Изписани са хиляди книги на тема диети, предлагащи най-добрите съвременни методи за отслабване и подобряване на здравето. Само че има по-резултатен и революционен подход за постигането на тази цел: гладуването.

Гладуване съвсем не означава да умирате от глад. Практикувано по правилен начин, то е ефективен лечебен метод, който оказва изключително благоприятно влияние не само върху отслабването и лечението на диабет тип 2, но също така забавя стареенето, предотвратява ракови заболявания и подобрява сърдечната дейност. Д-р Джейсън Фънг е постигнал блестящи резултати при хиляди пациенти с разнообразни протоколи за периодично гладуване.

В книгата „Здравословно гладуване“ доктор Фънг си партнира с автора на бестселъри и дългогодишен водещ на подкаст за здравето – Джими Мур, за да обясни какво в действителност представлява гладуването (или както е модерно напоследък – фастингът), защо то е важно и как да се практикува по най-здравословния начин. Двамата заедно превръщат гладуването в практична и лесноразбираема лечебна практика.

От книгата ще научите:

•  защо гладуването е полезно за здравето ви
•  как гладуването ви помага да отслабнете, без да забавя метаболизма (за разлика от диетите с намален прием на калории)
•  защо гладуването лекува диабет тип 2
•  при кого гладуването би дало добри резултати (и кой не трябва да гладува)
•  различните начина на гладуване: периодично гладуване, гладуване през ден и продължително гладуване
•  какво да очаквате, когато започнете да гладувате.

В книгата ще намерите протоколи за гладуване, съвети за справяне с обичайните притеснения, възникнали по време на фастинга, и препоръки как да започнете и какво да консумирате за най-добри резултати. И тъй като гладуването трябва да е съчетано със здравословно хранене, ще откриете и 20 вкусни рецепти без съдържание на зърнени култури.

"Здравословно гладуване" е чудесно помагало за всеки, който иска да промени не само външния си вид, но и цялостното си здравословно състояние.

Д-р Джейсън Фънг е канадски нефролог. Той е водещ световен експерт диетолог, признат специалист в лечението на хора с диабет тип 2. Автор е на три бестселъра на здравна тематика и основател на собствена програма за отслабване. Д-р Фънг е завършил университета в Торонто, както и Калифорнийския университет в Лос Анджелес. Живее и работи в Торонто, Канада.

Клуб Z публикува откъс от "Здравословно гладуване" на Джейсън Фънг (изд. "Изток-Запад").

Какво представлява гладуването?

Винаги когато спомена гладуването като форма на лечение за затлъстяване и диабет тип 2, по лицата на хората се изписва едно и също изумление. Да умреш от глад? Това ли е отговорът? Ще карате хората да умрат от глад? Не. Изобщо не става въпрос за това. Няма да карам никого да умира от глад. Просто ги моля да не ядат известно време. 

Между гладуването и глада има една коренна разлика: контролът. Гладът поради недоимък на храна е принудителен акт, породен от липса и нищета. Той не е нито умишлен, нито контролиран. Гладуващите хора нямат представа кога и откъде ще се появи следващата им храна. Това се случва по време на война и масов глад, когато наличието на храна е оскъдно. Лечебното гладуване, от друга страна, е съзнателно въздържание от храна по духовни, здравословни и други причини. Има храна в изобилие, но човек избира да не яде. Без значение какви са мотивите за въздържанието му, фактът, че гладуването е съзнателно, е съществена разлика. 

Никога не бива да бъркаме бедствения глад със съзнателното гладуване. Те са два коренно противоположни феномена. Те са толкова различни, колкото това да бягаш за здраве и да бягаш, защото те преследва лъв. Гладът е нещо, което ти се налага от външни сили. Гладуването, от друга страна, може да се прави за произволен период от време – от няколко час до няколко месеца без прекъсване. Може да се започне и да се прекрати по всяко желано време. Може да започнете или да прекратите гладуване по различни причини или пък без никаква причина.

Гладуването няма определена продължителност – тъй като представлява период от време, в който човек не се храни, технически погледнато, всеки период от време без консумация на храна е гладуване. Например може да гладувате между вечерята и закуската на следващия ден, период от около 12 часа. В такъв смисъл гладуването трябва да се счита за част от ежедневието. Думата „закуска“ (breakfast) буквално означава „яденето, което прекъсва (breaks) нашето гладуване (fast)“. Самата дума недвусмислено показва, че гладуването, което съвсем не е някаква форма на жестоко или нестандартно наказание, се извършва ежедневно, макар и за кратък период от време (а именно по време на вечерния сън). Това е нещо, което правим всеки ден. 

Понякога наричам гладуването „древна тайна“ за сваляне на тегло. Защо ли? То определено е древна техника, възникнала преди хилядолетия, както ще обсъдим в глава 2. Гладуването е древно като самото човечество, далеч подревно от всякакви други хранителни методи. Но защо гладуването е „тайна“? 

Въпреки че гладуването се практикува от хилядолетия, то до голяма степен е било забравено като диетологична терапия. Почти няма никакви книги по въпроса. Тук-там се намират някои уебсайтове, посветени на гладуването. То почти не се споменава във вестниците или списанията. Дори и намекът за гладуване предизвиква погледи на недоумение. Това е тайна, скрита точно пред очите ни. Как се е случило това? 

Посредством силата на рекламата големите хранителни компании постепенно са изменили начина, по който гледаме на гладуването. Вместо да го възприемаме като пречистваща и здравословна практика, ние се страхуваме от него и го избягваме на всяка цена. Гладуването е изключително лошо за бизнеса, в крайна сметка, ако не ядем, как ще се продава храна?! Бавно, но неизбежно върху гладуването е надвисвала забрана. Авторитети в диетологията заявяват, че пропускането дори на едно хранене би нанесло сериозни последствия на здравето.

•    Трябва да закусвате.
•    Трябва постоянно да похапвате нещо, през целия ден.
•    Трябва да хапнете преди лягане.
•    Никога не бива да пропускате хранене.

Тези послания са навсякъде – по телевизията, във вестниците, в книгите. Тяхното постоянно натякване създава илюзията, че са абсолютно верни и научно доказани. Истината обаче е точно обратната. Между постоянното ядене и доброто здравословно състояние няма никаква взаимна връзка. 

Случва се влиятелни личности да се опитват да ви убедят, че не можете да гладувате, защото непрестанно ще изпитвате глад. Прекалено трудно е. Просто е невъзможно. Пълна лъжа! 

Можете ли да гладувате? Да! Правили са го милиони хора по света от стотици години насам. 

Вредно ли е за здравето? Не! Всъщност носи огромни ползи за здравето. 

Ще отслабнете ли? Ако не ядете нищо цял ден, мислите ли, че ще отслабнете? Разбира се! 

Гладуването е ефективно, лесно, приспособимо към различни ситуации, практично и на практика дава гарантирани резултати. Попитайте някое дете как да отслабнете и то най-вероятно ще ви каже да пропуснете няколко хранения. Така че какъв е проблемът? Когато гладувате, никой не прави пари – нито хранителната индустрия, нито фармацевтичните компании. Никой не иска да разкривате древната тайна за сваляне на килограми.

***

Какво се случва, когато се храним? 

Когато се храним, ние поемаме повече хранителна енергия, отколкото имаме възможност да употребим веднага. Част от тази енергия трябва да се съхрани за по-късен период. Основният хормон, въвлечен както в съхраняването, така и в изразходването на хранителна енергия, е инсулинът, който по време на хранене се покачва. Производството на инсулин се стимулира и от въглехидратите, и от белтъчините. Мазнините предизвикват далеч по-малка инсулинова реакция, но те рядко се консумират самостоятелно. Инсулинът има две основни функции. Първо, той позволява на тялото веднага да започне да изразходва хранителна енергия. Въглехидратите се абсорбират и бързо се превръщат в глюкоза, повишавайки нивата на кръвната захар. 

Инсулинът позволява глюкозата да проникне директно в повечето клетките, където тя се използва за енергия. Белтъчините се разграждат на аминокиселини и се абсор бират, а излишъкът от аминокиселини също се превръща в глюкоза. Белтъчините не повишават глюкозата в кръвта, но може да вдигнат нивата на инсулина. Ефектът е променлив и много хора са изненадани да научат, че някои белтъчини могат да стимулират инсулина в същата степен, в която и някои въглехидратни храни. Мазнините директно се абсорбират като мазнини и оказват минимален ефект върху инсулина. 

Второ, инсулинът помага да се складира излишъкът от енергия. Съществуват два начина за складиране на енергия. Молекулите на глюкозата се съединяват в дълги вериги, наречени гликоген, и след това се складират в черния дроб. Само че количеството на гликогена, който може да се натрупва като запас, е ограничено. След достигне на предела му организмът започва да превръща глюкозата в мазнини.

Този процес се нарича де ново липогенеза (буквално „произвеждане на нови мазнини“). 

Тази новосъздадена мазнина може да бъде съхранена в черния дроб или в мастните депа на тялото. Докато превръщането на глюкозата в мазнини е по-сложен процес от складирането ѝ като гликоген, то за количеството мазнини, които могат да се образуват, не съществува ограничение.

Какво се случва, когато гладуваме?

По време на гладуване протича напълно противоположен процес в сравнение с процеса на използване и складиране на хранителна енергия, който протича, когато се храним. Нивата на инсулин спадат, сигнализирайки тялото да започне да изгаря складираната енергия. Гликогенът (натрупаната глюкоза в черния дроб) е най-леснодостъпният източник на енергия, а количеството му в черния дроб е достатъчно да осигури енергия за около 24 часа. След това тялото започва да разгражда натрупаната телесна мазнина, за да си набави енергия.

Виждате, че тялото наистина съществува в две състояния – нахранено (с високи нива на инсулин) и в режим на гладуване (с ниски нива на инсулин). Ние или склади - раме хранителна енергия, или я изразходваме. Ако ядене - то и гладуването са балансирани, тогава теглото няма да се покачва. 

Ако обаче през по-голямата част на деня трупаме хранителна енергия (тъй като се намираме в режим на хранене), то с течение на времето килограмите ни ще се увеличат. Необходимо е да възвърнем равновесието, като увеличим времето, през което изгаряме хранителна енергия (като минем в режим на гладуване).