Article_top

Орбиталната обсерватория SDO на НАСА (Обсерваторията за слънчевата динамика) е регистрирала преди дни най-силната активност на повърхността на Слънцето от 2017 г. насам, което може би показва края на необичайно дългия и спокоен период на слънчева „хибернация“.

На повърхността на Слънцето периодично има избухвания и тогава звездата отделя голямо количество енергия под формата на вълни от видима светлина, топлинна и рентгенова радиация. Мощни събития от този вид могат да нарушат работата на спътниците в орбита и да доведат до смущения в системите за радиовръзка на Земята, смята се, че могат да окажат влияние и върху хора със специфични здравословни проблеми.

По правило активността на слънчевите изригвания се колебае с честота около 11 години. Преди няколко години учените започнаха да се опасяват, че този модел започва да се нарушава по време на предишния и сегашния цикъл на слънчевата активност, при които имаше малко петна и избухвания. Подобни аномалии може би говорят за фундаментални промени в работата на слънчевите недра, смятат учените. 

Слънцето изпадна в дълга „хибернация“ в края на септември 2017 г. - след като на повърхността му имаше мощно избухване - най-мощното подобно събитие през последните 15 години.

Тази „хибернация“ продължи почти три години, до 29 май, когато приборите на космическата обсерватория SDO и други слънчеви телескопи записаха избухване от клас M, което е само с една степен по-слабо от събитията от клас X.

SDO на НАСА сега видя няколко слънчеви петна – тъмни зони, които са признак за сложни процеси в магнитното поле. На 29 май едно от тях е произвело сравнително малко изригване, което е изпратило вредно лъчение в атмосферата.

Изригването е от клас М – среден по сила, по-силно от клас С, но по-слабо от клас Х, който причинява радиосмущения.

 

Всеки клас е 10 пъти по-силен от предишния. Те са пет – А, В, С, М, Х. В последния има 10 подразделения, като всяко е десет пъти по-силно от предишното.

Изригването със средна сила е последвано от друго по-слабо – от клас С след три часа. През следващите 48 часа е имало и изригвания от клас В.

Но от НАСА уточняват, че ще са нужни много по-продължителни наблюдения, за да се твърди със сигурност, че Слънцето става по-активно. 

 

Орбиталната обсерватория SDO на НАСА (Обсерваторията за слънчевата динамика) е регистрирала преди дни най-силната активност на повърхността на Слънцето от 2017 г. насам, което може би показва края на необичайно дългия и спокоен период на слънчева „хибернация“.

На повърхността на Слънцето периодично има избухвания и тогава звездата отделя голямо количество енергия под формата на вълни от видима светлина, топлинна и рентгенова радиация. Мощни събития от този вид могат да нарушат работата на спътниците в орбита и да доведат до смущения в системите за радиовръзка на Земята, смята се, че могат да окажат влияние и върху хора със специфични здравословни проблеми.

По правило активността на слънчевите изригвания се колебае с честота около 11 години. Преди няколко години учените започнаха да се опасяват, че този модел започва да се нарушава по време на предишния и сегашния цикъл на слънчевата активност, при които имаше малко петна и избухвания. Подобни аномалии може би говорят за фундаментални промени в работата на слънчевите недра, смятат учените. 

Слънцето изпадна в дълга „хибернация“ в края на септември 2017 г. - след като на повърхността му имаше мощно избухване - най-мощното подобно събитие през последните 15 години.

Тази „хибернация“ продължи почти три години, до 29 май, когато приборите на космическата обсерватория SDO и други слънчеви телескопи записаха избухване от клас M, което е само с една степен по-слабо от събитията от клас X.

SDO на НАСА сега видя няколко слънчеви петна – тъмни зони, които са признак за сложни процеси в магнитното поле. На 29 май едно от тях е произвело сравнително малко изригване, което е изпратило вредно лъчение в атмосферата.

Изригването е от клас М – среден по сила, по-силно от клас С, но по-слабо от клас Х, който причинява радиосмущения.

 

Всеки клас е 10 пъти по-силен от предишния. Те са пет – А, В, С, М, Х. В последния има 10 подразделения, като всяко е десет пъти по-силно от предишното.

Изригването със средна сила е последвано от друго по-слабо – от клас С след три часа. През следващите 48 часа е имало и изригвания от клас В.

Но от НАСА уточняват, че ще са нужни много по-продължителни наблюдения, за да се твърди със сигурност, че Слънцето става по-активно. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?