Article_top

Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от мерки за справяне с икономическите последствия от коронавируса. Освен бюджета за периода 2021-2027 и вече договорения пакет от 540 милиарда евро централно място е отделено на фонда за възстановяване, наречен “ЕС следващо поколение“, в размер на 750 милиарда евро.

Тази безпрецедентна сума се дава, за да компенсира различните възможности на страните членки за преодоляване на последствията от кризата и да ги предпази от задълбочаване на различията. Така например до 20 май 2020 г. ЕК разреши страните членки да предоставят държавна помощ за икономиките си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени само от Германия. Това представлява 29% от БВП на страната. Следват Италия, Франция и Белгия съответно с 17, 13.4 и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от БВП. Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече. Заради това ЕК предлага изоставащите да се подпомогнат с повече средства.

ЕК предлага България да получи 15 милиарда евро, а да участва във фонда с 3.3 милиарда. Така нетната сума, която ще получим извън предвиденото в европейския бюджет за следващите години, е 11.7 милиарда евро, или около 23 милиарда лева. Това е над 19% от БВП на страната. Разпределени за 4 години, това означава по около 5% от БВП за година. Добавени към над 3-те % от БВП, които получаваме от бюджета на ЕС, това прави над 8% годишно допълнително за икономиката ни.

Добрите новини обаче вървят с ангажименти. За солидарността към нас трябва да се отплатим с резултати. След 4 години България трябва да бъде много по-близо да останалите от ЕС по отношение на производителност и доходи – елементите на т.нар. реална конвергенция. Нещо повече – ние трябва да се превърнем в модел за трансформация по отношение на Зеления договор за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и за цифровизация на икономиката.

Ще пропуснем ли поредния шанс, който ни предоставят историята и ЕС? Така както пропуснахме последните 13 години членство, в които не се отлепихме от последното място и дори допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.

За да не се случи това, България следва изцяло да смени парадигмата. Целта не може да бъде да похарчим средствата от ЕС. Още повече че ако това стане по досегашните канали, те ще увеличат неравенствата в страната и ще направят някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за постигане на много по-голяма цел – просперитет, солидарност в обществото, по-висок жизнен стандарт за всички.

На първо място, България следва много бързо да изготви план за ускорено икономическо развитие. Това предполага много бърза цифровизация на икономиката. Държавната администрация трябва не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на следващата година всички публични услуги и комуникацията между институциите и гражданите трябва да стават по електронни канали. Необходима ни е ясна програма за бърз преход към ниски емисии на въглероден двуокис от сгради, транспорт, индустрия. Този преход трябва да е съчетан с откриване на нови работни места и заетост, която е по-висока от днешната. България трябва да излезе от капана на ниските доходи и да премине на коловоз, в който икономиката се развива и осигурява високи доходи от труд. Значителни нови инвестиции трябва да се насочат и към социалната сфера – в здравеопазването, образованието, социалните грижи, активното стареене. По този начин не само ще се увеличи икономическият капацитет, но и ще се постигне по-голяма кохерентност на обществото и по-висок жизнен стандарт.

Да се върнем отново на плана “ЕС от следващо поколение“. От предвидените 30 милиарда лева може да се очаква България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда като заем при изгодни условия. От общата сума 28 милиарда ще отидат за публични инвестиции и 2 милиарда лева - за подпомагане на частни инвестиции, които се очаква да бъдат на стойност минимум 3 милиарда лева. Публичните инвестиции трябва да бъдат свързани основно с намаляването на въглеродните емисии, цифровизацията и укрепването на социалните системи. Страната ни ще трябва да поеме ангажимент за конкретно увеличаване на БВП (поне с 2% над сценария без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – поне с 2% увеличаване на заетостта над сценария без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – равномерно за 4 години, като особено трудно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 г. вече трябва да има готови проекти и сключени договори. Много важно е да се подчертае, че мерките за икономическо възстановяване трябва значително да превишават европейските програми. В крайна сметка ние трябва да разчитаме основно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.

И още едно важно уточнение. Чухме предложението на Европейската комисия. Дали то ще стане факт - зависи от съгласието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България трябва да е готова със своя план за ускорено развитие.

EURACTIV 

 

Европейската комисия предложи най-големия в историята си пакет от мерки за справяне с икономическите последствия от коронавируса. Освен бюджета за периода 2021-2027 и вече договорения пакет от 540 милиарда евро централно място е отделено на фонда за възстановяване, наречен “ЕС следващо поколение“, в размер на 750 милиарда евро.

Тази безпрецедентна сума се дава, за да компенсира различните възможности на страните членки за преодоляване на последствията от кризата и да ги предпази от задълбочаване на различията. Така например до 20 май 2020 г. ЕК разреши страните членки да предоставят държавна помощ за икономиките си в размер на 2 трилиона евро. От тях половината са предоставени само от Германия. Това представлява 29% от БВП на страната. Следват Италия, Франция и Белгия съответно с 17, 13.4 и 11%. От другата страна на скалата са страни като България, които са отделили по 2-3% от БВП. Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече. Заради това ЕК предлага изоставащите да се подпомогнат с повече средства.

ЕК предлага България да получи 15 милиарда евро, а да участва във фонда с 3.3 милиарда. Така нетната сума, която ще получим извън предвиденото в европейския бюджет за следващите години, е 11.7 милиарда евро, или около 23 милиарда лева. Това е над 19% от БВП на страната. Разпределени за 4 години, това означава по около 5% от БВП за година. Добавени към над 3-те % от БВП, които получаваме от бюджета на ЕС, това прави над 8% годишно допълнително за икономиката ни.

Добрите новини обаче вървят с ангажименти. За солидарността към нас трябва да се отплатим с резултати. След 4 години България трябва да бъде много по-близо да останалите от ЕС по отношение на производителност и доходи – елементите на т.нар. реална конвергенция. Нещо повече – ние трябва да се превърнем в модел за трансформация по отношение на Зеления договор за ограничаване на емисиите на въглероден двуокис и за цифровизация на икономиката.

Ще пропуснем ли поредния шанс, който ни предоставят историята и ЕС? Така както пропуснахме последните 13 години членство, в които не се отлепихме от последното място и дори допуснахме тези преди нас да ни изпреварят още повече.

За да не се случи това, България следва изцяло да смени парадигмата. Целта не може да бъде да похарчим средствата от ЕС. Още повече че ако това стане по досегашните канали, те ще увеличат неравенствата в страната и ще направят някои още по-богати. Европейските пари са инструмент за постигане на много по-голяма цел – просперитет, солидарност в обществото, по-висок жизнен стандарт за всички.

На първо място, България следва много бързо да изготви план за ускорено икономическо развитие. Това предполага много бърза цифровизация на икономиката. Държавната администрация трябва не да следва бизнеса, а да е водеща в това отношение. Най-късно до края на следващата година всички публични услуги и комуникацията между институциите и гражданите трябва да стават по електронни канали. Необходима ни е ясна програма за бърз преход към ниски емисии на въглероден двуокис от сгради, транспорт, индустрия. Този преход трябва да е съчетан с откриване на нови работни места и заетост, която е по-висока от днешната. България трябва да излезе от капана на ниските доходи и да премине на коловоз, в който икономиката се развива и осигурява високи доходи от труд. Значителни нови инвестиции трябва да се насочат и към социалната сфера – в здравеопазването, образованието, социалните грижи, активното стареене. По този начин не само ще се увеличи икономическият капацитет, но и ще се постигне по-голяма кохерентност на обществото и по-висок жизнен стандарт.

Да се върнем отново на плана “ЕС от следващо поколение“. От предвидените 30 милиарда лева може да се очаква България да получи 20 милиарда като грант и 10 милиарда като заем при изгодни условия. От общата сума 28 милиарда ще отидат за публични инвестиции и 2 милиарда лева - за подпомагане на частни инвестиции, които се очаква да бъдат на стойност минимум 3 милиарда лева. Публичните инвестиции трябва да бъдат свързани основно с намаляването на въглеродните емисии, цифровизацията и укрепването на социалните системи. Страната ни ще трябва да поеме ангажимент за конкретно увеличаване на БВП (поне с 2% над сценария без фонд за възстановяване) и за трайни работни места – поне с 2% увеличаване на заетостта над сценария без фонд. Значително предизвикателство ще бъде и усвояването на тези средства – равномерно за 4 години, като особено трудно ще бъде през първите 2 – до края на 2020 г. вече трябва да има готови проекти и сключени договори. Много важно е да се подчертае, че мерките за икономическо възстановяване трябва значително да превишават европейските програми. В крайна сметка ние трябва да разчитаме основно на националния си бюджет, като европейските пари идват като допълнение.

И още едно важно уточнение. Чухме предложението на Европейската комисия. Дали то ще стане факт - зависи от съгласието на страните членки и на Европейския парламент. Каквото и да се случи, България трябва да е готова със своя план за ускорено развитие.

EURACTIV 

Коментари

Ох, на батя...

Има за държавен петрол, държавни аптеки и държавен хляб. Че и за "Балкански поток 2" ще остане некой лев.
Цветан's picture
Цветан
Цветан

Тръгнат ли те, ще тръгнем и ние

Логиката на Калфин май куца. Пише: „Логично е да се очаква, че тези, които отделиха повече средства за икономиките си в първите седмици на кризата, ще се стабилизират и ще излязат от нея много по-бързо. Другите – тези като България – ще имат много по-бавно и трудно възстановяване и ще изостанат още повече.“

Но голяма част от нашия БВП се формира от износ за силните икономики в ЕС. Ерго, ако те се възстановят бързо и икономиките им заработят, ще заработи и нашата, защото е част от тяхната верига за доставки.

Проблем вероятно ще са туризмът, вътрешното потребление (култура, ресторанти и пр. „контактни“ дейности).

На мен ми се струва, че няма да има катастрофични сценарии, ако медицинската криза отмине. Ще видим...

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?