Някой спомня ли си кога за последно е имало избори без да е бил пипан Изборният кодекс и изобщо правилата, по които се провеждат. Без усилия политическият естаблишмънт сведе изборите до един обикновен, евтин и често пъти шумен ритуал за препредаване на властта. Сега от ГЕРБ, които все си оставят ръцете върху Изборния кодекс – още от времето на Фидосова, отново допуснаха експерименти.

След като дълго време баламосваха с въвеждането на електронно гласуване, мрънкаха колко скъпо ще е вкарването на машини в избирателните секции, от тази седмица правителството на Бойко Борисов реши да развие една напълно нелепа идея на ДПС.

Тя беше приета през лятото на миналата година в изборното законодателство - да няма повече хартиени бюлетини от следващите парламентарни избори и да се въведе само и единствено машинно гласуване, с изключение на секции с под 300 избиратели. "Хора да не пипат с мръсни ръчички", както цветно обясни тогава Йордан Цонев (ДПС). Проблемът е, че това начинание се приема като поредния управленски рефлекс на "проба-грешка", а и за пореден път ограничава начина на гласуване.

"Това се говори от много време и не искам върху правителството да тегне съмнение, че не желаем. Ние ще сме единствената страна в ЕС. Там където ги има (машините за гласуване - б.р.), ще ги премахват, но ще похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите", обяви тази сряда премиерът Борисов. 

Тук няма нито управленска, нито държавническа логика. Нито отговаря на "обществените очаквания", както отбеляза вицепремиерът Томислав Дончев. Това решение се взема не защото машинното гласуване би направило изборният процес по-прозрачен, ще намали фалшификациите, невалидните бюлетини, купуването на гласове, корпоративния вот и т.н. 

Машинното гласуване никога не е било предлагано, за да замени хартиените бюлетини. Електронното гласуване от разстояние – също. Както и възможността да се гласува по пощата – практика, каквато я има в различни европейски държави. Логиката на тези предложения винаги е била българският избирател да има право и възможност на избор, да улесни процеса на гласуване, да мотивира повече млади и активни хора да се включат в този важен за държавата и общността процес. 
 

А какво ще направи ГЕРБ, увлечена от игрите на ДПС - точно обратното или отново орязване на възможностите. Но нали ще бъдат хвърлени народни пари, какво му се плаща. Както отбелязва и Борисов : „ще похарчим няколко десетки милиона и да видим какви ще са резултатите“. 

Още отсега може да се прогнозират какви ще са резултатите след като миналата година на евровота Централната избирателна комисия (ЦИК) се оплете с 6000 машини. И излезе с доклад колко било скъпо, никой не ги ползвал и самите машини давали грешки.

На много места в страната машините не работеха, на други членовете на секциите дори не знаеха как да ги пуснат, на трети стояха в кутиите неотворени, защото гласоподаватели не искали да ги ползват. Смешки на квадрат…  

А какво ще правим, когато за парламентарните избори ще трябват 15 хиляди машини за гласуване?

Какво ще правим, когато една голяма част от реално гласуващите избиратели са компютърно неграмотни? Възрастните хора например не са длъжни да ползват новите технологии, за да упражнят правото си на глас. А това е тяхно конституционно право.

Как ще се осигури защитата от хакерски атаки и пробиви, когато администрацията миналата година преживя "НАПлийкс"?  

Изобщо цялата идея за пълната замяната на хартиените бюлетини с машини за гласуване е една голяма „пунта мара“, както би се изразил самият премиер. А все още не сме чули неговия политически ортак Валери Симеонов, очевидно зает да мачка журналисти и да разорава хазартния бизнес.

На миналите избори той се зарече: „ръката ми да изсъхне, ако гласувам машинно”. Той така любовно споменаваше и релсата на бургаския мост. Макар и да не е от тези, които си изпълняват обещанията, ще интересно да се чуе какво мисли лидерът на НФСБ по този въпрос.  

Извън нелепите образи на политическия пейзаж - по-важният въпрос е какво ще правим, когато изборната администрация не е подготвена кадрово и няма необходимата технологична култура за такава тотална смяна на процеса на гласуване. И не коронавирусът (по проф. Михаил Константинов) ще е отговорен за възможния машинен провал на изборите за нов парламент.

При тези експерименти с изборните правила Костинбродската афера ще се окаже един красив романс в сравнение с това, което предстои. Като че ли още отсега управляващите, решени да угодят на акъла на ДПС, залагат една голяма бомба като да ограничат възможностите за упражняване на вота. Отсега се вижда, че ще има истински армагедон от жалби за оспорване на изборните резултати, ако останат само машините за гласуване.