Article_top

Двадесет държави членки на Европейския съюз участват или са изявили желание да участват в проекта на Европейския кръвен алианс (European Blood Alliance) за лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма CCP (Covid-19-Convalescent Plasma).

Това са Австрия, Белгия, Хърватска, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Словения, Испания, Швейцария, Великобритания (Англия, Уелс, Шотландия). България не е сред тях, въпреки че вече са налице първите прилагания на лечението у нас. Идеята за събирането на данни на специална отворена платформа беше съобщена точно преди месец.

На сайта на Алианса се обяснява какво е плазма и за какво служи:

Кръвта се състои от червени кръвни телца, бели кръвни телца, тромбоцити и плазма. Последното е течността, която носи всички кръвни клетки и компоненти. Тя включва голям брой протеини и вещества, които често са важни съставки в лекарствените продукти.

Защо плазма от преболедували COVID-19 може да помогне: тя се нарича реконвалесцентна плазма и съдържа антитела, които могат да неутрализират вируса и в крайна сметка да го елиминират от кръвообращението.

Понастоящем няма доказани лекарства за лечение на COVID-19. Човешката реконвалесцентна плазма е опция за лечение на COVID-19, защото осигурява незабавен имунитет. Това е класическа адаптивна имунотерапия, която се прилага за профилактика и лечение на много инфекциозни заболявания в продължение на повече от един век. Нейното приложение беше проучено при огнища на други респираторни инфекции, като пандемията,  причинена от грипния вирус H1N1 2009-2010, епидемията SARS-CoV-1 през 2003 г. и епидемията MERS-CoV през 2012 г.

Кой може да стане донор

Реконвалесцентна плазма могат да даряват само преболедували COVID-19 лица, ако те отговарят на условията за даряване на кръв: да бъдат над 18 години, с тегло над 50 кг, добро общо здравословно състояние, да не боледували от HIV, хепатит B и C, без рисково поведение и др. (Всяка държава има допълнителни условия за донорите, включително кога за последно са дарявали кръв).

Реконвалесцентна плазма се дарява минимум 14 дни (този срок варира в отделните държави, в някои е 28 дни) след пълното изчезване на симптомите, като се взема плазма (за предпочитане плазма, а не кръв) от донора. Донорите предварително се тестват (зависи от държавата) за наличие на вирусна РНК (PCR) и бърз кръвен тест (за антитела). За предпочитане е донорите да са мъже и жени (които не са бременни и нямат определен вид антитела след последната си бременност).

Реконвалесцентната плазма се прилага в болнично заведение в зависимост от протоколите, приети в различните страни, като профилактично лечение (за предотвратяване на заболяването при рискови групи и пациенти), при пациенти с леки/умерени симптоми, при пациенти в тежко/критично състояние (хоспитализирани).

В Европа реконвалесцентна плазма се прилага най-вече за лечение на тежко болни пациенти или такива, които рискуват да се разболеят сериозно поради възрастта си или имат съпътстващи хронични заболявания като диабет, сърдечни проблеми, затлъстяване и др. Пациентите са хоспитализирани и лекарският екип контролира преливането на плазмата. Всяка държава има свой национален протокол за това какво количество плазма може да бъде трансфузирана в зависимост от теглото на пациента, два пъти в доза от 200 ml (или 250 - 325 ml) през 3-5 дни, в зависимост от придружаващите заболявания на пациента и при постоянно наблюдение на ефикасността на лечението. Протоколите на всички страни се съхраняват в Кръвния Алианс и са на разположение за открито споделяне.

Базата данни ще бъде разположена на платформа на Европейската комисия като данните се въвеждат директно от участниците в проекта. Те ще имат достъп до данните на всички останали участници. Целите са: да се улесни и подобри незабавното отчитане на данни, споделянето на знания, както и осигуряването на информация за критериите за избор на донори, начините за даряване на плазма, нежелани ефекти при донорите, характеристика и наличност на реконвалесцентната плазма и клиничната й употреба - клинични изпитвания, нежелани реакции на реципиента и клинични резултати след прилагането.

Първата част от базата данни съдържа информация за участниците и техните работни протоколи, втората част включва информация за даренията на плазма, а третата част включва информация за клиничния резултат при реципиентите. Третата част все още е в процес на изграждане и не е отворена за публикуване на данни.

Алиансът проучва и начини за финансиране на общоевропейски инициативи, свързани с реконвалесцентната плазма както за кръвните банки, които работят заедно, така и за национални и местни клинични изпитвания.

 

Двадесет държави членки на Европейския съюз участват или са изявили желание да участват в проекта на Европейския кръвен алианс (European Blood Alliance) за лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма CCP (Covid-19-Convalescent Plasma).

Това са Австрия, Белгия, Хърватска, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Словения, Испания, Швейцария, Великобритания (Англия, Уелс, Шотландия). България не е сред тях, въпреки че вече са налице първите прилагания на лечението у нас. Идеята за събирането на данни на специална отворена платформа беше съобщена точно преди месец.

На сайта на Алианса се обяснява какво е плазма и за какво служи:

Кръвта се състои от червени кръвни телца, бели кръвни телца, тромбоцити и плазма. Последното е течността, която носи всички кръвни клетки и компоненти. Тя включва голям брой протеини и вещества, които често са важни съставки в лекарствените продукти.

Защо плазма от преболедували COVID-19 може да помогне: тя се нарича реконвалесцентна плазма и съдържа антитела, които могат да неутрализират вируса и в крайна сметка да го елиминират от кръвообращението.

Понастоящем няма доказани лекарства за лечение на COVID-19. Човешката реконвалесцентна плазма е опция за лечение на COVID-19, защото осигурява незабавен имунитет. Това е класическа адаптивна имунотерапия, която се прилага за профилактика и лечение на много инфекциозни заболявания в продължение на повече от един век. Нейното приложение беше проучено при огнища на други респираторни инфекции, като пандемията,  причинена от грипния вирус H1N1 2009-2010, епидемията SARS-CoV-1 през 2003 г. и епидемията MERS-CoV през 2012 г.

Кой може да стане донор

Реконвалесцентна плазма могат да даряват само преболедували COVID-19 лица, ако те отговарят на условията за даряване на кръв: да бъдат над 18 години, с тегло над 50 кг, добро общо здравословно състояние, да не боледували от HIV, хепатит B и C, без рисково поведение и др. (Всяка държава има допълнителни условия за донорите, включително кога за последно са дарявали кръв).

Реконвалесцентна плазма се дарява минимум 14 дни (този срок варира в отделните държави, в някои е 28 дни) след пълното изчезване на симптомите, като се взема плазма (за предпочитане плазма, а не кръв) от донора. Донорите предварително се тестват (зависи от държавата) за наличие на вирусна РНК (PCR) и бърз кръвен тест (за антитела). За предпочитане е донорите да са мъже и жени (които не са бременни и нямат определен вид антитела след последната си бременност).

Реконвалесцентната плазма се прилага в болнично заведение в зависимост от протоколите, приети в различните страни, като профилактично лечение (за предотвратяване на заболяването при рискови групи и пациенти), при пациенти с леки/умерени симптоми, при пациенти в тежко/критично състояние (хоспитализирани).

В Европа реконвалесцентна плазма се прилага най-вече за лечение на тежко болни пациенти или такива, които рискуват да се разболеят сериозно поради възрастта си или имат съпътстващи хронични заболявания като диабет, сърдечни проблеми, затлъстяване и др. Пациентите са хоспитализирани и лекарският екип контролира преливането на плазмата. Всяка държава има свой национален протокол за това какво количество плазма може да бъде трансфузирана в зависимост от теглото на пациента, два пъти в доза от 200 ml (или 250 - 325 ml) през 3-5 дни, в зависимост от придружаващите заболявания на пациента и при постоянно наблюдение на ефикасността на лечението. Протоколите на всички страни се съхраняват в Кръвния Алианс и са на разположение за открито споделяне.

Базата данни ще бъде разположена на платформа на Европейската комисия като данните се въвеждат директно от участниците в проекта. Те ще имат достъп до данните на всички останали участници. Целите са: да се улесни и подобри незабавното отчитане на данни, споделянето на знания, както и осигуряването на информация за критериите за избор на донори, начините за даряване на плазма, нежелани ефекти при донорите, характеристика и наличност на реконвалесцентната плазма и клиничната й употреба - клинични изпитвания, нежелани реакции на реципиента и клинични резултати след прилагането.

Първата част от базата данни съдържа информация за участниците и техните работни протоколи, втората част включва информация за даренията на плазма, а третата част включва информация за клиничния резултат при реципиентите. Третата част все още е в процес на изграждане и не е отворена за публикуване на данни.

Алиансът проучва и начини за финансиране на общоевропейски инициативи, свързани с реконвалесцентната плазма както за кръвните банки, които работят заедно, така и за национални и местни клинични изпитвания.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?