Article_top

Покрай Коледа и края на календарната година ние имаме навика да се замисляме какво искаме да постигнем или променим в живота си през следващите 12 месеца. Списъкът ни с обещания обикновено включва „Започвам диета“, „Започвам да спортувам“ или други варианти на похвалното намерение да се грижим по-добре за себе си. Но докато все повече осъзнаваме нуждата да подбираме храната, която консумираме, ние сякаш все още не осъзнаваме също толкова важната нужда да подбираме информацията, която консумираме.

Пълноценното хранене е ключово за поддържането на добро здравословно състояние и за постигането на целите, които си поставяме. То обаче е само една част от пъзела, тъй като енергията и настроението ни зависят както от храната, която слагаме в устата си, така и от информацията, която допускаме в главите си.

Затова би било добре за всички ни, ако през 2020 г. съумеем да положим основите на един по-здравословен прием на информация. За целта се налага да обърнем внимание на количеството и качеството на информацията, която консумираме, както и на начина, по който я консумираме.

Количество

Противно на разпространеното мнение, че човек може да извършва множество дейности едновременно, мозъкът ни има ограничен капацитет за обработка на информация. Колкото и да жадуваме да можем по едно и също време да четем документи, да пишем имейли, да подреждаме работното си място, да говорим по Skype и да планираме следващата си ваканция, няма как да правим всичко това наведнъж – или поне не ефективно. Просто рано или късно мозъкът ни забива, неспособен да обработи всички тези данни. Тъй като смартфонът ни редовно ни известява за съобщения в Messenger, Instagram, WhatsApp, Viber и други мобилни приложения за комуникация и ни държи в непосредствена близост до социални мрежи, новинарски сайтове, онлайн магазини и платформи, където можем да гледаме хиляди филми и сериали, това забиване може да прерасне в умствено затлачване, изразяващо се в хронична умора, загуба на интерес към любими занимания и усещане за хаос и безсмислие.

„Как да направя така, че съзнанието ми да не е претоварено, когато светът е претоварен? Ние можем да мислим за каквото и да било. Затова е логично, че в крайна сметка понякога мислим за всичко. Може би се налага понякога да бъдем достатъчно смели да изключваме екраните, за да включим отново себе си. Да се откъснем, за да се свържем“, пише британецът Мат Хейг в книгата си Notes on a Nervous Planet.

Въпреки че е огромно предизвикателство само по себе си, безпрецедентното количество информация, до което имаме достъп, не е единственият ни проблем, отбелязва Джеймс Уилямс, изследовател на философски и етични въпроси, свързани с технологиите. В книгата си Stand Out of Our Light: Freedom and Resistance in the Attention Economy той изтъква още един важен аспект на съвременната информационна среда: безпрецедентната скорост на информационния поток.

За да обясни какво има предвид, Уилямс дава за пример „Тетрис“ – любимата на милиони деца видеоигра, при която играчът завърта, подрежда и разчиства блокчета в различни конфигурации, които се спускат от небето с нарастваща скорост. С увеличаването на скоростта времето за реакция намалява, докато в един момент на практика изчезва и играчът губи заради неспособността си да контролира движението на блокчетата. По сходен начин, обяснява Уилямс, в контекста на информационно пренасищане ние сме изправени пред риска да изгубим контрол над способността си да владеем и насочваме вниманието си.

Чудите се защо трябва да се доверявате на съвременен философ, който може би чувате за първи път? Ами защото преди да се насочи към науката и да придобие докторска степен от Оксфордския университет, Джеймс Уилямс прекарва над 10 години в Google. Там той получава Наградата на основателя (най-високото признание в компанията) за работата си по рекламирането в търсачката и стига до извода, че технологичният сектор по-скоро произвежда (все по-склонни към разсейване) потребители, отколкото продукти. Именно затова той избира да поеме в различна посока.

А сега нека се замислим за случващото се около нас. Има ли начин да не сме объркани, безпомощни и обезнадеждени, когато нонстоп научаваме за промяната на съществуващи или приемането на нови закони, за назначаването на едни министри и оставките на други, за поредния протест, съпътстван от пореден контрапротест, за корупционни скандали, за телефонни измами, за кражби, за убийства, за изнасилвания, за катастрофи, за дупки по пътищата? И това е само в България. Ами какво правим с новините от останалата част на света? Новини за терористични нападения, за икономически кризи, за бежански кризи, за климатичните промени, за поредното отлагане на излизането на Великобритания от ЕС, за думите и действията на Тръмп, Путин, Ердоган или Орбан...

Колкото и да сме устойчиви психически, ако не спазваме здравословна информационна диета, рискуваме да се удавим в океана от новини, имена и числа, в който плуваме. И не, решението не е да избягваме новините изцяло, а да ги следим разумно и в контекст.

Качество

Повечето от нас вероятно ще се съгласят с прочутата максима, която гласи, че знанието е сила. Макар и правдоподобна като цяло, тя лесно може да ни подведе, като ни подтикне да смятаме, че знанията ни нарастват правопропорционално на количеството информация, с която разполагаме. Истината е, че повече информация невинаги означава повече знания.

Първата причина е фактът, че в прекомерни дози информацията, до която имаме достъп, може да подкопае способността ни да разсъждаваме и да анализираме. А като не мислим, няма как да придобиваме нови знания.

Втората причина е, че качеството на информацията, която потребяваме, е много по-важно от нейното количество. Днес ние имаме физическата възможност да черпим информация от милиони източници, но това не означава автоматично, че сме по-добре информирани от предците ни. Продължаващото разпространяване на фалшиви и/или подвеждащи новини, псевдонаучни твърдения и конспирации доказва точно обратното. В книгата си „Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ израелският историк и университетски преподавател Ювал Ноа Харари прави любопитно разграничение между източниците на власт в древния свят и в съвременния свят. Ако в древността да имаш власт е означавало да имаш достъп до информация, пише той, днес да имаш власт означава да знаеш какво да игнорираш.

Качеството на информацията, която консумираме, влияе на качеството ни на живот главно по два начина.

От една страна, за да се усъвършенстваме в личен и професионален план и за да можем да си изграждаме мнение по различни въпроси, ние трябва да се информираме за случващото се около нас. Когато обаче медиите ни заливат преобладаващо с новини за събития, които създават усещане за надвиснал апокалипсис, ние започваме да се страхуваме, а страхът ни лесно може да ни изпрати в обятията на стреса и апатията.

В книгата си „Фактологичност“ покойният шведски лекар и учен Ханс Рослинг припомня, че всичко, от което се нуждаем за оцеляването си, има оптимална доза на прием и може да е смъртоносно, ако се приема в прекомерни количества. По същата логика, пише той, новините за драматични събития вероятно също имат оптимална доза на прием. Тоест, прекомерната и редовна консумация на драматични новини, често сервирани на малки порции и извадени от контекст, може да има сериозни последици за психическото и физическото ни състояние.

От друга страна, както вече стана дума, днес ние сме буквално на един смартфон, таблет или компютър разстояние от милиони източници на развлечение – на български и други езици. Филми, сериали, телевизионни и радиопредавания, влогове, подкасти, спортни състезания, концерти – същинска шведска маса с развлекателни програми, които се борят за вниманието ни. През годините това изобилие се допълва от телевизионни (не)риалити формати за бигбрадъри, фермери, готвачи, кандидат-младоженци и всякакви други жадни за слава и пари мъже и жени, които понякога са придружавани от коментарни предавания, в които „експерти“ анализират случващото се в съответния формат, сякаш от него зависи бъдещето на човечеството. Отгоре на това имаме жълтокафяви „медии“, които немалко хора използват като източник на развлечение (или новини), независимо че те произвеждат всичко друго, но не и обогатяващо съдържание.

Разбира се, от време на време всеки има нужда да разпусне, да не говорим, че сред тези развлекателни програми има и ценни находки, особено при подкастите и сериалите, но за да ги открием, се нуждаем от информационна и медийна грамотност. В противен случай рискуваме да пропиляваме по няколко часа дневно в консумирането на висококалорично съдържание и обсъждането му с приятели, което води до „затлъстяване“ на мозъка ни. Това плъзгане по течението със сигурност не е предпоставка за задълбочени дискусии по теми от обществен интерес като здравеопазване, образование и правосъдие, защото, както знаят програмистите, захранвана с отпадъци, една система неизменно генерира отпадъци.

Култура на консумация

През последното десетилетие ежедневието ни се ускори драматично. Каквото и да имаме, каквото и да правим, каквото и да постигаме, продължаваме да искаме повече – възможно най-бързо. Дотолкова свикнахме да бързаме, че преминаваме през голяма част от деня на автопилот, мечтаейки в денонощието да имаше повече от 24 часа. Резултатът: постоянно сме заети, но рядко се замисляме за смисъла от заетостта ни.

Нищо чудно, че в очите на мнозина четенето на книги се е превърнало в лукс, който – по думите им – не могат да си позволят поради липса на време. Нищо чудно, че на пазара се появиха мобилни приложения, които обобщават основните послания на нехудожествени книги в рамките на 10-15 минути. Нищо чудно, че гледаме сутрешни блокове, в които едни и същи „всичколози“ рецитират едни и същи монолози, без да се запитаме дали тези програми ни обогатяват и ако да, как точно. Нищо чудно, че предпочитаме кратките и лесносмилаеми публикации в социалните мрежи пред обширните статии и репортажи в медии, които анализират комплексни теми и търсят решения на предизвикателствата, пред които сме изправени. Нищо чудно, че начинът ни на консумиране на информация онлайн е вдъхновил вицове като онзи, според който най-доброто място да скриеш труп е на втора страница в Google.

Балансираната информационна диета се основава на оптимален прием на достоверна информация, която ни обогатява като личности и професионалисти. За да извлечем обаче максимума от нея и за да избегнем вредите от съдържанието, което ни дава единствено празни калории, трябва да се научим да четем, слушаме и гледаме осъзнато и критично. Да изключим автоматичните скорости, да направляваме живота си с мисъл и да поставяме под въпрос навиците си, като си задаваме въпроси. Защо чета/слушам/гледам това, което чета/слушам/гледам? По какъв начин ме обогатява тази информация? По какъв начин ми вреди или пречи? Има ли как да използвам това време по-пълноценно, като консумирам по-качествена информация, грижа се за здравето си или общувам с близки и приятели?

Философът Джеймс Уилямс обобщава прекрасно положението, в което се намираме:

„За да правим нещо смислено, първо трябва да можем да насочваме вниманието си към смислените неща. Твърдо съм убеден, че сега повече от всякога степента, до която можем и сме склонни да се борим за контрол над вниманието си, определя степента, до която сме свободни.“

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Покрай Коледа и края на календарната година ние имаме навика да се замисляме какво искаме да постигнем или променим в живота си през следващите 12 месеца. Списъкът ни с обещания обикновено включва „Започвам диета“, „Започвам да спортувам“ или други варианти на похвалното намерение да се грижим по-добре за себе си. Но докато все повече осъзнаваме нуждата да подбираме храната, която консумираме, ние сякаш все още не осъзнаваме също толкова важната нужда да подбираме информацията, която консумираме.

Пълноценното хранене е ключово за поддържането на добро здравословно състояние и за постигането на целите, които си поставяме. То обаче е само една част от пъзела, тъй като енергията и настроението ни зависят както от храната, която слагаме в устата си, така и от информацията, която допускаме в главите си.

Затова би било добре за всички ни, ако през 2020 г. съумеем да положим основите на един по-здравословен прием на информация. За целта се налага да обърнем внимание на количеството и качеството на информацията, която консумираме, както и на начина, по който я консумираме.

Количество

Противно на разпространеното мнение, че човек може да извършва множество дейности едновременно, мозъкът ни има ограничен капацитет за обработка на информация. Колкото и да жадуваме да можем по едно и също време да четем документи, да пишем имейли, да подреждаме работното си място, да говорим по Skype и да планираме следващата си ваканция, няма как да правим всичко това наведнъж – или поне не ефективно. Просто рано или късно мозъкът ни забива, неспособен да обработи всички тези данни. Тъй като смартфонът ни редовно ни известява за съобщения в Messenger, Instagram, WhatsApp, Viber и други мобилни приложения за комуникация и ни държи в непосредствена близост до социални мрежи, новинарски сайтове, онлайн магазини и платформи, където можем да гледаме хиляди филми и сериали, това забиване може да прерасне в умствено затлачване, изразяващо се в хронична умора, загуба на интерес към любими занимания и усещане за хаос и безсмислие.

„Как да направя така, че съзнанието ми да не е претоварено, когато светът е претоварен? Ние можем да мислим за каквото и да било. Затова е логично, че в крайна сметка понякога мислим за всичко. Може би се налага понякога да бъдем достатъчно смели да изключваме екраните, за да включим отново себе си. Да се откъснем, за да се свържем“, пише британецът Мат Хейг в книгата си Notes on a Nervous Planet.

Въпреки че е огромно предизвикателство само по себе си, безпрецедентното количество информация, до което имаме достъп, не е единственият ни проблем, отбелязва Джеймс Уилямс, изследовател на философски и етични въпроси, свързани с технологиите. В книгата си Stand Out of Our Light: Freedom and Resistance in the Attention Economy той изтъква още един важен аспект на съвременната информационна среда: безпрецедентната скорост на информационния поток.

За да обясни какво има предвид, Уилямс дава за пример „Тетрис“ – любимата на милиони деца видеоигра, при която играчът завърта, подрежда и разчиства блокчета в различни конфигурации, които се спускат от небето с нарастваща скорост. С увеличаването на скоростта времето за реакция намалява, докато в един момент на практика изчезва и играчът губи заради неспособността си да контролира движението на блокчетата. По сходен начин, обяснява Уилямс, в контекста на информационно пренасищане ние сме изправени пред риска да изгубим контрол над способността си да владеем и насочваме вниманието си.

Чудите се защо трябва да се доверявате на съвременен философ, който може би чувате за първи път? Ами защото преди да се насочи към науката и да придобие докторска степен от Оксфордския университет, Джеймс Уилямс прекарва над 10 години в Google. Там той получава Наградата на основателя (най-високото признание в компанията) за работата си по рекламирането в търсачката и стига до извода, че технологичният сектор по-скоро произвежда (все по-склонни към разсейване) потребители, отколкото продукти. Именно затова той избира да поеме в различна посока.

А сега нека се замислим за случващото се около нас. Има ли начин да не сме объркани, безпомощни и обезнадеждени, когато нонстоп научаваме за промяната на съществуващи или приемането на нови закони, за назначаването на едни министри и оставките на други, за поредния протест, съпътстван от пореден контрапротест, за корупционни скандали, за телефонни измами, за кражби, за убийства, за изнасилвания, за катастрофи, за дупки по пътищата? И това е само в България. Ами какво правим с новините от останалата част на света? Новини за терористични нападения, за икономически кризи, за бежански кризи, за климатичните промени, за поредното отлагане на излизането на Великобритания от ЕС, за думите и действията на Тръмп, Путин, Ердоган или Орбан...

Колкото и да сме устойчиви психически, ако не спазваме здравословна информационна диета, рискуваме да се удавим в океана от новини, имена и числа, в който плуваме. И не, решението не е да избягваме новините изцяло, а да ги следим разумно и в контекст.

Качество

Повечето от нас вероятно ще се съгласят с прочутата максима, която гласи, че знанието е сила. Макар и правдоподобна като цяло, тя лесно може да ни подведе, като ни подтикне да смятаме, че знанията ни нарастват правопропорционално на количеството информация, с която разполагаме. Истината е, че повече информация невинаги означава повече знания.

Първата причина е фактът, че в прекомерни дози информацията, до която имаме достъп, може да подкопае способността ни да разсъждаваме и да анализираме. А като не мислим, няма как да придобиваме нови знания.

Втората причина е, че качеството на информацията, която потребяваме, е много по-важно от нейното количество. Днес ние имаме физическата възможност да черпим информация от милиони източници, но това не означава автоматично, че сме по-добре информирани от предците ни. Продължаващото разпространяване на фалшиви и/или подвеждащи новини, псевдонаучни твърдения и конспирации доказва точно обратното. В книгата си „Homo Deus: Кратка история на бъдещето“ израелският историк и университетски преподавател Ювал Ноа Харари прави любопитно разграничение между източниците на власт в древния свят и в съвременния свят. Ако в древността да имаш власт е означавало да имаш достъп до информация, пише той, днес да имаш власт означава да знаеш какво да игнорираш.

Качеството на информацията, която консумираме, влияе на качеството ни на живот главно по два начина.

От една страна, за да се усъвършенстваме в личен и професионален план и за да можем да си изграждаме мнение по различни въпроси, ние трябва да се информираме за случващото се около нас. Когато обаче медиите ни заливат преобладаващо с новини за събития, които създават усещане за надвиснал апокалипсис, ние започваме да се страхуваме, а страхът ни лесно може да ни изпрати в обятията на стреса и апатията.

В книгата си „Фактологичност“ покойният шведски лекар и учен Ханс Рослинг припомня, че всичко, от което се нуждаем за оцеляването си, има оптимална доза на прием и може да е смъртоносно, ако се приема в прекомерни количества. По същата логика, пише той, новините за драматични събития вероятно също имат оптимална доза на прием. Тоест, прекомерната и редовна консумация на драматични новини, често сервирани на малки порции и извадени от контекст, може да има сериозни последици за психическото и физическото ни състояние.

От друга страна, както вече стана дума, днес ние сме буквално на един смартфон, таблет или компютър разстояние от милиони източници на развлечение – на български и други езици. Филми, сериали, телевизионни и радиопредавания, влогове, подкасти, спортни състезания, концерти – същинска шведска маса с развлекателни програми, които се борят за вниманието ни. През годините това изобилие се допълва от телевизионни (не)риалити формати за бигбрадъри, фермери, готвачи, кандидат-младоженци и всякакви други жадни за слава и пари мъже и жени, които понякога са придружавани от коментарни предавания, в които „експерти“ анализират случващото се в съответния формат, сякаш от него зависи бъдещето на човечеството. Отгоре на това имаме жълтокафяви „медии“, които немалко хора използват като източник на развлечение (или новини), независимо че те произвеждат всичко друго, но не и обогатяващо съдържание.

Разбира се, от време на време всеки има нужда да разпусне, да не говорим, че сред тези развлекателни програми има и ценни находки, особено при подкастите и сериалите, но за да ги открием, се нуждаем от информационна и медийна грамотност. В противен случай рискуваме да пропиляваме по няколко часа дневно в консумирането на висококалорично съдържание и обсъждането му с приятели, което води до „затлъстяване“ на мозъка ни. Това плъзгане по течението със сигурност не е предпоставка за задълбочени дискусии по теми от обществен интерес като здравеопазване, образование и правосъдие, защото, както знаят програмистите, захранвана с отпадъци, една система неизменно генерира отпадъци.

Култура на консумация

През последното десетилетие ежедневието ни се ускори драматично. Каквото и да имаме, каквото и да правим, каквото и да постигаме, продължаваме да искаме повече – възможно най-бързо. Дотолкова свикнахме да бързаме, че преминаваме през голяма част от деня на автопилот, мечтаейки в денонощието да имаше повече от 24 часа. Резултатът: постоянно сме заети, но рядко се замисляме за смисъла от заетостта ни.

Нищо чудно, че в очите на мнозина четенето на книги се е превърнало в лукс, който – по думите им – не могат да си позволят поради липса на време. Нищо чудно, че на пазара се появиха мобилни приложения, които обобщават основните послания на нехудожествени книги в рамките на 10-15 минути. Нищо чудно, че гледаме сутрешни блокове, в които едни и същи „всичколози“ рецитират едни и същи монолози, без да се запитаме дали тези програми ни обогатяват и ако да, как точно. Нищо чудно, че предпочитаме кратките и лесносмилаеми публикации в социалните мрежи пред обширните статии и репортажи в медии, които анализират комплексни теми и търсят решения на предизвикателствата, пред които сме изправени. Нищо чудно, че начинът ни на консумиране на информация онлайн е вдъхновил вицове като онзи, според който най-доброто място да скриеш труп е на втора страница в Google.

Балансираната информационна диета се основава на оптимален прием на достоверна информация, която ни обогатява като личности и професионалисти. За да извлечем обаче максимума от нея и за да избегнем вредите от съдържанието, което ни дава единствено празни калории, трябва да се научим да четем, слушаме и гледаме осъзнато и критично. Да изключим автоматичните скорости, да направляваме живота си с мисъл и да поставяме под въпрос навиците си, като си задаваме въпроси. Защо чета/слушам/гледам това, което чета/слушам/гледам? По какъв начин ме обогатява тази информация? По какъв начин ми вреди или пречи? Има ли как да използвам това време по-пълноценно, като консумирам по-качествена информация, грижа се за здравето си или общувам с близки и приятели?

Философът Джеймс Уилямс обобщава прекрасно положението, в което се намираме:

„За да правим нещо смислено, първо трябва да можем да насочваме вниманието си към смислените неща. Твърдо съм убеден, че сега повече от всякога степента, до която можем и сме склонни да се борим за контрол над вниманието си, определя степента, до която сме свободни.“

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате през лятото?