Вчера Европейската комисия публикува последното си проучване с данни от Евростат, според което България е страната в Европейския съюз с най-високо подоходно неравенство. Оглавяваме класацията за 2017 г. с коефициент 8,2. Отбелязваме също така и най-голям ръст в неравенството за последното десетилетие - 1,7 пункта от 6,5 през 2008 г.

Мярката, която Европейската комисия използва за неравенство, е съотношението между доходите на най-богатите 20% от гражданите и доходите на най-бедните 20% от гражданите. В нашия случай, доходите на най-богатите 20% от българите взети накуп са 8,2 пъти повече от доходите на най-бедните 20% от българите взети накуп. Съществуват и други начини за измерване на неравенството, някои от които вземат предвид цялото население, а не само най-бедните и най-богатите, или пък общото материално състояние, а не само доходите за годината.

Всички тези индикатори целят да представят с една цифра разпределението на паричните и финансови средства сред гражданите в обществото. По всички показатели България е сред лидерите по неравенство в ЕС.

Какво от това?

Трябва ли да ни притеснява това, че имаме най-високото подоходно неравенство в ЕС? Да, отчасти. Първо, нека отбележим, че когато говорим за неравенство, е важно да следим процесите през годините, както в България, така и в чужбина. В западна Европа и САЩ неравенството спада неистово по време на Втората световна война и остава сравнително ниско в следващите две десетилетия. От 70-те години насам, обаче, във всички западни страни неравенството тръгва нагоре, като че ли за ръка с повишения стандарт на живот и обем на икономиката. Би могло да се обобщи, че в моменти на криза или война неравенството се понижава, а в моменти на мир и подем за икономиката неравенството се повишава.

Днес, когато икономиката печели все повече от автоматизация и софтуер, неравенството расте дори по-бързо, защото най-успешните предприемачи могат да увеличат богатството си с пъти в рамките на много по-малко време отколкото през 20-и век. Така че повишаващото се неравенство е тенденция не само в България, но и навсякъде по света и е свързано с бързорастящите доходи на най-заможните в страната, а не толкова с падане на доходите на най-бедните.

Второ, ние регистрираме най-голямото неравенство в ЕС, но в държавите от Западните Балкани, Русия, Китай, САЩ, много латиноамерикански, африкански и азиатски държави неравенството е по-високо отколкото в България. А много от държавите от ЕС, например скандинавските, имат сериозни традиции в преразпределението на социалните блага и са едни от най-богатите и най-егалитарни страни в света. Впечатление прави Чехия, където неравенството е най-ниско според проучването на ЕК. Тоест чехите са успели да преминат от планова икономика през 1989 г. в среднобогата европейска държава днес, която същевременно е и егалитарна. Това е държава, от която трябва да вземем пример.

Трето, опасностите, които прекомерното неравенство крие, са реални, особено за България. От една страна, колкото повече се отдалечават богатите от бедните, на толкова по-различни езици започват да говорят те. Богатите започват да губят представа за това през какви препятствия са принудени да преминават по-бедните. Чувството за принадлежност към едно и също общество започва да се губи. А от там се зараждат повече омраза, по-екстремни партии и повече социални конфликти. От друга страна, свръхбогатите, които имат многократно по-големи ресурси от другите в обществото, могат да си позволят да упражняват прекомерно влияние върху властта.

Това може да се случва индиректно, чрез завързване на приятелства с политици, спонсориране на техни събития или проекти, като не се иска нищо в замяна, но остава усещането за дълг. И при следващото гласуване на закон в парламента, съответният депутат се сеща за добрия си заможен приятел. А може да се случва и много директно, както „феноменът Пеевски“ ни показва. Той е точно това, за което алармира френският икономист Пикети в книгата си „Капиталът в 21-ви век“. Когато бизнесмени владеят огромна част от не една или две индустрии и имат пряко участие в изготвянето на законите в държавата, ставаме свидетели на една пленена икономика и една пленена държава.

Сега накъде?

Растящото неравенство в България, което е и най-високо в ЕС, трябва да ни притеснява. Трябва обаче да балансираме ограничаването на неравенството с едновременно стимулиране на икономиката. Една от най-очевидните политики, които могат да се предприемат, е въвеждането на прогресивно данъчно облагане на доходите. То трябва да е прогресивно, за да преразпределя средства от по-богатите към по-бедните, но и да не е агресивно, за да не ограничава потенциала за икономически растеж и да не се отразява на събираемостта на данъци.

Ако такъв баланс се постигне, трябва допълнителните средства, които влизат в държавната хазна, да се инвестират на поне две места. Първо, държавата може да покрива по-голяма част от социалните и здравни осигуровки на гражданите с най-ниски доходи. По този начин те ще могат да разполагат с по-голяма част от средствата, които заработват, а коефициентът на неравенството автоматично ще се понижи. Но най-важното е, че наличните средства в най-бедните домакинства реално ще се увеличат. Такава мярка би помогнала за намаляване на неравенството в краткосрочен план.

Второ, в дългосрочен план, трябва да се инвестират допълнителни средства в образователната система, особено що се отнася до детските градини и началните училища. Най-добрият път към ограничаване на неравенството и предоставяне на възможности за развитие на по-бедните семейства е качествено образование за децата им. Колкото по-лоши възможности за развитие имат децата от по-бедни семейства в сравнение с деца от по-заможни семейства, толкова по-малък е шансът доходите им на средна възраст да са еднакви. И обратно, колкото по-добри възможности за ограмотяване, израстване и интелектуално развитие получат по-бедните деца, толкова по-вероятно е да прескочат капана на бедността и да достигнат доходите на децата, израснали в по-богати семейства. Такъв тип дългосрочна инвестиция ще се изплати в бъдеще и подоходното неравенство ще се понижи.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".