От няколко години публичните разходи за здравеопазване в България растат с по 400–500 милиона лева на година, но това нито прави нацията по-здрава, нито осигурява по-качествени здравни услуги. Без каквито и да било реформи в здравеопазването структурата на разходите се запазва една и съща – лъвският пай отива за болнична помощ и лекарства.

За здравеопазване през 2018 г. например бяха предвидени 4,712 милиарда лева, с половин милиард повече спрямо предходната година. 82% от тази сума се пада на НЗОК. За 2019 г. разходите за здравеопазване са увеличени с нови 550 милиона лева и така надхвърлят 5,2 милиарда, като делът на разходите, осъществени през здравната каса с нейния бюджет от 4,35 милиарда лева, е около 84%. Ръстът е и заради преминаването през 2018 г. на Фонда за лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина към НЗОК. Като цяло обаче перата, които гълтат най-големи разходи, са болничната помощ и лекарствата. Именно при медикаментите е най-големият ръст – с 12% през 2018 г. спрямо 2017 г. и трайно над 1 милиард от разходите за здравеопазване.

Ако публичните средства в една система растат с над половин до един милиард лева на всеки четири-пет години, какво би следвало да заключим:

a) системата изисква по-големи разходи поради по-големи нужди;

б) публичното благо струва скъпо;

в) разхищават се средства.

Сега заменете думата „система“ със „здравеопазване“ и „публично благо“ със „здравето на нацията“. Кой отговор бихте избрали в контекста на следните няколко факта: България е страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС - 74,8 години, изчислена за периода 2016 - 2018 г.; България е страната с най-висока смъртност в ЕС, нивото на детска смъртност в България е два пъти по-високо от средното за ЕС - 6.5 на 1000 живородени, докато за ЕС е 3,6 на 1000 живородени.

Тази негативна статистика може да бъде продължена с липсата на каквато и да е публична информация как расте заболеваемостта от рак през годините, колко ниска е преживяемостта - известно е, че е ниска, но колко, и докога няма да се вземат мерки за ефективна профилактика, за да се диагностицира онкозаболяването в ранен стадий. Има един циничен отговор - че клиничните пътеки за лечение на онкозаболявания са сред най-високо платените наред с тези в инвазивната кардиология. Ако пренебрегнем този отговор, има други неоспорими факти: растящият непрекъснато брой на хоспитализациите и на доплащането от джоба на пациента - близо 4 милиарда, почти колкото бюджета на НЗОК за 2018 г. България е рекордьор и по този показател - пациентите доплащат 50% от общите разходи, някои осигурени плащат и сто процента, а в Европа този показател е средно 15–20%.

Повече пари - повече смърт

Излиза, че парите за здравеопазване отиват за… здравеопазване, по сполучливото определение на икономиста Димитър Събев, без да допринесат за по-доброто здраве на българската нация. Разходите на здравната каса са нараснали почти двойно (1,7 пъти), спрямо 2009 г., когато са били около 2,473 милиарда лева, а за 2019 г. те са 4,3 милиарда лева. Здравните вноски на работещите за 2019 година са разчетени на малко над 2,8 милиарда лева, останалите средства осигурява държавата, плащайки за деца, пенсионери и др. категории – задължение, което произтича от закон.

През 2009 г. болниците са 306, през 2019 - 360, а частните са над една трета от тях. Всички те са търговски дружества и се финансират на база преминали пациенти и клинични пътеки от едно и също място – НЗОК, чийто бюджет се формира от здравните вноски на население, в което се увеличава делът на пенсионерите (за които плаща държавата) и на работещите бедни. Но макар и търговски дружества, частните болници не са длъжни да приемат спешности, както държавните и общинските, което създава неравнопоставеност и увеличава разходите в обществения сектор.

Пред БНР д-р Мими Виткова, бивш здравен министър и председател на Асоциацията на лицензираните посредници за доброволно здравно осигуряване, посочи, че българската здравна система е единствена в света, която е прост аритметичен сбор от търговски субекти.

„Такава здравна система в света няма. Дори в най-комерсиалната, каквато е американската, редица болници не са търговски дружества, а собственост на фондации и асоциации и работят нон профит“, заяви д-р Виткова.

По думите є върви подмяна на общественото здравеопазване с частно, „което е неприемливо за една бедна страна като България“. Все така най-бедната в ЕС.

Протестиращите близо година медицински сестри също настояват болниците да не са търговски дружества – поне държавните и общинските. Сегашният здравен модел насърчава диспропорциите в заплащането за различните специалисти в здравната система. Освен това заради модела на финансиране се стига до прием на фиктивни пациенти или на такива, които не се нуждаят от болнично лечение и скъпи изследвания. Така се стига до петцифрени заплати за лекарите, като разкрития от Нова телевизия случай на медик с възнаграждение от 57 000 лева месечно заради поголовно поставяне на стентове.

Управителите на търговските дружества, каквито са директорите на болниците, така и не увеличиха заплатите на медицинските сестри с допълнителните средства, осигурени от изпълнителната власт. Парите, с които бяха увеличени някои клинични пътеки заради протестите на сестрите, търговските дружества изхарчиха за плащания на консумативи, ток и др., но не и за заплати на медицинските специалисти.

Колективните трудови договори, за които толкова обичат да тръбят синдикалистите, нито се подписват, нито се спазват. Според онзи от 2018 г. заплатите на медицинските специалисти вече трябваше да са 950 лева още от 1 януари 2019 г. Но не са. Очевидно е необходима регламентирана с нормативен акт методика относно заплащането. Иначе ще се наложи да се затворят лечебни заведения заради колективни оставки, каквито хвърлиха сестрите в някои болници.

Добър бизнес

В системата, в която всички са недоволни – и пациенти, и лекари, и сестри, и санитари, се оказва, че здравеопазването може и да е доходоносен бизнес. Както и енергийните мощности за „зелена енергия“, той също зависи от благосклонността на властта, която разрешаваше още и още болници, които да издържа, така както допусна и бума на ВЕИ, чиято електроенергия НЕК изкупуваше в продължение на четири години по високи преференциални цени. Добър бизнес е предимно за частни болници и за собственици на аптеки и производители на лекарства. Причината е, че лъвският пай – 75–80%, отива за плащания към болнични заведения и за лекарства. В редица развити страни този дял е значително по-малък, почти наполовина, а фокусът пада върху доболничната помощ.
Но лобистки интереси не позволяват да се промени моделът на разпределение на средствата в България, следователно системата работи да има повече болни за болниците, вместо да се грижи за профилактика и превенция на заболяванията. За 2020 г. в проектобюджета на НЗОК са предвидени с 400 милиона лева повече, което означава, че ще достигне близо 4.7 милиарда лева. Но и тази огромна сума ще потъне, без да се подобри здравето на нацията.

В бюджета на НЗОК за 2018 г., на обща стойност 3 859 978 000 лева, само за плащания за болнична помощ бяха предвидени 1.8 милиарда лева. Малко или много са те за 360-те болници в България – държавни, общински и частни? Може да се разбере, като се сравни тази сума със заложените през 2014 г. за болниците почти наполовина средства, или 988 милиона лева. Впрочем въпросните милиард и осемстотин милиона могат да се окажат и повече, тъй като отчетът за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2018 г. все още не е внесен в парламента, макар да наближава краят на 2019 г.

Близо 14% от тези 1,8 милиарда лева се падат на две търговски вериги в здравеопазването - лечебните заведения, свързани с бизнесмена Михаил Тиков и фамилията му, и тези от групата „Аджибадем“, където освен турския собственик има и български миноритарен акционер - братята Иван и Лука Ангелови от компанията „Градус“, както и Международната финансова корпорация, част от Световната банка.

По информация на „Капитал“ м.г. само здравната каса е платила за болнично лечение в трите софийски болници на групата – „Токуда“, „Аджибадем Сити клиник кардиологичен център“ и „Аджибадем Сити клиник онкологичен център“, общо 100 млн. лева. Като се прибавят и приходите от болниците в Бургас и Монтана, както и клиничните пътеки и процедури в медицинския център във Варна, НЗОК е изплатила на групата общо 115 млн. лева само за болнична помощ през 2018 г.

Данни, получени от НЗОК по Закона за достъп до обществена информация, показват, че за 2018 г. на болниците, свързани с Михаил Тиков и фамилията му, само от здравната каса са платени 130 462 609 лева. Става въпрос за най-голямата верига болнични заведения – УМБАЛ „Софиямед“, УМБАЛ „Пълмед“, МБАЛ „Бургасмед“, пазарджишката болница „Здраве“, МБАЛ „Проф. Димитър Ранев“ – Пещера, и МБАЛ „Здраве“ – Велинград. Освен това още около 7,1 милиона лева публичен ресурс от НЗОК са изплатени и на аптечни мрежи и ДКЦ, свързани с фамилията Тикови. От години свързват Тиков с депутата от ДПС Делян Пеевски, което той отрича, казвайки, че бизнесът му няма нищо общо с политик или друг бизнесмен. Просто успял, започвайки от една аптека в Пещера през 1992 г.

За 2019 г. получените от НЗОК пари ще са още повече – заради манкирането на управляващите по проблемите на медицинските сестри, благодарение на което всички болници получиха в средата на 2019 г. суми над предвидените по бюджет. За да не сърди никого във времена на избори (сестрите не влизат в тези управленски сметки) и да не нарушава ничии интереси, властта деблокира 50 млн. лева от резерва на НЗОК, за да увеличи клиничните пътеки.

Така парите стигнаха до всичките 360 болници – държавни, общински, частни. Българският лекарски съюз (БЛС) и неговият председател д-р Иван Маджаров, управлявал „Пълмед“ от веригата на Тиков, не подкрепяха идеята средствата да бъдат отпуснати от Министерството на здравеопазването, тъй като щяха да отидат само към държавните и общински болници. Независимо че те приемат всякакви случаи, вкл. и на здравно неосигурени граждани, което не може да се случи в частните лечебни заведения.

Докато българската система на здравеопазване функционира по сегашния модел, който ощетява пациента, не осигурява достъпни медицински грижи, тъй като специалисти и болнични заведения са неравномерно разпределени, недоволството ще расте и ще нагнетява напрежение и в обществото, и вътре в самата система. Необходима е радикална промяна.

А наливането на още и още публичен ресурс просто ще бъде изконсумирано от интереси, които нямат нищо общо със здравето на българските граждани.

* Текстът е публикуван в "Черна книга на правителственото разхищение в България" за 2019 г. Това е петото поредно издание на сборника по проекта на фондация "Фридрих Науман", който събира истории за непрозрачно или неефективно похарчени обществени пари от държавни или общински институции, намек за корупция и нецелесъобразо усвоени средства от ЕС. 

** Всички сборници можете да прочетете ТУК.

Източници към материала:

Национален статистически институт. 2016–2018.
Eurostat. Death rate in the EU Member States, 2016.
CIA. World Factbook.
Кръгла маса „Здравето на българите през XXI век – тенденции и предизвикателства“, 13.06. 2018 г.
Интервю по bTV на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев. 26.08.2019 г., „Здравеопразване“. Webcafe.bg, 16. 08. 2010 г.
Закони за бюджета на НЗОК – 2009 г., 2018 г., 2019 г.
Годишен отчет на НЗОК за 2017 г.
НСИ. Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения през 2009 г.
Интервю на Лора Търколева с д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, в предаването „Преди всички“ на БНР. 07.10.2019 г.
Директорът на болницата в Пазарджик: Д-р Петър Лазов е взимал 57 000 лева заплата, Нова телевизия. 22.09.2019 г.
Acibadem се отказа да продава болници в България. Вестник „Капитал”, 08. 03.2019 г.
Информация, получена от НЗОК на основание чл. 28, чл. 34 и чл. 35, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация с Решение № РД-19-325 от 27.09. 2019 г.
Как правителството реши тайно да не дава 50 млн. лева на медицинските сестри. Meдиапул. 04.10. 2019 г.
Най-имотният лекар. „Капитал“. 20.07.2018 г.