Преди 23 години, на този ден (4 февруари - б.р.), край Софийския университет, се сблъсках общо взето случайно с баща си. В студената вечер празнувахме края на управлението на БСП. Та тогава баща ми, светла му памет, ми каза:

"Запомни този ден, за него ще пише в учебниците по история".

И вече пише, макар и недостатъчно.

Благодарение на 4 февруари '97, и на месеца протести преди него, и на последвалите години на жертви и трудни решения, България днес е член на ЕС и НАТО, заплатите не се измерват в десетки долари и по магазините се намира хляб. Даже доста видове...

4 февруари 2020-а не е 4 февруари 1997-а. Много е различно, макар отново да имаме усещането за разпад на държавността и все още да не живеем в правова държава.

И днес като европейска България ние нямаме нужда от война между институциите, от гладни бунтове и улични блокади, от общи стачки. Имаме нужда от добро управление, което да отговори на предизвикателствата на времето, а го нямаме. Имаме нужда от способна и независима висша администрация, а я нямаме. Имаме - повече от всякога - нужда от стабилни, взаимно контролиращи се републикански институции, които да налагат българското и европейското право еднакво за всички.

Промените, които са ни нужни, минават през демократични избори, през законодателни, най-добре и конституционни, промени. Промени, каквито днешният парламент очевидно не може да направи.

Патетиката в изказването на президента Радев ми звучи чужда на историческия момент в който живеем, както и повечето острастени дебати във фейсбук. Ако искаме да постигнем целите пред обществото си, всеки трябва да се занимава със своята работа.

Президентът има право да внесе конституционни промени - и далеч не изглежда готов да го направи. Опозицията трябва да бъде готова да вземе властта и да я упражнява ПО-ДОБРЕ, а не просто ВМЕСТО Борисов. БСП е меко казано неподготвена, аз бих казал - негодна за тази задача.

Ние от "Демократична България" трябва да имаме не само капацитета да предложим, но и силата да наложим разумните европейски политики за малкия бизнес, за зелената икономика, за модерната правова държава, изоставени от уж десните управляващи.

А днес нямаме тази сила. 4 февруари 2020 година е време за градивна политика, а не за революция, още по-малко - за война.

----

* 4 февруари 1997 г. е денят, в който се разбира, че БСП няма да предложи на Народното събрание ново правителство след подадената оставка от Жан Виденов в края на 1996 г. От това следва назначаване на служебния кабинет "Софиянски" от президента Петър Стоянов и насрочване на предсрочни избори, с които на власт идва ОДС.

** Текстът е от профила на Радан Кънев във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.