Article_top

"Не виждам причина за отмяна на Наредбата Н-18".

Думите са на Владислав Горанов - финансов министър на Република България и са изречени вчера, около 10:30 ч. сутринта. По същото това време, на същото събитие - по темата говори и лично премиерът Бойко Борисов. Всъщност той не просто говори. Направо се скара на бизнеса - защо продължавате да протестирате срещу разпоредбата? То - всичко е за добро. Отмяна няма да има.

Десетина часа по-късно или малко преди централните емисии на големите телевизии БНТ съобщава: "Влизането в сила на Наредба Н-18 се отлага с нови шест месеца." Забележителна повратливост на правителството и то само след една среща с разтревожени ресторантьори. Страхът от протестите отново се оказа движеща сила. Протести все пак имаше - макар и по-малобройни, отколкото се очакваше. Стигна се дори до сблъсъци с полицията.

Бизнесът приветства решението. Ако НАП реши, че все пак е разумно да не допълва през тези 6 месеца наредбата с още няколкостотин страници, може и да успее да изпълни изискванията. Защо обаче един обикновен регулаторен текст се превърна в най-голямо изпитание на българските предприемачи и защо кабинетът остави впечатлението, че се опитва да рекетира, а не да контролира?

Началото

Март 2018 г. Депутатите в Народното събрание гласуват промени в Закона за ДДС. С тях задължават всички фирми, които приемат плащания в брой или с банкови карти да използват за целта само предварително одобрен от Националната агенция по приходите софтуер. Софтуер, с който традиционно бизнесът отчита продажбите си. Софтуер, който вече трябва да е свързан и с касов апарат. 

Логиката на промените е повече от ясна - изсветляване на сивата част от икономиката. Според управляващите огромна част от бизнеса не издава касови бележки и крие обороти. Според сметките от преди 2 години обаче - промяната трябваше да засегне не повече от 25 000 обекта в страната. Днес говорим за над 300 000 фирми.

Междувременно проблемите с дописването на наредбата започнаха да се множат, а властта стигна до извода, че НАП трябва да има достъп не просто до данните за продажбите, но и до цялата бизнес информация - доставчици, контрагенти, доставни и продажни цени, отстъпки, промоции и други видове чувствителна информация. 

Мистерията СУПТО

Преди всичко е важно да се отбележи - никой не е оспорвал, поне публично, желанието и правото на държавата да намери начин да накаже нарушителите. Общественият договор предполага всички да плащат данъците си и да не се крият от регулаторите. Държавните администрации обаче имат навика да действат малко грубо, непохватно и понякога - радикално. Българската администрация като че има академични познания в областта на затрудняването на бизнес процесите и този случай само потвърждава тази теза. 

Какво е СУПТО - Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти? Просто казано на езика на дребните търговци - складова програма, с която освен продажбите, се следят наличности и т.н. Тези софтуери се ползват отдавна в България и заслугата им е, че премахнаха бакалските тефтери и смятането наум, улесниха и оптимизираха сделките, дават ясна и точна представа на бизнеса какво, как и на какви цени се продава. Сега НАП не оспорва използването на тези програми, просто казва, че трябва да има достъп до тях. Казва още обаче, че фирмите не могат да ползват който и да било софтуер - той трябва да бъде лицензиран от НАП. На страницата на приходната агенция има един хубав списък с програми. Ако вашата, за която плащате на разработчика на годишна база няколстотин лева, не е в него - сори, купете си нова. С промените НАП ще може да следи абсолютно всяка продажба и да знае какво точно е било продадено: дали е болт или е гайка.

Само че НАП не е много сигурна каква точно е дефиницията на СУПТО. Така например и към момента не е ясно - ако даден търговец издава фактура на MS Word или използва Exxel, дали проверяващият го служител на НАП няма да сметне, че това е нелицензиран СУПТО. Следват глоба и затваряне на обекта. Как обаче може да бъде накаран господин Гейтс например да долети до България, да си хване "копърка" от летището и да посети офиса на НАП на "Дондуков", за да си лицензира софтуера - не е много ясно.

В процеса по изясняването на наредбата, а трябва да признаем, че след първоначалния шок, Агенцията все пак се допита до бизнеса - се получи документ, която е изпълнена със съкращения от по десет буквички, наредба, която в своята цялост и в опита си да обхване всички специфики на всеки бизнес, в крайна сметка достигна забележителните няколкостотин страници.

Ако трябва да отговорим накратко на въпроса - защо бизнесът протестира - то отговорът би бил следният: НАП иска нещо, което не е много сигурно какво е, без да отчита отделните специфики на всеки бизнес, без да се интересува от финансовата тежест, която предполагат промените. Резултатът - безумен хаос, който дава огромна власт в ръцете на проверяващите, които ще трябва (и могат) да тълкуват стотиците страници на наредбата - както преценят. Ще затварят обекти, ще налагат глоби за нещо, което смятат, че е нарушение, а то  може и да не е.

Наредбата трябваше да влезе в сила на 31 януари, преди да бъде отложена отново, разбира се, но само 3-4 дни преди това фирмите все още не знаеха какво се иска от тях.

Прави впечатление още нещо - според бизнеса разноските, които всяка фирма е направила за смяна на софтуера и на касов апарат, ще се отразят в крайните цени за потребителите на всяка услуга. 

Остават и малките детайли - дори дребните компании имат по няколко хиляди артикула. Всички те трябва наново да се въведат в новата софтуерна програма - допълнителна работа, която наетите вече служители не могат да изпълняват, защото трябва да зарежат дневните си задължения. Ако нещо по процеса не сработи - трябва да се наемат допълнителни ИТ специалисти. 

Само един пример:

"Софтуерите постоянно правят грешки и вече виждаме резултатите - пускаме касова бележка, но свършва хартията на касовия апарат. Сменяме я, печатът продължава, но случайно после установяваме, че програмата не е отчела продажбата, а само касовият апарат го е направил. Излиза, че аз лъжа НАП! Примерите са много", разказа пред Клуб Z собственикът на малък търговски обект К.З.

Още - фирмата му купила компютър с програма и касов апарат от лицензирана от НАП компания. Оказало се, че служителите ѝ не са синхронизирали часовника на касовия апарат и компютъра. Отново - търговецът лъже НАП.

"Само дотук - ако ме хванат, сигурно ще затворят обекта до живот!"

Въпроси могат да бъдат задавани до безкрай.

Пред Клуб Z Стоян Димитров - друг собстветник на мълък бизнес, обясни как всъщност голямото желание за борба със сивата икономика, може да бъде заобиколено въпреки стотиците страници наредба. Например - ако един магазин декларира през СУПТО, че има две бройки от даден артикул, но притежава склад, който не влиза в разпоредбата, а там има 400 бройки от продута - как НАП ще разбере, че той не е продал на клиента именно от склада си. И още, казва Димитров, наредбата е стимул за корупция. Ако всеки служител на НАП знае доставните цени на стоките, то всеки момент конкуренцията може да използва информацията, както сметне за добре. Просто ще плати на данъчния - нарушение на закона, но никой в държавата не вярва, че служителите на Агенцията са неподкупни. И вероятно има защо.

Реакциите

Освен дребните търговци, в протестите се включиха и големи работодателски организации като Българската стопанска камара. Те призоваха властите да не оставят "извън закона хиляди коректни търговци" и да прецизират наредбата.

"БСК подкрепя справедливите искания на протестиращите браншови организации, вкл. за отлагане влизането в сила на действието на Наредба Н-18 до изчистване на всички основни проблеми, касаещи прилагането ѝ", посочиха от Камарата в становище.

Оттам напомниха, че особен е проблемът при ресторантьорите, хотелиерите и собствениците на заведения. Според два члена в Наредбата те могат да бъдат затворени за срок от 30 дни, ако не са издали касов бон. От Българската асоциация на заведенията дават пример с това, че ако недобросъвестен сервитьор реши да си прибере парите от клиента в джоба и съответно не издаде касова бележка, то на запечатване за срок до един месец подлежи цялото заведение, от което търговецът губи.

Именно след среща с ресторантьорите  Владислав Горанов обяви, че наредбата се отлага. 

Освен за малките търговци, които не могат да разберат какво точно се иска от тях, проблем има и за най-големите фирми. В повечето случаи говорим за компании с няколкостотин търговски обекта, някои и извън България. За тях са разработени специални софтуери, които са интегрирани във всички магазини. Програмите са писани от чуждестранни ИТ екипи. В тях са вложени много пари. Логично - тези програми не са лицензирани. НАП дава възможност за лицензирането им, но промените, които трябва да се направят, за да отговарят на изискванията, стават бавно, трудно и след много съгласувателни действия. Финансово - тук говорим вече за милиони левове нова инвестиция.

Сега накъде?

НАП като че се поизплаши от отпора и през последната година започна да работи по-активно с бизнеса. В крайна сметка към момента от Агенцията обясняват, че ще опитат да регулират едно от големите притеснения - достъпа до чувствителната бизнес информация. Това ще стане като наредбата се допълни с текст, според който данъчните ще влизат в СУПТО на фирмите със специален профил и то само по време на ревизия.

Вчера Горанов обеща и преосмисляне на режима за затваряне на обекти за неиздаване на касов бон. 

Проблемът обаче остава и той е много прост - никой не вярва нито на НАП, нито на финансовото министерство. Двете ведомства оставиха впечатлението, че сами не са наясно какво искат да кажат с наредбата и изплашиха бизнеса, който очаква репресии от страна на проверяващите. 

Сега и двете страни имат нови шест месеца. Бизнесът е проактивен и не се крие. Всичко е в ръцете на автора на Наредба Н-18.

 

"Не виждам причина за отмяна на Наредбата Н-18".

Думите са на Владислав Горанов - финансов министър на Република България и са изречени вчера, около 10:30 ч. сутринта. По същото това време, на същото събитие - по темата говори и лично премиерът Бойко Борисов. Всъщност той не просто говори. Направо се скара на бизнеса - защо продължавате да протестирате срещу разпоредбата? То - всичко е за добро. Отмяна няма да има.

Десетина часа по-късно или малко преди централните емисии на големите телевизии БНТ съобщава: "Влизането в сила на Наредба Н-18 се отлага с нови шест месеца." Забележителна повратливост на правителството и то само след една среща с разтревожени ресторантьори. Страхът от протестите отново се оказа движеща сила. Протести все пак имаше - макар и по-малобройни, отколкото се очакваше. Стигна се дори до сблъсъци с полицията.

Бизнесът приветства решението. Ако НАП реши, че все пак е разумно да не допълва през тези 6 месеца наредбата с още няколкостотин страници, може и да успее да изпълни изискванията. Защо обаче един обикновен регулаторен текст се превърна в най-голямо изпитание на българските предприемачи и защо кабинетът остави впечатлението, че се опитва да рекетира, а не да контролира?

Началото

Март 2018 г. Депутатите в Народното събрание гласуват промени в Закона за ДДС. С тях задължават всички фирми, които приемат плащания в брой или с банкови карти да използват за целта само предварително одобрен от Националната агенция по приходите софтуер. Софтуер, с който традиционно бизнесът отчита продажбите си. Софтуер, който вече трябва да е свързан и с касов апарат. 

Логиката на промените е повече от ясна - изсветляване на сивата част от икономиката. Според управляващите огромна част от бизнеса не издава касови бележки и крие обороти. Според сметките от преди 2 години обаче - промяната трябваше да засегне не повече от 25 000 обекта в страната. Днес говорим за над 300 000 фирми.

Междувременно проблемите с дописването на наредбата започнаха да се множат, а властта стигна до извода, че НАП трябва да има достъп не просто до данните за продажбите, но и до цялата бизнес информация - доставчици, контрагенти, доставни и продажни цени, отстъпки, промоции и други видове чувствителна информация. 

Мистерията СУПТО

Преди всичко е важно да се отбележи - никой не е оспорвал, поне публично, желанието и правото на държавата да намери начин да накаже нарушителите. Общественият договор предполага всички да плащат данъците си и да не се крият от регулаторите. Държавните администрации обаче имат навика да действат малко грубо, непохватно и понякога - радикално. Българската администрация като че има академични познания в областта на затрудняването на бизнес процесите и този случай само потвърждава тази теза. 

Какво е СУПТО - Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти? Просто казано на езика на дребните търговци - складова програма, с която освен продажбите, се следят наличности и т.н. Тези софтуери се ползват отдавна в България и заслугата им е, че премахнаха бакалските тефтери и смятането наум, улесниха и оптимизираха сделките, дават ясна и точна представа на бизнеса какво, как и на какви цени се продава. Сега НАП не оспорва използването на тези програми, просто казва, че трябва да има достъп до тях. Казва още обаче, че фирмите не могат да ползват който и да било софтуер - той трябва да бъде лицензиран от НАП. На страницата на приходната агенция има един хубав списък с програми. Ако вашата, за която плащате на разработчика на годишна база няколстотин лева, не е в него - сори, купете си нова. С промените НАП ще може да следи абсолютно всяка продажба и да знае какво точно е било продадено: дали е болт или е гайка.

Само че НАП не е много сигурна каква точно е дефиницията на СУПТО. Така например и към момента не е ясно - ако даден търговец издава фактура на MS Word или използва Exxel, дали проверяващият го служител на НАП няма да сметне, че това е нелицензиран СУПТО. Следват глоба и затваряне на обекта. Как обаче може да бъде накаран господин Гейтс например да долети до България, да си хване "копърка" от летището и да посети офиса на НАП на "Дондуков", за да си лицензира софтуера - не е много ясно.

В процеса по изясняването на наредбата, а трябва да признаем, че след първоначалния шок, Агенцията все пак се допита до бизнеса - се получи документ, която е изпълнена със съкращения от по десет буквички, наредба, която в своята цялост и в опита си да обхване всички специфики на всеки бизнес, в крайна сметка достигна забележителните няколкостотин страници.

Ако трябва да отговорим накратко на въпроса - защо бизнесът протестира - то отговорът би бил следният: НАП иска нещо, което не е много сигурно какво е, без да отчита отделните специфики на всеки бизнес, без да се интересува от финансовата тежест, която предполагат промените. Резултатът - безумен хаос, който дава огромна власт в ръцете на проверяващите, които ще трябва (и могат) да тълкуват стотиците страници на наредбата - както преценят. Ще затварят обекти, ще налагат глоби за нещо, което смятат, че е нарушение, а то  може и да не е.

Наредбата трябваше да влезе в сила на 31 януари, преди да бъде отложена отново, разбира се, но само 3-4 дни преди това фирмите все още не знаеха какво се иска от тях.

Прави впечатление още нещо - според бизнеса разноските, които всяка фирма е направила за смяна на софтуера и на касов апарат, ще се отразят в крайните цени за потребителите на всяка услуга. 

Остават и малките детайли - дори дребните компании имат по няколко хиляди артикула. Всички те трябва наново да се въведат в новата софтуерна програма - допълнителна работа, която наетите вече служители не могат да изпълняват, защото трябва да зарежат дневните си задължения. Ако нещо по процеса не сработи - трябва да се наемат допълнителни ИТ специалисти. 

Само един пример:

"Софтуерите постоянно правят грешки и вече виждаме резултатите - пускаме касова бележка, но свършва хартията на касовия апарат. Сменяме я, печатът продължава, но случайно после установяваме, че програмата не е отчела продажбата, а само касовият апарат го е направил. Излиза, че аз лъжа НАП! Примерите са много", разказа пред Клуб Z собственикът на малък търговски обект К.З.

Още - фирмата му купила компютър с програма и касов апарат от лицензирана от НАП компания. Оказало се, че служителите ѝ не са синхронизирали часовника на касовия апарат и компютъра. Отново - търговецът лъже НАП.

"Само дотук - ако ме хванат, сигурно ще затворят обекта до живот!"

Въпроси могат да бъдат задавани до безкрай.

Пред Клуб Z Стоян Димитров - друг собстветник на мълък бизнес, обясни как всъщност голямото желание за борба със сивата икономика, може да бъде заобиколено въпреки стотиците страници наредба. Например - ако един магазин декларира през СУПТО, че има две бройки от даден артикул, но притежава склад, който не влиза в разпоредбата, а там има 400 бройки от продута - как НАП ще разбере, че той не е продал на клиента именно от склада си. И още, казва Димитров, наредбата е стимул за корупция. Ако всеки служител на НАП знае доставните цени на стоките, то всеки момент конкуренцията може да използва информацията, както сметне за добре. Просто ще плати на данъчния - нарушение на закона, но никой в държавата не вярва, че служителите на Агенцията са неподкупни. И вероятно има защо.

Реакциите

Освен дребните търговци, в протестите се включиха и големи работодателски организации като Българската стопанска камара. Те призоваха властите да не оставят "извън закона хиляди коректни търговци" и да прецизират наредбата.

"БСК подкрепя справедливите искания на протестиращите браншови организации, вкл. за отлагане влизането в сила на действието на Наредба Н-18 до изчистване на всички основни проблеми, касаещи прилагането ѝ", посочиха от Камарата в становище.

Оттам напомниха, че особен е проблемът при ресторантьорите, хотелиерите и собствениците на заведения. Според два члена в Наредбата те могат да бъдат затворени за срок от 30 дни, ако не са издали касов бон. От Българската асоциация на заведенията дават пример с това, че ако недобросъвестен сервитьор реши да си прибере парите от клиента в джоба и съответно не издаде касова бележка, то на запечатване за срок до един месец подлежи цялото заведение, от което търговецът губи.

Именно след среща с ресторантьорите  Владислав Горанов обяви, че наредбата се отлага. 

Освен за малките търговци, които не могат да разберат какво точно се иска от тях, проблем има и за най-големите фирми. В повечето случаи говорим за компании с няколкостотин търговски обекта, някои и извън България. За тях са разработени специални софтуери, които са интегрирани във всички магазини. Програмите са писани от чуждестранни ИТ екипи. В тях са вложени много пари. Логично - тези програми не са лицензирани. НАП дава възможност за лицензирането им, но промените, които трябва да се направят, за да отговарят на изискванията, стават бавно, трудно и след много съгласувателни действия. Финансово - тук говорим вече за милиони левове нова инвестиция.

Сега накъде?

НАП като че се поизплаши от отпора и през последната година започна да работи по-активно с бизнеса. В крайна сметка към момента от Агенцията обясняват, че ще опитат да регулират едно от големите притеснения - достъпа до чувствителната бизнес информация. Това ще стане като наредбата се допълни с текст, според който данъчните ще влизат в СУПТО на фирмите със специален профил и то само по време на ревизия.

Вчера Горанов обеща и преосмисляне на режима за затваряне на обекти за неиздаване на касов бон. 

Проблемът обаче остава и той е много прост - никой не вярва нито на НАП, нито на финансовото министерство. Двете ведомства оставиха впечатлението, че сами не са наясно какво искат да кажат с наредбата и изплашиха бизнеса, който очаква репресии от страна на проверяващите. 

Сега и двете страни имат нови шест месеца. Бизнесът е проактивен и не се крие. Всичко е в ръцете на автора на Наредба Н-18.

Коментари

От какъв зор?

"...властта стигна до извода, че НАП трябва да има достъп не просто до данните за продажбите, но и до цялата бизнес информация - доставчици, контрагенти, доставни и продажни цени, отстъпки, промоции и други видове чувствителна информация..."
Ако става дума за пари, нека инфото което иска властта е свързано само с финасиите. Голяма част от другата информация наистина би трябвало да е скрита.

Властта е мутренска шайка.

Тя иска да знае кой колко печели, за да знае кой колко може да дои. И откъде.

Важното е, че е "европейска" мутренска шайка.
Франк Лойд Райт's picture
Франк Лойд Райт
Франк Лойд Райт

Извод:

Те така се гради социализъм... Скоро очаквайте задължителни камери в кенефите...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията