Article_top

Вчера на една от извънредните си възпродължителни пресконференции премиерът Борисов препоръча на журналистите да разгледат данните на БНБ, за да проверят какви депозити имат фирмите в банковата система. Целта на упражнението е да видим, че предприятията имат пари и не може "всеки за каквото се сети да иска държавата да плати".

Премиерът е прав - не може всички да искат от държавата, особено в условия на пазарна икономика. Напротив - нормално работещият бизнес, който крепи печалбата си на упорита работа, инвестиции и грижа за работниците, предпочита да има колкото е възможно по-малък досег с държавата. Думите му обаче са знаменателни по три основни причини.  

Говори БНБ

Следвайки стриктно инструкциите на премиера, ние се заровихме в данните на БНБ. Решихме да използваме за отправен месец декември 2019 г., защото би трябвало да отразява най-близо годишните данни на броя депозити на нефинансовите предприятия и тези на домакинствата, едноличните търговци и самонаетите. 

От тях виждаме, че броят на депозитите в нефинансовия сектор и в сектор "Домакинства" в България към края на декември на 2019 г. е около 10,2 милиона. 

Така общо депозитите на нефинансовите предприятия и домакинствата са равни на малко над 82 млрд. лв. (към днешна дата те достигат малко над 84 млрд. лв.). Числото наистина превишава много това на резерва, който по различни изчисления е някъде около 7 млрд. лв.

Нефинансови предприятия

В тази графа виждаме, че броят на депозитите в банките е малко над 600 000. В парични средства те достигат почти 24,5 млрд. лв. Това са всички компании в България с депозити в банки, които не са банки или други финансови компании. 

БНБ разбива тези числа на подкатегории в зависимост от това доколко пари са влоговете. Така виждаме, че от тези 600 000 депозита цели 345 000 са едва до 1000 лв. Тоест половината от спестяванията на бизнеса в България са на абсолютния минимум. Себестойността на тези депозити е за малко над 65 милиона лева. Големите депозити в банковата система са едва 3800. Те са за общо над 14 млрд. лв. 

Последващите графи за спестявания до 5000, до 20 000 и нагоре се колебаят между 40-50-60 хиляди депозита за по неколкостотин милиона лева на всяка графа. 

Простата сметка показва, че 550 хиляди депозита от общо 600 хиляди са тези до 50 000 лв. 

Домакинства и самонаети

В тази графа влизат депозитите на домакинствата, на едноличните търговци, на самонаетите лица и на нетърговските организации, обслужващи домакинствата. 

Брой влогове - 9,6 млн. Почти 6 милиона от тях отново - със спестявания до 1000 лв. - са на обща стойност от 930 млн. лв. Повече от половината са на или под минималния праг. 

Огромният брой депозити на домакинства - почти милион,  имат спестявания между 1000 и 2500 лв. В средната категория за депозити от 30 до 40 хиляди лева са записани 117 хиляди влога за 4 млрд. лв. 

Изводи

Това са сухите данни. Без да сме запознати с конкретната разбивка колко от тези пари са на малките фирми, на семейните, на средните предприятия и на големите, по колко точно депозита има всяка от тях, не можем да имаме представа за цялостната точна картина, но спокойно можем да направим предположения. Когато се разгледат данните по сектори в още по-подробната парична статистика на БНБ, се вижда ясно, че при почти всички икономически отрасли тенденцията е същата - близо половината от депозитите на компаниите, а в някои сектори и повече, са до 1000 лв.

Едно от предположенията е следното - след като 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., то вероятно това са именно малките компании с до няколко служители. Според НСИ тези фирми в България са малко под 400 000. Тоест почти всички малки фирми са на абсолютния минимум от спестявания. 
 
В добрия случай средните по големина фирми имат до около 50 000 лв. Такива компании са с около 50 служители. При средна заплата от около 1300 лв. - колкото е тя според статистиката в София - парите няма да стигнат и за месец. Ако пък фирмата е извън столицата и вземем средното възнаграждение от 800 лв., то тя ще оцелее малко и след това. 

Разбира се, същото важи и за домакинствата, където все пак задлъжнялостта е доста по-малка. Отново по данни на БНБ кредитните експозиции на фирмите надхвърлят спестяванията им с около 10 млрд. лв., докато домакинствата имат повече на депозит. Това обаче не е успокоително, защото няма логика в това да се иска от хората да теглят собствените си спестявания, за да спасят бизнеса. 

Светът спасява малкия бизнес, а ние? 

Вчерашният коментар на Борисов следва съвета към бизнесмените за луксозните им автомобили - да продадат по един "Майбах", пък да платят заплатите на работниците си. Всичко това навежда на две основни мисли. 

Първо - премиерът продължава да смята, че когато говорим за по-експанзивни икономически мерки в страната след епидемията от коронавирус, говорим за добре познатия му едър бизнес. Всъщност не говорим за тях. И когато се дават примери с други държави, е добре да се обърне внимание, че навсякъде масовите пакети от помощи се насочват към малкия и средния предприемач, който често е наричан "гръбнак" на икономиката и има защо. Той е най-уязвим в сегашната ситуация и бидейки ядрото на данъчния приход в хазната, той е обгрижван по-сериозно от едрия. Именно тук премиерът е прав, защото общото мнение на политиците в света е, че гигантите имат средства да издържат няколко месеца с намалени приходи. Малките нямат.

Второ - премиерът продължава да бърка реалния бизнес с този, който е сраснал своята дейност с тази на държавата и успява да печели единствено заради близките си контакти с властта. Тук проблемът е, че Борисов затвърждава усещането, че разбира и познава само такива "бизнесмени".

 

Вчера на една от извънредните си възпродължителни пресконференции премиерът Борисов препоръча на журналистите да разгледат данните на БНБ, за да проверят какви депозити имат фирмите в банковата система. Целта на упражнението е да видим, че предприятията имат пари и не може "всеки за каквото се сети да иска държавата да плати".

Премиерът е прав - не може всички да искат от държавата, особено в условия на пазарна икономика. Напротив - нормално работещият бизнес, който крепи печалбата си на упорита работа, инвестиции и грижа за работниците, предпочита да има колкото е възможно по-малък досег с държавата. Думите му обаче са знаменателни по три основни причини.  

Говори БНБ

Следвайки стриктно инструкциите на премиера, ние се заровихме в данните на БНБ. Решихме да използваме за отправен месец декември 2019 г., защото би трябвало да отразява най-близо годишните данни на броя депозити на нефинансовите предприятия и тези на домакинствата, едноличните търговци и самонаетите. 

От тях виждаме, че броят на депозитите в нефинансовия сектор и в сектор "Домакинства" в България към края на декември на 2019 г. е около 10,2 милиона. 

Така общо депозитите на нефинансовите предприятия и домакинствата са равни на малко над 82 млрд. лв. (към днешна дата те достигат малко над 84 млрд. лв.). Числото наистина превишава много това на резерва, който по различни изчисления е някъде около 7 млрд. лв.

Нефинансови предприятия

В тази графа виждаме, че броят на депозитите в банките е малко над 600 000. В парични средства те достигат почти 24,5 млрд. лв. Това са всички компании в България с депозити в банки, които не са банки или други финансови компании. 

БНБ разбива тези числа на подкатегории в зависимост от това доколко пари са влоговете. Така виждаме, че от тези 600 000 депозита цели 345 000 са едва до 1000 лв. Тоест половината от спестяванията на бизнеса в България са на абсолютния минимум. Себестойността на тези депозити е за малко над 65 милиона лева. Големите депозити в банковата система са едва 3800. Те са за общо над 14 млрд. лв. 

Последващите графи за спестявания до 5000, до 20 000 и нагоре се колебаят между 40-50-60 хиляди депозита за по неколкостотин милиона лева на всяка графа. 

Простата сметка показва, че 550 хиляди депозита от общо 600 хиляди са тези до 50 000 лв. 

Домакинства и самонаети

В тази графа влизат депозитите на домакинствата, на едноличните търговци, на самонаетите лица и на нетърговските организации, обслужващи домакинствата. 

Брой влогове - 9,6 млн. Почти 6 милиона от тях отново - със спестявания до 1000 лв. - са на обща стойност от 930 млн. лв. Повече от половината са на или под минималния праг. 

Огромният брой депозити на домакинства - почти милион,  имат спестявания между 1000 и 2500 лв. В средната категория за депозити от 30 до 40 хиляди лева са записани 117 хиляди влога за 4 млрд. лв. 

Изводи

Това са сухите данни. Без да сме запознати с конкретната разбивка колко от тези пари са на малките фирми, на семейните, на средните предприятия и на големите, по колко точно депозита има всяка от тях, не можем да имаме представа за цялостната точна картина, но спокойно можем да направим предположения. Когато се разгледат данните по сектори в още по-подробната парична статистика на БНБ, се вижда ясно, че при почти всички икономически отрасли тенденцията е същата - близо половината от депозитите на компаниите, а в някои сектори и повече, са до 1000 лв.

Едно от предположенията е следното - след като 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., то вероятно това са именно малките компании с до няколко служители. Според НСИ тези фирми в България са малко под 400 000. Тоест почти всички малки фирми са на абсолютния минимум от спестявания. 
 
В добрия случай средните по големина фирми имат до около 50 000 лв. Такива компании са с около 50 служители. При средна заплата от около 1300 лв. - колкото е тя според статистиката в София - парите няма да стигнат и за месец. Ако пък фирмата е извън столицата и вземем средното възнаграждение от 800 лв., то тя ще оцелее малко и след това. 

Разбира се, същото важи и за домакинствата, където все пак задлъжнялостта е доста по-малка. Отново по данни на БНБ кредитните експозиции на фирмите надхвърлят спестяванията им с около 10 млрд. лв., докато домакинствата имат повече на депозит. Това обаче не е успокоително, защото няма логика в това да се иска от хората да теглят собствените си спестявания, за да спасят бизнеса. 

Светът спасява малкия бизнес, а ние? 

Вчерашният коментар на Борисов следва съвета към бизнесмените за луксозните им автомобили - да продадат по един "Майбах", пък да платят заплатите на работниците си. Всичко това навежда на две основни мисли. 

Първо - премиерът продължава да смята, че когато говорим за по-експанзивни икономически мерки в страната след епидемията от коронавирус, говорим за добре познатия му едър бизнес. Всъщност не говорим за тях. И когато се дават примери с други държави, е добре да се обърне внимание, че навсякъде масовите пакети от помощи се насочват към малкия и средния предприемач, който често е наричан "гръбнак" на икономиката и има защо. Той е най-уязвим в сегашната ситуация и бидейки ядрото на данъчния приход в хазната, той е обгрижван по-сериозно от едрия. Именно тук премиерът е прав, защото общото мнение на политиците в света е, че гигантите имат средства да издържат няколко месеца с намалени приходи. Малките нямат.

Второ - премиерът продължава да бърка реалния бизнес с този, който е сраснал своята дейност с тази на държавата и успява да печели единствено заради близките си контакти с властта. Тук проблемът е, че Борисов затвърждава усещането, че разбира и познава само такива "бизнесмени".

Коментари

Буда ни прави на будали

Колкото по-скоро това правителство си отиде, толкова по-скоро ще излезем от кризата.

Статистика

е велика наука! От 3 числа се вадят 6 извода и всички са верни. Горе имаме поредното жонглиране с числа и добра манипулация!
Petyo9's picture
Petyo9
Petyo9

Вече над

50% от цялата парична маса е на депозити. Това е ясен знак, че гражданите на Република България кътат "бели пари за черни дни". Това също показва, че икономиката на страната ни не се подчинява на пазарните правила и че честната конкуренция не е защитена чрез върховенството на правото и закона от работещи институции - следствие, прокуратура и съд. Иначе всеки би предпочел да инвестира свободните си пари в начинание с по-висока доходност. Така правят в държавите с развита демокрация. Тук, в България, преобладават несигурността, страхът от измама, страхът от това задкулисните играчи да не насъскат държавните институции срещу бизнеса ти и т.н. А иначе тези пари са изключителен инвестиционен потенциал надхвърлящ десетки пъти размера на чуждите инвестиции. Но сега-засега си стоят на депозити.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?