Article_top

Как ми се искаше генерал Мутафчийски да стане и демонстративно да напусне! Виках си наум стани, човеко, стани и си тръгни, покажи на всички какво е достойнство, не непременно генералско или мъжко, просто човешко достойнство покажи, тъкмо то е най-дефицитното в нашата страна!

Два месеца генерал Мутафчийски заставаше в осем сутринта на нещо, което наричат брифинг, но то е прекалено дълго, за да е брифинг. Да рече човек, че е пресконференция? И пресконференция не е. Това си е някаква напълно непозната постановка, в която журналистите – тези уж гласове на безгласните, тези уж кучета на обществения интерес, бяха без лица. На екрана в едър план беше само властта. При това власт, облечена в униформа. Научихме се да разпознаваме безличните (в смисъл, че не им показваха лицата) журналисти по степента на безличието на въпросите. Някаква абсурдна пиеска се играе всяка сутрин от всеки телевизионен екран – едни гласове питат и едно лице, олицетворение на силата и властта отговаря. Отговаря добре. Понякога не отговаря изобщо. Друг път пък се прави, че никога не е чувал за това, което го питат. Отговаря остроумно. Иронично. Хапливо. Сценарият е направен така, че какъв е въпросът почти няма значение – отговорът трябва да е онази театрална реплика, на която публиката се очаква да ръкопляска.

В това отношение журналистиката изцяло улесни постановката на тази пиеска. Редакциите вече са малки, в част от тях няма здравен ресор, с който да се занимава един-единствен и здравно просветен журналист. Старите кучета не обичат да ходят по пресконференции. Това е работа за младоци, те могат да тичат, да чакат, да осъмват, да замръкват. Такива ветерани като Ива Николова, която в 23 часа вечерта е задала последна въпрос на поредния извънреден брифинг и в 8 сутринта първа задава въпрос на поредния редовен, са рядкост. Само Илияна Беновска може да й съперничи по гласово присъствие в телевизионен ефир от зори до мрак. Така ролята на генерал Мутафчийски беше програмирана и обречена на успех. Шоуто си беше негово.

И ето че вчера в социалните мрежи се появи интервю – този път жанрът е ясен и той е точно интервю – на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски. И макар веднага с появата на интервюто народът пак да се цепна на две, аз няма да се присъединя към нито една от двете групи. Само се чудя как толкова народ има мнение за едно интервю, с какво самочувствие коментира въпросите на Бенатова и отговорите на Мутафчийски, с каква експертност раздава присъди и оценки, като че ли става дума комшийски разговор, а не за един от най-трудните журналистически жанрове. Точно така, един от най-трудните. Затова и най-добрите образци в професията се знаят, цитират се, изучават се, а за някои от тях са направени и филми. Тук обаче никой не се притесни да нахока Бенатова за това, че задавала едни и същи въпроси (това е голям комплимент за Бенатова всъщност, защото с това е останал в историята на интервюта знаменитият Джеръми Паксман). Други пък охулиха генерал Мутафчийски за това, че не отговорил на въпроси, които изобщо не бяха от неговата компетентност – така се прави, когато те питат нещо, за което не си длъжен да имаш информация и да носиш отговорност. Както се вижда от тези две последни изречения, за себе си съм намерила кусури и в питащата, и в отговарящия, но нямам никакво намерение да ги споделя. Защото ако го направя във фейсбук, да речем, ще се наложи цял ден да си дращим наддумвания с хора, които не са виждали учебник по журналистика, което ще е обида за моите прочетени купища учебници по журналистически жанрове.

А и не ми е думата точно тук за качеството на интервюто. А за неговия злощастен край, в който генерал Мутафчийски внезапно стана, ядосано откопча микрофона от дрехата си, подаде го и ядовито се изниза през вратата, като преди това изстреля една прогноза, срамът за която ще го преследва дълго.

И сега се връщам към началото на този текст. Как ми се искаше генерал Мутафчийски да стане и демонстративно да напусне! Виках си наум стани, човеко, стани и си тръгни, покажи на всички какво е достойнство, не непременно генералско или мъжко, просто човешко достойнство покажи, тъкмо то е най-дефицитното в нашата страна!

Да, точно така си казвах и стисках палци генералът да стане и да напусне целия този театър, но не в интервюто с Миролюба Бенатова. А при една друга пресконференция, на която до генерала седеше Бойко Борисов. Тогава премиерът пак го бе прихванала хвалебствената охтика и раздаваше щедри хвалби насам-натам, когато в един момент каза „ето и генерал Мутафчийски, шеф на ВМА го направихме“. Моля? Кой го направи шеф на ВМА??? Не неговият професионализъм, не неговото можене, не интегритетът му на човек, военен и лекар, а Вие?

Така ми се искаше тогава генерал Мутафчийски да стане и да си тръгне. Така щеше да му отива! А и ние щяхме да се насладим на достойнство, за което душата ни гладува от години – оглежда се, чака, търси го, но него все тъй го няма. Генерал Мутафчийски не стана тогава. Той стана демонстративно и си тръгна от интервюто с Миролюба Бенатова. Оказа се, че дори за генерал е по-лесно да си тръгне от журналистически въпрос, отколкото от унижението на големеца. От вчера нашите души са още по-гладни.

 

Как ми се искаше генерал Мутафчийски да стане и демонстративно да напусне! Виках си наум стани, човеко, стани и си тръгни, покажи на всички какво е достойнство, не непременно генералско или мъжко, просто човешко достойнство покажи, тъкмо то е най-дефицитното в нашата страна!

Два месеца генерал Мутафчийски заставаше в осем сутринта на нещо, което наричат брифинг, но то е прекалено дълго, за да е брифинг. Да рече човек, че е пресконференция? И пресконференция не е. Това си е някаква напълно непозната постановка, в която журналистите – тези уж гласове на безгласните, тези уж кучета на обществения интерес, бяха без лица. На екрана в едър план беше само властта. При това власт, облечена в униформа. Научихме се да разпознаваме безличните (в смисъл, че не им показваха лицата) журналисти по степента на безличието на въпросите. Някаква абсурдна пиеска се играе всяка сутрин от всеки телевизионен екран – едни гласове питат и едно лице, олицетворение на силата и властта отговаря. Отговаря добре. Понякога не отговаря изобщо. Друг път пък се прави, че никога не е чувал за това, което го питат. Отговаря остроумно. Иронично. Хапливо. Сценарият е направен така, че какъв е въпросът почти няма значение – отговорът трябва да е онази театрална реплика, на която публиката се очаква да ръкопляска.

В това отношение журналистиката изцяло улесни постановката на тази пиеска. Редакциите вече са малки, в част от тях няма здравен ресор, с който да се занимава един-единствен и здравно просветен журналист. Старите кучета не обичат да ходят по пресконференции. Това е работа за младоци, те могат да тичат, да чакат, да осъмват, да замръкват. Такива ветерани като Ива Николова, която в 23 часа вечерта е задала последна въпрос на поредния извънреден брифинг и в 8 сутринта първа задава въпрос на поредния редовен, са рядкост. Само Илияна Беновска може да й съперничи по гласово присъствие в телевизионен ефир от зори до мрак. Така ролята на генерал Мутафчийски беше програмирана и обречена на успех. Шоуто си беше негово.

И ето че вчера в социалните мрежи се появи интервю – този път жанрът е ясен и той е точно интервю – на Миролюба Бенатова с генерал Мутафчийски. И макар веднага с появата на интервюто народът пак да се цепна на две, аз няма да се присъединя към нито една от двете групи. Само се чудя как толкова народ има мнение за едно интервю, с какво самочувствие коментира въпросите на Бенатова и отговорите на Мутафчийски, с каква експертност раздава присъди и оценки, като че ли става дума комшийски разговор, а не за един от най-трудните журналистически жанрове. Точно така, един от най-трудните. Затова и най-добрите образци в професията се знаят, цитират се, изучават се, а за някои от тях са направени и филми. Тук обаче никой не се притесни да нахока Бенатова за това, че задавала едни и същи въпроси (това е голям комплимент за Бенатова всъщност, защото с това е останал в историята на интервюта знаменитият Джеръми Паксман). Други пък охулиха генерал Мутафчийски за това, че не отговорил на въпроси, които изобщо не бяха от неговата компетентност – така се прави, когато те питат нещо, за което не си длъжен да имаш информация и да носиш отговорност. Както се вижда от тези две последни изречения, за себе си съм намерила кусури и в питащата, и в отговарящия, но нямам никакво намерение да ги споделя. Защото ако го направя във фейсбук, да речем, ще се наложи цял ден да си дращим наддумвания с хора, които не са виждали учебник по журналистика, което ще е обида за моите прочетени купища учебници по журналистически жанрове.

А и не ми е думата точно тук за качеството на интервюто. А за неговия злощастен край, в който генерал Мутафчийски внезапно стана, ядосано откопча микрофона от дрехата си, подаде го и ядовито се изниза през вратата, като преди това изстреля една прогноза, срамът за която ще го преследва дълго.

И сега се връщам към началото на този текст. Как ми се искаше генерал Мутафчийски да стане и демонстративно да напусне! Виках си наум стани, човеко, стани и си тръгни, покажи на всички какво е достойнство, не непременно генералско или мъжко, просто човешко достойнство покажи, тъкмо то е най-дефицитното в нашата страна!

Да, точно така си казвах и стисках палци генералът да стане и да напусне целия този театър, но не в интервюто с Миролюба Бенатова. А при една друга пресконференция, на която до генерала седеше Бойко Борисов. Тогава премиерът пак го бе прихванала хвалебствената охтика и раздаваше щедри хвалби насам-натам, когато в един момент каза „ето и генерал Мутафчийски, шеф на ВМА го направихме“. Моля? Кой го направи шеф на ВМА??? Не неговият професионализъм, не неговото можене, не интегритетът му на човек, военен и лекар, а Вие?

Така ми се искаше тогава генерал Мутафчийски да стане и да си тръгне. Така щеше да му отива! А и ние щяхме да се насладим на достойнство, за което душата ни гладува от години – оглежда се, чака, търси го, но него все тъй го няма. Генерал Мутафчийски не стана тогава. Той стана демонстративно и си тръгна от интервюто с Миролюба Бенатова. Оказа се, че дори за генерал е по-лесно да си тръгне от журналистически въпрос, отколкото от унижението на големеца. От вчера нашите души са още по-гладни.

Коментари

Хайде пак Мутафчийски излезе виновен!

Абе поне малко срама нямате ли бе?
Направихте го виновен заради глупавите и префърцунени думи на Борисов.
Пак Мутафчийски виновен, а простака Борисов целия в бяло.
А това, че изнесе цялата тажест на карантината, че всекки ден трябваше да излиза с лице пред многобройните зрители и да вдъхва увереност и споскойствие.....
Това не го помните?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"че изнесе цялата тажест на

"че изнесе цялата тажест на карантината"„

Стига с тия глупави приказки под шипковия храст бе, зомбита нещастни.
ТЕЖЕСТА НА ЕПИДЕМИЯТА СИ Я ИЗНЕСОХА ХОРАТА КОИТО СЕ ПАЗЕХА И БЯХА ПРИНУДЕНИ ДА СПАЗВАТ НАТРАПЕНИ МЕРКИ.
Тоя фатмак просто караше по пътя най-малкото съпротивление.
Това неговото е все едно с бюджет от 10 милиона да направиш трабант - нещо с което и последния дебил ще се справи.

И последно - не е "тежест на карантината", а е "тежест на епидемията" .
С тежеста на карантината фатмака пък съвсем няма нищо общо, щото не е бил под карантина.
"Тежестта на карантината" я отнесоха хората които бяха поставени под карантина.

Простакът Муфтаджийски сам си избра да бъде

медийното лице и медийния бушон на простака Мутробанкянски.

Никой не го е карал да излиза два месеца по черна пижама, да плаши гаргите, да пиари неосновани на нищо и противоречиви псевдомерки, които дори не се изпълняваха.

Всичко беше един глуповат телевизионен театър за оправдание на резкия предизборен скок на харчове към партийните касички на герб и приятели.

А глупавите тролове преписвайте опорни точки, лошо няма. И вие трябва да яддете, а друго не можете.
Рат Трак's picture
Рат Трак
Rattrack

Театралният генерал в бяло, Бенатова виновна

До Пиперлиевия
Ти въобще четеш ли какво е написала Седларска?
ББ ни е ясен, става въпрос за това човече, което е лишено от всякакво достойнство.

Четем какво е написала Седларска!

Още вчера в Редута го прочетох. Но как да коментирамо едно рязано, сглобявано, съкратено интервю! Писах, че записа е поне два пъти по-дълъги е монтиран... оказа се три пъти по дълъг. Днес пуснаха втора преработена версия!!!! Къде е култовото "Ти от таксито къде си тръгвала да се връщаш?" Да чакаме ли трета по-пълна версия на разговора. Прегледайте и вижте как при смяна на камерите се губи звук и положението на телата е друго... колко още е спестено от простащината на журститутката?
Аман от елементарни постановки и манипулации!

Т.е. на вас, платените тролове края на първото

интервю с просташката изцепка на жалкия пижамен генерал "яко ще мрат" не ви стига?

И плачете за още?

Верно си заслужавате държавата.

Разбирам колегиалността на Седларска,

гилдията трабва да си помагат..... но да защитаваш Бенатовщината? Забравихте ли лайномет Бареков? Е, с това монтираното... Бенатова се бори за олимпийска лайнохвъргачка!
Buba Mara's picture
Buba Mara
bubamara

Глад, сестро!

Глад за уруспията на Боко, иженарицаемата Бенатова, а?

Самата идея да съизмериш този (а и който и да е) лекар с безмозъчните мисирки е белег на сериозен дефицит. Седларска, загубила си важни морални ориентири. Само те моля, не се нареждай до курветата с микрофоните. Не ти отива. Свободата на словото не оправдава обикновеното словоблудство.
Борис Борисов's picture
Борис Борисов
Русонефил

Руски тролове в Европа, съединявайте се!

Преди няколко дни различни медии в Германия предупредиха, че Русия дезинформира (фейк на новобългарски) и насажда напрежение, чрез медиите си в Западна Европа. Наш Бончо, да ли плюе по собствана инициатива?

Не, безстрашний изобличителю,

аз съм координиран със седларска :))))

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?