Клуб Z и авторите му трудно биха могли да бъдат обявени за симпатизанти на управляващите.

И с риск да разочаровам опозиционно настроените, държа да кажа, че правителството се справя. Много по-добре от очакваното.

Не сме се сблъсквали с нищо в такъв мащаб, каквото е пандемията от коронавирус. Това е нова ситуация за всички, каза вчера един италианец, ръкопляскайки от балкона си на докторите, които се борят за оцеляването на заразените. И в тази нова ситуация България далеч не е на последните места. Мерките, които се приемат, са абсолютно адекватни, колкото и строги и крайни да ни изглеждат. Преди дни беше разпространен материал на един автор, Томас Пуейо, който с графики доказваше колко са необходими в този случай категоричните действия. Той завършваше с обръщение към лидерите на държавите. По памет: „Хората ще са недоволни от мерките, които налагате. Но после ще са ви благодарни.“

Да, и аз изтръпнах, като чух фразата „извънредно положение“. И аз си представих колко лесно ограничаването на правата може да премине в незачитане на права. И аз се замислих колко може да се открадне в смутни времена, кой неудобен може да бъде арестуван законно по друг повод, какво още може да бъде наложено като „извънредна мярка“.

В тази ситуация се движим като слепци – опипвайки, понякога с крачка назад, друг път се блъскаме в нещо непредвидено. Но точно в такъв момент се разбира могат ли онези, които са начело на битката с кризата, да бъдат бастуна на слепеца.

Да, има десетки неизяснени въпроси, има стотици казуси, всеки поотделно си задава въпрос за своето настояще и бъдеще. В социалните мрежи, а и наживо, хора се питат как да платят заплати и осигуровки на тримата си работници, като трябва да затворят, как да заведат бременната си жена на преглед, как да ходят на работа и да гледат детето си.

Да, тепърва предстои правителството да каже какви икономически мерки ще предприеме, кого ще подкрепи, колко от прехваления излишък ще „пожертва“, кои данъци ще разсрочи, кои ще отмени. Да, това можеше да стане и по-рано. Има десетки неща, за които не е помислено и тепърва ще се мисли.

Нещо повече – основният ми страх е, че мерките, които бяха гласувани и в парламента със съгласие, надолу по стълбата могат да се изродят, могат да придобият уродливи измерения, могат да послужат за корупция и рекет. И че тепърва ще усещаме провалите - на тези и предишни управляващи - в здравната система.

Нека обаче всеки да си представи какво е да си на мястото на Решаващите в този момент. Не се среща често ситуацията да държиш в ръцете си не прогреса, а оцеляването на един народ. Който е сигурен, че ще се справи по-добре, нека пръв хвърли камък... И истерията, и омаловажаването са еднакво вредни. Както от страна на електората, така и от страна на политиците.

П.П. Моля ви, пожалете генерал Мутафчийски. И останалите от щаба, разбира се. Нека тези хора се приберат по къщите си и да поспят. Могат да отговарят на въпросите на журналистите веднъж дневно. И ако може, да им спестим тъпите въпроси.