Article_top

България а една от трите страни членки на ЕС, които не са установили със закон никакви критерии за актуализиране на минималните работни заплати.

Другите две държави са Румъния и Естония.

Това става ясно от разпространения днес документ на Еврокомисията за започващия втори етап от консултацията с европейските синдикати и организации на работодателите. Консултацията е за начините за гарантиране справедливи минимални работни заплати за всички работници в ЕС.

Първият етап бе между 14 януари и 25 февруари. За този период ЕК получи отговори от 23 европейски социални партньори. Въз основа на тях Комисията заключи, че са необходими допълнителни действия на равнището на Съюза. Още повече че скорошните събития допълнително засилиха нуждата от действия в тази сфера.

Четири държави от ЕС са си поставили за цел минимални работни заплати – било чрез закон, било чрез практики. В Чехия и Естония минимумът е определен на 40 на сто от средната работна заплата. В Литва той е между 45 и 50 процента, а в Полша – 50 на сто.

В законодателството на 12 страни членки само бегло е споменато за някакви критерии, без обаче да има яснота за използването им.

Ролята на минималната работна заплата

Пандемията от коронавирус имаше отрицателни последици върху икономиките на страните членки, предприятията и доходите на работниците и техните семейства. Гарантирането на достойно заплащане за всички работници в ЕС е от основно значение за възстановяването и изграждането на справедливи и устойчиви икономики.

Минималните работни заплати са от значение както в държавите, които разчитат единствено на колективно договорени прагове на възнагражденията, така и в тези, които имат установена със закон такава заплата.

Минималните заплати, които са договорени надлежно със социалните партньори и които се спазват и актуализират, могат следното:

• Да осигурят на уязвимите работници финансов буфер в трудни времена;

• Да създадат по-големи стимули за работа, като по този начин се подобри производителността;

• Да намалят неравенството в заплащането в обществото;

• Да повишат вътрешното търсене и устойчивостта на икономиката;

• Да спомогнат за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

Когато са определени на адекватни равнища и отчитат икономическите условия, минималните работни заплати подпомагат уязвимите работници и спомагат за запазването както на заетостта, така и на конкурентоспособността на предприятията.

Без единна европейска минимална заплата

От Еврокомисията изрично изтъкват, че тя няма за цел въвеждането на единна европейска минимална работна заплата, нито хармонизирането на системите за определяне на минималната работна заплата. Ако бъде приета, мярката ще се прилага различно в зависимост от системите и традициите на страните членки при определянето на минималната работна заплата. Изцяло ще бъдат зачитани националната компетентност и свободата на договаряне на социалните партньори.

В консултационния документ за втория етап са посочени възможни действия от страна на ЕС, които да гарантират, че минималните работни заплати се определят на подходящо равнище и защитават всички работници. В отговорите си на първия етап социалните партньори са категорични, че колективното договаряне играе ключова роля. Затова инициативата на ЕС ще има за цел да бъде гарантирано, че:

• Има добре функциониращо колективно договаряне, когато се определят заплатите;

• Националните нормативни уредби позволяват определянето и редовното актуализиране на минималните работни заплати да става в съответствие с ясни и стабилни критерии;

• Социалните партньори участват ефективно в определянето на установената със закон минимална работна заплата, за да допринесат за фиксирането й на адекватно равнище;

• Разликите в минималната работна заплата и случаите, в които тя не се прилага, са отстранени или ограничени;

• Националните рамки за минимална работна заплата се спазват ефективно и са въведени механизми за наблюдение.

Социалните партньори трябва да отговорят на въпросите от втория етап на консултацията до 4 септември 2020 г. Те трябва да дадат отговор и какъв вид инструмент би бил най-подходящ. ЕК обмисля както законодателни, така и незаконодателни инструменти, например директива в областта на условията на труд и препоръка на Съвета.

Вторият етап ще бъде последван или от преговори между социалните партньори с оглед да се сключи споразумение съгласно член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или от представянето на предложение от Комисията.

 

България а една от трите страни членки на ЕС, които не са установили със закон никакви критерии за актуализиране на минималните работни заплати.

Другите две държави са Румъния и Естония.

Това става ясно от разпространения днес документ на Еврокомисията за започващия втори етап от консултацията с европейските синдикати и организации на работодателите. Консултацията е за начините за гарантиране справедливи минимални работни заплати за всички работници в ЕС.

Първият етап бе между 14 януари и 25 февруари. За този период ЕК получи отговори от 23 европейски социални партньори. Въз основа на тях Комисията заключи, че са необходими допълнителни действия на равнището на Съюза. Още повече че скорошните събития допълнително засилиха нуждата от действия в тази сфера.

Четири държави от ЕС са си поставили за цел минимални работни заплати – било чрез закон, било чрез практики. В Чехия и Естония минимумът е определен на 40 на сто от средната работна заплата. В Литва той е между 45 и 50 процента, а в Полша – 50 на сто.

В законодателството на 12 страни членки само бегло е споменато за някакви критерии, без обаче да има яснота за използването им.

Ролята на минималната работна заплата

Пандемията от коронавирус имаше отрицателни последици върху икономиките на страните членки, предприятията и доходите на работниците и техните семейства. Гарантирането на достойно заплащане за всички работници в ЕС е от основно значение за възстановяването и изграждането на справедливи и устойчиви икономики.

Минималните работни заплати са от значение както в държавите, които разчитат единствено на колективно договорени прагове на възнагражденията, така и в тези, които имат установена със закон такава заплата.

Минималните заплати, които са договорени надлежно със социалните партньори и които се спазват и актуализират, могат следното:

• Да осигурят на уязвимите работници финансов буфер в трудни времена;

• Да създадат по-големи стимули за работа, като по този начин се подобри производителността;

• Да намалят неравенството в заплащането в обществото;

• Да повишат вътрешното търсене и устойчивостта на икономиката;

• Да спомогнат за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете.

Когато са определени на адекватни равнища и отчитат икономическите условия, минималните работни заплати подпомагат уязвимите работници и спомагат за запазването както на заетостта, така и на конкурентоспособността на предприятията.

Без единна европейска минимална заплата

От Еврокомисията изрично изтъкват, че тя няма за цел въвеждането на единна европейска минимална работна заплата, нито хармонизирането на системите за определяне на минималната работна заплата. Ако бъде приета, мярката ще се прилага различно в зависимост от системите и традициите на страните членки при определянето на минималната работна заплата. Изцяло ще бъдат зачитани националната компетентност и свободата на договаряне на социалните партньори.

В консултационния документ за втория етап са посочени възможни действия от страна на ЕС, които да гарантират, че минималните работни заплати се определят на подходящо равнище и защитават всички работници. В отговорите си на първия етап социалните партньори са категорични, че колективното договаряне играе ключова роля. Затова инициативата на ЕС ще има за цел да бъде гарантирано, че:

• Има добре функциониращо колективно договаряне, когато се определят заплатите;

• Националните нормативни уредби позволяват определянето и редовното актуализиране на минималните работни заплати да става в съответствие с ясни и стабилни критерии;

• Социалните партньори участват ефективно в определянето на установената със закон минимална работна заплата, за да допринесат за фиксирането й на адекватно равнище;

• Разликите в минималната работна заплата и случаите, в които тя не се прилага, са отстранени или ограничени;

• Националните рамки за минимална работна заплата се спазват ефективно и са въведени механизми за наблюдение.

Социалните партньори трябва да отговорят на въпросите от втория етап на консултацията до 4 септември 2020 г. Те трябва да дадат отговор и какъв вид инструмент би бил най-подходящ. ЕК обмисля както законодателни, така и незаконодателни инструменти, например директива в областта на условията на труд и препоръка на Съвета.

Вторият етап ще бъде последван или от преговори между социалните партньори с оглед да се сключи споразумение съгласно член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), или от представянето на предложение от Комисията.

Коментари

....

Тогаз с по левче на година. Смятам, че работодателите ще останат много доволни, стига да има откъде да си намерят работници за тези пари.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?