Article_top

Както се и очакваше, европейските лидери не успяха да се споразумеят за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. в първия ден на извънредния Европейски съвет въпреки проточилите се общо 16 часа разговори.

Председателят на Съвета Шарл Мишел приключи двустранните си срещи чак в 7 часа тази сутрин брюкселско време (8 часа българско). Форумът ще бъде подновен малко преди обяд.

Срещите на Мишел последваха обща дискусия, на която лидерите на страните членки изложиха вижданията си. Още преди началото на Съвета българският премиер Бойко Борисов заяви, че приоритет на страната ни е да не бъдат орязвани разходите за кохезионните фондове и за Общата селскостопанска политика (ОСП).

Шарл Мишел предлага бюджет от 1,095 трилиона евро, което прави 1,074 на сто от брутния национален доход (БНД) на Евросъюза. Еврокомисията обаче иска той да е 1,135 трилиона (1,1 процента), а Европарламентът – 1,3%.

Вчера председателят на ЕП Давид Сасоли предупреди, че парламентът няма да приеме какво да е споразумение. И ясно каза, че преговарящият екип не е доволен от предложението на Мишел, което е основа за преговорите. Сасоли дори заплаши с вето, ако „не бъдат отворени кранчетата за потоците от пари“.

Разногласията

Главният проблем на новата Многогодишна финансова рамка (МФР) е, че от 2021 г. вноските на страните членки на ЕС ще бъдат годишно с близо 11 лииарда лева по-малко. Причината е излизането от Съюза на Великобритания на 31 януари. Обединеното кралство бе вторият най-голям нетен донор в ЕС след Германия.

Ръководителите на страните трябва да решат с колко ще се увеличат вноските на донорите и с колко ще се намалят дотациите за страните получателки на европейски средства. Най-разтревожени от това са 17-те страни от групата „Приятели на кохезията“, към която спада и България.

Франция пък иска да не се режат парите за ОСП. От Елисейския дворец в Париж съобщиха, че президентът Еманюел Макрон води битка за тази политика.

Началото на Съвета вчера съвпадна с протест на фермери от цяла Европа – Ирландия, Испания, Италия, Литва, Латвия и Естония. Те се стекоха в Брюксел, за да настояват субсидиите им да не бъдат намалявани.

Париж настоява също така да бъдат премахнати дегресивните отстъпки, т.е. постепенното намаляване на годишните вноски, направени специално за петорката „скъперници“ – Германия, Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. Те бяха предложени от Шарл Мишел още преди срещата.

Германската канцлерка Ангела Меркел поиска на дискусиите тези отстъпки да останат в сила. Тя настоя, че това е заслужена компенсация за тези, които внасят в хазната на ЕС доста повече пари, отколкото получават.

Противоречие буди и въпросът откъде ще дойдат парите, които да запълнят дупката, оставена след "Брекзит". Доста от лидерите вчера не са били особено ентусиазирани от предложените от Шарл Мишел собствени източници на приходи като бъдещ данък пластмаса (80 евроцента за килограм нерециклирани отпадъци) и от фонда на Системата за търговия с емисии (СТЕ).

Особено гневна е била реакцията на Гърция. Премиерът Кириакос Мицотакис изтъкнал, че само с парите за търговията с въглеродни емисии страната му ще внесе доста повече пари, отколкото ще получи за Фонда за справедлив преход, предвидени за компенсация на най-засегнатите от Зеления пакт региони и техни жители.

Чешкият премиер Андрей Бабиш окачествил предложените от Мишел данъци като налагане на наказание.

Лидерите не бързат

Същевременно Меркел си тръгна още на шестия час на Съвета – в 22 часа местно време (23 часа българско), отбелязаха дипломати. И го изтълкуваха, че не бърза да дискутира. Но същевременно е наясно, че претенциите на Берлин в крайна сметка ще бъдат взети предвид . Все пак това е донор номер 1.

И други лидери дадоха знак, че не бързат. Португалският премиер Антониу Коща, който предвожда групата „Приятели на кохезията“ и спечелил си славата на поборник номер 1 за нея, заяви още вчера, че неговото спокойствие и вдъхновение са безгранични и е готов да преговаря едва ли не безкрай.

Словашкият министър-председател Петер Пелегрини пристигна в Брюксел едва в първите часове на днешния ден, тъй като е зает с предизборната кампания. Дотогава той бе представляван от чешкия си колега Андрей Бабиш.

По същото време дойде и ирландският премиер Лио Варадкар. Вчера парламентът в Дъблин дебатираше кой да оглави правителството след скорошните парламентарни избори. Гласът на Зеления остров в Брюксел вчера бе самият Шарл Мишел.

 

Както се и очакваше, европейските лидери не успяха да се споразумеят за бюджета на ЕС за 2021-2027 г. в първия ден на извънредния Европейски съвет въпреки проточилите се общо 16 часа разговори.

Председателят на Съвета Шарл Мишел приключи двустранните си срещи чак в 7 часа тази сутрин брюкселско време (8 часа българско). Форумът ще бъде подновен малко преди обяд.

Срещите на Мишел последваха обща дискусия, на която лидерите на страните членки изложиха вижданията си. Още преди началото на Съвета българският премиер Бойко Борисов заяви, че приоритет на страната ни е да не бъдат орязвани разходите за кохезионните фондове и за Общата селскостопанска политика (ОСП).

Шарл Мишел предлага бюджет от 1,095 трилиона евро, което прави 1,074 на сто от брутния национален доход (БНД) на Евросъюза. Еврокомисията обаче иска той да е 1,135 трилиона (1,1 процента), а Европарламентът – 1,3%.

Вчера председателят на ЕП Давид Сасоли предупреди, че парламентът няма да приеме какво да е споразумение. И ясно каза, че преговарящият екип не е доволен от предложението на Мишел, което е основа за преговорите. Сасоли дори заплаши с вето, ако „не бъдат отворени кранчетата за потоците от пари“.

Разногласията

Главният проблем на новата Многогодишна финансова рамка (МФР) е, че от 2021 г. вноските на страните членки на ЕС ще бъдат годишно с близо 11 лииарда лева по-малко. Причината е излизането от Съюза на Великобритания на 31 януари. Обединеното кралство бе вторият най-голям нетен донор в ЕС след Германия.

Ръководителите на страните трябва да решат с колко ще се увеличат вноските на донорите и с колко ще се намалят дотациите за страните получателки на европейски средства. Най-разтревожени от това са 17-те страни от групата „Приятели на кохезията“, към която спада и България.

Франция пък иска да не се режат парите за ОСП. От Елисейския дворец в Париж съобщиха, че президентът Еманюел Макрон води битка за тази политика.

Началото на Съвета вчера съвпадна с протест на фермери от цяла Европа – Ирландия, Испания, Италия, Литва, Латвия и Естония. Те се стекоха в Брюксел, за да настояват субсидиите им да не бъдат намалявани.

Париж настоява също така да бъдат премахнати дегресивните отстъпки, т.е. постепенното намаляване на годишните вноски, направени специално за петорката „скъперници“ – Германия, Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция. Те бяха предложени от Шарл Мишел още преди срещата.

Германската канцлерка Ангела Меркел поиска на дискусиите тези отстъпки да останат в сила. Тя настоя, че това е заслужена компенсация за тези, които внасят в хазната на ЕС доста повече пари, отколкото получават.

Противоречие буди и въпросът откъде ще дойдат парите, които да запълнят дупката, оставена след "Брекзит". Доста от лидерите вчера не са били особено ентусиазирани от предложените от Шарл Мишел собствени източници на приходи като бъдещ данък пластмаса (80 евроцента за килограм нерециклирани отпадъци) и от фонда на Системата за търговия с емисии (СТЕ).

Особено гневна е била реакцията на Гърция. Премиерът Кириакос Мицотакис изтъкнал, че само с парите за търговията с въглеродни емисии страната му ще внесе доста повече пари, отколкото ще получи за Фонда за справедлив преход, предвидени за компенсация на най-засегнатите от Зеления пакт региони и техни жители.

Чешкият премиер Андрей Бабиш окачествил предложените от Мишел данъци като налагане на наказание.

Лидерите не бързат

Същевременно Меркел си тръгна още на шестия час на Съвета – в 22 часа местно време (23 часа българско), отбелязаха дипломати. И го изтълкуваха, че не бърза да дискутира. Но същевременно е наясно, че претенциите на Берлин в крайна сметка ще бъдат взети предвид . Все пак това е донор номер 1.

И други лидери дадоха знак, че не бързат. Португалският премиер Антониу Коща, който предвожда групата „Приятели на кохезията“ и спечелил си славата на поборник номер 1 за нея, заяви още вчера, че неговото спокойствие и вдъхновение са безгранични и е готов да преговаря едва ли не безкрай.

Словашкият министър-председател Петер Пелегрини пристигна в Брюксел едва в първите часове на днешния ден, тъй като е зает с предизборната кампания. Дотогава той бе представляван от чешкия си колега Андрей Бабиш.

По същото време дойде и ирландският премиер Лио Варадкар. Вчера парламентът в Дъблин дебатираше кой да оглави правителството след скорошните парламентарни избори. Гласът на Зеления остров в Брюксел вчера бе самият Шарл Мишел.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията