Финансовият министър Владислав Горанов представи днес на брифинг всички икономически мерки на правителството за справяне с кризата, причинена от разпространението на епидемията от коронавируса. Срещата премина като презентация на вече известни на обществото инструменти и на практика нямаше нищо ново. Общото между всички мерки - те са на практика кредити за почти всички прослойки на заети в обществото с няколко изключения. 

Грантови схеми за безвъздмездна помощ, каквито бяха обещани преди време от вицепремиера Томислав Дончев, така и не бяха съобщени, но пък беше дадено обещание, че се работи по други мерки. 

Интересното в брифинга всъщност дойде в частта, в която се задаваха журналистически въпроси. Тогава представителят на телевизия 7/8 зададе въпрос за новите назначения в Българската банка за развитие. Двамата ясни нови директори са бившият финансов шеф на ПИБ Живко Тодоров и шефът на агенцията по експортно застраховане Панайот Филипов. Последният е част от борда на голяма застрахователна компания. Журналистът обясни, че майката на Филипов е в борда на една от банките, които ще получават гаранции от ББР, и попита дали това не е тежък конфликт на интереси. 

Министър Горанов опита да обясни, но не беше особено убедителен. Той разказа, че с министъра на икономиката Емил Караниколов са търсили "хора, които са професионалисти". Конкретният човек пък не бил познат на Горанов, но бил явен специалист и министърът не виждал как може да има натиск, защото банковото дело било специфична работа, подписите се поставяли от най-малко двама директори, а и договорите на търговските банки с ББР щели да са еднакви. 

"Според едни медии е човек на Иво Прокопиев, според други е човек на Пеевски. Той е професионалист."

Пълен отговор обаче не беше възможен заради рязката намеса на репортер на БНТ, който започна да изисква от Горанов да не отговаря само на въпросите на 7/8.

На следващ поставен въпрос - за изключително високата концентрация на кредити от ББР към 20 компании и за нормалността на това положение, отново беше получен йезуитски отговор. 

"Уверявам ви, че и без да защитавам политиката на банката, тези кредити са добри и не говорим за лоши банкови кредити. Може да има спор за това дали банката трябва да дава кредити на големи компании, имайки предвид, че е създадена за малките и средните фирми, но аз неслучайно помолих да се вземе решение, че тези допълнителни 700 млн. лв. ще се използват само за подпомагане на малки и средни фирми."

Кредитните схеми

Горанов представи сбито всички кредитни линии, които могат да се ползват, като даде разяснения за това от кой могат да се ползват, какви са условията и до колко пари ще се дават от всеки инструмент. Важно е да се знае, че тези кредити ще бъдат гарантирани от една или друга институция от държавата, но ще бъдат раздавани от търговските банки. 

Ето и  представени схеми:

1. Безлихвени кредити, гарантирани от ББР - вече известната схема за отпускане на безлихвени кредити до 4500 лв. за лицата в неплатен отпуск и самоосигуряващите се. Тази сума е максималната помощ за три месеца, или от по 1500 лв. за всеки месец. За да кандидатстват, лицата в неплатен отпуск трябва да могат да докажат, че са били на работа през март поне 5 дни. Самоосигуряващите се трябва да гарантират намаляване на оборотите с 20%, сравнено с референтния месец на миналата година. Гратисният период на кредитите ще бъде 24 месеца, а срокът за изплащането - до 5 години. Всички заеми са без такси и комисиони и без наказателни лихви, ако клиентите предпочетат предсрочно погасяване. 

2. Кредити за ликвидност - насочени основно към малки и средни предприятия. Те ще са необезпечени и ще са до 300 000 лв. на компанията. Очакваният портфейлен мултипликатор е равен на над 2 млрд. лв. Критериите са следните - спад на оборота спрямо миналата година, да има невзети пари от клиенти, неразплатени фактури към доставчици, прекратени доставки от внос, намаляване на заетите лица. 

3. Кредити през Европейския инвестиционен фонд - отново за малки и средни предприятия. Те обаче идват с лихви, макар и под пазарните им цени. Кредитите ще са до 3,6 млн. лв. на компания. Тези кредити могат да се ползват за рефинансиране на задължения с просрочие от над 60 дни. 

4. Вече известните схеми през Фонда на фондовете - микрокредити до 50 000 лв. за малки и средни фирми. Гратисен период е възможен, но не е сигурен. Вече има сключен договор с Първа инвестиционна банка, както и с други два финансови посредника. 24 месеца гратисен период, работи се в превръщането на инструмента в безлихвен.

5. Капиталови инвестиции - отново през Фонда на фондовете. 400 стартиращи фирми в секторите на ИТ и дигиталния бизнес ще могат да получават до 800 000 лв. Условието е да са компании, които могат да спомогнат за бързото възстановяване на икономиката, след като пандемията отмине. 

6. Фонд за градско развитие - до 40 млн. лв. за общини, публично-частни партньорства за инвестиции в градска инфраструктура. Парите могат да се ползват и от фирми в турзима и транспорта. 

На пресконференцията присъства и премиерът Бойко Борисов, който обяви, че полицаите на първа линия ще получат допълнителни възнаграждения от 650 лв. Парите ще се получават до края на извънредното положение и ще струват на хазната около 10 млн. лв. 

Бляновете за еврозоната

Борисов и Горанов бяха попитани защо страната ни гони бързата писта за присъединяването към еврозоната, при положение че само допреди няколко месеца властта поиска "пълен консенсус" по темата. От обърканите им думи, в които пролича, че поне Борисов не е особено запознат с начина на работа на ЕЦБ и как тя отпуска средства към страните членки на зоната, се разбра, че България бърза, за да получи право на суап линия от европейската банка. Накратко - това означава, че БНБ може да замени левове за евро с ЕЦБ, като общата валута да се ползва, ако имаме нужда от подкрепа на валутния борд и банковата система. От такива механизми се ползват Дания и Хърватия, но продължава да не става ясно защо България има нужда от тях. 

През последните месеци многократно беше повторено, че София има огромни резерви в евро, че банковата система е стабилна и че бордът е обезпечен. Логично от думите на Борисов и Горанов следва, че те имат притеснения за покритието в евро, но  няма никакви данни за такива проблеми.