Вдигането на капиталовите резерви на една от българските банки е последното условие, което остава на България, за да изпълни условията на Европейската централна банка (ЕЦБ) за присъединяване към банковия съюз и чакалнята на еврозоната. Това призна финансовият министър Владислав Горанов днес, след като преди ден премиерът Бойко Борисов обяви, че пак забързваме кандидатстването си за механизма ERM II и стремежът е това да се случи до края на април. 

Заявката на Борисов бе мотивирана от самия него с желание за достъп на България до финансиране от ЕЦБ за справяне с кризата, породена от коронавируса, от която ще могат да се ползват държавите в еврозоната.

В средата на февруари, когато също целта на България бе да кандидатства за чакалнята и банковия съюз до края на април, самият Борисов изненадващо обяви, че страната ни няма да бърза с кандидатстването толкова, защото "няма консенсус" в обществото. Тогава версията бе, че България е готова и изпълнява критериите на ЕЦБ.

Това, че правителството е поискало отлагане на сроковете за кандидатстване през февруари, бе потвърдено и от зам.-председателя на европейската комисия Валдис Домбровскис. 

От вчера версията е различна, въпреки че на 30 март и гуверньорът на БНБ Димитър Радев обяви, че сроковете, които България си бе поставила за реализирането на първата стъпка по пътя към еврозоната - присъединяването към европейския банков съюз и европейския валутно-обменен механизъм (ERM-2), вече не са реалистични.

Не стана ясно и днес какво се е променило оттогава до 9 април, когато Борисов "възстанови" срока 30 април за кандидатстване.

 

Версията на Горанов от днес пък звучи така: 

"Продължаваме по предварително одобрения план между България и членките на еврозоната. На 12 юли 2018 година заявихме, че искаме едновременно да влезем в чакалнята и банковия съюз. Остава една стъпка, за да бъде изпълнен напълно този план и следващите седмици ще работим активно за последния елемент. Имаме уверение, че ангажиментите са непроменени. Ако си свършим работата, ще успеем да се присъединим. Новото е, че съсредоточаваме всичките си усилия за изпълнение на последната мярка, за да получим положително решение.

На две от банките бе препоръчано да формират допълнителни капиталови буфери, едната го е изпълнила, другата на 70% и ѝ остава още малко. С това последните коментари на ЕЦБ ще отпаднат", категоричен бе министърът на финансите.

Заявката идва на фона на това, че КФН през февруари не потвърди проспекта за увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка. Причините така и не станаха ясни. ПИБ бе една от двете банки, заедно с "Инвестбанк", при които ЕЦБ откри капиталов недостиг при извършения стрес тест на българските кредитни институции. Влизането в изискванията беше едно и от основните изисквания за България, за да може да стане част от т. нар. чакалня на еврозоната. За позицията на ЕЦБ днес припомни и Горанов.

 
Премиерът и днес обяви, че преди месеци е поискал забавяне на темповете за кандидатстване само и единствено, за да бъдат убедени българите, че това е правилно решение.
 
Днес, по думите на Борисов, това го е доказала кризата с коронавируса, защото "който е в банковия съюз, в чакалнята или еврозоната, може да разполага с трилиони за възстановяване, който не е - се оправя сам".
 
 
В последните дни се развихри и историята с отпуснат заем от 75 млн. лева на колекторска фирма от Българската банка за развитие. Заемът бе мотивиран от държавната банка с това, че с парите ще се изкупят лоши кредитни портфейли от две други български банки - Общинска банка и Пощенска банка. Целта - подкрепа на ликвидността им, обясни все още действащият изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев. Сюжетът със заема и обясненията на Мавродиев обаче му костват поста и позициите на целия Управителен съвет - поне според разпореждането на премиера за тотална смяна и публичните мотиви за това решение.