Article_top

"Писмото“ – така е озаглавен един от ранните разкази на Туве Янсон, публикуван през 1935 година. Последната глава на краткия роман „Честна игра“ от 1989 г. носи същото заглавие. Темата и в двата случая е значението на едно писмо – нещо, което е добре известно на Туве Янсон. Тя поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими. В творчеството ѝ писмата изобилстват, и то в най-различни форми – от поклащащи се върху вълните писъмца в бутилки до съобщения и епистоларни разкази. На различни места се пишат, изпращат и четат писма. А на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик.

Клуб Z публикува откъс от "Писма от Туве" (изд. "Жанет 45").

 

Париж, четвъртък, 14 април 1938 година


Моя любима мамо!

Днес е сиво и студено – сигурно и тази година ще вали на Разпети петък. Не отидох при Оли, за да успея да подготвя платната за Държавния конкурс. Току-що слязох да си купя закуска за 4 франка - pain blanc, масло, кашкавал, варен фасул. Сега, въпреки че днес е „предпразничен ден“, а аз не знам къде да си дяна ръцете и зъбите (както казва Самю ) от нервност заради полуизсъхналите tableau, не мога да се сдържа да не напиша малко по-дълъг отговор на двете ти възхитителни писма. Или дали може би не са дори три?

Толкова ми е приятно да разговарям с теб за всичко, което ми хрумва; вече почти не става въпрос за писма – не се старая да напиша елегантен завършек, а ти просто си тук при мен за кратко, докато пуша цигарата си след ядене. Въздържанието трая само една седмица, затова няма да се сдобия с шапка. Или може би само с някоя мъничка. Имаш право, че засега мога да карам без, въпреки че не е много шик, но на чужденците им е позволено. Сега поне запалвам първата цигара едва след закуска и пуша много по-малко от преди – освен това вече знам, че мога да спра, ако искам.

Представи си, след известно време ще стана първа красавица, защото в радостта си от „успеха“ в Залата на изкуствата  (едва сега започвам да го осъзнавам наистина!) си поръчах сив костюм за разходки! Това май е истинско безумие! Но купих толкова евтино плата в един gros  магазин за мъжко облекло на rue du Temple . Отидох там и казах, че купувам за един шивач (което донякъде беше истина). Тук човек придобива дързост – необходимо е, иначе безпомощността и самотата те заливат като големи вълни. Представи си, с черни ръкавици, шапка и найлонови чорапи и с обувките, които би могла да изпратиш по татко, и нещичко синьо или розово на врата! Вече бях на една проба и ще стане красиво! Ето така.

Освен това се накъдрих. Трябваше да направя всичко това, защото известно време бях унила заради рисуването, Фери и самата мен. Нали знаеш, тези неща могат да помогнат – доста е смешно, но е истина. През последните дни пръскам маслени бои около себе си като обезумяла. Оли е на село и рисува дървета, преди навсякъде да засадят „спанак“, освен това имат един модел, който на мен категорично не ми допада, защото прекалено много прилича на една жена, от която ме беше страх като дете, затова няма голямо значение, че ще работя у дома тази седмица. Следващата ще рисуват приятен натюрморт с миди.

Не, не, няма да се върна в Beaux Arts. Но както казах, опитът си струваше онези 300. А когато се върна у дома, ще изкарам пари от това, ще пиша за школата. Сега искам само да рисувам, а през останалото време да разглеждам и „да съществувам“. Едва сега усещам, че мога да започна да работя сериозно и спокойно. Сигурно ще остана при Оли поне до 15-и май, а след това много ми се иска да отида в Бретан. Някъде, където има море, вятър и нисък бряг с всички възможни бодливи, любопитни растения, и с местно население с красиви носии и много лодки с боядисани платна. Нали знаеш, човек понякога си създава такава красива представа за някое място, което никога не е виждал, и е напълно убеден, че трябва да съвпада с действителността.

Сигурно ще замина сама, защото така се чувствам най-добре. Всички тук обещават, планират и казват толкова много, но не държат на обещанията си. А аз започвам да се уча да се забавлявам съвсем сама. Карлстет ми даде един адрес, където казва, че има всичко, което искам. Той наскоро се върна от Африка, където изхабил 50 литра одеколон, за да се предпази от епидемията от тиф, направил 400 скици и купил брокат и украшения в обезпокоителни количества. Сега обмисля да вземе със себе си няколко пауна във Финландия и през ден ходим на битпазара, за да търсим леопардова кожа!

Утре изпращам платната си, може би още тази вечер, ако успеят да изсъхнат (сега рисувам почти единствено с „Мастикс“), препоръчано и с тегло точно 2 кг. Тъй като излиза много скъпо, бях принудена да направя подбор и затова изпращам: 1. „Жената до огледалото“ (същата, която Ирина ще изложи), 4. Натюрморта с куклата, 2. Натюрморта с бутилката с вино, 8. анемоните, 3. Реката край Женвил, 5. апашката изба, 7. Ателието на Оли, 6. моята хотелска стая и едно платно (9) с момиче с лилиуми, която нахвърлих за два дни с най-безумната предизложбена припряност. Може би е по-разумно все пак да изпратя изложените в момента картини, те поне заемат определена сигурна позиция в благоразположението на силните на деня.

Вие ще видите, ти и татко. Във всички случаи съм убедена, че и автопортретът, и прозорецът на ателието са по-добри от Това, което направих сега. Музата ми е свидетел за това, между другото. Зарадвах се да чуя, че според Ирина съм постигнала напредък, но въпреки неоспоримия си талант, тя все пак не е безапелационен авторитет. Не се притеснявайте да пишете, че не ви харесват картините ми. Мислех да ги изпратя заедно със зимните дрехи, но когато се обадих на ФОА, те казаха, че ще отнеме поне 15 дни да се изпрати куфарът у дома. Затова той ще пристигне по-късно, съдържащ също останалите картини и графиките. […]

Знаеш ли, страшно приятно ми стана да чуя, че хората харесват творбите ми. Известно време бях толкова потисната, че си представих бързото си падение до посредствена художничка, която кара предците си да се срамуват от нея. Но вече пак вярвам в себе си.

Сега, след като, поне в близките четири седмици, няма да пътувам, в това отношение е все едно кога ще пристигне татко. Знам, че никак не обича да взима решения предварително. Само ми пиши няколко дни по-рано и кажи дали да търся стая за него.

Ирина с основание държи високи цени. (Или по-точно баща й.) Аз съм доволна от моите, не искам да ги повишавам, поне засега. Това между другото би било глупаво – кой тъпак ще купи платна над 2500, ако не е някой като Серлакиус ! Между другото той беше тук и купуваше френски творби като обезумял. Така Финландия се издигна значително в очите на френските художници. Богата страна, която държи да подкрепя културата!

Не е ли по-хитро да взема целия си багаж в Бретан и после да отпътувам направо от там за вкъщи? Но по-късно ще реша. Всъщност знаеш ли, обмислям една „мързелива седмица“ за мен някъде. Така човек може да научи доста. Фери планираше “en ce temps là ” една седмица по Великден във Фонтенбльо, където да живеем и рисуваме заедно, до голяма степен всичко се провали, защото аз надуших нещо гнило и отказах. Нямам много доверие на младежи, които искат да ме отведат „на малко, самотно местенце, където ще бъдем на спокойствие в някоя идилична страноприемница, за да рисуваме.“ Може би ако поне разнообразяваха формулировката, но съм я чувала вече три пъти един след друг.

А, да, сега тук по улиците е спокойно. Мисля, че финландските вестници значително преувеличават. Колко се радвам, че празненството се е получило толкова весело! Беше ми тъжно, че ти често се чувстваше някак встрани. И е прекрасно, че си пяла в Сдружението на графиците! Няма да им се отрази зле, там всички до един са напълно склерозирали духовно. Ирина има право, че творците ни са мрачни и не изпитват радост от работата. Тук радостта понякога е едва ли не прекалено голяма. Имам предвид Beaux Arts (в сравнение с „Атенеум“). Да, можех да ходя там, „за да се забавлявам“, но картините сигурно нямаше да станат толкова хубави, само кафяво-върху-кафяво.

Жалко за баба. Нищо сериозно не се е случило с крака й, надявам се, но знаеш, че тя винаги толкова се разстройва, когато се разболее от нещо. Разбира се, че ще й пиша. Веднага, щом изпратя платната си. Знаех си, че Ирина ще ти допадне. Значи баща й вече я е затворил при статива. Това момиче е ненормално хрисимо.

Торщен писа и на мен, по-скоро вдигна тревога, защото не се бях обаждала няколко седмици. Питаше дали целта ми е той „да изчезне позорно от погледа ми“. Толкова е глупаво да се чувстваш забравен и в немилост, ако другият не е писал известно време! Вчера получих първото писмо от Карин Клеве. Но това не е причина да й се разсърдя. Било й е трудно, горката, сега напуска Шьолд  и се опитва да влезе в Академията. Няма да идва тук тази пролет. Сега пак ще се захвана с платното си. Писмото стана малко объркано, но до врата съм се омацала с боя. Всичко най-добро, прегърни татко и момчетата.

Голяма прегръдка от твоята Нопе

П. П. Сега седя и чакам „Мастиксът“ да изсъхне до 7 часа, когато затварят пощата. Ако има някое червено или зелено петно, което например е прекалено ярко, нищо не пречи да го посмекчиш с малко маслена боя. Аз самата вече наистина не виждам кое става и кое е отишло по дяволите, само се радвам да се отърва от цялата тази цапаница! Можеш да задържиш снимките на Фери. Когато пълня куфара, може би ще изпратя и тези на Зоме, за да видиш как изглеждаше той. Благодаря за сините съсънки! Тук има само теменужки. ЦЕЛУВКА!

Туве

 

"Писмото“ – така е озаглавен един от ранните разкази на Туве Янсон, публикуван през 1935 година. Последната глава на краткия роман „Честна игра“ от 1989 г. носи същото заглавие. Темата и в двата случая е значението на едно писмо – нещо, което е добре известно на Туве Янсон. Тя поддържа активна кореспонденция и пише многобройни и дълги послания на роднини, приятели и любими. В творчеството ѝ писмата изобилстват, и то в най-различни форми – от поклащащи се върху вълните писъмца в бутилки до съобщения и епистоларни разкази. На различни места се пишат, изпращат и четат писма. А на скрина в дневната на муминската къща лежи пролетното писмо на Снусмумрик.

Клуб Z публикува откъс от "Писма от Туве" (изд. "Жанет 45").

 

Париж, четвъртък, 14 април 1938 година


Моя любима мамо!

Днес е сиво и студено – сигурно и тази година ще вали на Разпети петък. Не отидох при Оли, за да успея да подготвя платната за Държавния конкурс. Току-що слязох да си купя закуска за 4 франка - pain blanc, масло, кашкавал, варен фасул. Сега, въпреки че днес е „предпразничен ден“, а аз не знам къде да си дяна ръцете и зъбите (както казва Самю ) от нервност заради полуизсъхналите tableau, не мога да се сдържа да не напиша малко по-дълъг отговор на двете ти възхитителни писма. Или дали може би не са дори три?

Толкова ми е приятно да разговарям с теб за всичко, което ми хрумва; вече почти не става въпрос за писма – не се старая да напиша елегантен завършек, а ти просто си тук при мен за кратко, докато пуша цигарата си след ядене. Въздържанието трая само една седмица, затова няма да се сдобия с шапка. Или може би само с някоя мъничка. Имаш право, че засега мога да карам без, въпреки че не е много шик, но на чужденците им е позволено. Сега поне запалвам първата цигара едва след закуска и пуша много по-малко от преди – освен това вече знам, че мога да спра, ако искам.

Представи си, след известно време ще стана първа красавица, защото в радостта си от „успеха“ в Залата на изкуствата  (едва сега започвам да го осъзнавам наистина!) си поръчах сив костюм за разходки! Това май е истинско безумие! Но купих толкова евтино плата в един gros  магазин за мъжко облекло на rue du Temple . Отидох там и казах, че купувам за един шивач (което донякъде беше истина). Тук човек придобива дързост – необходимо е, иначе безпомощността и самотата те заливат като големи вълни. Представи си, с черни ръкавици, шапка и найлонови чорапи и с обувките, които би могла да изпратиш по татко, и нещичко синьо или розово на врата! Вече бях на една проба и ще стане красиво! Ето така.

Освен това се накъдрих. Трябваше да направя всичко това, защото известно време бях унила заради рисуването, Фери и самата мен. Нали знаеш, тези неща могат да помогнат – доста е смешно, но е истина. През последните дни пръскам маслени бои около себе си като обезумяла. Оли е на село и рисува дървета, преди навсякъде да засадят „спанак“, освен това имат един модел, който на мен категорично не ми допада, защото прекалено много прилича на една жена, от която ме беше страх като дете, затова няма голямо значение, че ще работя у дома тази седмица. Следващата ще рисуват приятен натюрморт с миди.

Не, не, няма да се върна в Beaux Arts. Но както казах, опитът си струваше онези 300. А когато се върна у дома, ще изкарам пари от това, ще пиша за школата. Сега искам само да рисувам, а през останалото време да разглеждам и „да съществувам“. Едва сега усещам, че мога да започна да работя сериозно и спокойно. Сигурно ще остана при Оли поне до 15-и май, а след това много ми се иска да отида в Бретан. Някъде, където има море, вятър и нисък бряг с всички възможни бодливи, любопитни растения, и с местно население с красиви носии и много лодки с боядисани платна. Нали знаеш, човек понякога си създава такава красива представа за някое място, което никога не е виждал, и е напълно убеден, че трябва да съвпада с действителността.

Сигурно ще замина сама, защото така се чувствам най-добре. Всички тук обещават, планират и казват толкова много, но не държат на обещанията си. А аз започвам да се уча да се забавлявам съвсем сама. Карлстет ми даде един адрес, където казва, че има всичко, което искам. Той наскоро се върна от Африка, където изхабил 50 литра одеколон, за да се предпази от епидемията от тиф, направил 400 скици и купил брокат и украшения в обезпокоителни количества. Сега обмисля да вземе със себе си няколко пауна във Финландия и през ден ходим на битпазара, за да търсим леопардова кожа!

Утре изпращам платната си, може би още тази вечер, ако успеят да изсъхнат (сега рисувам почти единствено с „Мастикс“), препоръчано и с тегло точно 2 кг. Тъй като излиза много скъпо, бях принудена да направя подбор и затова изпращам: 1. „Жената до огледалото“ (същата, която Ирина ще изложи), 4. Натюрморта с куклата, 2. Натюрморта с бутилката с вино, 8. анемоните, 3. Реката край Женвил, 5. апашката изба, 7. Ателието на Оли, 6. моята хотелска стая и едно платно (9) с момиче с лилиуми, която нахвърлих за два дни с най-безумната предизложбена припряност. Може би е по-разумно все пак да изпратя изложените в момента картини, те поне заемат определена сигурна позиция в благоразположението на силните на деня.

Вие ще видите, ти и татко. Във всички случаи съм убедена, че и автопортретът, и прозорецът на ателието са по-добри от Това, което направих сега. Музата ми е свидетел за това, между другото. Зарадвах се да чуя, че според Ирина съм постигнала напредък, но въпреки неоспоримия си талант, тя все пак не е безапелационен авторитет. Не се притеснявайте да пишете, че не ви харесват картините ми. Мислех да ги изпратя заедно със зимните дрехи, но когато се обадих на ФОА, те казаха, че ще отнеме поне 15 дни да се изпрати куфарът у дома. Затова той ще пристигне по-късно, съдържащ също останалите картини и графиките. […]

Знаеш ли, страшно приятно ми стана да чуя, че хората харесват творбите ми. Известно време бях толкова потисната, че си представих бързото си падение до посредствена художничка, която кара предците си да се срамуват от нея. Но вече пак вярвам в себе си.

Сега, след като, поне в близките четири седмици, няма да пътувам, в това отношение е все едно кога ще пристигне татко. Знам, че никак не обича да взима решения предварително. Само ми пиши няколко дни по-рано и кажи дали да търся стая за него.

Ирина с основание държи високи цени. (Или по-точно баща й.) Аз съм доволна от моите, не искам да ги повишавам, поне засега. Това между другото би било глупаво – кой тъпак ще купи платна над 2500, ако не е някой като Серлакиус ! Между другото той беше тук и купуваше френски творби като обезумял. Така Финландия се издигна значително в очите на френските художници. Богата страна, която държи да подкрепя културата!

Не е ли по-хитро да взема целия си багаж в Бретан и после да отпътувам направо от там за вкъщи? Но по-късно ще реша. Всъщност знаеш ли, обмислям една „мързелива седмица“ за мен някъде. Така човек може да научи доста. Фери планираше “en ce temps là ” една седмица по Великден във Фонтенбльо, където да живеем и рисуваме заедно, до голяма степен всичко се провали, защото аз надуших нещо гнило и отказах. Нямам много доверие на младежи, които искат да ме отведат „на малко, самотно местенце, където ще бъдем на спокойствие в някоя идилична страноприемница, за да рисуваме.“ Може би ако поне разнообразяваха формулировката, но съм я чувала вече три пъти един след друг.

А, да, сега тук по улиците е спокойно. Мисля, че финландските вестници значително преувеличават. Колко се радвам, че празненството се е получило толкова весело! Беше ми тъжно, че ти често се чувстваше някак встрани. И е прекрасно, че си пяла в Сдружението на графиците! Няма да им се отрази зле, там всички до един са напълно склерозирали духовно. Ирина има право, че творците ни са мрачни и не изпитват радост от работата. Тук радостта понякога е едва ли не прекалено голяма. Имам предвид Beaux Arts (в сравнение с „Атенеум“). Да, можех да ходя там, „за да се забавлявам“, но картините сигурно нямаше да станат толкова хубави, само кафяво-върху-кафяво.

Жалко за баба. Нищо сериозно не се е случило с крака й, надявам се, но знаеш, че тя винаги толкова се разстройва, когато се разболее от нещо. Разбира се, че ще й пиша. Веднага, щом изпратя платната си. Знаех си, че Ирина ще ти допадне. Значи баща й вече я е затворил при статива. Това момиче е ненормално хрисимо.

Торщен писа и на мен, по-скоро вдигна тревога, защото не се бях обаждала няколко седмици. Питаше дали целта ми е той „да изчезне позорно от погледа ми“. Толкова е глупаво да се чувстваш забравен и в немилост, ако другият не е писал известно време! Вчера получих първото писмо от Карин Клеве. Но това не е причина да й се разсърдя. Било й е трудно, горката, сега напуска Шьолд  и се опитва да влезе в Академията. Няма да идва тук тази пролет. Сега пак ще се захвана с платното си. Писмото стана малко объркано, но до врата съм се омацала с боя. Всичко най-добро, прегърни татко и момчетата.

Голяма прегръдка от твоята Нопе

П. П. Сега седя и чакам „Мастиксът“ да изсъхне до 7 часа, когато затварят пощата. Ако има някое червено или зелено петно, което например е прекалено ярко, нищо не пречи да го посмекчиш с малко маслена боя. Аз самата вече наистина не виждам кое става и кое е отишло по дяволите, само се радвам да се отърва от цялата тази цапаница! Можеш да задържиш снимките на Фери. Когато пълня куфара, може би ще изпратя и тези на Зоме, за да видиш как изглеждаше той. Благодаря за сините съсънки! Тук има само теменужки. ЦЕЛУВКА!

Туве

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията