Article_top

Едва ли може да има две мнения по въпроса – това лято е и ще продължи да бъде необичайно. Имате отпуск, но нямате планове. Искате на море, но не искате да е на хотел. Вече ви разказахме за някои добри алтернативи, които осигуряват задължителната заради COVID-19 физическа дистанция, като къмпингите и къщите за гости например. Но все още не сме ви разказали как можете да се дистанцирате от цялата цивилизация, ако щете. А щом лятото така и така ще е необичайно, защо и вие да не направите нещо необичайно? Например да отидете на палатка.

Наричат го „диво къмпингуване“, но това не означава, че тези, които го практикуват, са диваци, а че са на диво място – сред природата. В България има определени три плажа за природосъобразен туризъм – Иракли, Карадере и Корал. Но това далеч не изчерпва местата, на които можете да разпънете палатка. Ако обичате севера – очаква ви огромният Крапец, ако обичате юга – опитайте се да откриете малките скрити мидени плажчета на Варвара.

Варвара
Крапец

Основното оборудване, което трябва да имате, е палатка, добър спален чувал, челник и... лопата и стърготини (сещате се). Основното, което трябва да знаете, е – че не се пали огън, където ви скимне, не се секат живи дървета, всеки боклук се събира, не се разпъва палатка върху дюна. Ако нарушите някое от тези правила, то старите къмпингари бързо ще ви поставят на мястото.

Дивото къмпингуване е особен вид почивка, при която почивка няма. В хубавия смисъл. По цял ден може и да сте на плажа или в хамака, но привечер някой трябва да събере дърва, да напали огън и да метне пържолите на скарата. Междувременно друг трябва да е отскочил до най-близкия град, за да купи пържолите, а трети трябва да е пренесъл тубите с питейната вода. На сутринта най-ранобудният трябва да свари N на брой дози кафе на газовия примус, а един доброволец да измие чиниите с... пясък. Да, точно така. Ще се изненадате от ефекта, понякога е по-добър и от таблетката за миялната машина.

Години наред срещу къмпингарите се водеше целенасочена политика, най-вече от страна на местните власти, като обещанието сега е, че скоро ще има регламент, който да урежда местата за разпъване на палатка. Най-често къмпингуващите избират за биваци горичките зад плажа - заради сянката, но спокойно можете да направите това и на плажа. 

Дивото къмпингуване не е лишено от удобствата на цивилизацията. Зависи как го предпочитате. Освен палатката и чувала в специализираните магазини можете да откриете всичко – от маси и столове през къмпинг душове и мивки, преносими тоалетни, в т.ч. компостни, UV тенти, хладилни чанти, хамаци, шалтета, различни видове фенери, компактни съдове за готвене и хранене и много, много други. Единствената разлика с домашните удобства е в това, че при къмпингуването всичко се случва под небето, на което ще се изненадате – има хиляди, хиляди звезди, невидими иначе заради градските светлини.

Карадере

Ако решите да опитате с „дивото къмпингуване“, то по-диво от Карадере няма. Първото приключение, в което ще се вкарате, е изобщо да стигнете до плажа. За предпочитане е пътят (силно казано път) през Бяла, не този през Горица. За предпочитане също така е да сте с висока кола, както и никога, ама никога да не се опитвате да се доберете до Дерето, когато е валяло. Ще се наложи да ви тегли трактор. Пътищата до плажа са разорани, има дълбоки коловози, а това, което ги прави трудни за превземане при влажно време, е глинестата почва. Но пък веднъж стигнали, може да компенсирате, като се намажете с лечебната глина на плажа.

Плажът е огромен, в горичката има и подходящи места за биваци, като тук е добре да се съобразите с желанията на собствениците на земите. Има такива, които не желаят в имотите им да се настаняват външни лица и са маркирали с табели това свое волеизявление. 

Иракли

Иракли е една идея "по-урбанизиран“ плаж, ако може да се определи така. Той е леснодостъпен в сравнение с Карадере. Видимо може и да ви се стори, че плажът е един, но всъщност са два – Иракли и Вая, като ги разделя устието на река Вая.

Плажът Вая се намира на север, като там, на мястото на бившия пионерски лагер, вече има изградени къщи с басейни, малко по-нагоре са старите бунгала, има и магазин, заведения и пр. Но пък на юг от устието си е Иракли. И там важат правилата на дивото къмпингуване.

Това, което задължително трябва да направите, докато сте на Иракли, е преход по пътеката до Емона. Да, няма да ви пуснат до фара, защото е военна зона. Но ще ви посрещнат в местните ресторантчета с пържени филийки с домашно сладко, а на един по-късен етап – и с местна ракия. За гледката и за китното селце, в което къщите носят имена като "Бъкингамския дворец" и "Шан-з-Елизе", няма да ви разказваме ние с надеждата, че сами ще ги видите. Ще ви кажем само, че ако някой е имал съмнения, че Земята е кръгла, поглед към хоризонта от Емона ще заличи тутакси тези съмнения.

Корал

Вече сме на юг на един от най-красивите плажове в България. И най-оспорваните. Както и за Карадере и Иракли, така и за Корал винаги е имало сериозни инвеститорски интереси, като всяко лято къмпингуващите там са изненадвани с „ново 20“ - оградени имоти, оградени пътища до плажа, глоби, налагани от общината в Царево, която е измислила и записала в наредбата си за опазване на обществения ред текст, според който разпъването на палатка става само с... разрешение от главния архитект. Не звучи много привлекателно, нали. Но нека това не ви отказва от палатките на Корал. Тъй като това лято е необичайно, може необичайно и жестокостта на местната власт да се сломи.

Извън шегата – където и да попаднете на палатка, най-важното е да оставите мястото след себе си така, както сте го заварили. Това е най-добрият начин да се отблагодарите на природата за незабравимата почивка, която ви е предоставила. Защото догодина ще се върнете пак, нали?

 

 

 

Едва ли може да има две мнения по въпроса – това лято е и ще продължи да бъде необичайно. Имате отпуск, но нямате планове. Искате на море, но не искате да е на хотел. Вече ви разказахме за някои добри алтернативи, които осигуряват задължителната заради COVID-19 физическа дистанция, като къмпингите и къщите за гости например. Но все още не сме ви разказали как можете да се дистанцирате от цялата цивилизация, ако щете. А щом лятото така и така ще е необичайно, защо и вие да не направите нещо необичайно? Например да отидете на палатка.

Наричат го „диво къмпингуване“, но това не означава, че тези, които го практикуват, са диваци, а че са на диво място – сред природата. В България има определени три плажа за природосъобразен туризъм – Иракли, Карадере и Корал. Но това далеч не изчерпва местата, на които можете да разпънете палатка. Ако обичате севера – очаква ви огромният Крапец, ако обичате юга – опитайте се да откриете малките скрити мидени плажчета на Варвара.

Варвара
Крапец

Основното оборудване, което трябва да имате, е палатка, добър спален чувал, челник и... лопата и стърготини (сещате се). Основното, което трябва да знаете, е – че не се пали огън, където ви скимне, не се секат живи дървета, всеки боклук се събира, не се разпъва палатка върху дюна. Ако нарушите някое от тези правила, то старите къмпингари бързо ще ви поставят на мястото.

Дивото къмпингуване е особен вид почивка, при която почивка няма. В хубавия смисъл. По цял ден може и да сте на плажа или в хамака, но привечер някой трябва да събере дърва, да напали огън и да метне пържолите на скарата. Междувременно друг трябва да е отскочил до най-близкия град, за да купи пържолите, а трети трябва да е пренесъл тубите с питейната вода. На сутринта най-ранобудният трябва да свари N на брой дози кафе на газовия примус, а един доброволец да измие чиниите с... пясък. Да, точно така. Ще се изненадате от ефекта, понякога е по-добър и от таблетката за миялната машина.

Години наред срещу къмпингарите се водеше целенасочена политика, най-вече от страна на местните власти, като обещанието сега е, че скоро ще има регламент, който да урежда местата за разпъване на палатка. Най-често къмпингуващите избират за биваци горичките зад плажа - заради сянката, но спокойно можете да направите това и на плажа. 

Дивото къмпингуване не е лишено от удобствата на цивилизацията. Зависи как го предпочитате. Освен палатката и чувала в специализираните магазини можете да откриете всичко – от маси и столове през къмпинг душове и мивки, преносими тоалетни, в т.ч. компостни, UV тенти, хладилни чанти, хамаци, шалтета, различни видове фенери, компактни съдове за готвене и хранене и много, много други. Единствената разлика с домашните удобства е в това, че при къмпингуването всичко се случва под небето, на което ще се изненадате – има хиляди, хиляди звезди, невидими иначе заради градските светлини.

Карадере

Ако решите да опитате с „дивото къмпингуване“, то по-диво от Карадере няма. Първото приключение, в което ще се вкарате, е изобщо да стигнете до плажа. За предпочитане е пътят (силно казано път) през Бяла, не този през Горица. За предпочитане също така е да сте с висока кола, както и никога, ама никога да не се опитвате да се доберете до Дерето, когато е валяло. Ще се наложи да ви тегли трактор. Пътищата до плажа са разорани, има дълбоки коловози, а това, което ги прави трудни за превземане при влажно време, е глинестата почва. Но пък веднъж стигнали, може да компенсирате, като се намажете с лечебната глина на плажа.

Плажът е огромен, в горичката има и подходящи места за биваци, като тук е добре да се съобразите с желанията на собствениците на земите. Има такива, които не желаят в имотите им да се настаняват външни лица и са маркирали с табели това свое волеизявление. 

Иракли

Иракли е една идея "по-урбанизиран“ плаж, ако може да се определи така. Той е леснодостъпен в сравнение с Карадере. Видимо може и да ви се стори, че плажът е един, но всъщност са два – Иракли и Вая, като ги разделя устието на река Вая.

Плажът Вая се намира на север, като там, на мястото на бившия пионерски лагер, вече има изградени къщи с басейни, малко по-нагоре са старите бунгала, има и магазин, заведения и пр. Но пък на юг от устието си е Иракли. И там важат правилата на дивото къмпингуване.

Това, което задължително трябва да направите, докато сте на Иракли, е преход по пътеката до Емона. Да, няма да ви пуснат до фара, защото е военна зона. Но ще ви посрещнат в местните ресторантчета с пържени филийки с домашно сладко, а на един по-късен етап – и с местна ракия. За гледката и за китното селце, в което къщите носят имена като "Бъкингамския дворец" и "Шан-з-Елизе", няма да ви разказваме ние с надеждата, че сами ще ги видите. Ще ви кажем само, че ако някой е имал съмнения, че Земята е кръгла, поглед към хоризонта от Емона ще заличи тутакси тези съмнения.

Корал

Вече сме на юг на един от най-красивите плажове в България. И най-оспорваните. Както и за Карадере и Иракли, така и за Корал винаги е имало сериозни инвеститорски интереси, като всяко лято къмпингуващите там са изненадвани с „ново 20“ - оградени имоти, оградени пътища до плажа, глоби, налагани от общината в Царево, която е измислила и записала в наредбата си за опазване на обществения ред текст, според който разпъването на палатка става само с... разрешение от главния архитект. Не звучи много привлекателно, нали. Но нека това не ви отказва от палатките на Корал. Тъй като това лято е необичайно, може необичайно и жестокостта на местната власт да се сломи.

Извън шегата – където и да попаднете на палатка, най-важното е да оставите мястото след себе си така, както сте го заварили. Това е най-добрият начин да се отблагодарите на природата за незабравимата почивка, която ви е предоставила. Защото догодина ще се върнете пак, нали?

 

 

Коментари

Vesela Pasheva's picture
Vesela Pasheva
безпартийна

От времето на моята младост

От времето на моята младост познавах къмпинг Градина. За времето си той беше един добре уреден къмпинг. С магазин, тоалетни, бани и отделно място в пясъка за хора с кучета. Не знам дали съществува сега, защото цялото протежение на плажа от Черноморец до Созопол се бетонира. След години, дъщеря ми също стана любител на къмпингуването. С приятели си избраха Крапец. Похвално беше за общината там, че събирайки такса за къмпингуване, осигуряваше контейнери за смет и химически тоалетни. Е, последните не бяха предпочитани пред изкопаните ямички в близката горичка, които на тръгване се зариваха. Това научи нея и приятелите й да пазят природата. Бедата на Крапец е, че е на 600 км от София. И така, след време, тя и приятелите й се ориентираха къ по-близки къмпинги в Гърция. Не мога да ги виня. Те не са по-скъпи и са много по-добре уредени. И докато нашето !ерноморие е бетонирано, те ще предпочитат Гърция. На времето испанците разрушиха много от бетона по тяхното крайбрежие. Надявам се някой ден това да стане и тук.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?