Преди няколко седмици стана ясно, че една от програмите на Българската банка за развитие за отпускане на кредити на малки и средни фирми ще работи с притеснително голямата лихва от 10% на заем. Парите ще се отпускат от микрофинансиращата институция от групата на ББР - ДЖОБС, а максималният размер на кредита е до 48 000 лв. 

Става дума за отделна програма от тази, с която ББР ще издава гаранции към търговските банки и заради която беше допълнително капитализирана със 700 млн. лв. Това е собствена програма, която цели подкрепа за най-засегнатите сектори от кризата - търговия на дребно, хотелиерство, транспорт, ресторантьорство, туризъм, предучилищно образование, творчески дейности и др. 

Още когато програмата беше обявена на официалната страница на институцията обаче, направи впечатление, че лихвата по тези кредити е значително по-висока от нормалната кредитна програма на самата ББР, която отпуска до 150 000 евро с годишен лихвен процент от 7,99%. Очакванията бяха, че новата програма е кризисна и би трябвало да редуцира нивото на лихвата до минималните нива. 

Именно поради тази причина депутатът от БСП и зам.-председател на парламента Кристиан Вигенин задава въпрос с искане за обяснение от принципала на банката - икономическия министър Емил Караниколов. 

"Това може да се окачестви като модерно мародерство в условията на пандемия, поредна злоупотреба с българския бизнес и носещата конструкция на българската икономика - средния и малкия бизнес, а вместо това се опитва да трупа печалби именно на неговия гръб и да обслужва олигархията", пише в коментара си към въпроса Вигенин. 

Отговор е получен 14 дни след задаването на въпроса и е публикуван днес. От него разбираме, че Караниколов няма много точно обяснение на високата лихва, макар и да успява да изброи няколко детайла, които вероятно имат отношение към решението на ДЖОБС.

На първо място, Караниколов обяснява, че "по отношение на ББР са предприети действия за смяна на ръководството й, като една от основните задачи на новия мениджърски екип ще бъде изготвянето на обкетивна оценка за дейността на банката и дъщерните й дружества, в това число на МФИ ДЖОБС, и предприемане на конкретни мерки за преодолява на констатирани при оценката недостатъци и слабости". 

В този смисъл министърът казва, че не би се наел да изземва прамощия от ръководството на банката. Оценката на работата на МФИ ДЖОБС пък щяла да се направи от банкерите и бизнеса и ако тя бъде негативна, щяло да има последствия.

Именно странните действия на ръководството доведоха до смяна на върха в банката. Един съмнителен кредит от 75 млн. лв. на фирма с 2000 лв. оборот разбуни общественото мнение и принуди премиера Борисов да поиска оставката на главния изпълнителен директор Стоян Мавродиев. Другите двама директори обаче засега остават в банката, включително и зам.-министърът на Караниколов - Лъчезар Борисов, който е един от хората одобрили кредита.

Като обективна причина за оценката на работата на ДЖОБС обаче Караниколов посочва няколко неща.

Първо - да се има предвид, че работата на институцията е да осигурява ликвидност на стартиращи компании, които няма с какво да обезпечат вземанията и са затруднени.

Второ - тези кредити били с гратисен период от 24 месеца и не се изискват обезпечения и те се давали в момент, в който банките са замразили кредитирането. Нещо, за което няма никакви данни към момента. 

Трето - не държавата давала парите, а собствените програми на МФИ ДЖОБС, финансирането за които идват от... държавната ББР. 

Освен това програмата финансирала предприятия, които нямало иначе как да получат достъп до финансиране.

Общо взето, това са обясненията на високата лихва според Караниколов. Междувременно обявлението за 10-те процента е свалено от сайта на институцията и към момента не е ясно защо. 

Няма обяснение и на твърде рестриктивните условия, на които трябва да отговарят кандидатите. Те трябва да имат добра кредитна история, да нямат публични задължения, да нямат заведени дела. Имайки предвид, че кредитите са до 48 000 лв., тоест сравнително малки, не е ясно - ако изпълняват горните изисквания - защо да нямат достъп до нормално финансиране. Още повече че е логично в условията на криза перото на компаниите, имащи достъп, да се разшири.