Article_top

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" – дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Ако на разклона от главния път за така популярния морски Лозенец решите вместо наляво, да поемете надясно, ще тръгнете към две села, които са в началото на Странджа и които приятно съчетават близостта и на море, и на планина. 

Освен за хората, които се притесняват за здравето си, тези места са подходящи и за онези, които искат да почиват, като избягат от шума в някой от близките морски курорти. А опознаването на Странджа си е приключение само по себе си.

Пътят надясно скоро стига до още един разклон. Наляво и наблизо е Велика, надясно - на около 7 км в гората е Фазаново. 

Велика

Село Велика се намира на около 3 км от с. Лозенец, на 10 км от Царево и е разположено в северното подножие на странджанския вр. Голеш (434 м н.в.). На няколко минути път с кола са красивите плажове на Лозенец, Оазис, Корал, Арапя, плажът Мечата дупка, къмпинг "Юг", къмпинг "Якото място", плаж Караагач и т. н. 

Старото име на селото е Потурнак, а преди това е било известно като Велибаш. Както всички странджански села и то пази тежки спомени от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

Църквата „Свети пророк Илия“ във Велика.
Кметството на селото.

До Балканската война тук живеят потурнаци (християнини, които са приели мохамеданството) от Северна България, които след 1913 г. се изселват и на тяхно място идват 66 семейства българи от едноименното село Велика в Турция. През 1924 г. част от жителите на село Велика основават с. Лозенец. През септември 1937 година Потурнак става Велика.

Според местна легенда някога тук живели двама братя. Веднъж те се скарали така люто, че единият убил другия, след което сложил край на живота си. Оттогава хората, които минават край разклона за селото, трябвало да извикват три пъти силно „потурнак“, защото се вярвало, че духовете на двамата братя са още там и нападат минаващите.

Районът е подходящ и за риболов заради близостта до морето, но и защото наоколо има два язовира и река, както и за множество преходи по екопътеките на планината, на разстояние до 10-15 км са и някои от най-любопитните странджански села на около 7 км е крепостта Ургури в местността Градището до с. Българи, на 8 км е резерватът Тисовица, на малко повече защитената местност Марина река, на 12 км другият резерват Силкосия, на 10-11 км е самото с. Българи, което се смята, че пази автентичните традиции на нестинарите, на 13 км е ранната тракийска гробница в Бродилово, любопитно е и село Кости и т. н. Един от маршрутите на преходите, които предлага "Зелена Странджа" (които може да проверите дали съвпадат с дните на вашата ваканция), е Великаводопад Скокарезеват Тисовица.

Самата Велика също има своите интересни места. Въпреки че селото е малко, а местните жители около стотина, то е много добре поддържано с преобладаващо красиви нови къщи селото е все по-популярно и като избор за втори дом близо до морето, но на тихо и спокойно място.

Предлагането на места за ваканция също е добро има вили, частни хотели, къщи за гости, които се отдават целите или на стаи, по-луксозни и по-непринудени.

Дали сте на почивка в селото, или минавате на път за друго място, не пропускайте местната забележителност  частната ботаническа градина на сем. Серафимови. Историята ѝ тръгва от вече далечната 1986 г. След пенсионирането си двамата ботаници Серафим и Радка Серафимови, които са работели в Опитната станция за южни култури в Царево, тогава Мичурин (Серафимов е и неин основател), се заселват във Велика. И започват да разгръщат мечтата си за смесена малка ботаническа градина.

Днес вече тя съвсем не е малка, като само кактусите са над 900 вида. Освен тях може да видите огромно разнообразие от всякакви други минаващи за екзотични по нашите георграски ширини растения. Тук има маслинови дървета, арония, мирта, магнолии, киви, банан, грейпфрут, мандарини, различни видове лимони. Специален разказ има за дървото на живота. 

Ботаническата градина на сем. Серафимови сега се поддържа от наследниците на двамата ботаници (покойници от няколко години). Любезните домакини могат увлекателно да ви разказват за всяко растение, готови са да отговорят и на най-неочакваните ви въпроси. Фактите, които ще научите, са любопитни за всички възрасти, а градината е чудесен урок на открито за децата.

Митра

 

 

Кактусите са в различни причудливи форми, може да решите на какво ви приличат – някои на корали, други на тиквички, част от тях цъфтят в красиви цветове бели, жълти, розови, червени, а домакините имат интересни истории за немалко от тях.
Отрупано с плодове киви. Всъщност в Ботаническата градина във Велика могат да ви покажат два вида киви - едното е добре познатото ви мъхесто, другото е гладко и може да се хапва, без да се бели обвивката му.
Банан в средата с големите листа.

 

Така изглежда гледката от разклона на Велика и Фазаново - на едната страна е планината, на другата морето. Гледката от по-високите етажи на Велика, а и някъде и във Фазаново, към морския бряг на Лозенец е безпрепятствена и панорамна.

Фазаново

Фазаново е по навътре в гората, едно от съвсем слабо населените села в района е, но е на красиво място, чист въздух и все повече се очертава като вилен район.

И стадо кози на пътя към Фазаново... След това красиви гори.
Църквата „Света Марина“. На деня на света Марина, 17 юли, е и празникът на селото.

Селото е разположено върху невисоки открити възвишения между Странджа и морето. На юг минава р. Орешка, която събира водите си с р. Узунчаирска и двете заедно образуват р. Караагач. Панорамата, която се открива от селото, е впечатляваща. Фазаново е удобна начална точка за туристически преходи към вътрешността на Странджа.

Възможностите за почивка са по-ограничени. Къщата за гости "Рая" е разположена в самия център на село Фазаново - точно срещу кметството, предлага двойни и тройни стаи, механа, потънал в зеленина двор и гледка.

Така изглеждат табелките на улиците във Фазаново. Тук и името е любопитно "Малък Самоков".

На стената на кметството е изрисуван големичък портрет на Александър Стамболийски, а главната улица носи неговото име. Започвате да се чудите дали тук не живеят най-големите почитатели на земеделския вожд, една от значимите и спорни фигури в българската история. Но обяснението за този местен "култ" е в ролята на Стамболийски в появата на Фазаново, което за известен период даже носи и неговото име.

Изглед от улица "Александър Стамболийски" към портрета на стената на кметството.

Заради дивите петли, с които била пълна околната гора, до 1921 г. селото е известно като чифлик Хорозлар (персийска дума, която означава „петел“).

През 1922 г. в държавната местност Урузово се заселват бежанци от Източна Тракия. Между заселниците и горските служби възниква проблем, за чието разрешаване пристига лично тогавашният министър-председател Александър Стамболийски. Прошението до него е свързано с издаването на позволително заселниците да изсекат част от дъбовата гора, за да могат да основат село. Спорът е разрешен в интерес на бежанците и така се появява едно от най-новите села в Странджа. На каменна чешма в центъра му и до днес личи надпис: „Помни Майка Тракия!“

На 9 март 1923 година се появява самостоятелно село, наречено Стамболийски. На 2 ноември 1923 година селото е преименувано на Урузово, а през 1950 година – на Фазаново. Местната привързаност личи и от табелата на селото, на която пише "Фазаново – 95 години" (вероятно ще я подновят за 100-годишнината).

Западно от с. Фазаново, в местността Терзиеви колиби, са намерени следи от стар, вероятно римски път – Калдъръма. В местността Колуница има могилен некропол с около 60 могили.

Друга чудесна възможност за съчетаването на море и планина има около Приморско - отново Странджа, и отново Черно море.

Писменово

Писменово се намира на около 7 км от Приморско, срещу него от другата страна на пътя БургасЦарево. Селото се намира сред дъбова гора, на няколко странджански хълма, гледката към морето е великолепна, на чист въздух, разнообразието на животински видове в околностите му голямо. Писменово е сред оживените села в Странджа. Местните хора са предимно възрастни, но през летния сезон селото обикновено се напълва в туристи, които се въползват от многото възможности за почивка там – къщи за гости, семейни хотели, вили под наем. През зимата също е добро място за ваканция.

Наблизо освен Приморско и Китен са природните резервати "Ропотамо", "Перла" и "Аркутино", тракийското светилище Бегликташ, добро преживяване е разходка с лодка по устието на река Ропотамо, наоколо има възможности за спортна, туристическа и учебна езда, сафари с джипове и т. н.

По път към Писменово. В по-голямата част от трасето асфалтът е чудесен и нов, поне до около етнографския комплекс "Чифлика", след това до селото пътят изисква повишено внимание.

Етнографски комплекс “Чифлика” е построен през 2005 година на голямо пространство, сред зелени пространства и предлага възможности за комфортна и приятна почивка. Особено красиво място през лятото е градината на комплекса. 

 

Табела указва една от възможностите за почивка в Писменово.

Малко по-далеч от морето, но не съвсем, е и село Веселие. То е разположено в долина близо до река Ропотамо в Странджа, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско, на по 15 км от Созопол и от Приморско.

Село Веселие е създадено по време на османската власт към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса. В селото има църква „Св. Илия“, основно ремонтирана преди 6 години, параклис „Св. Илия“ и параклис „Св. св. Константин и Елена“ (в този регион най-често църквите носят имената на св. Илия, света Марина, св. св. Кирил и Методий).

На 6 км от Созопол и на около 2,5 км от морския бряг е Равадиново, в преддверието на Странджа. От най-високата точка на Равадиново се откриват гледки към морето и към Бургас. Най-голямата местна забележителност е т. нар. замък "Влюбен във вятъра".

Ясна поляна

Едно от най-интересните, разнообразни и най-населените места в района е Ясна поляна.

То е разположено в полите на Странджа планина, по поречието на Дяволската река. В северния край на селото минава и Ропотамо. Обградено е от вековни гори, които местните наричат лонгузи.

През 70-те години на миналия век години край селото е построен вторият по големина язовир в област Бургас – Ясна поляна.

Два от елементите, които са като емблеми на селото - щъркелово гнездо и дървена фигура.

Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек.

Сегашното му е свързано с руския класик Лев Толстой (но в тази история нито за Каренин, нито за Керенски става дума). 

Тук през 1906 г. се появява Толстоистка колония, като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Колонистите се прехранват основно със земеделие, като обработват земята без животни и спазват принципите на толстоисткото движение. Те са все хора, учители, поети, писатели, редактори, художници, журналисти и др. и при пристигането си в Ясна поляна внасят разнообразие и нови интереси сред местното население. Колонията се разпада през октомври 1908 г., но остава трайни спомени сред жителите на селото.

Когато през 1934 г. се обсъжда как да се преименува селото с българско име, то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна. 

Днес руският писател е добре почетен в селото. В центъра се намира читалището „Лев Николаевич Толстой“, в което се помещава и музейната сбирка „Българската Ясна поляна“. Експозицията си струва да бъде разгледана. В нея са събрани копия от различни вещи на Толстой, негови писма, снимки, писалище, дрехи. Пред него на площада има и бюст-паметник на писателя, изображението му е на стената на читалището.

Ясна поляна на два пъти приютява бежанци. След Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и Берлинския договор започва масово преселение от странджански села, които остават извън пределите на страната. Нова преселническа вълна има след Преображенското въстание през 1903 г., основно от селата Визица, Заберново, Стоилово, Калово, Граматиково, Бръшлян и Малко Търново. 

 

Дори само да минавате през селото, освен връзката с Толстой, още две неща ще ви направят впечатление - изобилието от щъркелови гнезда, населени с почти "опитомени" птичи семейства, както и интересните дървени скулптури, които са разпръснати навсякъде, понякога и на най-причудливи места.

Ясна поляна още от 1984 г. е мястото, където започва да се провежда симпозиум по дърворезба (през годините и със засилено международно участие).

Част от произведенията от тези арт форуми сега придават уникален вид на селото.

В Ясна поляна се развива и селският туризъм. Близостта с Приморско, което е на десетина минути път с кола, привлича много туристи, които предпочитат тишината и спокойствието, домашни плодове, зеленчуци, мляко и сирене. Ясна поляна е едно от малкото населени места в България, където можете да опитате истинско домашно приготвен странджански дядо. 

На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „Св. св. Константин и Елена“. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото.

От Ясна поляна тръгват маршрути към аязмото „Св. св. Константин и Елена“язовир „Ясна поляна“ – 1 час (4 км); Хисърлъка край река Ропотамо – 90 минути, местността Златното дере – 1 час (5 км); моста на река РопотамоВельо вир; река Ропотамоблатото Аркутино; връх БурхамаКалетоЛободово кале; устието на река Ропотамо с лодка; Лъвската глава и др.

 

COVID-19 отмени много резервации за почивка, а и в момента променя в крачка много планове. Справя ли се светът (и България) с пандемията – експертите казват "не", но оттук насетне от нашата лична отговорност зависи да спазваме т. нар. три "Д" – дисциплина, дезинфекция, дистанция. Къде, ако не в хотел, може да прекарате заслужената си лятна почивка, без да се налага да се съобразявате с всички правила, които налага физическата изолация? Клуб Z продължава със своята поредица "Ваканция на социална дистанция", в която ви представяме идеи за безопасна почивка.

Ако на разклона от главния път за така популярния морски Лозенец решите вместо наляво, да поемете надясно, ще тръгнете към две села, които са в началото на Странджа и които приятно съчетават близостта и на море, и на планина. 

Освен за хората, които се притесняват за здравето си, тези места са подходящи и за онези, които искат да почиват, като избягат от шума в някой от близките морски курорти. А опознаването на Странджа си е приключение само по себе си.

Пътят надясно скоро стига до още един разклон. Наляво и наблизо е Велика, надясно - на около 7 км в гората е Фазаново. 

Велика

Село Велика се намира на около 3 км от с. Лозенец, на 10 км от Царево и е разположено в северното подножие на странджанския вр. Голеш (434 м н.в.). На няколко минути път с кола са красивите плажове на Лозенец, Оазис, Корал, Арапя, плажът Мечата дупка, къмпинг "Юг", къмпинг "Якото място", плаж Караагач и т. н. 

Старото име на селото е Потурнак, а преди това е било известно като Велибаш. Както всички странджански села и то пази тежки спомени от Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.

Църквата „Свети пророк Илия“ във Велика.
Кметството на селото.

До Балканската война тук живеят потурнаци (християнини, които са приели мохамеданството) от Северна България, които след 1913 г. се изселват и на тяхно място идват 66 семейства българи от едноименното село Велика в Турция. През 1924 г. част от жителите на село Велика основават с. Лозенец. През септември 1937 година Потурнак става Велика.

Според местна легенда някога тук живели двама братя. Веднъж те се скарали така люто, че единият убил другия, след което сложил край на живота си. Оттогава хората, които минават край разклона за селото, трябвало да извикват три пъти силно „потурнак“, защото се вярвало, че духовете на двамата братя са още там и нападат минаващите.

Районът е подходящ и за риболов заради близостта до морето, но и защото наоколо има два язовира и река, както и за множество преходи по екопътеките на планината, на разстояние до 10-15 км са и някои от най-любопитните странджански села на около 7 км е крепостта Ургури в местността Градището до с. Българи, на 8 км е резерватът Тисовица, на малко повече защитената местност Марина река, на 12 км другият резерват Силкосия, на 10-11 км е самото с. Българи, което се смята, че пази автентичните традиции на нестинарите, на 13 км е ранната тракийска гробница в Бродилово, любопитно е и село Кости и т. н. Един от маршрутите на преходите, които предлага "Зелена Странджа" (които може да проверите дали съвпадат с дните на вашата ваканция), е Великаводопад Скокарезеват Тисовица.

Самата Велика също има своите интересни места. Въпреки че селото е малко, а местните жители около стотина, то е много добре поддържано с преобладаващо красиви нови къщи селото е все по-популярно и като избор за втори дом близо до морето, но на тихо и спокойно място.

Предлагането на места за ваканция също е добро има вили, частни хотели, къщи за гости, които се отдават целите или на стаи, по-луксозни и по-непринудени.

Дали сте на почивка в селото, или минавате на път за друго място, не пропускайте местната забележителност  частната ботаническа градина на сем. Серафимови. Историята ѝ тръгва от вече далечната 1986 г. След пенсионирането си двамата ботаници Серафим и Радка Серафимови, които са работели в Опитната станция за южни култури в Царево, тогава Мичурин (Серафимов е и неин основател), се заселват във Велика. И започват да разгръщат мечтата си за смесена малка ботаническа градина.

Днес вече тя съвсем не е малка, като само кактусите са над 900 вида. Освен тях може да видите огромно разнообразие от всякакви други минаващи за екзотични по нашите георграски ширини растения. Тук има маслинови дървета, арония, мирта, магнолии, киви, банан, грейпфрут, мандарини, различни видове лимони. Специален разказ има за дървото на живота. 

Ботаническата градина на сем. Серафимови сега се поддържа от наследниците на двамата ботаници (покойници от няколко години). Любезните домакини могат увлекателно да ви разказват за всяко растение, готови са да отговорят и на най-неочакваните ви въпроси. Фактите, които ще научите, са любопитни за всички възрасти, а градината е чудесен урок на открито за децата.

Митра

 

 

Кактусите са в различни причудливи форми, може да решите на какво ви приличат – някои на корали, други на тиквички, част от тях цъфтят в красиви цветове бели, жълти, розови, червени, а домакините имат интересни истории за немалко от тях.
Отрупано с плодове киви. Всъщност в Ботаническата градина във Велика могат да ви покажат два вида киви - едното е добре познатото ви мъхесто, другото е гладко и може да се хапва, без да се бели обвивката му.
Банан в средата с големите листа.

 

Така изглежда гледката от разклона на Велика и Фазаново - на едната страна е планината, на другата морето. Гледката от по-високите етажи на Велика, а и някъде и във Фазаново, към морския бряг на Лозенец е безпрепятствена и панорамна.

Фазаново

Фазаново е по навътре в гората, едно от съвсем слабо населените села в района е, но е на красиво място, чист въздух и все повече се очертава като вилен район.

И стадо кози на пътя към Фазаново... След това красиви гори.
Църквата „Света Марина“. На деня на света Марина, 17 юли, е и празникът на селото.

Селото е разположено върху невисоки открити възвишения между Странджа и морето. На юг минава р. Орешка, която събира водите си с р. Узунчаирска и двете заедно образуват р. Караагач. Панорамата, която се открива от селото, е впечатляваща. Фазаново е удобна начална точка за туристически преходи към вътрешността на Странджа.

Възможностите за почивка са по-ограничени. Къщата за гости "Рая" е разположена в самия център на село Фазаново - точно срещу кметството, предлага двойни и тройни стаи, механа, потънал в зеленина двор и гледка.

Така изглеждат табелките на улиците във Фазаново. Тук и името е любопитно "Малък Самоков".

На стената на кметството е изрисуван големичък портрет на Александър Стамболийски, а главната улица носи неговото име. Започвате да се чудите дали тук не живеят най-големите почитатели на земеделския вожд, една от значимите и спорни фигури в българската история. Но обяснението за този местен "култ" е в ролята на Стамболийски в появата на Фазаново, което за известен период даже носи и неговото име.

Изглед от улица "Александър Стамболийски" към портрета на стената на кметството.

Заради дивите петли, с които била пълна околната гора, до 1921 г. селото е известно като чифлик Хорозлар (персийска дума, която означава „петел“).

През 1922 г. в държавната местност Урузово се заселват бежанци от Източна Тракия. Между заселниците и горските служби възниква проблем, за чието разрешаване пристига лично тогавашният министър-председател Александър Стамболийски. Прошението до него е свързано с издаването на позволително заселниците да изсекат част от дъбовата гора, за да могат да основат село. Спорът е разрешен в интерес на бежанците и така се появява едно от най-новите села в Странджа. На каменна чешма в центъра му и до днес личи надпис: „Помни Майка Тракия!“

На 9 март 1923 година се появява самостоятелно село, наречено Стамболийски. На 2 ноември 1923 година селото е преименувано на Урузово, а през 1950 година – на Фазаново. Местната привързаност личи и от табелата на селото, на която пише "Фазаново – 95 години" (вероятно ще я подновят за 100-годишнината).

Западно от с. Фазаново, в местността Терзиеви колиби, са намерени следи от стар, вероятно римски път – Калдъръма. В местността Колуница има могилен некропол с около 60 могили.

Друга чудесна възможност за съчетаването на море и планина има около Приморско - отново Странджа, и отново Черно море.

Писменово

Писменово се намира на около 7 км от Приморско, срещу него от другата страна на пътя БургасЦарево. Селото се намира сред дъбова гора, на няколко странджански хълма, гледката към морето е великолепна, на чист въздух, разнообразието на животински видове в околностите му голямо. Писменово е сред оживените села в Странджа. Местните хора са предимно възрастни, но през летния сезон селото обикновено се напълва в туристи, които се въползват от многото възможности за почивка там – къщи за гости, семейни хотели, вили под наем. През зимата също е добро място за ваканция.

Наблизо освен Приморско и Китен са природните резервати "Ропотамо", "Перла" и "Аркутино", тракийското светилище Бегликташ, добро преживяване е разходка с лодка по устието на река Ропотамо, наоколо има възможности за спортна, туристическа и учебна езда, сафари с джипове и т. н.

По път към Писменово. В по-голямата част от трасето асфалтът е чудесен и нов, поне до около етнографския комплекс "Чифлика", след това до селото пътят изисква повишено внимание.

Етнографски комплекс “Чифлика” е построен през 2005 година на голямо пространство, сред зелени пространства и предлага възможности за комфортна и приятна почивка. Особено красиво място през лятото е градината на комплекса. 

 

Табела указва една от възможностите за почивка в Писменово.

Малко по-далеч от морето, но не съвсем, е и село Веселие. То е разположено в долина близо до река Ропотамо в Странджа, на около 30 км от Бургас по пътя за Приморско, на по 15 км от Созопол и от Приморско.

Село Веселие е създадено по време на османската власт към 1731 г. Земите около селото стопанисвал Съръм бей, а неговите поданици си построили домове, в резултат на което възникнало селото. Старото му име е Съръмуса. В селото има църква „Св. Илия“, основно ремонтирана преди 6 години, параклис „Св. Илия“ и параклис „Св. св. Константин и Елена“ (в този регион най-често църквите носят имената на св. Илия, света Марина, св. св. Кирил и Методий).

На 6 км от Созопол и на около 2,5 км от морския бряг е Равадиново, в преддверието на Странджа. От най-високата точка на Равадиново се откриват гледки към морето и към Бургас. Най-голямата местна забележителност е т. нар. замък "Влюбен във вятъра".

Ясна поляна

Едно от най-интересните, разнообразни и най-населените места в района е Ясна поляна.

То е разположено в полите на Странджа планина, по поречието на Дяволската река. В северния край на селото минава и Ропотамо. Обградено е от вековни гори, които местните наричат лонгузи.

През 70-те години на миналия век години край селото е построен вторият по големина язовир в област Бургас – Ясна поляна.

Два от елементите, които са като емблеми на селото - щъркелово гнездо и дървена фигура.

Старото име на селото е било Алан кайряк, означаващо място на припек.

Сегашното му е свързано с руския класик Лев Толстой (но в тази история нито за Каренин, нито за Керенски става дума). 

Тук през 1906 г. се появява Толстоистка колония, като първите колонисти са Димитър Жечков и Петър Жеков от Бургас, Стефан Андрейчин от Габрово, Ташко Каметов от София, Христо Досев от Стара Загора, руският княз Гаврило Вулф. Колонистите се прехранват основно със земеделие, като обработват земята без животни и спазват принципите на толстоисткото движение. Те са все хора, учители, поети, писатели, редактори, художници, журналисти и др. и при пристигането си в Ясна поляна внасят разнообразие и нови интереси сред местното население. Колонията се разпада през октомври 1908 г., но остава трайни спомени сред жителите на селото.

Когато през 1934 г. се обсъжда как да се преименува селото с българско име, то получава името на родното място на писателя – Ясна поляна. 

Днес руският писател е добре почетен в селото. В центъра се намира читалището „Лев Николаевич Толстой“, в което се помещава и музейната сбирка „Българската Ясна поляна“. Експозицията си струва да бъде разгледана. В нея са събрани копия от различни вещи на Толстой, негови писма, снимки, писалище, дрехи. Пред него на площада има и бюст-паметник на писателя, изображението му е на стената на читалището.

Ясна поляна на два пъти приютява бежанци. След Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. и Берлинския договор започва масово преселение от странджански села, които остават извън пределите на страната. Нова преселническа вълна има след Преображенското въстание през 1903 г., основно от селата Визица, Заберново, Стоилово, Калово, Граматиково, Бръшлян и Малко Търново. 

 

Дори само да минавате през селото, освен връзката с Толстой, още две неща ще ви направят впечатление - изобилието от щъркелови гнезда, населени с почти "опитомени" птичи семейства, както и интересните дървени скулптури, които са разпръснати навсякъде, понякога и на най-причудливи места.

Ясна поляна още от 1984 г. е мястото, където започва да се провежда симпозиум по дърворезба (през годините и със засилено международно участие).

Част от произведенията от тези арт форуми сега придават уникален вид на селото.

В Ясна поляна се развива и селският туризъм. Близостта с Приморско, което е на десетина минути път с кола, привлича много туристи, които предпочитат тишината и спокойствието, домашни плодове, зеленчуци, мляко и сирене. Ясна поляна е едно от малкото населени места в България, където можете да опитате истинско домашно приготвен странджански дядо. 

На 1 километър от селото, в сянката на вековните гори се намира аязмо с параклис „Св. св. Константин и Елена“. Твърди се, че водата на чешмичката до параклиса е лековита. На големите християнски празници, и по-конкретно на Великден, цялото население на селото се събира на аязмото.

От Ясна поляна тръгват маршрути към аязмото „Св. св. Константин и Елена“язовир „Ясна поляна“ – 1 час (4 км); Хисърлъка край река Ропотамо – 90 минути, местността Златното дере – 1 час (5 км); моста на река РопотамоВельо вир; река Ропотамоблатото Аркутино; връх БурхамаКалетоЛободово кале; устието на река Ропотамо с лодка; Лъвската глава и др.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията