Днес е националният празник на САЩ.

САЩ са последният и към момента най-успешен продукт на западната цивилизация.Тази държава е създадена не благодарение на завоеванията на някой владетел. Или пък защото определена група хора с течение на времето са се сплотили в нация и са оградили с граници някаква територия.

В тази държава са събрани хора от различни нации, но с една обща идея:

"...всички хора са създадени равни... дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права... сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие".

Това е записано в Декларцията за незивисимостта на САЩ.

Страните, от които са дошли хората, създали САЩ, сега се опитват да направят нещо подобно и в Европа. Засега са на ниво Европейски съюз, като според мнозина той трябва да върви към Европейски съединени щати. Този процес е труден, бавен, мъчителен. И това е лесно обяснимо, Често се присмиваме на САЩ, че нямат история. Това обаче им е дало възможност да започнат на чисто. Дългата история на Европа, освен интересна и поучителна, е и пречка за нейното развитие.

Днес актуалният дебат в западната цивилизация, който тръгна от САЩ, е за паметниците на видни исторически личности, които обаче са свързани с робовладелството и търговията с роби. Този дебат може да се окаже много полезен.

Крайно време е при изучаването на историята на западната цивилизация да се обръща повече внимание на нелицеприятните факти, на кирливите ризи. Да е категорично ясно, че всички нейни постижения са постигнати не само с интелект и предприемчивост. А и чрез груба и отвратителна експлоатация на хора - било чрез робовладелство, било чрез колониално господство.

Така западната цивилизация може би ще осъзнае, че има сериозен дълг към хората в Африка, Близкия изток и т.н. Току-виж започнала да изплаща този свой дълг. Току-виж и терористичните атаки намалели. Защото днешните терористи обикновено произхождат от бившите колонии или са потомци на роби. И това едва ли е случайност.

Докъм XIV-XV в. центърът на европейската цивилизация е бил на Изток - Константинопол и територията около него, включително България. След това обаче европейската цивилизация се развива на Запад, а източноевропейците - или поне по-умните и по-образованите - всячески се стремят страните им да станат част от западната цивилизация. За България може да се каже, че тази мечта на всички велики българи стана факт с влизането ни в ЕС.

У нас също може да дебатираме за паметниците. Не обаче и за паметниците на Съветската армия. Те не подлежат на дебат. Те трябва час по-скоро да бъдат демонтирани и да отидат в музей. Това не са исторически паметници. Те са имперската маркировка на Русия . С тях тя отбелязва териториите, които загуби в края на миналия век и които много се надява някой ден да си върне отново.

Ако това се случи ние пак ще изпаднем от борда на западната цивилизация. А това със сигурност мнозинството от българите не го иска. Дори крайните русофили.

Бившите западни империи все пак правят опити да преосмислят миналото си. За разлика от бившите източни империи, които не само не го преосмислят, но и мечтаят миналото пак да стане настояще. Слънцето изгрява от изток, но цивилизацията все пак е на запад.

Ако една цивилизация не може да критикува сама себе си тя не е западна. Тя е източна.