Article_top

24 ноември 2019 г. Клуб Z излиза с челно заглавие: "Властта срещу Airbnb и подобни: иска и филтър в нета при нарушения". Материалът е подет от всички други медии, а конкретната статия е една от най-четените в сайта. Хората се възмущават от идеята на управляващите да опитат да стопират един нововъзникнал, модерен и технологичен бизнес, който влияе пряко на приходите от туризъм. 

Времето обаче започна да тече неумолимо, а с него ГЕРБ и бюджетното острие на управляващата партия Менда Стоянова не просто не се отказаха от целенасочената си атака, но и я надградиха, използвайки класическите си способи. 

Това е хронологията на една атака. Срещу бизнес.

Началото бе в бюджета

Първата поправка е предложена от председателя на бюджетната комисия в парламента Стоянова и съпредседателя на "Обединени патриоти" и лидер на НСФБ Валери Симеонов. Тя е облечена като поправка в Закона за туризма. Разбира се, минава по любимия способ на управляващите - между две четения на друг законодателен акт, в преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета за 2020 г. Така обикновено се прави, за да остане съответната поправка "незабелязана" - избягва се пълната процедура за приемане на нови законови разпоредби и минаването им през пленарната зала два пъти с възможност за възражения.

Накратко предложението - свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване според Закона за туризма, в платформи като Booking.com, Airbnb, Expedia, във фейсбук и т.н., да бъде забранено и санкционирано. А неспазването на това условие при "системни нарушения" да може да доведе включително до спиране на достъпа до съответните интернет сайтове, което доставчиците на интернет услуги в България ще са длъжни да извършат. 

Идеята на двамата вносители бе проста - ако искате да си отдадете апартамента под наем, трябва да категоризирате имота като туристическа услуга. Ако пък го пуснете в някоя онлайн платформа и не е регистриран, ще подлежите на санкция. Освен вас ще се санкционира и платформата.

Шокиращо бе второто наказание - това за платформите. Идеята предполага, че ако те допуснат нерегистрирани апартаменти, то Софийският районен съд ще може да постанови всички интернет доставчици да спрат достъпа до тази страница. Това е фактическа възможност за цензура, особено като се има предвид, че такива апартаменти се пускат и във фейсбук. 

Стъпка назад

Три дни по-късно след обществена реакция Валери Симеонов обясни, че категоризацията ще отпадне. Остава само една проста регистрация в националния регистър за местата за настаняване. Целта - "обхващане на голяма категория туристически обекти, които са изцяло в сивия сектор и не плащат и 1 стотинка данъци, за разлика от останалите".

Кое точно Симеонов разбира като нарушение на закона не стана ясно. При отдаване под наем от физически лица на апартаменти се дължи данък върху дохода, който е в размер на 10% - като за всеки друг доход. Като цяло парите от този вид наеми онлайн минават по банков път - тоест няма как да бъдат скрити. 

Буквално на другия ден поправката мина през ресорните комисии заедно с бюджета и потегли към Народното събрание. Видно от приетото предложение обаче тя бе претърпяла някои промени. Категоризацията наистина отпадна - остана само регистрацията. 

Общините пък получиха възможност да сключват споразумения с онлайн платформите и срещу заплащане да получават директно от тях информация, свързана с предоставените "туристически услуги, и да събират сума за публични вземания и по електронен път чрез електронната платформа". С прости думи - онлайн платформата може да ви удържа дължимия данък и директно да го превежда на съответната община. 

Най-скандалният текст - този, според който, ако са налице системни нарушения на платформата и тя публикува нерегистрирани апартаменти, достъпът до нея може да бъде спрян, остана, но беше леко променен. Според новите предложения спирането става по искане на министъра на турзима към Софийския градски съд и той може да постанови: При първо нарушение спиране на достъпа до 14 дни, а при повторно - до 30 дни. 

Туризъм? Да чуем министъра на туризма тогава

Там някъде - десетина дни след първоначалния скандал, отношение взе и министърът на туризма. Човекът, който управлява ведомството, което би трябвало да е най-засегнато от предложенията. Николина Ангелкова обаче подкрепи промените и дори обясни, че и досега според Закона за туризма всички, които отдават апартаменти под наем за туристи, е трябвало да се категоризират или регистрират (факт). 

От обясненията на Ангелкова обаче така и не стана ясно защо, ако всичко е било задължително и до момента, се налагат новите промени.

Министърът обясни, че са водени разговори с платформите за сключване на договор и така държавата да получава директно от тях информация за регистрираните апартаменти, но компаниите били обяснили, че задължение да спазват местното законодателство имали регистриращите се. 

Атаката все пак продължи

12 декември. Ден след окончателното приемане на бюджета и поправката за апартаментите под наем Менда Стоянова прави ново предложение. Този път през данъчно-осигурителния закон. 

"За 2020 г. за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване." 

Така депутатите на практика приравниха всички стаи на хотели. Въпреки че не са задължени да се категоризират. Така че първоначалната отстъпка реално се оказа без никакво значение. Поправката мина.

Няколко дни по-късно Клуб Z излезе с ново заглавие: "Целият пакет от мерки срещу AirBnB е вече приет". Тогава все още не знаехме, че председателката на бюджетната комисия не е точно приключила със законодателните си инициативи. 

Междувременно, докато българските власти се разправяха с модерните платформи, едно решение на Съда на ЕС трябваше да разбуни духовете. Става дума за дело, инициирано от Франция, която попита съда дали може да иска от Airbnb лицензия за агент на недвижими имоти. Не може, каза съдът. 

Освен това обаче каза и друго - "платформата е услуга на информационното общество". Значи не е туристическа услуга. Никой от управляващите обаче не обърна внимание на решението. 

Затишие пред буря

Така измина цял месец, в който като че настървеното желание на властта да смачка този бизнес в България беше приключило. Да, ама не. 

5000 лв. глоба и имуществени санкции до 10 000 лв., ако апартаментът ви, който отдавате краткосрочно под наем, не е регистриран. И една допълнителна спънка - за да има право да се регистрира, собственикът трябва да получи съгласието на 50 на сто от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Т.е. на поне половината "съкооператори".

Практически това прави регистрацията изключително трудна, на места невъзможна. Причините са много и варират, но най-важното е, че всеки във властта го знае. Предложението обаче за пореден път предизвика съществено обществено недоволство. Организираха се протести и няколко кръгли маси с идеята за натиск и отпадане на поредния абсурд. 

Пробивът

То дойде през миналата седмица. Народното събрание не прие идеята да се иска съгласието на 50% от съседите, ако човек реши да отдава под наем краткосрочно имота си на туристи онлайн. 

Въпреки че въпросното изискване бе прието от ресорната комисия в парламента преди второто четене на промените, от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето му. А колегите му гласуваха "за". Това бе и една от малкото теми в законопроекта, по която имаше изказвания. Те дойдоха от БСП. 

Депутатите обаче си гласуваха - без дебати и разногласия - солените глоби за тези, които отдават онлайн през платформи като Airbnb, Booking, Expedia и т.н., които не са регистрирани по надлежния нов ред. Приеха се текстовете, регламентиращи, че апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В, на обектите по Закона за туризма. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се извършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.

Последният удар

Законът за туризма може и още да не е обнародван в "Държавен вестник", но Менда Стоянова пак прояви инициативност по темата. За стаи и апартаменти за гости да се дължи туристически данък - тоест сума на турист на нощ е новото предложение в законодателството, което предстои да се гласува от Народното събрание. Че това предложение отново "изскача" през друг закон, вече не учудва никого. Този път обаче то минава през тотално различен, нямащ нищо, нищо общо с темата закон - този за... независимия финансов одит. 

По същество предложението е за ремонт на Закона за местните данъци и такси - туристическият данък се начислява и събира от общините, а приходите остават в тях. Така вече не само "категоризираните" места за настаняване (хотелите със съответните звезди), но и "регистрираните" имоти (стаи и апартаменти за гости) ще трябва да плащат налога. Като за втората категория имоти туристическият данък на човек на нощ ще е в същия размер като за хотелите с категория "една звезда". 

Туристическият данък се определя с наредба на общинския съвет в дадената община, гласи законът. В момента в различните общини той варира средно между 40 до 80 ст. на нощувка на човек. В повечето общини има разлика в налога според категорията на мястото на настаняване. Посоченият по-горе диапазон е средният, в който ще се движат отчисленията към местните бюджети от стаите и апартаментите за гости, ако предложението на Менда Стоянова и компания бъде прието и в пленарната зала.

Равносметката

Ако искате да отдавате имот под наем краткосрочно и през платформа - трябва да се регистрирате. Ако не - глоба. Освен това плащате патентен данък. Плащате такса за регистрацията и плащате туристически данък. Плащате си и всички други данъци по печалбата, разбира се. Ако искате, както се казва. 

Сега да погледнем по-общо на нещата. Споделена икономика - нов вид икономически отношения, при които имаме наличие на актив, чийто собственик не го използва пълноценно през цялото време и го отдава на други потребители срещу заплащане. Целият свят се съгласи още преди няколко години, че това е бъдещето, а компании, които предлагат посредничество, започнаха работа и за малко време се превърнаха в мултимилиардни корпорации.

Подобен пример е Uber - компанията за споделено пътуване. Тя работи в целия свят и на практика замества класическите таксита. Uber е забранена в България. 

Airbnb не е забранена в България, но всички действия на властта говорят, че много им се иска. Така че за момента те опитват поне да задушат развитието му. 

Дали това е лобизъм или не е рано да се каже. Факт е, че големите печеливши от цялата сага са големите хотелиерски вериги. Факт е, че България не изглежда точно като флагман на новите технологични политики, а по-скоро като борец за запазване на неясно статукво. Самата Менда Стоянова многократно е наричала сама себе си "лобист за бюджета".

Големият губещ обаче е много ясен - българският туризъм. Нискотарифните авиокомпании и Airbnb генерираха такъв туристопоток към София, какъвто не се виждали през цялото време на демокрацията и преди това. Печелеха всички. Редица световноизвестни блогъри дойдоха, опитаха и споделиха. Прочетоха ги и дойдоха други. Без Airbnb и нискотарифни полети може и повече да не идват. 

Аргументът - много европейски градове имат рестрикции и тежки данъчни режими за платформите, в България е кух. София не е Париж, нито Барселона и на хората тук не им е писнало от туристите. София не е световноизвестна дестинация, която ще продължава да привлича туристи и без да прави нещо по въпроса. София не е онзи богат мегаполис, който може да си позволи да загуби малко приходи от туризъм. София може да стане такъв, ако се превърне в приятелски настроена столица, която подпомага туризма, а не го задушава. 

Дали с новите поправки атаката срещу Airbnb ще спре вече никой не се наема да каже. Резултатите обаче ще станат ясни още през тази година. А те ще говорят сами за себе си.

 

24 ноември 2019 г. Клуб Z излиза с челно заглавие: "Властта срещу Airbnb и подобни: иска и филтър в нета при нарушения". Материалът е подет от всички други медии, а конкретната статия е една от най-четените в сайта. Хората се възмущават от идеята на управляващите да опитат да стопират един нововъзникнал, модерен и технологичен бизнес, който влияе пряко на приходите от туризъм. 

Времето обаче започна да тече неумолимо, а с него ГЕРБ и бюджетното острие на управляващата партия Менда Стоянова не просто не се отказаха от целенасочената си атака, но и я надградиха, използвайки класическите си способи. 

Това е хронологията на една атака. Срещу бизнес.

Началото бе в бюджета

Първата поправка е предложена от председателя на бюджетната комисия в парламента Стоянова и съпредседателя на "Обединени патриоти" и лидер на НСФБ Валери Симеонов. Тя е облечена като поправка в Закона за туризма. Разбира се, минава по любимия способ на управляващите - между две четения на друг законодателен акт, в преходни и заключителни разпоредби на закона за бюджета за 2020 г. Така обикновено се прави, за да остане съответната поправка "незабелязана" - избягва се пълната процедура за приемане на нови законови разпоредби и минаването им през пленарната зала два пъти с възможност за възражения.

Накратко предложението - свободното краткосрочно предлагане на стаи и апартаменти за гости, които не са изрично сертифицирани като места за настаняване според Закона за туризма, в платформи като Booking.com, Airbnb, Expedia, във фейсбук и т.н., да бъде забранено и санкционирано. А неспазването на това условие при "системни нарушения" да може да доведе включително до спиране на достъпа до съответните интернет сайтове, което доставчиците на интернет услуги в България ще са длъжни да извършат. 

Идеята на двамата вносители бе проста - ако искате да си отдадете апартамента под наем, трябва да категоризирате имота като туристическа услуга. Ако пък го пуснете в някоя онлайн платформа и не е регистриран, ще подлежите на санкция. Освен вас ще се санкционира и платформата.

Шокиращо бе второто наказание - това за платформите. Идеята предполага, че ако те допуснат нерегистрирани апартаменти, то Софийският районен съд ще може да постанови всички интернет доставчици да спрат достъпа до тази страница. Това е фактическа възможност за цензура, особено като се има предвид, че такива апартаменти се пускат и във фейсбук. 

Стъпка назад

Три дни по-късно след обществена реакция Валери Симеонов обясни, че категоризацията ще отпадне. Остава само една проста регистрация в националния регистър за местата за настаняване. Целта - "обхващане на голяма категория туристически обекти, които са изцяло в сивия сектор и не плащат и 1 стотинка данъци, за разлика от останалите".

Кое точно Симеонов разбира като нарушение на закона не стана ясно. При отдаване под наем от физически лица на апартаменти се дължи данък върху дохода, който е в размер на 10% - като за всеки друг доход. Като цяло парите от този вид наеми онлайн минават по банков път - тоест няма как да бъдат скрити. 

Буквално на другия ден поправката мина през ресорните комисии заедно с бюджета и потегли към Народното събрание. Видно от приетото предложение обаче тя бе претърпяла някои промени. Категоризацията наистина отпадна - остана само регистрацията. 

Общините пък получиха възможност да сключват споразумения с онлайн платформите и срещу заплащане да получават директно от тях информация, свързана с предоставените "туристически услуги, и да събират сума за публични вземания и по електронен път чрез електронната платформа". С прости думи - онлайн платформата може да ви удържа дължимия данък и директно да го превежда на съответната община. 

Най-скандалният текст - този, според който, ако са налице системни нарушения на платформата и тя публикува нерегистрирани апартаменти, достъпът до нея може да бъде спрян, остана, но беше леко променен. Според новите предложения спирането става по искане на министъра на турзима към Софийския градски съд и той може да постанови: При първо нарушение спиране на достъпа до 14 дни, а при повторно - до 30 дни. 

Туризъм? Да чуем министъра на туризма тогава

Там някъде - десетина дни след първоначалния скандал, отношение взе и министърът на туризма. Човекът, който управлява ведомството, което би трябвало да е най-засегнато от предложенията. Николина Ангелкова обаче подкрепи промените и дори обясни, че и досега според Закона за туризма всички, които отдават апартаменти под наем за туристи, е трябвало да се категоризират или регистрират (факт). 

От обясненията на Ангелкова обаче така и не стана ясно защо, ако всичко е било задължително и до момента, се налагат новите промени.

Министърът обясни, че са водени разговори с платформите за сключване на договор и така държавата да получава директно от тях информация за регистрираните апартаменти, но компаниите били обяснили, че задължение да спазват местното законодателство имали регистриращите се. 

Атаката все пак продължи

12 декември. Ден след окончателното приемане на бюджета и поправката за апартаментите под наем Менда Стоянова прави ново предложение. Този път през данъчно-осигурителния закон. 

"За 2020 г. за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване." 

Така депутатите на практика приравниха всички стаи на хотели. Въпреки че не са задължени да се категоризират. Така че първоначалната отстъпка реално се оказа без никакво значение. Поправката мина.

Няколко дни по-късно Клуб Z излезе с ново заглавие: "Целият пакет от мерки срещу AirBnB е вече приет". Тогава все още не знаехме, че председателката на бюджетната комисия не е точно приключила със законодателните си инициативи. 

Междувременно, докато българските власти се разправяха с модерните платформи, едно решение на Съда на ЕС трябваше да разбуни духовете. Става дума за дело, инициирано от Франция, която попита съда дали може да иска от Airbnb лицензия за агент на недвижими имоти. Не може, каза съдът. 

Освен това обаче каза и друго - "платформата е услуга на информационното общество". Значи не е туристическа услуга. Никой от управляващите обаче не обърна внимание на решението. 

Затишие пред буря

Така измина цял месец, в който като че настървеното желание на властта да смачка този бизнес в България беше приключило. Да, ама не. 

5000 лв. глоба и имуществени санкции до 10 000 лв., ако апартаментът ви, който отдавате краткосрочно под наем, не е регистриран. И една допълнителна спънка - за да има право да се регистрира, собственикът трябва да получи съгласието на 50 на сто от собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Т.е. на поне половината "съкооператори".

Практически това прави регистрацията изключително трудна, на места невъзможна. Причините са много и варират, но най-важното е, че всеки във властта го знае. Предложението обаче за пореден път предизвика съществено обществено недоволство. Организираха се протести и няколко кръгли маси с идеята за натиск и отпадане на поредния абсурд. 

Пробивът

То дойде през миналата седмица. Народното събрание не прие идеята да се иска съгласието на 50% от съседите, ако човек реши да отдава под наем краткосрочно имота си на туристи онлайн. 

Въпреки че въпросното изискване бе прието от ресорната комисия в парламента преди второто четене на промените, от парламентарната трибуна депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев поиска оттеглянето му. А колегите му гласуваха "за". Това бе и една от малкото теми в законопроекта, по която имаше изказвания. Те дойдоха от БСП. 

Депутатите обаче си гласуваха - без дебати и разногласия - солените глоби за тези, които отдават онлайн през платформи като Airbnb, Booking, Expedia и т.н., които не са регистрирани по надлежния нов ред. Приеха се текстовете, регламентиращи, че апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В, на обектите по Закона за туризма. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се извършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.

Последният удар

Законът за туризма може и още да не е обнародван в "Държавен вестник", но Менда Стоянова пак прояви инициативност по темата. За стаи и апартаменти за гости да се дължи туристически данък - тоест сума на турист на нощ е новото предложение в законодателството, което предстои да се гласува от Народното събрание. Че това предложение отново "изскача" през друг закон, вече не учудва никого. Този път обаче то минава през тотално различен, нямащ нищо, нищо общо с темата закон - този за... независимия финансов одит. 

По същество предложението е за ремонт на Закона за местните данъци и такси - туристическият данък се начислява и събира от общините, а приходите остават в тях. Така вече не само "категоризираните" места за настаняване (хотелите със съответните звезди), но и "регистрираните" имоти (стаи и апартаменти за гости) ще трябва да плащат налога. Като за втората категория имоти туристическият данък на човек на нощ ще е в същия размер като за хотелите с категория "една звезда". 

Туристическият данък се определя с наредба на общинския съвет в дадената община, гласи законът. В момента в различните общини той варира средно между 40 до 80 ст. на нощувка на човек. В повечето общини има разлика в налога според категорията на мястото на настаняване. Посоченият по-горе диапазон е средният, в който ще се движат отчисленията към местните бюджети от стаите и апартаментите за гости, ако предложението на Менда Стоянова и компания бъде прието и в пленарната зала.

Равносметката

Ако искате да отдавате имот под наем краткосрочно и през платформа - трябва да се регистрирате. Ако не - глоба. Освен това плащате патентен данък. Плащате такса за регистрацията и плащате туристически данък. Плащате си и всички други данъци по печалбата, разбира се. Ако искате, както се казва. 

Сега да погледнем по-общо на нещата. Споделена икономика - нов вид икономически отношения, при които имаме наличие на актив, чийто собственик не го използва пълноценно през цялото време и го отдава на други потребители срещу заплащане. Целият свят се съгласи още преди няколко години, че това е бъдещето, а компании, които предлагат посредничество, започнаха работа и за малко време се превърнаха в мултимилиардни корпорации.

Подобен пример е Uber - компанията за споделено пътуване. Тя работи в целия свят и на практика замества класическите таксита. Uber е забранена в България. 

Airbnb не е забранена в България, но всички действия на властта говорят, че много им се иска. Така че за момента те опитват поне да задушат развитието му. 

Дали това е лобизъм или не е рано да се каже. Факт е, че големите печеливши от цялата сага са големите хотелиерски вериги. Факт е, че България не изглежда точно като флагман на новите технологични политики, а по-скоро като борец за запазване на неясно статукво. Самата Менда Стоянова многократно е наричала сама себе си "лобист за бюджета".

Големият губещ обаче е много ясен - българският туризъм. Нискотарифните авиокомпании и Airbnb генерираха такъв туристопоток към София, какъвто не се виждали през цялото време на демокрацията и преди това. Печелеха всички. Редица световноизвестни блогъри дойдоха, опитаха и споделиха. Прочетоха ги и дойдоха други. Без Airbnb и нискотарифни полети може и повече да не идват. 

Аргументът - много европейски градове имат рестрикции и тежки данъчни режими за платформите, в България е кух. София не е Париж, нито Барселона и на хората тук не им е писнало от туристите. София не е световноизвестна дестинация, която ще продължава да привлича туристи и без да прави нещо по въпроса. София не е онзи богат мегаполис, който може да си позволи да загуби малко приходи от туризъм. София може да стане такъв, ако се превърне в приятелски настроена столица, която подпомага туризма, а не го задушава. 

Дали с новите поправки атаката срещу Airbnb ще спре вече никой не се наема да каже. Резултатите обаче ще станат ясни още през тази година. А те ще говорят сами за себе си.

Коментари

Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

ИЗВОД -


Големите и полезни неща за държавата се правят от интелигентни, некариеристични и патриотично настроени политици и администратори, които сън не ги хваща заради това, че българите са най - бедните в Европа и през целия преход не се долавят симптоми на някакъв осезаем просперитет.
Прави впечатление хаотичната и неорганизирана непродуктивна активност на някои от споменатите герои.
ДОКАТО не се внесе ново истинско качество в НС, и изобщо в управлението на държавата, много по-различно от сегашното, докато нискообразовани гербаджии ни управляват, хаосът и бедността, мярка за качеството на управление, ще продължават.
Учудващо е, че авторът на статията е успял да влезе и в най-малките детайли на проблема.

Поздравления за автора!
Stas Torv's picture
Stas Torv
EDS

Идват избори спокойно!

Идват избори спокойно!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията