През последните десетина години тече разсекретяване на документите на КГБ, свързани с аварията в Чернобил, случила се преди 34 години на 26 април. Много от скритото вече е явно. Голяма част от фактите бяха показани и в сериала на НВО „Чернобил“, който стана една от най-високорейтинговите тв продукции на миналата година. Но все още има аспекти от тази история, които се премълчават. Може би защото похватите на диктаторски настроените правителства не се променят и някои стратегии се прилагат и до днес.

Разсекретените документи обаче разказват и за информационната тактика на съветската власт. С помощта на тази методика може да бъде прикрит и оправдан дори библейският Апокалипсис.

„Как правилно да се разказва за аварията в Чернобилската атомна електроцентрала“

Когато става ясно, че аварията вече не може да бъде скрита от обществеността, в Киев пристигат указания от Москва, в които се обяснява как да се говори за аварията в „частни разговори“ с чужденци и какви аргументи да се използват. Това е учебникарски пример за Whataboutism – ироничен термин, въведен от списание „The Economist” за описание на пропагандни съветски тактики по време на Студената война, основани на логическата грешка аргумент „и ти също“.

Според методическите указания, следва да се споменава непрекъснато, че „общото количество аварии в страни като САЩ и Англия надвишава това, което се е случило в Чернобил“. Трябва да се споменават авариите в АЕЦ „Три майл айлънд“, щата Пенсилвания, и в ядрения комплекс във Великобритания в Селафилд.

Друга важна опорна точка в указанията е да се твърди, че причина за аварията в Чернобил е човешка грешка, а не технически проблеми. Апаратчикът, който убеждава западни събеседници, трябва да подчертава, че СССР е провел „огромна работа“ след аварията – както в Чернобил, така и в останалите АЕЦ в Съюза, за да „обезпечи на допълнително ниво безопасността“.

Според препоръчаната методика, всеки негативен коментар за аварията трябва да бъде характеризиран като „антисъветски“, дори да се отнася за технически проблеми.

Най-големият страх на комунистическите лидери е на Запад да не изтекат „неподходящи сведения“.

„Разпространените сведения сред персонала на Чернобилската атомна централа и други организации за замърсяването на гр. Славутич и неговите околности с цезий-137 могат да станат известни на спецслужбите на противника. Затова е целесъобразно да бъдат информирани Инстанциите (правописът запазен – бел. ред.) за възможни акции от страна на антисъветските чуждестранни организации и контрапропагандистки мероприятия“, се казва в писмо на началник отдела в КГБ, отговарящ за Чернобил в Киев и Киевска област.

Според анализа на руските служби, мерките са дали резултат – от 1987-а публикациите в западните издания за Чернобилската катастрофа стават много „по-просъветски“.

„Създаване на видимост за свобода“

Аварията в съветската атомна електростанция много бързо става световна топ новина. Журналисти, дипломати, учени и обикновени туристи, които в момента се намират в СССР, се опитват да научат повече за случилото се. Попадат само на официални коментари от местната власт, които обикновено са далеч от истината. Проблемът е, че във всеки зададен въпрос КГБ вижда сянката на западните спецслужби.

Така руските разведчици решават да се подсигурят двойно – едновременно да отговорят, но и да подведат с фалшиви сведения колегите си шпиони. Този разсекретен документ прекрасно илюстрира принципа на работа на КГБ в Чернобил.

„В Киев се намират 16 чуждестранни кореспонденти. Предотвратени са опитите на кореспонденти от Англия, Франция и Швеция да съберат тенденциозна информация на железопътната гара в Киев, като са подведени от членове на специален отряд от Украинската КГБ, които са ги привлекли за разговор“, се казва в доклада на спецслужбите.

Агенти и сътрудници на КГБ започват да играят ролята на „обикновени киевчани“ или работници на гарата, които отзивчиво отговарят на въпроси на чуждите гости.

„Тъй като веднага след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала чуждестранните кореспонденти проявяват определено недоверие към официалните съобщения, през 1987 г. при организирано тяхно посещение в Зоната, акцентът е поставен върху създаване на видимост за свобода – на придвижване, на действия, контакти, сякаш има атмосфера на пълно доверие“, докладва началникът на Украинската КГБ Шрамко на 18 февруари 1988 г.

Сред хитростите, до които прибягват агентите на КГБ, е подмяната на пробите.

„През октомври 1987 г. кореспондентът на френския вестник „Юманите“ Жан-Пиер Водон с хитрост взе проба от почвите и водите в района на обекта „Укритие“ и в гр. Припят. При провеждане на операция „Д“ (негласен обиск), взетите от чужденеца образци бяха открити и тайно заменени с радиоактивно чисти“, гласи оперативна бележка от юли 1988 г.

Важно е да се отбележи, че Жан-Пиер Водон е активен френски комунист, а неговият вестник „Юманите“ дори се издържа с финансова помощ от СССР.

Насиленият оптимизъм на пропагандата

Във в. „Комсомолска правда“ през май 1986 г. се появява материал от младите автори Долгополов и Положевец, в който се казва:

„Събуждаше се нерадостно утро, а с него идваха и тежките грижи. В градския комитет на Партията ни призоваха: комсомолци, трябва да засипваме реактора. Нужен ни е пясък. Намерете доброволци. Трябваше много пясък. Цели планини от пясък. Необятно море от пясък. Нямаше нужда да ни убеждават“.

Тази емоционална лъжа събужда притеснението дори на КГБ, които отчитат, че комсомолците са прекалили – все пак пясъкът се е изсипвал с хеликоптери, а не с лопати в горящия реактор, както звучи материалът.

Много вестници продължават да пишат откровени лъжи месеци след аварията. На 2 юни в кратка дописка „Здравето в Чернобил се оправя“ в арменския вестник „Комсомолец“ авторът цитира директора на Чернобилската АЕЦ Михаил Уманец:

„Каза го тихо, със спокойна усмивка: „Аз се къпах в Припят. Басейнът на реката е добре дезактивиран“.

Но най-страшно е в най-големия и най-официален вестник – „Правда“. Дори коравите мъже от КГБ отчитат, че заглавието от 26 май в „Правда“ – „Славеи летят над Припят“, е „извращаващо същността и нанасящо травми на десетки хиляди хора“.

Насиленият оптимизъм на пропагандата е толкова извратен, че остава като характеристика за работата на всички съветски журналисти. Пак през май 1986 г, когато реакторът още гори, се появява материал, озаглавен: „Работниците работят денонощно“, в който има подобно обещание:

„Скоро, когато жителите на Припят се върнат у дома и централата заработи, ние от „Правда“ ще направим читателска пресконференция“.

Реакциите в България

В България пропагандата следва официалната съветска линия. Повтарят се опорните точки, зададени от КГБ. Но стигаме и по-далеч. Година след аварията НДК „Людмила Живкова“ влиза в издателска роля и публикува тънка книжка, наречена „Чернобил“ с автор Венко Марковски. Това е поема от 13 елегии в 32 страници на цена 0,47 стотинки. Цитираме откъс, но цялата звучи в тази тоналност:

„Радиоактивните лъчи

са укрити в ритмен звук.

Виждащи невидими очи

в злъч облъчват всичко тук…

И меса, и риби, и млека,

зеленчуци и храна,

сирене, салами и масла,

и ракии, и вина.

Обедняха къщи и поля,

обедня Пазар богат.

Тъмно се проклятие изля

върху стар умиращ свят.

Горда белокаменна Москва

с гордост защити света,

с искрени слова свят призова

срещу черна клевета.

Надалеч отекна мъдра реч,

реч зове на диалог.

Да прекършим кървавия меч,

с чест да вършим мирен слог.”

Площад Славейков