Какво изниква в главата ни, когато се замислим за резултата от изгарянето на въглища? Произвеждаме енергия, но също така и отпадък – сгурия, пепел, шлам, шлака, както и да го наречем. Трудно се визуализира, но само за 2018 г. сред количествата отпадък, изхвърлян от ТЕЦ „Република“ в Перник, се включват 7165 тона сгурия, шлака и дънна пепел от котлите, 143 294 тона летяща пепел от изгаряне на въглища, 11 975 тона твърди отпадъци, получени при пречистване на отпадъчните газове от замърсители като серен диоксид, и други. Въглищата съдържат дълъг списък от токсични химикали и тежки метали, които се отделят в околната среда на всички етапи от жизнения им цикъл: от добива през преработката до изгарянето и съхраняването на отпадъчните материали. [1]

Какво се случва с този отпадък?

Въглищната пепел – токсична смес от течни и твърди отпадъчни продукти, генерирани при изгарянето на въглища – предизвиква някои от най-лошите екологични разливи в света. Депата за съхранение на отпадъците от изгарянето на въглища като шлака и други, които не са добре оградени или се намират в райони с висок риск от наводнения, могат да причинят замърсяване на околната среда, тъй като при изтичане съхраняваният отпадък може да се смеси с въздуха, водата и почвата.

Само в САЩ повече от 95% от тези депа за отпадъци от изгарянето на въглища не са адекватно oградени. Съответно много централи замърсяват подземните води до степен, превишаваща стандартите за безопасност за токсични химикали. Множество случаи доказват, че замърсяването от въглища може да причини сериозни здравословни проблеми. Въглищната пепел съдържа арсен, селен, олово, живак, бор и други токсични компоненти, за които е известно, че причиняват проблеми при мозъчното развитие при деца или рак, неврологични, респираторни и сърдечни проблеми. Разливите на депа, които съхраняват този вид отпадък, могат да разрушат домовете, а понякога да доведат и до болест и смърт на хора, които са в близък контакт. 

Депото за отпадъци от въглищната централа „Република“ в Перник

Построена през 1951 г., ТЕЦ „Република“ е най-старата работеща въглищна централа не само в България, но и в Европа. Неслучайно и за съхранението на отпадъците от дейността си разчита на “технология” от друг век. Хората в Перник, които са запознати с историята на депото за съхранение на въглищна пепел от централата, разказват за не един случай на разливи. Така например през 80-те години някои от тях помнят как кулата в средата на едно от депата се срутва и повлича огромна маса шлам и вода, заливайки квартала „Химни дол“ и детската градина на квартал „Иван Пашов“. Взема дори човешка жертва.

И макар това да ни се струва като далечна градска легенда, то реалността през последната седмица за хората, които живеят в пернишкия квартал „Калкас“, се доближи опасно близо до хорските истории. 

На теория ТЕЦ „Република“ има две депа, съответно „7-и септември“ и „Кудин дол“. Едното депо е трябвало да се рекултивира преди четири години, а другото - преди шест. Въпреки това в началото на май тази година стана ясно, че едното депо не само не е рекултивирано и продължава да се използва въпреки достигнатия максимален капацитет, но че дружеството, което трябва да се грижи за съоръжението, не е предприело необходимите мерки за гарантиране на сигурността му. [2]

През 2017 г. поне в три отделни случая заради изтичането на шлам от депото река Струма е била замърсена, a през 2018 г. авариите са поне четири. [3]  Само през миналата година е имало поне пет аварийни ситуации, при които води с въглищен отпадък от депото са достигнали до реката [4].

Ако изобщо някакви мерки са били взети, те не са били достатъчни, за да предотвратят скъсването на дигата на същото това депо в началото на май 2020 г. 

На жителите на Перник с наводнени къщи им остава “само” да са благодарни, че децата им не са играли на футболния стадион по време на инцидента [5] и да се надяват, че замърсяването на река Струма няма да засегне достъпа им до питейна вода. Всичко това на фона на все още продължаващата криза с недостига на вода в района. За момента все още остава неясно кой е виновникът за нея, но пък със сигурност можем да кажем, че от ТЕЦ „Република“ са успели да “отбележат” нарушение, превишавайки разрешените им водни обеми от язовир "Студена" дори през февруари 2020 г. [6]


Може ли Перник да използва водата си за хората, а не за въглищата?

Всъщност решението на този проблем по никакъв начин не е в това да чакаме следващия разлив, разширяването на съществуващите депа или заменянето им с нови.

В сравнение с изкопаемите горива като въглищата, фотоволтаичните системи (PV) и енергията, генерирана от вятър, имат незначителен воден отпечатък. [7] На практика терминът “разлив” в контекста на енергията от слънцето е нищо повече от един много слънчев ден.

За да премине Перник към употребата на технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина със слънчеви термични колектори дори в мащабите на централни отоплителни системи, които са икономически приемливи и имат значително по-малък отпечатък върху здравето на хората и живота им, то е необходимо да бъде започнат широки обществени дебати за алтернативите за производството на енергия в града. Инициативните хора от сдружение “Дишай, Перник” вече работят по една такава визия за града си и търсят подкрепата на съмишленици.

[1] Подробна информация за щетите, които изкопаемите горива причиняват на водните ресурси, можете да прочетете тук.

[2] Можете да прочетете тук.  

[3] Данни отново от проверка на РИОСВ - Перник.

[4] Данните са от проверка на РИОСВ - Перник

[5] Повече тук.

[6] Повече тук

[7] Данни от публикация за количествено определяне на намаляването на потреблението на вода, свързано с прехода от въглища към фосилен газ в електроенергийния сектор в САЩ.

Меглена Антонова е координатор кампания "Климат и енергия в Грийнпийс-България".