“Светът никога няма да бъде същият” и “ЕС изживява най-тежката криза в историята си” са двете най-банални фрази на последните 20 години. Което не пречи да са верни, и то всеки път. И може би особено верни точно днес. Aко това, че светът се променя, е очевидно, то не е ясно дали ЕС ще излезе от тази криза стабилизиран или напълно разнебитен.

Безспорно е, че ЕС е по-застрашен от всякога, а идеята за европейско единство е силно разклатена. Здравните и икономическите аспекти на кризата удариха и Съюза като цяло. Зсегнати са най-големите и най-силните страни членки. Европейските институции бяха неподготвени. Още по-неподготвени се оказаха националните правителства. Съюзът е обвиняван в безпомощност, а правителствата – в безхаберие, хаос и егоизъм. Всички тези обвинения имат своето основание:

Безпомощен ли е ЕС?

В голяма степен да. Съюзът разполага с практически нулеви правомощия в здравната политика, изключително малък бюджет, който е около 1% от общия БВП на страните членки. ЕС има слаби правомощия за пренасочване на бюджетни средства и практически нулев бюджет за здравеопазване.

На този фон реакцията на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП) беше похвална и сравнително бърза. Възможното с наличните пари и правомощия беше направено, но то е просто много малко. Като съюз ЕС е твърде слаб, за да може да реагира пропорционално на криза с подобни мащаби. Всичко сега насетне зависи от националните правителства, а общите институции (и особено ЕП) рискуват да се превърнат в тъжна говорилня.

Егоистични и неподготвени ли са националните правителства?

Безспорно. Извън безхаберието и подценяването на рисковете европейските държави са силно уязвими заради самата същност на модела на икономическо благоденствие на континента – свободно движение, отворени пазари, в т.ч. трудов пазар, свързани икономики, огромна роля на туризма, особено градския туризъм, множество големи градски центрове.

Допълнителен фактор, възприеман досега безгрижно, а може би най-съществен в момента, е изнасянето на 90% от медицинските и санитарните индустрии основно в посока Китай. Дори целият ЕС в момента не може да обезпечи здравето и сигурността на гражданите си.

Съюзът не е единен. Именно в сферата на медицинското оборудване и здравните услуги егоизмът пролича най-силно. Той се прояви допълнително в яростната съпротива на Нидерландия и тихата – на Германия и скандинавските държави, срещу абсолютно необходимото поемане на общ европейски дълг за справяне с кризата.

Важно е да си дадем сметка, че този егоизъм е естествен и неизбежен. Всяко национално правителство отговаря пред своите избиратели, пред своите граждани, пред своите болни и техните близки. Всеки – дори и най-богатите – е изправен пред сриващ се бюджет, блокираща здравна система, колабираща икономика. Държавите са длъжни да мислят първо за собствения си бюджет, дефицит и публичен дълг, а едва след това за тези на Италия, Испания, Франция…

Може ли националният егоизъм да даде отговор на кризата?

Категорично не. Изправени пред пандемията, всички се оказахме в една лодка. Богатите северни държави не могат да се затворят в самодоволната си поза на отличници, която заеха през 2008/2009 г. и през цялата гръцка дългова криза.

Богатите държави се провалиха в здравните мерки, особено Нидерландия, която още не може да избере курс на поведение. Тя се превърна първо в износител на зараза, а после и в “производител“ на пациенти за съседни държави.

Пред епидемията не можеш ефективно да затвориш граници. Всеки срив в здравната система на Италия или Испания рефлектира на север.

Отворените пазари и свободата на движение на стоки и хора е изключително в интерес на богатите държави от Севера. Те не могат да издържат нито икономически, нито социално на дълъг период със затворени граници. Инвестициите в здравното и икономическото възстановяване на Юга са инвестиции в тяхното собствено физическо и икономическо оцеляване.

Може би най-важното е, че сред най-засегнатите държави без положителна перспектива за момента е Франция. Нито една европейска държава не може да понесе икономическия и стратегически ефект от безконтролен срив на френската икономика и общество…

Общият отговор е единствената възможност за адекватна реакция на спешните здравни нужди, на стратегическите проблеми на здравеопазването и сигурността, а и на икономическата криза.

Освен незабавна подкрепа за здравните системи на по-засегнатите членки, трансфер на медицински персонал и пациенти, осигуряване на болничен капацитет е нужна и стратегическа политика за възстановяване на европейската фармацевтична, медицинска и санитарна промишленост.

Необходима е и всеобхватна европейска политика за пресрещане на икономическата криза. Всеизвестен факт е, че екстремистки политически движения “покълват” най-лесно в средите на фалиралата средна класа и работниците от фалирали индустрии. Всяко изоставяне на Италия и Испания, а в перспектива – и на Франция, на произвола на рецесията означава тежка политическа криза с потенциал за катастрофа за целия континент. Да не забравяме, че Италия и Франция са двете държави с най-силни и отчетливи националистически и антиевропейски политически партии, а в Испания се наблюдава едновременно подем на крайната левица и на крайната десница с антиевропейска риторика. Европейският ангажимент към бюджетите на тези основни държави членки е политически императив без алтернатива за ЕС. “Богатите” от Север трябва да избират между развързването на кесията и стратегически колапс.

Нужна е и общоевропейска гаранция за малките и средните предприятия, фамилните бизнеси и най-засегнатите сектори. Освен за държави като Италия и Испания, в които фамилният туристически бизнес (в момента напълно “занулен”) е ключов за националната икономика, този въпрос е ключов и за държавите от Централна и Източна Европа.

В заключение: ЕС се намира в порочен кръг. Европейските институции нямат ресурса, а националните – желанието и демократичния мандат да предприемат и финансират неизбежни и задължителни спасителни мерки. Европейският “проект” е сякаш изправен пред съзнателно самоубийство, което ще бъде предприето рационално с оправданието, че е единственият “полезен” изход.

Все пак изход има

Изходът, донякъде парадоксално, е в ръцете на традиционно най-слабата институция на ЕС – Европейския парламент. Именно той е призван да представлява и защитава общия интерес на гражданите на ЕС, на всички нас като граждани на единна Европа. В конкретната ситуация ЕП има и инструмент, има средство за политически натиск. Без гласа на Европейския парламент не може да бъде приета нито многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г нито бюджетът на ЕС за 2020 г.

В следващите дни и седмици ЕП трябва категорично и единодушно да заяви, че няма да приеме никакъв компромис за бюджета, който не отчита нуждите за преодоляване на кризата и икономическо възстановяване. На Европа е нужна спасителна финансова рамка (МФР), която да е далеч над 1% от европейския БВП, както и кризисен бюджет за 2020 г.

Лидерите на ЕП трябва ясно да заявят, че преговорите за МФР тръгват от 2% от БВП и няма да слязат под 1.5%, както и че бюджетът на ЕС за 2020 г. ще бъде минимум 2% от БВП на Съюза. Намирането на вярна формула за обединяване на свързаните с пандемията и възстановяването от нея дългове също трябва да е неделима част от политическото споразумение за бюджета.

ЕП трябва да бъде гарант на възстановяване на свободите и нормалния начин на живот. Финансирането на възстановяването трябва да бъде неразривно обвързано с отмяната на всички мерки, ограничаващи медийната, политическата и икономическата свобода.

Текстът е публикуван в EURACTIV България. Заглавието е на редакцията.