Недостатъчно ясни текстове, риск да се припокрият охранителни фунции между различни институции и съмнение, че става дума за прелюдия към ремонт на Закона на Националната служба за охрана - това вижда директорът на НСО ген. Красимир Станчев в подготвяните промени в Закона за МВР, предложени от депутати от ГЕРБ. Това става ясно от негово становище, изпратено в Народното събрание. Изрично се посочва, че ръководството на НСО не си позволява "да подкрепя или критикува" въпросните предложения. Но представя съображенията си по тях, заявявайки, че "така структурираният текст на предложенията може да изисква последващо тълкуване при приложението му и дори нещо повече, да мотивира последващи изменения в Закона за НСО."

За какво става дума

В момента в парламента тече продецура по промяна на закона за МВР. В проекта на Министерския съвет се предвижда жандармерията да излезе от състава на Главна дирекция "Национална полиция", а заедно със спецотряда за борба с тероризма (т.нар. барети от СОБТ) да бъдат обединени в нова главна дирекция в министерството. Между двете четения на правителственото предложение в парламента, няколко депутати от ГЕРБ решиха, че новата голяма дирекция трябва да се натовари със специално разписани нови охранителни функции. Целта е звеното сред преценка да пази "конкретно застрашени лица", ако те са "служители на органи на власт" и срещу тях има сигнали за заплаха, свързана с работата им.

Първата интерпретация на новата хрумка бе, че се създава "втора НСО", което ще дава възможност и политици да се ползват от въпросната услуга (ако не са пазени от НСО, например - б.р.). Критика предизвика и факта, че кой е застрашен и трябва да бъде пазен и каква точно охрана ще му предостави МВР чрез новото си звено ще зависи само от преценката на комисия, състояща се от представители на висшето професионално ръководство на МВР. Правилата за тази охрана пък ще се прецизират в наредба на вътрешния министър - в случай, че текстът бъде окончателно гласуван. Тоест - цялата дейност по такъв вид охрана от орган на МВР и контролът по нея ще са в рамките само на силовото министерство. 

 
В критиката на промените - и по двете точки, се включи и бившият вътрешен министър от втория кабинет "Борисов", сега преподавател по право, Веселин Вучков. 

От ГЕРБ пък твърдят, че новото звено от жандармерия и барети ще се ползва не за охрана на политици, каквито са подозренията, а от застрашени служители, когато е подаден сигнал - например данъчни, митничари, инспектори и прочие. И според вносителите това било ясно записано, защото в проекта се говори за "служители на органи на власт", а не за "органи на власт", в която категория влизат министри, кметове и прочие - според текстовете от Закона за администрацията и т.н.  

Четири държавни служби охраняват и не си пречат

Очевидно и за началника на НСО и службата, която води, текстовете не са прецизни. 

Ген. Станчев в началото на писмото си до парламента припомня, че в момента има четири институции в държавата, които са натоварени с различни видове охрана на лица. Това са самата НСО (натоварена с охрана на президент, шеф на парламента, премиер, главен прокурор и други лица на висш пост при определени условия и такива от важност на националната сигурност - б.р.), Главна дирекция "Охрана", чиято работа е регламентирана в Закона за съдебната власт,  Бюрото по защита към главния прокурор (призвано да пази свидетели по наказателни производства, когато са заплашени - б.р.), както и "Военна полиция", която също има специфични функции, записани в специален закон. 

"Досега не е имало неясноти или нужда от тълкуване коя служба кого и как следва да охранява. Правомощията и функциите на тези структури на практика не са се преплитали", пише в становището.  

Второ - МВР и сега има звена, които се занимават с охранителна дейност при определени условия. Текстовете, регламентиращи именно охранителната дейност на МВР, обаче не се пипат, заявява генералът. 

Съждението му не е последвано от въпрос, но логичният такъв е защо при 4 служби, натоварени с охрана и регламент в четири закона, сега се налага вменяване на подобни функции и ина новата дирекция от жандармерия и барети. 

Неофициално, представители на вносителите обясняват, че и сега се налага МВР да осигурява охрана на лица, заплашени при упражняване на работата им. Това обаче се правело на база вътрешни актове в МВР, а не по записан изрично в закона регламент. 

В становището на шефа на НСО се посочва още, че е логично "орган на власт" (част от които НСО охранява по закон - б.р.) и "служител в орган на власт" (за които ГЕРБ иска опция за охрана сега - б.р.) да са различни неща. От текста на позицията обаче се разбира, че тук - заради начина, по който е написана законовата поправка от ГЕРБ, има риск да се появи тълкуване. Например - министърът орган на власт ли е или служител, пита се в становището, и ако се окаже, че е служител - то кой ще го пази.

Може да се наложи тълкуване "относно кръга на охраняваните лица по новата разпоредба, което би довело до съждения кой е общият и кой е специалният закон и в крайна сметка коя структура кого ще охранява и кой ще решава това", смята ген. Станчев. 

Писмото му завършва със "заявено желание" ако се подготвят промени в Закона за НСО, то предтавителите на службата да бъдат поканени за участие в предварителното им обсъждане.

Проект за промени в Закона за НСО има, но той дойде от ДПС. От движението настояват лица, които се охраняват заради "конкретна застрашеност" - какъвто е случаят с депутата Делян Пеевски и почетния председател на ДПС Ахмед Доган, да си плащат на НСО за "услугата". И тази идея вече срещна множество критики.