Българинът се тревожи повече за финансовото си състояние, семейството и близките си, отколкото от самотата и това да остане без приятели - страх, който се наблюдава повече в западните общества. Това е един от изводите на фокусирано социологическо проучване на агенция "Тренд".

Данните показва, че 72% от българите имат страхове от икономическа криза, а 17% нямат. Относно политическата криза, то 50% споделят такива страхове, а 38% нямат подобни притеснения.

"32% от българите са притеснени от самотата, а 69% се притесняват от това да не бъдат добре материално осигурени. Половината от българите са притеснени да не забравим традициите/корените/обичаите си. Когато става дума за света – то българите в най-малка степен се притесняват от технологичния напредък (27%) и в най-голяма степен - от замърсяването на околната среда (79%)", показват данните. 

Там се казва още, че българинът се тревожи за страната, а теми, наслоявани в обществото с години, като обезлюдяване, емиграция на млади хора, липса на лекари, на учители, са довели до високи нива на обществени страхове.

В същото време теми, които са по-нови за българина - като „замърсяване на околната среда“ например, и в контекста на такива събития и новини, са довели до повишаване на тревогата сред българското общество. Видно е, че конструирането на нови проблемни точки в обществото ни и неяснотата около тях, водят до тези завишени нива на тревога.

Данните на "Тренд" показват и една интересна симбиоза между постматериални и материални ценности в българското общество.

Българинът се притеснява за доходите си, но в същото време има притеснения и относно теми като опазване на околната среда.

Специфична тема, която буди тревожност сред българите, е усещането за заличаване на неговата идентичност – „да забравим традициите/корените/обичаите си“. По отношение на тази тема, която става често обект на публични дискусии, то се отчита ясно разделение между младите и по-възрастните. Възрастта се явява от съществено значение по отношение на тези ценности.

"Притесненията на българина по теми, свързани със света, показват отново високи нива. Първо, защото българинът си дава сметка, че не е капсулиран и всеки световен проблем може да даде отражение върху България и върху него лично.

Независимо от високите нива на тревога, тези данни могат да се погледнат и положително – излезлият от социална  и културна изолация българин все повече обръща поглед към проблеми, които преди не са имали голямо значение за него. Тук е важно да отбележим, че високите нива на информираност също са причина за повишаване на нивата на тревога по-голяма част от тестваните индикатори.", коментират социолозите от "Тренд". 

Притеснения на българина за личното му бъдеще

62% от българските граждани се притесняват за своето бъдеще, а 28% не се притесняват. С увеличаването на възрастта се отчита и повишаване на дела на тези, които се притесняват за бъдещето си. Хората с по-високи доходи в по-малък дял се тревожат за сметка на тези с по-ниски доходи.

На въпрос „Кое е най-голямото ви притеснение, свързано с вашето лично бъдеще?“, то с най-големи стойности показват отговорите „финансова издръжка, доходи, бедност“ - 27%, „за здравето, да не се разболея от тежка, нелечима болест“ - 23%, „дали ще намеря работа/реализация“ - 13%.

32% от българите са притеснени от самотата, докато 65% посочват, че не са. Сред притеснените от самотата в най-голям дял са възрастните хора.

40% от българите се тревожат от старостта. Едва 9% от младите на възраст 18-29 г. я посочват като проблем. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на тези, които се притесняват, като сред хората над 70 години делът е 75%.

52% от българите не се притесняват „да се разведат/разделят с партньора си“ и едва 7% споделят такива притеснения.

77% от българите не се притесняват да останат без приятели, а 20% имат такова притеснение. По възрастните в по-голям дял имат такива тревоги за сметка на по-младите.

Когато говорим за финансови измерения, то дяловете на тези, които се притесняват, са по-големи от тези, които не се – 69% споделят тревога за това „да не бъдат добре материално осигурени“, докато едва 25% нямат такова притеснение.

 

Притеснения на българина за България

68% от българите се притесняват за бъдещето на България, а 21% не се. По-възрастните в по-голяма степен се тревожат за сметка на по-младите. В Столицата за сметка на останалите населени места, в най-голям дял (33%) не се притесняват за бъдещето на България.

По отношение на темата свързана с „обезлюдяването на страната“, то 79% посочват, че са притеснени, а 17%, че не са. Тук отново се забелязва възрастовата разлика – младите са по-малко притеснени за сметка на по-възрастните. В този контекст на темата за обезлюдяването на страната, по индикатора „емиграцията на младите хора“ 85% от хората имат притеснения, а едва 12% не споделят това мнение.

72% от българите имат страхове от икономическа криза, а 17% нямат. Относно политическата криза, то 50% споделят такива страхове, а 38% нямат такива притеснения.

По отношение на замърсяването на околната среда 79% от българите са притеснени, а едва 15% не споделят това мнение. Впечатление прави, че притеснение има сред всички възрастови групи. Високи нива се отчитат и при живеещите в големите градове, и сред тези в малките градове и селата.

Друг индикатор, който е тестван, е „срив в пенсионната реформа“, като 67% споделят притеснения, а 20% - не.

Друга тема, която често се обсъжда, е свързана с липсата на учители и липсата на лекари. Данните показват, че 62% от българите са притеснени от липсата на учители, а 28% не са. За „липсата на лекари“ притеснението на българите се увеличава и стига до нива от 81%, а едва 15% не са притеснени. Отново при възрастните хора дяловете на тревога са по-високи в сравнение с младите хора.

Притеснения на българина за света

56% от българите са притеснени за бъдещето на света, докато 25% не са. В проучването са тествани няколко популярни теми и страхове. 64% от българите са притеснени от глобален военен конфликт, а 25% не са. 66% са притеснени от глобалното затопляне, а 23% - не са.

По темата за световна икономическа криза българското общество отново има високи нива на тревога – 63% споделят такова притеснение, а 22% са на противоположното мнение.

75% са притесненията, свързани и с „природни бедствия“, а 18% от анкетираните не се тревожат.

Темата за глобални епидемии също води до притеснения сред българското общество - в съотношение 59% към 28% в полза на разтревожените по темата. 

От тестваните индикатори единственото, което в по-малки дялове притеснява българите, е технологичният напредък – 27% споделят, че имат такива притеснения. Основно по-възрастните хора. 56% от българското общество не споделя притеснения по тази тема. 

Проучването на "Тренд" е национално представително, проведено в периода 8-15 януари, по метода на полустандартизирано интервю - "лице в лице". В него са участвали 1008 пълнолетни граждани.