Скоростта на разпространение на COVID-19 в България намалява стабилно - това пише в документ, изготвен от експерти в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), публикуван в сайта на институцията. От анализа, озаглавен "Проследяване на ефекта от мерките за ограничение на разпространението на COVID-19 в България чрез индикатора време на удвояване", става ясно, че към 1 април времето на удвояване на случаите с установен коронавирус в страната е 9,2 дни, докато към 14 март той е бил 1,5 дни.

"Времето на удвояване е средният период, за който се удвояват случаите. Една от целите на мерките за ограничаване на разпространението е да се увеличи времето на удвояване. Тази цел неизменно е свързана и с втората основна цел – намаляване във времето на средния брой хора, заразени от един болен човек/заразоносител (effective R)", обясняват от НЦЗПБ.

Методът, по който се правят изчисленията, е следният: за всяка дата се налага експоненциална крива върху данните за кумулативен брой случаи към съответната дата и към всеки от предходните 6 дни (плъзгащ се времеви прозорец от 7 дни). Въз основа на кривата се изчислява времето на удвояване на случаите.

Ако скоростта на разпространение се забави допълнително, случаите ще се удвоят по-бавно, подчертават авторите на проучването. Но уточняват, че всеки модел на епидемичен процес има своите ограничения, а целта му е да даде относителна представа за процесите, като от нито един модел не може да се очаква изцяло да опише или предвиди развитието на една епидемия.

Авторите на изследването подчертават, че базата им за анализ са само регистрирани случаи на заразяване с CОVID-19, а те са функция на фактори като търсене на здравна помощ, достъп до здравна помощ, лабораторен капацитет, период, за който се получава потвърждението, стратегия на тестване (определена от дефиницията на възможен случай, подлежащ на лабораторно изследване и от алгоритмите за идентифициране, категоризиране, проследяване и тестване на контактните лица).

Комбинацията от тези фактори във всяка епидемия води до наличието на нерегистрирани случаи, особено при заболявания, при които има много случаи с лека симптоматика. Ако комбинираният ефект от тези фактори през времето е относително стабилен, дори ако времевата редица не отразява изчерпателно всички случаи, тя остава адекватна за оценката на време на удвояване, тъй като времето на удвояване отразява скорост на нарастване на случаите, а не абсолютен брой случаи. Съществени изменения във времето в дефинициите или стратегиите за тестване, променящи значително чувствителността и специфичността на надзора в даден момент, биха довели до необходимост на адаптиране на модела, но до момента не е имало такива, пише в документа.

Обяснява се още, че между датата на начало на симптомите при пациентите и датата на потвърждаването на заразяване минават различен брой дни, определящи се от различни фактори (например кога е потърсена здравна помощ спрямо датата на начало на симптомите). Датата на потвърждаване въпреки лимитациите си е променлива, надеждно налична за всички случаи и рутинно се използва в оценките на време на удвояване въпреки лимитациите.

От НЦЗПБ уточняват още, че представеният анализ е оперативен и затова е подбран най-бързият метод на изчисление. Чрез по-сложни и времеемки модели може да се моделира вероятностното разпределение на датите на начало на симптомите за всеки от регистрираните случаи.

"В тази бърза оперативна оценка не се прави разграничение между внесени случаи (случаи, заразени извън България) и местни случаи (които са част от верига на предаване в България). Разграничението би прецизирало модела, но не би променило заключението към момента за стабилно увеличаване във времето на удвояване", става ясно още от обясненията към публикуваните данни.

Редица европейски държави вече успяват постепенно да увеличат времето на удвояване. Хонгконг и Китай започват с време на удвояване около 2 дни, но успешно го удължават до над 15 дни след налагане на ограниченията. Мерките във всяка държава включват различни комбинации от социално дистанциране, ограничения в пътуването от/до държавите и активно проследяване и поставяне на контактни лица под карантина, припомнят още от НЦЗПБ.