Article_top

Разглеждането на историята в рамките на десетилетия всъщност е популярна практика още отпреди XX век. И неслучайно – това е добра и ясна рамка, в която да разглеждаме промените в обществото. Но когато става въпрос за технологиите и светкавичното им развитие през XXI век, не са ли 10 години твърде много?

Не, поне ако съдим по началото на този век. Макар че законът на Муър – идеята, че процесорите стават два пъти по-мощни в рамките на 2 години – все още важи, реалните ефекти от това не се усещат веднага от масовия потребител.

От тази гледна точка един поглед за това какво предстои да видим в света на технологиите през 2020 година би бил полезен само ако погледнем и напред към цялото следващо десетилетие.

Свързаност без усилие

Навлизането на петото поколение мобилни мрежи е сред най-коментираните технологични теми през последните години от предишното десетилетие. И ако в някои градове и дори по-малки, но развити държави 5G мрежите вече са факт, 2020-а е годината, в която те ще започнат да навлизат масово, а вероятно ще отнеме време до края на десетилетието, преди да се превърнат в нещо обичайно.

Какво всъщност е 5G? Това е нов тип дигитална клетъчна мрежа, която е с много къс обхват – което значи повече предаватели, но информацията се предава на много по-висока честота и много по-бързо.

5G освен това може да поддържа много повече устройства на квадратен километър – 10 пъти повече от 4G. А това е важно в свят, в който дори и по-бедните могат да си позволят смартфон и интернет връзка.

По отношение на скоростта 5G има потенциала да бъде до 100 пъти по-бърза мрежа от 4G – макар че едва ли ще видим такива скорости в първите години.

Да, ще можем да сваляме филми за секунди, но далеч по-важно е преодоляването на забавянето. Нали знаете как, когато гледате видео на живо и си пуснете стрийм, той е поне с 4-5 секунди закъснение. 5G има потенциала да намали това до милисекунди.

Това отваря безброй възможности, не само за забавленията с компютрите – онлайн игри без „лаг“, стрийминг без забавяне, но и да позволи видеото от разстояние да бъде ползвано в сфери, в които досега забавянето създаваше огромни проблеми – например в медицината. Хирургия, диагностика, всякакъв тип процедури от разстояние ще се превърнат във всекидневие. Това е особено важно в държави, в които няма достатъчно лекари в по-отдалечените райони.

Нова градска среда

Тази моментална връзка ще е и ключовият ресурс за друг скок в технологиите, за който се говори от години – умните градове. Сензори за чистота на въздуха, за светлинно и шумово замърсяване, влажност, температура, налягане, свързан градски транспорт, осветление. Всички тези данни пък ще могат с лекота да се събират в общ сървър, да се анализират и да са моментално достъпни на живо за всички.

Макар да изглежда като нещо дребно тази информация – особено в пакет, ще позволи едно ново оценяване и разбиране на градската среда. И възможност да търсим сметка на управляващите далеч по-лесно. В момента голяма част от тези данни са въпрос на проучвания, които отнемат толкова време, че към края им трябва да бъдат започнати наново – особено в мегаполисите на света.

5G всъщност не е най-впечатляващата или нова технология на следващото десетилетие. Тя е далеч по-обикновена – просто е една по-бърза връзка. Но е ключова за всичко друго, което има потенциала да се случи през 20-те.

Ще ни поробят ли?

Ако тази статия бе писана преди 20 години, краят на този въпрос щеше да завършва с „роботите“. През последните няколко десетилетия обаче стана ясно, че не хардуерът е това, което е наистина важно.

За изкуствен интелект се говори от години и обикновеният човек остана с впечатлението, че такъв вече съществува – AI (Artificial Intelligence) рисува картини онлайн, сменя лица на видеокадри, прави ни по-млади през камерата на смартфона ни... Отделно имаме десетки програми, които сами пишат поезия, движат персонажи във виртуални светове, провеждат разговори с хора.

Това не е истински изкуствен интелект. Или по-точно не е „онзи“ изкуствен интелект, чиято разработка предстои и който може наистина коренно да промени света ни.

В зората на компютрите известният математик Алън Тюринг представя концепцията за тест, който да определи дали една машина е постигнала „интелект“. Свързваш човек от разстояние с друг човек и компютър. Провежда се разговор. Ако човекът не може да разпознае кога говори с човек и кога с компютър при поне 30% от случаите, тестът е преминат.

Чатбот, създаден от украински тийнейджър, успешно премина теста през 2014 г. Но това не означава, че тази програма е интелигентна.

Истински интелект – гъвкав, осъзнат – вероятно е нещо, което няма да видим през следващото десетилетие. Но е важно да знаем разликата. Когато това се случи, ще се случат наистина резки технологични промени.

„Изкуствен интелект“ придоби различно значение с времето – днес това е просто програма, която има достатъчно гъвкавост и може да се учи сама. Подобен софтуер може да се използва за изключително много неща – от това да ни запише час при зъболекаря до това да ни изготви данъчната декларация.

През 2020 г. ни очакват все повече подобни програми, които да улесняват живота ни – но и да отнемат работни места. Огромна част от администрацията ще стане излишна през следващото десетилетие. Същото важи и за ниското ниво административна работа от всякакъв тип. Което ни довежда до следващия казус на 20-те...

Автоматизацията

Когато Азимов пише за роботите – преди повече от 80 години, той си ги представя в комплект – интелигентен разум във функционално тяло. Истината е, че макар годината да е 2020-а, не сме осъществили нито едно от двете му предвиждания.

Дори и най-добрите японски роботи все още се спъват по стълбите, защото се оказа, че човешката локомоция е изключително сложна. А „позитронен мозък“ все още няма и роботите ни не са толкова умни,дори колкото „примитивните“, описани в най-ранните истории на американския фантаст.

Автоматизацията обаче e феноменът, убягнал на Азимов, който не е успял напълно да си представи ефекта на световната мрежа и важността на софтуера. Според някои прогнози в новото десетилетие автоматизацията ще премахне не само милиони работни места за хора, занимаващи се с прост физически труд, но дори и на тези, които извършват на пръв поглед комплексни задачи, свързани с работа с компютри и добро образование.

Ключовият въпрос на автоматизацията не е дали ще се случи – тя вече е факт. А дали скоростта, с която цели професии изчезват, ще бъде догонена от скоростта, с която се създават нови.

Това вече се е случвало – „печатари“ вече няма в историческия смисъл на човек, който реди оловни букви на пресата. Но специалисти, които правят графично оформление, и техници, които ремонтират съвременни принтери, са в някаква степен две професии, изникнали от загубата на една.

Продавачите в магазините ще са сред първите „изчезнали“ – в много държави вече има супермаркети с каси за самочекиране, а наскоро Amazon откри първи супермаркет, в който просто влизаш, вземаш си каквото ти трябва, и си излизаш – всичко се плаща автоматично от кредитната ти карта, а магазинът сканира през десетки камери по тавана на магазина.

Това спестява изключително много пари и е много възможно да стане масово в повечето магазини до 2030 г. Ще се появят ли обаче професии, с които тези, които са загубили работата си, да се заемат?

Вероятно да, смятат оптимистите, но е ключово, че повечето от тях ще изискват по-високи технически познания и образование.

Кола без шофьор

Самоуправляващите се коли  ще са факт още тази година, обеща Илон Мъск. Но Илон Мъск, основателят на „Тесла“, има навика да обещава често и по много.

За пръв път концепцията за автомобили, които се управляват сами, е представена преди близо век в американски фантастични списания. Първите тестове започват още през 70-те. Реално обаче сериозен напредък има през последните няколко години.

Смята се, че в средата на десетилетието ще видим първите автономни коли от клас 5 – т.е. такива, които не се нуждаят от никаква човешка намеса или наблюдение, за да се движат безопасно по пътя.

Според много футуристи обаче проблемът с навлизането им в бита ни вече няма да е технологичен, а законов – ще бъде ли готово обществото да пусне на пътя машини от по няколко тона, движещи се със стотици километри в час, които са на един „бъг“ от това да убият десетки?

Засега Google, Tesla, Mercedes и десетки други компании получават доста лесно позволение за тестове в развитите държави. Може да се окаже, че един от най-големите юридически и културни въпроси на десетилетието няма да е къде можеш да се ожениш за половинката си от същия пол, а къде можеш да се возиш в кола без волан.

А вероятно за следващото десетилетие ще остане въпросът – ако автономните коли са успешни и са далеч по-безопасни от шофьорите, кога ще забраним на хората да управляват коли? Според повечето изследователи мнозинството хора с книжки днес ще са сред последните в историята на човечеството, които ще управляват лично колата си. Напълно е логично след  20-30 години  да шофират единствено специалисти или рали състезатели.

Зелените технологии

Един от най-тежките политически и икономически въпроси на това десетилетие бе темата за климатичните промени. Въпреки че научният консенсус ясно посочва, че такива са налице и те са изключително бързи и изключително повлияни от човешка дейност, все още има много хора, които ги смятат за конспирация.

Това вероятно ще се промени през 20-те, когато ще започнем да усещаме все повече реалните промени от покачването на температурите. Но дори и една част от нас да останат изключително упорити и да отричат глобалното затопляне докрай, никой не твърди, че пластмасите не замърсяват природата.

През следващите 10 години бумът на „зелени“ технологии за рециклиране на пластмаси, за материали, които да ги заменят, за по-малко боклук и за пречистване на вече създадения ще нарасне неимоверно. Това е една от сферите, в които се очаква най-голям инвестиционен ръст.

И не е чудно – дори и да не вярвате, че Земята се затопля, не можете да отречете опаковката от кенче бира в клюна на чайката на плажа. Или частиците пластмаса в почвата и храната ни, които децата поглъщат и която вече създава здравословни проблеми.

Добрата новина е, че 20-те ще са истинска надпревара за по-чисто гориво, батерии, материали и от това ще спечелим всички.

Големият брат

Оптимизмът е хубаво нещо, но когато става въпрос за технологиите, е важно да не се забравя, че те са винаги нож с две остриета.

През последните няколко години започнахме да обръщаме внимание на огромното количество информация, която интернет гиганти като Google, Facebook, Amazon и други събират за нас. С нейна помощ могат да ни повлияят какво да харесваме, какво да мразим, какво да купуваме и най-вече за кого да гласуваме.

И това е „мекият“ Голям брат в демократичните държави. В Китай обаче – а скоро вероятно и в други авторитарни страни, като Русия например - този Голям брат е груб в очите на всички и далеч по-директен.

Системата за „социален рейтинг“, чиито тестове започнаха наскоро, ще определя живота на всеки в Поднебесната империя – с кого общува, докъде може да пътува, какво може да учи, с каква работа може да се захване. 5G там ще се превърне в инструмент, с който Комунистическата партия ще контролира по-лесно населението. Изкуственият интелект ще следи децата дали внимават в училище – нещо, което сега се тества – и дали вярват на ученията на партията – нещо, което вероятно предстои.

Много преди истински фантастичния свят от научната фантастика ни очакват безброй предизвикателства. Ако в началото на миналия век историята се изчисляваше с векове, а напоследък с десетилетия, то 20-те години на XXI век може да са първата декада, в която ще имаме сериозни промени в рамките на години. Ще сме свидетели на изумителен напредък, на подобряване на качеството ни на живот, на инфраструктурата ни, на градската среда, на това как се храним, как се сдобиваме с енергия, как пътуваме. Но също така ще се борим за свободата си, за работата си, за съществуването си по нови и неочаквани начини. Ако за предишните поколения е имало веднъж в живота моменти, в които приливът (по Шекспир) може да ни отнесе към провал или успех, в много близкото бъдеще това може да е нашето всекидневие.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Разглеждането на историята в рамките на десетилетия всъщност е популярна практика още отпреди XX век. И неслучайно – това е добра и ясна рамка, в която да разглеждаме промените в обществото. Но когато става въпрос за технологиите и светкавичното им развитие през XXI век, не са ли 10 години твърде много?

Не, поне ако съдим по началото на този век. Макар че законът на Муър – идеята, че процесорите стават два пъти по-мощни в рамките на 2 години – все още важи, реалните ефекти от това не се усещат веднага от масовия потребител.

От тази гледна точка един поглед за това какво предстои да видим в света на технологиите през 2020 година би бил полезен само ако погледнем и напред към цялото следващо десетилетие.

Свързаност без усилие

Навлизането на петото поколение мобилни мрежи е сред най-коментираните технологични теми през последните години от предишното десетилетие. И ако в някои градове и дори по-малки, но развити държави 5G мрежите вече са факт, 2020-а е годината, в която те ще започнат да навлизат масово, а вероятно ще отнеме време до края на десетилетието, преди да се превърнат в нещо обичайно.

Какво всъщност е 5G? Това е нов тип дигитална клетъчна мрежа, която е с много къс обхват – което значи повече предаватели, но информацията се предава на много по-висока честота и много по-бързо.

5G освен това може да поддържа много повече устройства на квадратен километър – 10 пъти повече от 4G. А това е важно в свят, в който дори и по-бедните могат да си позволят смартфон и интернет връзка.

По отношение на скоростта 5G има потенциала да бъде до 100 пъти по-бърза мрежа от 4G – макар че едва ли ще видим такива скорости в първите години.

Да, ще можем да сваляме филми за секунди, но далеч по-важно е преодоляването на забавянето. Нали знаете как, когато гледате видео на живо и си пуснете стрийм, той е поне с 4-5 секунди закъснение. 5G има потенциала да намали това до милисекунди.

Това отваря безброй възможности, не само за забавленията с компютрите – онлайн игри без „лаг“, стрийминг без забавяне, но и да позволи видеото от разстояние да бъде ползвано в сфери, в които досега забавянето създаваше огромни проблеми – например в медицината. Хирургия, диагностика, всякакъв тип процедури от разстояние ще се превърнат във всекидневие. Това е особено важно в държави, в които няма достатъчно лекари в по-отдалечените райони.

Нова градска среда

Тази моментална връзка ще е и ключовият ресурс за друг скок в технологиите, за който се говори от години – умните градове. Сензори за чистота на въздуха, за светлинно и шумово замърсяване, влажност, температура, налягане, свързан градски транспорт, осветление. Всички тези данни пък ще могат с лекота да се събират в общ сървър, да се анализират и да са моментално достъпни на живо за всички.

Макар да изглежда като нещо дребно тази информация – особено в пакет, ще позволи едно ново оценяване и разбиране на градската среда. И възможност да търсим сметка на управляващите далеч по-лесно. В момента голяма част от тези данни са въпрос на проучвания, които отнемат толкова време, че към края им трябва да бъдат започнати наново – особено в мегаполисите на света.

5G всъщност не е най-впечатляващата или нова технология на следващото десетилетие. Тя е далеч по-обикновена – просто е една по-бърза връзка. Но е ключова за всичко друго, което има потенциала да се случи през 20-те.

Ще ни поробят ли?

Ако тази статия бе писана преди 20 години, краят на този въпрос щеше да завършва с „роботите“. През последните няколко десетилетия обаче стана ясно, че не хардуерът е това, което е наистина важно.

За изкуствен интелект се говори от години и обикновеният човек остана с впечатлението, че такъв вече съществува – AI (Artificial Intelligence) рисува картини онлайн, сменя лица на видеокадри, прави ни по-млади през камерата на смартфона ни... Отделно имаме десетки програми, които сами пишат поезия, движат персонажи във виртуални светове, провеждат разговори с хора.

Това не е истински изкуствен интелект. Или по-точно не е „онзи“ изкуствен интелект, чиято разработка предстои и който може наистина коренно да промени света ни.

В зората на компютрите известният математик Алън Тюринг представя концепцията за тест, който да определи дали една машина е постигнала „интелект“. Свързваш човек от разстояние с друг човек и компютър. Провежда се разговор. Ако човекът не може да разпознае кога говори с човек и кога с компютър при поне 30% от случаите, тестът е преминат.

Чатбот, създаден от украински тийнейджър, успешно премина теста през 2014 г. Но това не означава, че тази програма е интелигентна.

Истински интелект – гъвкав, осъзнат – вероятно е нещо, което няма да видим през следващото десетилетие. Но е важно да знаем разликата. Когато това се случи, ще се случат наистина резки технологични промени.

„Изкуствен интелект“ придоби различно значение с времето – днес това е просто програма, която има достатъчно гъвкавост и може да се учи сама. Подобен софтуер може да се използва за изключително много неща – от това да ни запише час при зъболекаря до това да ни изготви данъчната декларация.

През 2020 г. ни очакват все повече подобни програми, които да улесняват живота ни – но и да отнемат работни места. Огромна част от администрацията ще стане излишна през следващото десетилетие. Същото важи и за ниското ниво административна работа от всякакъв тип. Което ни довежда до следващия казус на 20-те...

Автоматизацията

Когато Азимов пише за роботите – преди повече от 80 години, той си ги представя в комплект – интелигентен разум във функционално тяло. Истината е, че макар годината да е 2020-а, не сме осъществили нито едно от двете му предвиждания.

Дори и най-добрите японски роботи все още се спъват по стълбите, защото се оказа, че човешката локомоция е изключително сложна. А „позитронен мозък“ все още няма и роботите ни не са толкова умни,дори колкото „примитивните“, описани в най-ранните истории на американския фантаст.

Автоматизацията обаче e феноменът, убягнал на Азимов, който не е успял напълно да си представи ефекта на световната мрежа и важността на софтуера. Според някои прогнози в новото десетилетие автоматизацията ще премахне не само милиони работни места за хора, занимаващи се с прост физически труд, но дори и на тези, които извършват на пръв поглед комплексни задачи, свързани с работа с компютри и добро образование.

Ключовият въпрос на автоматизацията не е дали ще се случи – тя вече е факт. А дали скоростта, с която цели професии изчезват, ще бъде догонена от скоростта, с която се създават нови.

Това вече се е случвало – „печатари“ вече няма в историческия смисъл на човек, който реди оловни букви на пресата. Но специалисти, които правят графично оформление, и техници, които ремонтират съвременни принтери, са в някаква степен две професии, изникнали от загубата на една.

Продавачите в магазините ще са сред първите „изчезнали“ – в много държави вече има супермаркети с каси за самочекиране, а наскоро Amazon откри първи супермаркет, в който просто влизаш, вземаш си каквото ти трябва, и си излизаш – всичко се плаща автоматично от кредитната ти карта, а магазинът сканира през десетки камери по тавана на магазина.

Това спестява изключително много пари и е много възможно да стане масово в повечето магазини до 2030 г. Ще се появят ли обаче професии, с които тези, които са загубили работата си, да се заемат?

Вероятно да, смятат оптимистите, но е ключово, че повечето от тях ще изискват по-високи технически познания и образование.

Кола без шофьор

Самоуправляващите се коли  ще са факт още тази година, обеща Илон Мъск. Но Илон Мъск, основателят на „Тесла“, има навика да обещава често и по много.

За пръв път концепцията за автомобили, които се управляват сами, е представена преди близо век в американски фантастични списания. Първите тестове започват още през 70-те. Реално обаче сериозен напредък има през последните няколко години.

Смята се, че в средата на десетилетието ще видим първите автономни коли от клас 5 – т.е. такива, които не се нуждаят от никаква човешка намеса или наблюдение, за да се движат безопасно по пътя.

Според много футуристи обаче проблемът с навлизането им в бита ни вече няма да е технологичен, а законов – ще бъде ли готово обществото да пусне на пътя машини от по няколко тона, движещи се със стотици километри в час, които са на един „бъг“ от това да убият десетки?

Засега Google, Tesla, Mercedes и десетки други компании получават доста лесно позволение за тестове в развитите държави. Може да се окаже, че един от най-големите юридически и културни въпроси на десетилетието няма да е къде можеш да се ожениш за половинката си от същия пол, а къде можеш да се возиш в кола без волан.

А вероятно за следващото десетилетие ще остане въпросът – ако автономните коли са успешни и са далеч по-безопасни от шофьорите, кога ще забраним на хората да управляват коли? Според повечето изследователи мнозинството хора с книжки днес ще са сред последните в историята на човечеството, които ще управляват лично колата си. Напълно е логично след  20-30 години  да шофират единствено специалисти или рали състезатели.

Зелените технологии

Един от най-тежките политически и икономически въпроси на това десетилетие бе темата за климатичните промени. Въпреки че научният консенсус ясно посочва, че такива са налице и те са изключително бързи и изключително повлияни от човешка дейност, все още има много хора, които ги смятат за конспирация.

Това вероятно ще се промени през 20-те, когато ще започнем да усещаме все повече реалните промени от покачването на температурите. Но дори и една част от нас да останат изключително упорити и да отричат глобалното затопляне докрай, никой не твърди, че пластмасите не замърсяват природата.

През следващите 10 години бумът на „зелени“ технологии за рециклиране на пластмаси, за материали, които да ги заменят, за по-малко боклук и за пречистване на вече създадения ще нарасне неимоверно. Това е една от сферите, в които се очаква най-голям инвестиционен ръст.

И не е чудно – дори и да не вярвате, че Земята се затопля, не можете да отречете опаковката от кенче бира в клюна на чайката на плажа. Или частиците пластмаса в почвата и храната ни, които децата поглъщат и която вече създава здравословни проблеми.

Добрата новина е, че 20-те ще са истинска надпревара за по-чисто гориво, батерии, материали и от това ще спечелим всички.

Големият брат

Оптимизмът е хубаво нещо, но когато става въпрос за технологиите, е важно да не се забравя, че те са винаги нож с две остриета.

През последните няколко години започнахме да обръщаме внимание на огромното количество информация, която интернет гиганти като Google, Facebook, Amazon и други събират за нас. С нейна помощ могат да ни повлияят какво да харесваме, какво да мразим, какво да купуваме и най-вече за кого да гласуваме.

И това е „мекият“ Голям брат в демократичните държави. В Китай обаче – а скоро вероятно и в други авторитарни страни, като Русия например - този Голям брат е груб в очите на всички и далеч по-директен.

Системата за „социален рейтинг“, чиито тестове започнаха наскоро, ще определя живота на всеки в Поднебесната империя – с кого общува, докъде може да пътува, какво може да учи, с каква работа може да се захване. 5G там ще се превърне в инструмент, с който Комунистическата партия ще контролира по-лесно населението. Изкуственият интелект ще следи децата дали внимават в училище – нещо, което сега се тества – и дали вярват на ученията на партията – нещо, което вероятно предстои.

Много преди истински фантастичния свят от научната фантастика ни очакват безброй предизвикателства. Ако в началото на миналия век историята се изчисляваше с векове, а напоследък с десетилетия, то 20-те години на XXI век може да са първата декада, в която ще имаме сериозни промени в рамките на години. Ще сме свидетели на изумителен напредък, на подобряване на качеството ни на живот, на инфраструктурата ни, на градската среда, на това как се храним, как се сдобиваме с енергия, как пътуваме. Но също така ще се борим за свободата си, за работата си, за съществуването си по нови и неочаквани начини. Ако за предишните поколения е имало веднъж в живота моменти, в които приливът (по Шекспир) може да ни отнесе към провал или успех, в много близкото бъдеще това може да е нашето всекидневие.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво мислите за извънредното положение, въведено заради коронавируса?