спрат? Нали формират бюджета на базата на фактурите, които ни пращат и ние осребряваме. Обратното – все повече компании искат да докарат газ“, отговори той.

Оттам премиерът премина и към ролята на Турция.

„Снощи много остро попитах някои колеги спирането на „Южен поток“ не направи ли Турция основен разпределител. Не вкарахте ли вие Турция в играта? Защото ако имаше сега „Южен поток“, Еврокомисията щеше да има инструмента „България - Украйна“. Сега вече има трети играч. И това си го направихме ние, Европейският съюз.“

Той допълни, че от снощи европейските лидери се изказват много меко за Анкара.

„Защото всички отчитат, че споразумението за миграцията трябва да продължи, че Турция е на много важно място в света. Никой вече не говори за санкции за износ на оръжие към Турция. На колегите от Гърция и Кипър казах да намерят инструменти и да се оправят сами. Да, подкрепям ги всякак, но Турция играе в момента изключително важна роля в региона“, обясни българският министър-председател.