В хаотично и дълго заседание, изпълнено със спорове и промени "на крак", комисията по енергетика в Народното събрание одобри на второ четене най-голямата енергийна реформа в страната за последните 30 години - либерализирането на пазара за небитовите потребители, които от 1 октомври на тази година ще излязат от регулирания пазар на ток и ще се включат към свободния.

Още утре се очаква законът да бъде гласуван и в залата на парламента и така реформата да бъде почти завършена. От 2021 година на свободния пазар трябва да излязат и битовите потребители, а със затварянето и на този кръг енергийният пазар в България би трябвало да бъде напълно либерализиран. 

Днес комисията прие няколко изключително важни уточнения на текстовете, които бяха одобрени преди седмица на първо четене. 

Голямата новина е, че, ако проектът бъде приет окончателно от Народното събрание, всички потребители на електроенергия у нас, които не са от бита, ще излязат на пазара и ще могат да избират откъде да купуват ток. На практика "небитови" потребителите означава всички - от малките търговски обекти, през ресторанти и заведения, до най-големите български предприятия (които обаче и сега са на борсата). 

Рязката промяна е в разрез с идеята, която се обсъждаше в началото - либерализацията да стане постепенно, като първо от регулирания пазар излязат тези предприятия, които са присъединени към мрежата на над 30 киловатчаса мощност. Това реално са средни предприятия, а извън закона щяха да останат най-малките. Сега такова нещо няма. 

В момента системата работи по следния начин - държавният регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране, определя цените, на които потребителите - битови и небитови - купуват тока от т.нар. електроразпределителни дружества. Това прави системата регулирана от държавата, като тя може да сваля цената на тока административно, като принуждава някои електроцентрали да продават на себестройност или под нея, тоест без да гонят печалба. Сега нещата се променят и напред ще излезе конкуренцията. 

В приетите днес текстове бяха съгласувани някои от най-спорните точки. Например - какво се случва с тези потребители, които не са избрали доставчик на ток до определената дата? Именно тази последна дата стана повод за дискусия, защото в първия вариант беше записано, че тя ще бъде 30 септември. Реално обаче последният ден за сключване на договор е 10 септември, защото след това започват да текат процедури по презаписване на партидите. В крайна сметка, след дълъг дебат, конкретната дата беше премахната, като просто беше записано, че процесът се съгласува между търговеца и потребителя, така че да може да се вместят в условието да излязат на свободен пазар от 1 октомври. Всички онези, които не са си избрали доставчик обаче, ще продължат да получават ток от предишния си доставчик в срок до 1 юли на следващата година.  В този случай обаче този ток ще бъде доста по-скъп от този на свободния пазар.

Сериозен дебат се разрази и около платформата, която ще служи като ориентир на потребителите за избора на доставчик. Тя ще се оперира от Комисията за енергийно и водно регулиране и ще предлага сравнение на цените на всички търговци. Безплатен достъп до системата ще имат всички клиенти с потребление под 100 000 киловатчаса годишно. Според текстовете подадените от търговците данни трябва да са актуални, а глоба от 10 до 50 000 лв. ще се налага, ако се окаже, че цената, която предлагат като официална оферта след като са потърсени от потребител, е различна от тази, обявена в платформата. 

Според самите търговци обаче този текст е неадекватен, защото свободният пазар се базира на почасови цени на електроенергията, а офертите се определят на база на индивидуалния профил на потреблението на отделния заявител. Това ще създаде реална невъзможност за актуалност на цените в платформата и до масови глоби на търговците. Тяхното предложение беше да има платформа, но тя да показва само кои са лицензираните търговци и данни за контактите с тях. В крайна сметка предложението им не беше взето предвид и сравнителна ценова платформа ще има. Тя трябва да потегли от 1 януари на 2021 г. 

Сега, след очакваното приемане на закона утре, трите електроразпределителни дружества ще трябва да уведомят своите клиенти в 30-дневен срок, че трябва да си изберат нов доставчик и да им обяснят сроковете. 

Очаква се да потегли и информационна кампания, която да разяснява на потребителите различните стъпки, които трябва да извървят.  Реформата има на практика подкрепата на всички икономически кръгове, както и на Европейската комисия.

Скандал се разрази и по друг текст на закона. В него управляващите от ГЕРБ предлагат и поправки, които се отнасят до включването на нови клиенти към газоразпределителната мрежа. В него се регламентират огромни глоби - от 20 000 лв. до 300 000 лв., за оператори, които отказват да присъединят клиент към мрежата.  Все пак това е намалено предложение за глоба, след като ДПС се противопостави на желанието на ГЕРБ глобата да достига до един милион лева. 

Към момента отказ за присъединяване е възможно по две причини - липса на капацитет и по икономическа несъобразност. Оказва се, обясни председателят на комисията Валентин Николов, че е масова практика да се отказва присъединяването на един клиент заради икономическа несъобразност, като в момента никой не проверява дали това е наистина така. С новите текстове се задължават всички газови оператори да подават информация към КЕВР за отказаните молби и ако КЕВР прецени, че логика няма, то ще се налагат глоби. 

Дават се шест месеца на операторите да въведат и капацитетите си в ред, така че да могат да задоволят исканията на клиентите. Именно тук лидерът на НФСБ Валери Симеонов обяви, че този текст е лобистки, защото тези оператори били длъжни да го правят и не разбира защо им се дават тези шест месеца гратисен период. 

След като обаче му беше обяснено, че всъщност това е вид контрол, който до момента не е съществувал, той се съгласи и прие поправката. 

Разногласията по точката обаче продължиха, което накара Валентин Николов да се обърне, по-скоро шеговито, към министърката на енергетиката Теменужка Петкова:

"Предложете да се създаде Българска петролна компания, че е голям хаос!"

Междувременно мина и текст, който определя предишния опит на бъдещия служител, който може да заеме поста шеф на КЕВР. Промените свалят изискването до 5 години стаж на ръководна позиция в енергетиката. Според Валентин Николов това давало възможност да бъде назначен и по-млад човек на поста, но не се правело за някой конкретен. Досега стажът трябваше да минимум 10-годишен. Според БСП обаче "само дето не сте записали името на новия директор в закона".