Article_top

Призивът на директора на МВФ за борба с неравенствата чрез преосмисляне на фискалната политика и въвеждане на повече прогресивност в данъчните системи би трябвало да бъде отправен преди всичко към родината на Кристалина Георгиева. България е първенец по неравенство в Европейския съюз. Тук липсва дори минимална прогресивност на данъчната система.

Директорът на Международния валутен фонд - българката Кристалина Георгиева - публикува в официалния блог на институцията свой материал, озаглавен "Да ограничим неравенството, за да създадем възможности“.

В статията Георгиева обръща внимание на "едно от най-сложните и обезпокоителни предизвикателства в световната икономика", за каквото оглавяваната от нея институция отдавна счита неравенството. И посочва, че за справяне с този проблем има достатъчно инструменти, стига да има полическа воля за тяхното прилагане. На първо място директорът на МВФ поставя прогресивното данъчно облагане.

"Справянето с неравенството изисква преосмисляне. Първо, относно фискалните политики и прогресивното данъчно облагане. Прогресивното данъчно облагане е ключов компонент на ефективната фискална политика. Нашето изследване показва, че на върха на пирамидата на доходите данъчните ставки могат да се повишат, без да се жертва икономически растеж", посочва Кристалина Георгиева.

Тя не би могла да бъде по-конкретна и директна в своя призив, като същевременно думите ѝ не са нищо ново за посланията, които от години отправят от МВФ - организация, която само твърде недочели и индоктринирани в ултра маргинални либертариански секти могат да обвиняват в "левичарство".

В началото на 2018 г. бившият директор на МВФ Кристин Лагард също публикува своя статия, посветена на неравенството, която носеше заглавието „Отложените мечти - неравенство и бедност сред поколенията в Европа". Той излезе по време на Световен икономически форум в Давос, където неравенство също от години е тема на дебати. 

"Данъците върху богатството днес са по-ниски, отколкото през 1970 година. В някои държави по-прогресивните данъчни системи и данъци върху имуществото (включително данъци върху наследството) биха могли да спомогнат за финансирането на толкова много необходими за младите граждани социални програми", коментира във въпросната статия Лагард.

Годино по-рано, през 2017-а, група експерти на МВФ пък излязоха с доклад и статия със заглавие "Растеж, който достига до всички". В него те изтъкват, че сам по себе си икономическият растеж не е достатъчен фактор за преодоляване на бедността и повишаване на жизнения стандарт. Ключов според тях е въпросът за разпределянето на този растеж, като се изтъква, че липсата на "инклузивност" и мерки за борба с неравенството разбива социалното сближаване и подкопава устойчивостта на самия растеж.

"Неравенство: Фискалната политика може да направи разлика", гласи заглавието на друга статия на експерти в МВФ, в която се обръща вниманието на значението на данъците и социалните трансфери за намаляване на неравенството, генерирано от пазарните процеси. По-високи данъци върху доходите на богатите ще спомогнат за намаляване на неравенството, без това да има отрицателно въздействие върху растежа, посочват авторите.

Това са само няколко примера за десетките материали, изказвания, статии, доклади, проучвания и предложения, които МВФ отправя от години в посока значимостта на проблема с неравенството и необходимите мерки за неговото намаляване.

Къде е България?

Ето защо онези, които следят всички последователни доклади и призиви и се интересуват от темата, посрещнаха с още по-голям интерес избора на българката Кристалина Георгиева за директор на МВФ.

Ако има държава в Европейския съюз, която наложително трябва да вземе мерки за борба с този голям проблем (по думите на самата Георгиева), то без съмнение това е именно нейната родина България.

Страната ни е първенец по неравенство в ЕС и това показват данните от двата основни показателя, с които то се измерва - международният коефициент "Джини" и сравнението между най-богатите и най-бедните 20%, което използва Евростат.

Съвсем директно и конкретно проблемът с неравенството и произтичащите от него негативи се посочва на България и в ежегодните доклади на Европейската комисия. От години Брюксел оценява като "критична" ситуацията с неравенство в България. Същата квалификация от ЕК използват и относно начина, по който социалните трансфери влият върху намаляването на бедността.

Казано по-простичко - ако в Европейския съюз, след като държавите обложат с данъци и след това разпределят средствата през бюджета, бедността и неравенството значително се намаляват, то в България това почти не се случва. Тоест, тези системи не работят и не изпълняват една от основните си функции.

Между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6,2 до 7,9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Като причина за това са посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”, гласи буквално докладът на ЕК, която в други случаи, но не и в този, българското правителство обича да цитира.

Точно както финансовият ни министър и премиерът ни обичат срещите с Кристалина Георгиева - но едва ли ще намерят за необходимо да коментират или приложат политиките, за които тя и МВФ говорят.

Темата за неравенството, което е най-остро у нас сред всички държави в ЕС, меко казано не присъства в достатъчна степен в обществения и най-вече в политическия дебат. Няма да чуем Владислав Горанов да коментира този проблем и какви мерки залага за справянето с него, когато изготвя бюджетите си. Още по-малко да вгради препоръките, цитирани по-горе.

Възможно е да спомене думичката "неравенство" единствено, ако бъде поканен на някоя конференция по темата, но като веднага побърза да отхвърли връзката между неравенството и данъчна системата, противно на всички цитирани изброени твърдения на експертите от МВФ и куп други институции, а и на негови колеги финансови министри из целия свят.

Докато в своите доклади ЕК и МВФ насърчват използването на данъчни механизми за намаляване на неравенствата, то финансовият министър на страната с най-голямо неравенство в ЕС не се притеснява да твърди най-спокойно, че "неравенството не може да се реши чрез данъците". На същото мнение са бюджетар №1 на ГЕРБ в парламента Менда Стоянова и премиерът Борисов.

Именно това са хората, на които е добре Кристалина Георгиева да сподели възгледите си относно неравенството и основния механизъм за неговото преодоляване - прогресивната данъчна политика, при следващата им среща.

„Къде е заровен ключът от палатката“ на проблема с неравенството у нас преди две години сигнализираха и международните организации Development Finance International и Oxfam, които изготвиха мащабно проучване за борбата с неравенството в 152 държави по целия свят, въвеждайки т.нар. Индекс на ангажимента за борба с неравенството.

На база три групи от фактори, които влияят на неравенството, DFI и Oxfam наредиха България на незавидното 79-о място по отношение на борбата им с неравенството. Вероятно за нещастие Горанов и Стоянова, една от трите групи касаеше именно данъчната система, като по отношение на този фактор за справяне с неравенството, България беше поставена на 144-то място от 152 държави. Казано иначе, според експертите към онзи момент е имало само 8 държави от над 150, чиито данъчни системи правят по-малко, за да намалят неравенството.

Икономическият, академичен и политически дебат на Запад (и не само) отдавна не е дали неравенството трябва да бъде намалявано и дали прогресивните данъчни системи могат да бъдат инструмент затова. Такъв разговор просто не съществува – той се свежда единствено до въпроса колко точно прогресивни да бъдат системите.

Материалът на Кристалина Георгиева, който затвърждава последователна политика на МВФ, дава шанс на българското правителство да го използва за отправна точка. За целта то ще се нуждае от сериозна политическа воля на първо място да признае проблема.

Не е необходимо много - достатъчно е да бъдат прегледани собствените данни на Министерството на финансите за разпределението на доходите в България, представени от Горанов в Народното събрание в края на изминалата година, както и статистиките на Евростат.

След това експертите могат да прочетат отново цитираните препоръки на г-жа Георгиева и компания и да хвърлят едно око на данъчната система на България, която се отклонява сериозно от нормалните общоевропейски практики - както поради липсата на прогресивност и настояването на запазването на плоския данък, така и най-вече що се отнася до липсата на необлагаем минимум и намалени ставки на ДДС за някои стоки от първа необходимост - практики, които се прилагат навсякъде в ЕС, освен у нас.

И да започнат да работят по въпроса. Ако им трябват съвети за конкретните стъпки - знаят номера на Кристалина Георгиева.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Призивът на директора на МВФ за борба с неравенствата чрез преосмисляне на фискалната политика и въвеждане на повече прогресивност в данъчните системи би трябвало да бъде отправен преди всичко към родината на Кристалина Георгиева. България е първенец по неравенство в Европейския съюз. Тук липсва дори минимална прогресивност на данъчната система.

Директорът на Международния валутен фонд - българката Кристалина Георгиева - публикува в официалния блог на институцията свой материал, озаглавен "Да ограничим неравенството, за да създадем възможности“.

В статията Георгиева обръща внимание на "едно от най-сложните и обезпокоителни предизвикателства в световната икономика", за каквото оглавяваната от нея институция отдавна счита неравенството. И посочва, че за справяне с този проблем има достатъчно инструменти, стига да има полическа воля за тяхното прилагане. На първо място директорът на МВФ поставя прогресивното данъчно облагане.

"Справянето с неравенството изисква преосмисляне. Първо, относно фискалните политики и прогресивното данъчно облагане. Прогресивното данъчно облагане е ключов компонент на ефективната фискална политика. Нашето изследване показва, че на върха на пирамидата на доходите данъчните ставки могат да се повишат, без да се жертва икономически растеж", посочва Кристалина Георгиева.

Тя не би могла да бъде по-конкретна и директна в своя призив, като същевременно думите ѝ не са нищо ново за посланията, които от години отправят от МВФ - организация, която само твърде недочели и индоктринирани в ултра маргинални либертариански секти могат да обвиняват в "левичарство".

В началото на 2018 г. бившият директор на МВФ Кристин Лагард също публикува своя статия, посветена на неравенството, която носеше заглавието „Отложените мечти - неравенство и бедност сред поколенията в Европа". Той излезе по време на Световен икономически форум в Давос, където неравенство също от години е тема на дебати. 

"Данъците върху богатството днес са по-ниски, отколкото през 1970 година. В някои държави по-прогресивните данъчни системи и данъци върху имуществото (включително данъци върху наследството) биха могли да спомогнат за финансирането на толкова много необходими за младите граждани социални програми", коментира във въпросната статия Лагард.

Годино по-рано, през 2017-а, група експерти на МВФ пък излязоха с доклад и статия със заглавие "Растеж, който достига до всички". В него те изтъкват, че сам по себе си икономическият растеж не е достатъчен фактор за преодоляване на бедността и повишаване на жизнения стандарт. Ключов според тях е въпросът за разпределянето на този растеж, като се изтъква, че липсата на "инклузивност" и мерки за борба с неравенството разбива социалното сближаване и подкопава устойчивостта на самия растеж.

"Неравенство: Фискалната политика може да направи разлика", гласи заглавието на друга статия на експерти в МВФ, в която се обръща вниманието на значението на данъците и социалните трансфери за намаляване на неравенството, генерирано от пазарните процеси. По-високи данъци върху доходите на богатите ще спомогнат за намаляване на неравенството, без това да има отрицателно въздействие върху растежа, посочват авторите.

Това са само няколко примера за десетките материали, изказвания, статии, доклади, проучвания и предложения, които МВФ отправя от години в посока значимостта на проблема с неравенството и необходимите мерки за неговото намаляване.

Къде е България?

Ето защо онези, които следят всички последователни доклади и призиви и се интересуват от темата, посрещнаха с още по-голям интерес избора на българката Кристалина Георгиева за директор на МВФ.

Ако има държава в Европейския съюз, която наложително трябва да вземе мерки за борба с този голям проблем (по думите на самата Георгиева), то без съмнение това е именно нейната родина България.

Страната ни е първенец по неравенство в ЕС и това показват данните от двата основни показателя, с които то се измерва - международният коефициент "Джини" и сравнението между най-богатите и най-бедните 20%, което използва Евростат.

Съвсем директно и конкретно проблемът с неравенството и произтичащите от него негативи се посочва на България и в ежегодните доклади на Европейската комисия. От години Брюксел оценява като "критична" ситуацията с неравенство в България. Същата квалификация от ЕК използват и относно начина, по който социалните трансфери влият върху намаляването на бедността.

Казано по-простичко - ако в Европейския съюз, след като държавите обложат с данъци и след това разпределят средствата през бюджета, бедността и неравенството значително се намаляват, то в България това почти не се случва. Тоест, тези системи не работят и не изпълняват една от основните си функции.

Между 2012 и 2016 г. разликата между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от българите се увеличава от 6,2 до 7,9 пъти, с което страната ни става най-неравната в ЕС. Като причина за това са посочени “ниските разходи за социална закрила, които отчасти се дължат на ниското ниво на данъчни приходи и на липсата на прогресивност на данъчната система”, гласи буквално докладът на ЕК, която в други случаи, но не и в този, българското правителство обича да цитира.

Точно както финансовият ни министър и премиерът ни обичат срещите с Кристалина Георгиева - но едва ли ще намерят за необходимо да коментират или приложат политиките, за които тя и МВФ говорят.

Темата за неравенството, което е най-остро у нас сред всички държави в ЕС, меко казано не присъства в достатъчна степен в обществения и най-вече в политическия дебат. Няма да чуем Владислав Горанов да коментира този проблем и какви мерки залага за справянето с него, когато изготвя бюджетите си. Още по-малко да вгради препоръките, цитирани по-горе.

Възможно е да спомене думичката "неравенство" единствено, ако бъде поканен на някоя конференция по темата, но като веднага побърза да отхвърли връзката между неравенството и данъчна системата, противно на всички цитирани изброени твърдения на експертите от МВФ и куп други институции, а и на негови колеги финансови министри из целия свят.

Докато в своите доклади ЕК и МВФ насърчват използването на данъчни механизми за намаляване на неравенствата, то финансовият министър на страната с най-голямо неравенство в ЕС не се притеснява да твърди най-спокойно, че "неравенството не може да се реши чрез данъците". На същото мнение са бюджетар №1 на ГЕРБ в парламента Менда Стоянова и премиерът Борисов.

Именно това са хората, на които е добре Кристалина Георгиева да сподели възгледите си относно неравенството и основния механизъм за неговото преодоляване - прогресивната данъчна политика, при следващата им среща.

„Къде е заровен ключът от палатката“ на проблема с неравенството у нас преди две години сигнализираха и международните организации Development Finance International и Oxfam, които изготвиха мащабно проучване за борбата с неравенството в 152 държави по целия свят, въвеждайки т.нар. Индекс на ангажимента за борба с неравенството.

На база три групи от фактори, които влияят на неравенството, DFI и Oxfam наредиха България на незавидното 79-о място по отношение на борбата им с неравенството. Вероятно за нещастие Горанов и Стоянова, една от трите групи касаеше именно данъчната система, като по отношение на този фактор за справяне с неравенството, България беше поставена на 144-то място от 152 държави. Казано иначе, според експертите към онзи момент е имало само 8 държави от над 150, чиито данъчни системи правят по-малко, за да намалят неравенството.

Икономическият, академичен и политически дебат на Запад (и не само) отдавна не е дали неравенството трябва да бъде намалявано и дали прогресивните данъчни системи могат да бъдат инструмент затова. Такъв разговор просто не съществува – той се свежда единствено до въпроса колко точно прогресивни да бъдат системите.

Материалът на Кристалина Георгиева, който затвърждава последователна политика на МВФ, дава шанс на българското правителство да го използва за отправна точка. За целта то ще се нуждае от сериозна политическа воля на първо място да признае проблема.

Не е необходимо много - достатъчно е да бъдат прегледани собствените данни на Министерството на финансите за разпределението на доходите в България, представени от Горанов в Народното събрание в края на изминалата година, както и статистиките на Евростат.

След това експертите могат да прочетат отново цитираните препоръки на г-жа Георгиева и компания и да хвърлят едно око на данъчната система на България, която се отклонява сериозно от нормалните общоевропейски практики - както поради липсата на прогресивност и настояването на запазването на плоския данък, така и най-вече що се отнася до липсата на необлагаем минимум и намалени ставки на ДДС за някои стоки от първа необходимост - практики, които се прилагат навсякъде в ЕС, освен у нас.

И да започнат да работят по въпроса. Ако им трябват съвети за конкретните стъпки - знаят номера на Кристалина Георгиева.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

Въпроса не е "как да

Въпроса не е "как да ограничим неравенството ?",
а е "защо трябва да се ограничи неравенството ?"

"Ще ми седи цървула в кръмчата по цял ден на лимонада и кафе, а после що нямал кинти !"
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

В България при сегашния

В България при сегашния политически елит едва ли скоро ще се направи истински опит да се занижи неравенството.

България просто е обречена да е мизерна. Никоя европейска държава няма толкова тежки проблеми за решаване

Разделен народ на аспаруховци, русофили – българско тяло, руско самосъзнание – които воюват за имперските интереси на Русия, включващи и поглъщането на България, турско население, което под Доганово въздействие няма чувство за България като своя родина, и също танцуващо за руските интереси.

България се управлява от непригодни политици. Борисов например се върти „неутрално“, но взорът му е впит дълбоко в евразийските степи и затова е толкова щедър към Москва.

Борисов никога не е работил за подредбата на държавата, дори върши обратното. Затова екипът му е от бездарни послушковци, заблуждаващи българите, че вървим напред. Народ, обезверен ЗАЩОТО ОСЪЗНВАВА, ЧЕ ДЪРЖАВАТА УМИШЛЕНО
по политически причини е без истински стопанин. Такъв народ мисли само да няма размирици, както Доган често го заплашва, и да не си ляга вечер полунахранен. Това не е народът, наследник на Аспарух и на българските възрожденци. Той целенасочено е доведен до отслабване на националната му идентичност и затова е толкова инертен и неинициативен. Народ, подобен наа руските крепостни. За разлика от тях се перчи, вдига шум но не повече, щом като продължава да гласува за сегашното мизерно статукво.
Г-жа Георгиева е доказана финансистка. Ако Борисов, Менда, финминистърът бяха по-умнички и настроени родоблюбиво, можеха да изпозват поне част от съвитите й, , за да дръпнем поне педя напред.
Къща с лош стопанин - огън да я гори!
Залмоксис Тракиеца's picture
Залмоксис Тракиеца
Залмоксис Тракиеца

Бойко Борисов = СПИН



Въпросната г-жа Георгиева няма да си мръде пръста за нас и нищо няма да каже на Агент Буда борисOFF, защото и тя е от котилото на Глупаци за Експресно Разграбване на България (герб). На гейберастката ШАЙКА от крадливи мутри и престъпници трябва да им се натякват всеки ден следните факти:


1. България е най-бързо умиращата държава в света, защото сме 1-ви по смъртност и с най- ужасяващи темпове на Евакуация (Емиграция) на населението !


- http://worldpopulationreview.com/countries/death-rate-by-country/


2. България е една от най-бедните държави в Европа и света !

-Справка: Пенсийте в Албания и Македония са по-вискои от колкото България. Разминаваме единствено Украйна, Косово и Босна.

3. България е една от най-корумпираните и мафиотски държави в света според Асоциация „Прозрачност без граници“ ! Transparency International: " Индексът за възприятие на корупцията на България през 2018 година е 42 пункта, като с това страната заема 77 място в световната класация. Анализът на резултатите от периода 2012 – 2018 г. дава основание за критична оценка – налице е застой в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане."

4. България е на 111-то място в света по свобода на словото според "Репортери без граници" !

Ето какво заявяват РБГ в интервю от октомври месец 2019г. : " Ситуацията е абсолютно ужасяваща. Вероятно никога не е била толкова зле, колкото сега", особено преди номинацията на главния прокурор, коментира директорът на "Репортери без граници" за Източна Европа и Балканите Полин Аде-Мевел.

"Никога не е била толкова зле, откакто България стана демокрация", допълни генералният секретар на организацията Кристоф Делоар.

5. В България няма нито 1 работеща институция ! Усещането, че държавате се управлява вече 11 год. от абсолютни олигофрени и бездарни идиоти, които са просто кучета на каишка от големите геополитически играчи като Русия, САЩ, Турция и Израел се увеличава със всеки изминал ден.

6. България НИКОГА няма да влезе в Шенген и Еврозоната с това корумпирано, колониялно и марионетно правителство !



Kruger's picture
Kruger
Kruger

Прав е финансовият министър, че

проблема не е в данъците. Проблемът е в олигархичната ни икономика, която пречи на развитието на страната, респективно на доходите на огромна част от хората, с изключение на самата олигархия и близкия и кръг. Не е номера държавата да вземе пари от тези с по-високи доходу и да ги раздаде на онези с по-ниските, като междувременно открадне по познатите схеми поне половината. Номерът е да създаде добри условия за по-високи доходи. А точно пък данъците са равни, в някаква малка степен. 10% от доходите за всички. Според мен даже трябва да са равни не като %, а като сума, защото всички граждани ползват едни и същи услуги от държавата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?