Идеята на депутати от ДПС "конкретно застрашените" публични лица, които имат право на държавна охрана при определени обстоятелства, да си плащат за "услугата" на държавната НСО среща съпротива само от... самата НСО. Останалите държавни институции, от които парламентът е поискал становище, или "нямат забележки", или "нямат отношение", или не приемат - предимно от вменени нови правомощия за самите тях.

Това става ясно от официалните становища по законопроекта, придобил слава като "поправката Доган и Пеевски", публикувани вчера. Попитаните за мнение институции са 4 - самата служба за държавна охрана, МВР, ДАНС и Министерството на финансите. След представителите на изпълнителната власт само последната институция все пак прави и забележки.

На този фон няма да е изненада, ако предложенията на ДПС бъдат приети - щом изпълнителната власт, упражнявана от ГЕРБ и "Обединени патриоти", засега видимо няма особени възражения, а ако има - то те могат да подлежат на "поправка" между двете четения на законопроекта.

Какво гласи промяната, предложена от ДПС

ДПС предлага в случаи на "конкретна застрашеност" на народни представители  или "други лица, свързани с националната сигурност, посегателството спрямо които би подронило, отслабило или създало затруднения на властта в Републиката", въпросните охранявани сами да плащат за услугата. Тарифата да се утвърждава от министъра на финансите по предложение на шефа на НСО.

Депутатът Делян Пеевски е пазен от НСО на първото посочено основание, а почетният председател на партията Ахмед Доган - на второто. 

Предложението дойде от председателя на ДПС Мустафа Карадайъ в края на миналата година - в отговор на президента Румен Радев. Държавният глава, който по закон е принципал на НСО, заяви, че ако зависи от него - Доган и Пеевски не биха имали държавни гардове, защото сами могат да си позволят да обезпечат сигурността си. 

Промяната и плащането "от джоба" да важи при застрашеност и за членовете на семействата на президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя, искат още от движението. Сега на лицата, заемащи трите най-висши държавни длъжности, се осигуряват всички видове защита от държавата. Осигуряването на охрана за семействата им важи само ако има заплахи, а те се установяват от комисия в състав: началникът на НСО, председателят на ДАНС и главният секретар на МВР. Решенията на комисията са секретни. Какъв е бюджетният ресурс, който поглъща този вид охрана - също е тайна.

Ако поправките на ДПС бъдат приети - охраната на застрашените лица вече ще струва пари. Извън плащането в хипотеза "при конкретна застрашеност" ще останат лицата, на които и сега по закон се осигурява само специализиран транспорт (без лична охрана - б.р.) - като главния прокурор, министри, председателите на върховните съдилища, бивши премиери, президенти, председатели на парламента и т.н. 

Според вносителите на законовите поправки от ДПС "целта е охраната на тези лица да не е за сметка на бюджета на Националната служба за охрана, като по този начин ще се постигне значителна финансова дисциплина и ограничаване на разходите за охрана без да се засегнат неприкосновеността и правата на охраняваното лице".

Според действащите разпоредби от Закона за НСО - лице, за което е установена конкретна застрашеност и му е назначена държавна охрана от тричленната комисия, може по собствено желание да се откаже от нея. Простичко казано - ако прецени, може да не ползва държавна охрана от НСО и по своя воля да наеме или не частна такава. 

НСО пита: Дали няма дори противоречие с конституцията?

"От чисто професионална гледна точка не я възприемаме" - това пише по адрес на идеята за промени в Закона за НСО, внесени от ДПС, в становището, подписано от началника на НСО ген. Красимир Станчев. 

От НСО припомнят на първо място, че кръгът от хора, които биха могли да получат охрана на основание "конкретна застрашеност" (тоест попадат сред лицата, за които по закон НСО, МВР и ДАНС могат да вземат решение, че е има заплаха, която изисква държавна охрана - б.р.) наброява условно около 250 души. Тъй като в кръга са и членове на семействата на президент, председател на парламента, депутати, премиер, кмет на София, тримата най-висши магистрати  и други лица, свързани с националната сигурност на страната - чисто хипотетично част от тях може да са непълнолетни - респективно неплатежоспособни.

От НСО заявяват още:

"Никой не е в състояние да прогнозира какво би било финансовото или имуществено състояние на някое лице от посочените, което подлежи на охрана от НСО. Следва да се има предвид и обстоятелството, че охраната, която предоставя НСО (...) не е никак евтина. Такава точно калкулация в момента не се прави, а се осигурява нужната охрана. (...)

В проекта не се предлага регламентиране на въпросите - как ще се процедира, ако съответното лице от горепосочения кръг лица не разполага със съответните финансови възможности; какво би се случило, ако лицето откаже охраната поради невъзможност да я заплаща; какво би се случило, ако застрашеното лице получи охраната, но впоследствие откаже или има невъзможност да я заплати? 

Следва да се обмисли задълбочено въпросът дали няма да се достигне до противоречие с Конституцията, включително с чл. 6, ал 2 - че всички граждани са равни пред закона, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. 

Следва и въпрос, на който според НСО в законопроекта няма отговор, а именно: ако се случи нещо с охранявано лице, което "си е заплатило за охраната", тъй като няма охрана на света, която да гарантира 100% сигурност, то кой ще понесе отговорността - НСО, държавата и т.н.?

Не е ясно и евентуално бъдещо заплащане с какъв характер би било - облигационно или държавна такса, което също може да подлежи на тълкуване, в това число и по съдебен ред. 

Началникът на НСО припомня още, че осъществяваната от службата охрана е дейност, пряко свързана с националната сигурност, а според действащото законодателство, в това число и специалният Закон за управление и функциониране на системата за национална сигурност, се осъществява и финансира от държавата.

"Не сме си и представяли, че ще се наложи да охраняваме някое лице срещу заплащане, не знаем за подобна практика и в други страни", пише в становището.  

Припомня се, че в момента по закон има случаи, в които се възстановяват разходи за охрана, направени от НСО, но това важи само за институции, на които е предоставена охрана и ако може да има някакво прецизиране на текстовете, то би могло да е именно в тази част и да важи само за институции, делегации, международни посещения. 

За разлика от НСО обаче, останалите 3 засегнали от законопроекта на ДПС предложения, не си позволяват подобни критики и въпроси. 

МВР няма бележки, ДАНС - няма компететност

Становището на МВР по предложените поправки се състои от няколко реда и гласи само и единствено: "МВР няма бележки и предложения" по направените предложения. 

Председателят на ДАНС е отделил малко повече време да отговори на запитването на Народното събрание по темата. В становището, подписано от Димитър Георгиев, е описано каква е ролята му в определянето на лица, които са застрашени и заради опазване на националната сигурност е нужно да получат държавна охрана - а именно участието във взимане на решения кой, как и за какъв период от време ще бъде пазен от тричленната комисия. 

Следва пасаж: 

"Предложените от група народни представители промени в Закона за НСО обаче се отнасят до заплащане на предоставената охрана (...), което е финансов аспект на дейността по охрана, като този аспект не е относим и е различен от правомощията на председателя на ДАНС в качеството му на член на комисията (която преценява застрашеността и назначава и сваля нечия охрана - б.р.).

И на това основание ДАНС не може да вземе отношение по законопроекта по същество...

Министерство на финансите: Не ни е работа да тарифираме държавната охрана

Идеята на ДПС в законопроекта за НСО е министърът на финансите да е този, който трябва да издаде наредба за тарифите, по които застрашени лица плащат на НСО за назначената им охрана. Тази идея обаче е оспорена в становището на министър Владислав Горанов. Той посочва, че според Закона за държавните такси не определен министър, а Министерският съвет е този, който ги одобрява. Освен това министърът на финансите няма правомощия по отношение на работата на НСО - службата е с принципал президентът на републиката, напомня Горанов. И тъй като охраната от НСО не е административна услуга по смисъла на закона, то би следвало ако някой пише "ценоразпис", то това трябва да е началникът на НСО, а утвърждаването му да е работа на правителството. 

В становището на Министерството на финансите все пак присъстват и забележки по конкретната идея държавната охрана да се заплаща от охраняваните. Мотивът е очевидният - че могат да бъдат застрашени и лица, свързани с националната сигурност, които не могат да си платят на държавата да ги пази. В тези случаи заплашените ще трябва да се откажат да бъдат пазени, а това може да създаде риск за тях. Горанов обаче не оспорва идеята за "платено НСО", а предлага евентуално решение на казуса. А именно - в закона да се вмени на комисията, която решава кой е застрашен, да преценява и финансовото му състояние - и в случаите, когато лицето не може да заплати охраната си, то тя да се поема от бюджета на НСО, както е сега.