Article_top

В едноименния роман Джордж Оруел си представи Великобритания през 1984 г. по един ужасяващ начин – като тоталитарна държава, в която всеки е наблюдаван всяка секунда, а от поведението, думите, действията и дори от мислите му зависи каква е позицията му в обществото.

Преди няколко години комунистически Китай започна да превръща този фантастичен хорър в реалност. Първите новини за т.нар. система за социален кредит, които се появиха още през 2014 г., не бяха възприети сериозно – дори не бяха отразени веднага в световните медии. На пръв поглед идеята да следиш поведението на всеки един гражданин изглеждаше абсурдно в съвременния свят.

Но всъщност именно модерните технологии направиха това възможно. Ако трябва да бъдем обективни, описаното в "1984" от Оруел е технологично невъзможно да се случи в края на миналия век. Беше невъзможно дори само преди десетилетие. Развитието на световната мрежа, на компютърните процесори, разрастващата се система от камери и възможности за наблюдение, обединяването и индексирането на огромни бази данни – без всичко това СССР например можеше само да си мечтае за онова, което Китай постига в момента.

Кредит? Нямат ли и САЩ "кредитен рейгинг"?

Всъщност имат. И първоначалната идея в Китай на пръв поглед не се различава сериозно от американската. Накратко – всичко започва като начин в една огромна държава да се следи кой има дългове и кой не. През 2013 г. върховният съд на Китай започва черен списък на длъжниците с 32 000 имена. Нуждата от това се налага поради многото дела за многократни кредити, които се оказва, че определени хора вземат, местят се в друг край на страната, вземат нов кредит и... така.

В началото на новото хилядолетие Китай е в икономически подем и иронично за държавата с най-древна администрация в бюрократичен хаос. Тогава се разработва мрежова система за следене на социалните услуги – тя позволява на администрацията да комуникира по-лесно и да обменя информация ефективно, както и на управляващите да анализират и разбират по-добре на регионално ниво нуждите и проблемите в системата. Но и дава възможност за по-добро наблюдение на индивида.

Това прераства в кредитната система, а през 2015 г. и в проекта за "социален кредит". В това словосъчетание не се съдържа единствено способността на гражданина да вземе заем и да го изплаща, т.е. неговото икономическо поведение, а и неговото морално такова – дали е добър гражданин, дали е патриот, дали уважава възрастните, дали работи усилено – дали е добър социалист. Според представите на Китайската комунистическа партия, разбира се.

Разходка с детето на площад Тянанмън, където се чества 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република, би трябвало да носи добри точки по кредитната система.

В самия Китай пропагандната машина си поставя идеална цел – да възстанови доверието между китайците. То е ерозирало в продължение на десетилетия – първо заради Културната революция на Мао, а после – вследствие на по-бруталните форми на комунистическия режим в по-ранните му години. Като всеки тоталитарен режим и този обръща съсед срещу съседа, приятел срещу приятеля, дори брат срещу брата. Целта на новата система е именно да върне доверието на хората едни към други и да създаде уж неутрална страна, която да определя кой заслужава това доверие.

В китайската преса финансовият елемент дори е зарит под псевдоидеалистичните подбуди и не се споменава често. Когато това все пак се прави, се подчертава нуждата от доверие – в страната създаването на бизнес, нещо, което комунистите окуражават през последните десетилетия, е изключително рисково, тъй като половината от подписаните договори не се спазват.

Да започнем с едно-две малки села с по стотина хиляди души…

Ако Борис Джонсън, след като излезе от ЕС, реши да приложи подобна система в Обединеното кралство, това ще е тежка задача – но не и непосилна. Все пак на Острова живеят само някакви си 66 милиона души. Т.е. по-малко от населението на Шанхай, Пекин, Гуангжоу и Шенджен, взети заедно.

18% от хората по света живеят в Китай, или 1,4 млрд. души. Повече от 100 китайски града имат над милион население. Затова и бе напълно естествено системата за социален кредит да започне да се тества в подбрани места.

Тези тестове се възлагат първоначално на 8 компании, сред които Sesame Credit, собственост на Алибаба, Tencent, собственик на социални мрежи, производител на компютърни игри, интернет гиганти като Didi Chuxing и Baihe.com, компании за споделени пътувания и онлайн запознанства. IT специалистите в тях са ключова част от разработката на програмата. Този кръг бързо се разширява поради нуждите на системата и в момента десетки компании да участват в проекта. През 2017 г. 137 компании следят кредитния рейтинг.

Тогава се избират и "градове модели" за новата система, сред които Хангджоу, Нанджин, Ксиамен, Ченгду, Сужоу, Ронгченг и други. Концепцията се е разраснала и вече включва много повече.

Какво включва "социалният кредит"

Над дузина характеристики влизат в досието на китайския гражданин – дали е женен, дали има деца, дългове, семейство, жилище… Но също така дали партньорът му, родителите му, приятелите му са граждани с висок рейтинг, какво купува, какво продава, какво пише в социалните мрежи…

Купуването на памперси показва отговорно поведение и се награждава с по-висок социален рейтинг. Игра на компютъра десетки часове седмично показва безотговорност и се наказва. Ако не спреш на пешеходната пътека, получаваш глоба, но и рейтингът ти спада.

Ако твой приятел има нисък рейтинг, честата комуникация с него (в социалните мрежи или по телефона) се отчита, измерва и това влияе на твоя кредитен рейтинг.

Ако пуснеш Мечо Пух до Си Дзинпин онлайн – нещо вече недопустимо в Китай сред поредица от шеги към китайския лидер, – социалният ти рейтинг спада. Ако възхваляваш комунистическата партия, рейтингът ти се качва.

Последствията

Китайският журналист Лиу Ху не е любимец на властите – макар да не е класически дисидент, той от години пише срещу корупцията в средните и висшите етажи на властта. На няколко пъти е съден и принуждаван да се извинява в социалните мрежи. Освен съдебни разноски и глоби обаче през миналата година той се сблъсква и с друг проблем, когато се опитва да си купи самолетен билет – системата му казва, че покупката е невъзможна.

Оказва се, че му е забранено да купува недвижима собственост или да тегли заем.

"Нямаше документ, полицейска заповед, никакво уведомление. Те просто ме отрязаха от нещата, които доскоро имах право да искам. Истински страшното е, че няма нищо, което можеш да направиш. Няма на кого да докладваш", обяснява той пред в. "Глоуб".

До момента над 9 милиона души не могат да пътуват със самолет заради нисък рейтинг.

В момента няма система за жалба срещу свален социален рейтинг, няма възможност за възражение или обжалване. Което е наистина страшно, защото огромна част от хората в тестови градове като Сужоу дори не знаят, че системата съществува.

Много от тях установяват, че социалният им кредит е паднал, едва когато това ги удари пряко – когато се опитат да купят билет за бърз влак, за самолет, да вземат виза, да купят апартамент или дори да пратят детето си в елитна гимназия.

Да, в Китай греховете на родителите се пренасят и върху децата.

В някои от тестваните градове, ако ти звъни човек с нисък рейтинг, мелодията се променя – на полицейска сирена. Идеята е да те предупреди, че общуването с него е опасно и трябва да си внимателен.

На други места пък лицата на тези с най-ниски резултати се пускат по големите екрани и билбордове из града.

Добър гражданин ли си, работиш ли усърдно, професионалист ли си? Всички тези въпроси живо интересуват китайската компартия.

В някои общини наказанието включва невъзможност да започнеш държавна работа. В други непристойно поведение в градския транспорт също сваля рейтинга – това включва хвърлянето на боклук, пътуването без билет или пушенето там, където е забранено.

В Джинан собствениците на кучета, които ги изпускат или не ги разхождат на каишка, могат да загубят рейтинг, а скоро след това и самото куче, което бива конфискувано.

От другата страна на монетата са последствията от висок рейтинг. Тези хора могат да наемат стая в хотел, без да платят депозит. Те получават по-евтини билети, заеми с по-добра лихва и по-бързо издаване на виза за пътуване в чужбина. В някои общини дори могат да заемат книга от библиотеката за по-дълго.

Друг позитивен пример е фактът, че системата се прилага и върху юридически лица – което означава, че бизнеси с нелоялни практики могат бързо и ефективно да бъдат санкционирани и наказани. Предвижда се системата да позволява и гражданите да оценяват даден бизнес – каквато е практиката и на Запад през сайтове като Yelp или през социалните мрежи, но с моментални последствия за компанията и отношенията ѝ с държавния апарат.

Вероятно най-плашещ обаче е фактът, че всичката тази информация ще се събира и съхранява от подбрани техногиганти, а Китайската комунистическа партия ще има достъп до нея.

Big data тоталитаризъм

В САЩ и Европа опасността от големи бази данни на потребители най-добре бе илюстрирана от скандала с "Кеймбридж Аналитика" – компанията, която използва данните на милиони, за да създаде по-ефективни начини за влияние на хората преди изборите в САЩ през 2016 г. и референдума за „Брекзит“.

Принципът е прост – ако знаеш много за поведението на много хора онлайн, можеш да вкараш тези данни в алгоритми – вече подпомогнати и от изкуствен интелект – и да изведеш бързо ефективна стратегия за влияние върху тези хора по всякакви въпроси. Социалните мрежи са не само източникът на информация, но и начинът за прилагането ѝ.

Системата за социален рейтинг в Китай, комбинирана с милионите камери по улиците, следенето в интернет, следенето на покупки онлайн и т.н. представлява събиране на данни от по-всеобхващащи и създаващ далеч по-пълен профил на гражданина.

За сравнение, "Кеймбридж Аналитика" всъщност ползва предимно данни за това какво потребителите харесват или четат в рамките на Facebook. Само това бе достатъчно, за да постигне проектът им успех и да повлияе на демократичния процес на две от доскоро най-устойчивите демокрации в света.

Данните, с които Китай ще разполага съвсем скоро, ще позволят практически пълен, постоянно калибриращ се контрол върху общественото мнение, поведение и привички. От пазаруването през общуването между хората, движението във и извън страната, решението за смяна на работа, избиране на половинка, създаване на семейство.

Засега в някои общини има ограничения каква информация се пази – в Сужоу и Шанхай например данни за заболявания, кръвна група и религиозни убеждения не се съхраняват. Но не е ясно дали това ще продължава да е така, когато системата започне да работи с пълна сила. И дали няма да се ползва за натиск върху религиозни малцинства като уйгурите или хуите, китайските мюсюлмани, които от години са подложени на тормоз от комунистическата партия.

Годината, в която Големия брат става обикновен аматьор

Много хора се питат защо "1984" не е забранена в Китай – а "Алиса в Страната на чудесата" и "Мечо Пух" са. Според анализатори китайската върхушка смята, че обикновените граждани няма да разберат творчеството на Оруел и да го свържат с реалността, в която живеят. Елитът, който би могъл да направи връзката, е или свързан с партията, или ще бъде наказан подобаващо.

Контролирането на мислите, така добре описано от Оруел, в Китай ще става чрез далеч по-изтънчен метод - мобилния телефон.

Новата социална система, която трябва да стане официална и да навлезе навсякъде в континентален Китай от следващата година, няма да промени това. Тя е толкова по-развита и по-всеобхващаща от описаното в дистопията на Оруел, че неговият Голям брат ще изглежда като елементарен африкански диктатор на фона на Си Цзинпин и комунистическата партия. Съвременните технологии позволяват една много по-неусетна, коварна и подла система за контрол над обществото, нещо, с което телевизорът с камера в романа не може да се съревновава.

А контролирането на мислите няма да става чрез грубиянски методи за мъчение в Министерството на любовта, а просто чрез далеч по-деликатния инструмент, който всеки китаец носи в джоба си – смартфона.

----

Този материал е създаден по проекта "Генерация Z".

 

В едноименния роман Джордж Оруел си представи Великобритания през 1984 г. по един ужасяващ начин – като тоталитарна държава, в която всеки е наблюдаван всяка секунда, а от поведението, думите, действията и дори от мислите му зависи каква е позицията му в обществото.

Преди няколко години комунистически Китай започна да превръща този фантастичен хорър в реалност. Първите новини за т.нар. система за социален кредит, които се появиха още през 2014 г., не бяха възприети сериозно – дори не бяха отразени веднага в световните медии. На пръв поглед идеята да следиш поведението на всеки един гражданин изглеждаше абсурдно в съвременния свят.

Но всъщност именно модерните технологии направиха това възможно. Ако трябва да бъдем обективни, описаното в "1984" от Оруел е технологично невъзможно да се случи в края на миналия век. Беше невъзможно дори само преди десетилетие. Развитието на световната мрежа, на компютърните процесори, разрастващата се система от камери и възможности за наблюдение, обединяването и индексирането на огромни бази данни – без всичко това СССР например можеше само да си мечтае за онова, което Китай постига в момента.

Кредит? Нямат ли и САЩ "кредитен рейгинг"?

Всъщност имат. И първоначалната идея в Китай на пръв поглед не се различава сериозно от американската. Накратко – всичко започва като начин в една огромна държава да се следи кой има дългове и кой не. През 2013 г. върховният съд на Китай започва черен списък на длъжниците с 32 000 имена. Нуждата от това се налага поради многото дела за многократни кредити, които се оказва, че определени хора вземат, местят се в друг край на страната, вземат нов кредит и... така.

В началото на новото хилядолетие Китай е в икономически подем и иронично за държавата с най-древна администрация в бюрократичен хаос. Тогава се разработва мрежова система за следене на социалните услуги – тя позволява на администрацията да комуникира по-лесно и да обменя информация ефективно, както и на управляващите да анализират и разбират по-добре на регионално ниво нуждите и проблемите в системата. Но и дава възможност за по-добро наблюдение на индивида.

Това прераства в кредитната система, а през 2015 г. и в проекта за "социален кредит". В това словосъчетание не се съдържа единствено способността на гражданина да вземе заем и да го изплаща, т.е. неговото икономическо поведение, а и неговото морално такова – дали е добър гражданин, дали е патриот, дали уважава възрастните, дали работи усилено – дали е добър социалист. Според представите на Китайската комунистическа партия, разбира се.

Разходка с детето на площад Тянанмън, където се чества 70-ата годишнина от основаването на Китайската народна република, би трябвало да носи добри точки по кредитната система.

В самия Китай пропагандната машина си поставя идеална цел – да възстанови доверието между китайците. То е ерозирало в продължение на десетилетия – първо заради Културната революция на Мао, а после – вследствие на по-бруталните форми на комунистическия режим в по-ранните му години. Като всеки тоталитарен режим и този обръща съсед срещу съседа, приятел срещу приятеля, дори брат срещу брата. Целта на новата система е именно да върне доверието на хората едни към други и да създаде уж неутрална страна, която да определя кой заслужава това доверие.

В китайската преса финансовият елемент дори е зарит под псевдоидеалистичните подбуди и не се споменава често. Когато това все пак се прави, се подчертава нуждата от доверие – в страната създаването на бизнес, нещо, което комунистите окуражават през последните десетилетия, е изключително рисково, тъй като половината от подписаните договори не се спазват.

Да започнем с едно-две малки села с по стотина хиляди души…

Ако Борис Джонсън, след като излезе от ЕС, реши да приложи подобна система в Обединеното кралство, това ще е тежка задача – но не и непосилна. Все пак на Острова живеят само някакви си 66 милиона души. Т.е. по-малко от населението на Шанхай, Пекин, Гуангжоу и Шенджен, взети заедно.

18% от хората по света живеят в Китай, или 1,4 млрд. души. Повече от 100 китайски града имат над милион население. Затова и бе напълно естествено системата за социален кредит да започне да се тества в подбрани места.

Тези тестове се възлагат първоначално на 8 компании, сред които Sesame Credit, собственост на Алибаба, Tencent, собственик на социални мрежи, производител на компютърни игри, интернет гиганти като Didi Chuxing и Baihe.com, компании за споделени пътувания и онлайн запознанства. IT специалистите в тях са ключова част от разработката на програмата. Този кръг бързо се разширява поради нуждите на системата и в момента десетки компании да участват в проекта. През 2017 г. 137 компании следят кредитния рейтинг.

Тогава се избират и "градове модели" за новата система, сред които Хангджоу, Нанджин, Ксиамен, Ченгду, Сужоу, Ронгченг и други. Концепцията се е разраснала и вече включва много повече.

Какво включва "социалният кредит"

Над дузина характеристики влизат в досието на китайския гражданин – дали е женен, дали има деца, дългове, семейство, жилище… Но също така дали партньорът му, родителите му, приятелите му са граждани с висок рейтинг, какво купува, какво продава, какво пише в социалните мрежи…

Купуването на памперси показва отговорно поведение и се награждава с по-висок социален рейтинг. Игра на компютъра десетки часове седмично показва безотговорност и се наказва. Ако не спреш на пешеходната пътека, получаваш глоба, но и рейтингът ти спада.

Ако твой приятел има нисък рейтинг, честата комуникация с него (в социалните мрежи или по телефона) се отчита, измерва и това влияе на твоя кредитен рейтинг.

Ако пуснеш Мечо Пух до Си Дзинпин онлайн – нещо вече недопустимо в Китай сред поредица от шеги към китайския лидер, – социалният ти рейтинг спада. Ако възхваляваш комунистическата партия, рейтингът ти се качва.

Последствията

Китайският журналист Лиу Ху не е любимец на властите – макар да не е класически дисидент, той от години пише срещу корупцията в средните и висшите етажи на властта. На няколко пъти е съден и принуждаван да се извинява в социалните мрежи. Освен съдебни разноски и глоби обаче през миналата година той се сблъсква и с друг проблем, когато се опитва да си купи самолетен билет – системата му казва, че покупката е невъзможна.

Оказва се, че му е забранено да купува недвижима собственост или да тегли заем.

"Нямаше документ, полицейска заповед, никакво уведомление. Те просто ме отрязаха от нещата, които доскоро имах право да искам. Истински страшното е, че няма нищо, което можеш да направиш. Няма на кого да докладваш", обяснява той пред в. "Глоуб".

До момента над 9 милиона души не могат да пътуват със самолет заради нисък рейтинг.

В момента няма система за жалба срещу свален социален рейтинг, няма възможност за възражение или обжалване. Което е наистина страшно, защото огромна част от хората в тестови градове като Сужоу дори не знаят, че системата съществува.

Много от тях установяват, че социалният им кредит е паднал, едва когато това ги удари пряко – когато се опитат да купят билет за бърз влак, за самолет, да вземат виза, да купят апартамент или дори да пратят детето си в елитна гимназия.

Да, в Китай греховете на родителите се пренасят и върху децата.

В някои от тестваните градове, ако ти звъни човек с нисък рейтинг, мелодията се променя – на полицейска сирена. Идеята е да те предупреди, че общуването с него е опасно и трябва да си внимателен.

На други места пък лицата на тези с най-ниски резултати се пускат по големите екрани и билбордове из града.

Добър гражданин ли си, работиш ли усърдно, професионалист ли си? Всички тези въпроси живо интересуват китайската компартия.

В някои общини наказанието включва невъзможност да започнеш държавна работа. В други непристойно поведение в градския транспорт също сваля рейтинга – това включва хвърлянето на боклук, пътуването без билет или пушенето там, където е забранено.

В Джинан собствениците на кучета, които ги изпускат или не ги разхождат на каишка, могат да загубят рейтинг, а скоро след това и самото куче, което бива конфискувано.

От другата страна на монетата са последствията от висок рейтинг. Тези хора могат да наемат стая в хотел, без да платят депозит. Те получават по-евтини билети, заеми с по-добра лихва и по-бързо издаване на виза за пътуване в чужбина. В някои общини дори могат да заемат книга от библиотеката за по-дълго.

Друг позитивен пример е фактът, че системата се прилага и върху юридически лица – което означава, че бизнеси с нелоялни практики могат бързо и ефективно да бъдат санкционирани и наказани. Предвижда се системата да позволява и гражданите да оценяват даден бизнес – каквато е практиката и на Запад през сайтове като Yelp или през социалните мрежи, но с моментални последствия за компанията и отношенията ѝ с държавния апарат.

Вероятно най-плашещ обаче е фактът, че всичката тази информация ще се събира и съхранява от подбрани техногиганти, а Китайската комунистическа партия ще има достъп до нея.

Big data тоталитаризъм

В САЩ и Европа опасността от големи бази данни на потребители най-добре бе илюстрирана от скандала с "Кеймбридж Аналитика" – компанията, която използва данните на милиони, за да създаде по-ефективни начини за влияние на хората преди изборите в САЩ през 2016 г. и референдума за „Брекзит“.

Принципът е прост – ако знаеш много за поведението на много хора онлайн, можеш да вкараш тези данни в алгоритми – вече подпомогнати и от изкуствен интелект – и да изведеш бързо ефективна стратегия за влияние върху тези хора по всякакви въпроси. Социалните мрежи са не само източникът на информация, но и начинът за прилагането ѝ.

Системата за социален рейтинг в Китай, комбинирана с милионите камери по улиците, следенето в интернет, следенето на покупки онлайн и т.н. представлява събиране на данни от по-всеобхващащи и създаващ далеч по-пълен профил на гражданина.

За сравнение, "Кеймбридж Аналитика" всъщност ползва предимно данни за това какво потребителите харесват или четат в рамките на Facebook. Само това бе достатъчно, за да постигне проектът им успех и да повлияе на демократичния процес на две от доскоро най-устойчивите демокрации в света.

Данните, с които Китай ще разполага съвсем скоро, ще позволят практически пълен, постоянно калибриращ се контрол върху общественото мнение, поведение и привички. От пазаруването през общуването между хората, движението във и извън страната, решението за смяна на работа, избиране на половинка, създаване на семейство.

Засега в някои общини има ограничения каква информация се пази – в Сужоу и Шанхай например данни за заболявания, кръвна група и религиозни убеждения не се съхраняват. Но не е ясно дали това ще продължава да е така, когато системата започне да работи с пълна сила. И дали няма да се ползва за натиск върху религиозни малцинства като уйгурите или хуите, китайските мюсюлмани, които от години са подложени на тормоз от комунистическата партия.

Годината, в която Големия брат става обикновен аматьор

Много хора се питат защо "1984" не е забранена в Китай – а "Алиса в Страната на чудесата" и "Мечо Пух" са. Според анализатори китайската върхушка смята, че обикновените граждани няма да разберат творчеството на Оруел и да го свържат с реалността, в която живеят. Елитът, който би могъл да направи връзката, е или свързан с партията, или ще бъде наказан подобаващо.

Контролирането на мислите, така добре описано от Оруел, в Китай ще става чрез далеч по-изтънчен метод - мобилния телефон.

Новата социална система, която трябва да стане официална и да навлезе навсякъде в континентален Китай от следващата година, няма да промени това. Тя е толкова по-развита и по-всеобхващаща от описаното в дистопията на Оруел, че неговият Голям брат ще изглежда като елементарен африкански диктатор на фона на Си Цзинпин и комунистическата партия. Съвременните технологии позволяват една много по-неусетна, коварна и подла система за контрол над обществото, нещо, с което телевизорът с камера в романа не може да се съревновава.

А контролирането на мислите няма да става чрез грубиянски методи за мъчение в Министерството на любовта, а просто чрез далеч по-деликатния инструмент, който всеки китаец носи в джоба си – смартфона.

----

Този материал е създаден по проекта "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?