Тази приказка свърши. Започна като наблюдение над българското правосъдие и борба с корупцията, и каквото се сетите още през 2006 г. с надеждата българските съд и прокуратура да станат безспорни гаранти за правата на българските граждани. Премина през верни констатации, конкретни, общи и променящи се препоръки, докато стигне до неубедителни похвали и политически обвързани заключения.

Приказката, за това как с помощта на европейските институции ще променим средата у нас, се превърна в позорно тържество на управляващите и обслужващия ги персонал. Те са доволни, че Механизмът за сътрудничество и проверка, известен като CVM, е практически отпаднал, но премълчават наличието на същите констатации с многогодишен характер при обявяването на Европейския семестър – отново инструмент за оценка на водените политики от страните членки. Обаче изглежда, че никой вече не се впечатлява от поредното съобщение за проблеми в борбата с корупцията и липсата на влезли в сила осъдителни присъди срещу лица от висшите етажи на властта.

Министърът на правосъдието остава, макар и нерешените проблеми да са налице, а голяма част от тях са създадени и с неговото дейно участие. От екрана на някогашната обществена телевизия, той ни успокои, че има държави с къде-къде по-сериозни затруднения с върховенството на закона. За летописците да припомним, че докато бе председател на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов, с невероятен устрем, предлагаше и гласуваше едни от най-вредните текстове в Закона за съдебната власт.

Поведението му като министър не е много по-различно от това на законотворец като се сетим за това как организира процедурата за избор на членове на ВСС през 2017 г. , та до небивалиците за отстраняване на главния прокурор и председателите на върховните съдилища от зимата на 2019 г. Успехите на Кирилов в това дали има или не мониторинг над българското правосъдие са неуспехи за цялото ни общество – с цената на лавиране в Брюксел и търговия с национални интереси се печели мек дипломатически тон и се пропилява историческо време за подобряване на средата у нас. А осмелилите се да изкарват на преден план недостатъците на режима у нас биват заклеймявани като врагове на народа и родоотстъпници в прислужните на властта медии.

Но проблемът не е нито на Брюксел, нито на Вашингтон, нито на Москва. Няма как помощта отвън да бъде по-решителният фактор, който да доведе до промяна при липса на желание и ресурс отвътре. Въпреки манифестираните успехи на властта у нас, остават все по-малки критични малцинства, които да отстояват независимостта на българския съд и искания за отчетност на прокуратурата. В самото съдийско съсловие, чрез Висшия съдебен съвет, се извършва мащабна кадрова подмяна както при избора на председатели на съдилища, така и при оценяването и повишаването на редовите съдиите като се дава ясен пример, че непримиримите ще бъдат мачкани.  

На терена на политиката също прозвучават малцинствени гласове. От парламентарно представените партии предимно Крум Зарков от БСП си позволява някаква активност по темата, но не личи това да е кауза за самата партия. Останалите статуквото ги устройва. На извънпарламентарния терен е непосилно да се разбере въобще какво се случва, но разединението, а не обединението зад значими каузи преобладават.

От президентството очакваме започнатата още през декември 2019 г. инициатива за конституционни промени да получи конкретно измерение под формата на текстове. Надяваме се да не приключи безславно, само като проведени разговори.

Ако обърнем поглед към правните среди, има някаква съпротива предимно от адвокатурата, останалите юридически съсловия, като че ли изразяват мълчаливо съгласие. Проблемът е в това, че българското общество, и в частност българските правници, допуснаха и продължават да утвърждават за министри на правосъдието да бъдат налагани фигури, които не са квалифицирани за поста, имат разнопосочна репутация  в гилдията, а моралните им качества са, в най-добрия случай, съмнителни. Продължава прилагане на подхода за лица по висшите етажи на съдилищата и прокуратурата да се спускат милиционерчета със спорно или нищожно познание на правовия ред и демократични ценности. И ако допреди няколко години трябваше да приемаме избрани по спорен ред лица със съмнителни нравствени качества, но някаква експертиза, то сега, като се огледаме, виждаме отявлени негодници навред. А тях не може с лека ръка да ги премахне никакъв доклад или инициатива отвън, става само с действия на местна почва.

Иначе съвсем скоро ще завалят и осъдителните присъди – при стриктно следване на принципа на  политическата целесъобразност прокуратурата ще обвинява едни докато отказва да разследва дали финансовият министър и виден икономически първенец не са ощетили държавата със 700 млн. лева. А отглежданите нови специализирани съдилища и комисии ще правораздават директно по указания на прокуратурата.

Институт за пазарна икономика