След като повече от месец отричаха масовото тестване на населението и използването на диагностични набори за антитела (бързи тестове), за 24 часа от Министерството на здравеопазването направиха кръгом. Сега плановете са няколко десетки хиляди тестове на бъдат насочени към широк кръг от населението на страната. Новост е и приемането най-накрая на така наречените бързи тестове.

Въпреки положителното развитие усещам, че в министерството и Националния оперативен щаб отсъства концепция за масовото тестване. Нека помогна. 

1. Какво искаме да разберем?

Досега на анализ за наличие/отсъствие на коронавирус се подлагаха пациенти с проявени клинични симптоми или контактни на тях лица.

За целта се използват RT-qPCR китове (PCR тестовете или т.нар. "бавни" тестове - б.р.), откриващи определени участъци на вирусната РНК - тоест с тях се търси наличието на самия вирус в организма. Тези тестове са най-точни и достоверни, но само в периода, когато пациентът произвежда и отделя заразата – т.е около 2 до 4 седмици. След това хората, прекарали със или без симптоми болестта, вече не могат бъдат открити с този метод. Затова и RT-qPCR тест е  критерий за диагностика на болните и потвърждаване на оздравелите пациенти.

След излекуването обаче в кръвта на хората продължават да циркулират антитела. Именно тези антитела ни предпазват от последваща инфекция. Абсолютно същият ефект се получава при ваксинирането, естествено без предхождащата болест. Затова, ако искаме да разберем каква част/процент от населението е имунно, т.е е изкарало заразата, трябва да търсим антителата в кръвта. Следователно - целта на масовото тестване, наричано от учените епидемиологично проучване, е да разберем какъв процент от населението е устойчиво на коронавируса. Всички други цели са маловажни и са в следствие на политически, съсловен или някакъв друг натиск.

2. Какви тестове да използваме?

Както обясних, RT-qPCR тестовете са негодни за епидемиологично проучване. Те би трябвало да се прилагат само при диагностика на болните и контактните лица. За масовото тестване трябва да се използват диагностични набори за откриване на антитела. Те могат да са два вида:

1) бързи тестове с визуално отчитане - от вида, познат на медиите досега

2) Професионални ELISA китове с апаратно отчитане.

Вторите са много по-чувствителни и достоверни от първите, но за тях трябват лаборатории. Добрата новина е, че ELISA тестовете са добре позната технология, прилагаща се във всяка клинична лаборатория и няма нужда от закупуване на нова апаратура или допълнително обучение персонала. Аз клоня към ELISA диагностичните набори, за сметка на бързите и не много достоверни визуални бързи тестове.

Нищо не пречи да се използват и двата типа тестове за антитела - но със задължително отчитане на степента на фалшивите положителни и отрицателни резултати.

3. Валидиране на достоверността на тестовете.

Независимо от типа на тестовете за антитела, трябва да се знае в какъв процент от измерванията те дават реални резултати. Това могат да бъдат 30 или дори 90%, въпросът е да се знае колко, за да може да се преизчисли крайният резултат от епидемиологичното проучване. Валидирането е професионална тематика и затова е излишно да се влиза в подробности.

4. Каква схема на тестване да се използва?

През последната седмица в България се извършват две масови проучвания. При първото са тествани хиляда полицаи от София, а при второто, което тече в момента, се изследват полицаи, общински служители и явно всички други желаещи в Банско и Разлог.

Тези две проучвания са пример какво не трябва да се прави!

Причината е, че не се изследва представителна извадка от населението. Затова и резултатите от текущите проучвания няма как да бъдат наслагвани към цялата популация и дадат обща картина.

Как трябва да се подходи? Няколко лесни стъпки:

  • Изберете две, а най-добре три социологически агенции;
  • Поискайте всяка от тях да предостави представителната си национална извадка от 1000 човека. Това са същите хора, които социологическите агенции анкетират в националните си политически проучвания. Ако не искат - нека използват софтуера си да генерират нова извадка, различна от тази, участвала в допитванията;
  • Създайте мобилни групи, които да посетят адресите на хората, да вземат кръвна проба на всеки от тях и пробите да се занесат в лаборатория;
  • При три агенции - трябва да се съберат между 3 и 4 хиляди проби. Тествайте ги за антитела към коронавирус;
  • Преизчислете крайния резултат - съгласно процента на достоверност, получен при валидирането. Обработете резултатите като общ дял/процент имунни, както и по съответните други социални категории.

Това е най-лесният вариант за масово тестване на населението в България. Може да се организира буквално за няколко дена и при наличието на 4000 бързи теста - да се изпълни за 1 седмица.

---

* Бел. ред.: Д-р Сергей Иванов e молекулярен биолог и вирусолог. Подзаглавието е на редакцията.