Секси, бляскава история за съперничеството между две бизнесдами, създали козметичната индустрия и променили живота на милиони жени. Това е новият роман на издателство „Кръг“ – „Руж”, хроника за жестоките борби, които съпътстват изграждането на една от най-мощните индустрии в света в началото на 20-и век. Дебютната творба на Ричард Кършенбаум, водещ рекламен и маркетинг специалист отвъд Океана, е сравнявана със „Сбъднати молитви” на Труман Капоти, заради светлината, която хвърля върху света на висшето общество и бизнеса. Романът вече е по книжарниците в превод на Надя Баева.

„Руж”, чиито права за екранизиране на голям екран вече са купени от „Сони”, не е просто история за пудра и червила, бляскави дами и холивудски звезди. Това е роман за трансформацията, която преживява нежният пол през 20-е години, когато се увеличава прослойката на модерните и различни млади жени, учили в колеж. Те искат повече за себе си от брачно блаженство.

Кършенбаум базира част от своите фикционални персонажи на пионерите в индустрията Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден и тяхното легендарно съперничество. 

„Двете създават първата дамска многомилиардна част от обществото в момент, когато на жените дори не е разрешено да взимат заеми. Това е изключително. Исках да покажа с какво са се сблъсквали те”, обяснява Кършенбаум.

Животът на една от неговите героини – Жозефин Херц, й носи изпитания от младини. На 22 години все още с истинското си име Джосая тя избягва военните ужаси в Полша и стига чак до Австралия. С времето, с чар и находчивост се превръща от обикновено еврейско момиче в световна модна икона и най-богатата дама в света. Линията й червила, руж и парфюм „Княгиня Орлов“ стават хит, а спиралата й за очи „Лашматик“, първата в света достъпна за масите и лесна за полагане, оказват по-голямо въздействие върху очите на жените и техния живот, отколкото контактните лещи. В края на живота си Жозефин има шест хиляди служители по целия свят, милиарди приходи, къщи, колекции от произведения на изкуството.

Нейна съперница и също пионер в бранша е Констанс Гарднър, матроната на висшето общество, красавицата на нюйоркския елит, доайен на бизнеса от врата до врата. В тяхното скандално съревнование се намесват Сиси Лопес, създала балсама за коса „Кралица Сиси“ и превърнала се в най-богатата в света афроамериканка, както и Мики Херонски, отракан и извънредно красив евреин, чийто козметичен бизнес е основан в холивудски бардак.

Лятното женско предложение от издателство "Кръг" е вече по книжарниците - романът "Руж" от Ричард Кършенбаум. Клуб Z публикува откъс. 


НОВ СВЯТ

Гринич Вилидж, 1922 година

Констанс Гарднър се изкачваше по прашното стълби¬ще. Лющещата се кафява боя го правеше да прилича на ръка, зле изгоряла от слънцето, толкова зле. Но тя не въз¬разяваше. Изглеждаше точно както се бе надявала. Мно¬го различно от позлатената клетка на хотела „Марта Уошингтън“ и други уместни за дами сгради – това тук бе истинският Ню Йорк. И какво от това, че сега щеше да пребивава на канапето в студиото на брат ù? Всъщност Джими ù бе брат само наполовина – майка ù се бе омъжила за баща му Маккалистър, след като нейният баща бе забе¬гнал с богата, по-възрастна вдовица и бе оставил двете с майка ù да се оправят сами. И макар тя и Джими да имаха различни фамилии, растяха под един покрив и разликата не им правеше впечатление. Джеймс, чувствителният, винаги се грижеше за дръзката си сестра въпреки това, чe беше по-малкият.
Купеното му на старо канапе също бе кафяво, тапи¬цирано с остър вълнен плат, поизлинял на места. Но пък тя можеше да заспива под звуците на Уошингтън Скуеър Парк, на музиката на Гринич Вилидж в петък вечер – песен¬та на щурците щеше да е заместена от викове, смехове и саксофон. Хармоничната врява на творци, изразяващи из¬куството си. А щом се събудеше, щеше да се запътва към работа редом с мъже в шити по поръчка костюми и жени с веещи се поли – една продуктивна армия. Ето за това беше дошла. Заради звуците на Ню Йорк. Те бяха музика за ушите ù.
Само за минути бе преобразила стаята. Жена може да промени стая и с достъпни средства: копринен шал, про¬весен на стената като гоблен (нейният бе с класически цветен мотив, лилав букет на бебешкосин фон); розова ваза със свежи цветя и приятен аромат – няколко запале¬ни пръчици тамян или икономично пръсване на любимия ù парфюм „Жан Пату“. По същия начин щеше да трансфор¬мира и фамилията си, като добави „и“ по средата. Според нея Гарднър звучеше малко слугинско, навяваше асоциации с градинар. А виж, Гардинър лъхаше на луксозен бит, на бало¬ве на дебютантки и градински партита, връзка с благород¬ниците, владеещи остров Гардинър, подарен на фамилията с кралски указ. Тя се стремеше към живота на Гардинър, не на Гарднър. Тъкмо в такъв дух променяше себе си и стаята. Още преди брат ù да успее да притопли воднистата зеле¬ва чорба, заделена за нея, тя бе превърнала тясната ерген¬ска квартира в шикозен двустаен будоар. Щеше да прекара уикенда в настаняване и в разходки из новия квартал, за да набележи аксесоарите, които щяха да са ù нужни за пред¬стоящия ù живот на жена с професия в Ню Йорк.
Аксесоари! Самата дума ù причиняваше замайване.
Констанс бе изваяна красавица с примес на мъжко излъч¬ване, червеникаворуса и с бунтарска усмивка. Умееше да е истински хамелеон. Бе англичанка, отраснала в Канада, а сега вече бе канадка в Ню Йорк. Беше естествена блондин¬ка (като дете поне) и се превърна в красива жена, която би могла с лекота да привлече колежанин от Бръшляновата лига и да се отърве от работа за цял живот. Съществува¬не, изпълнено с леност, обаче никак не я привличаше. Бе от увеличаващата се бройка модерни и различни млади жени, учили в колеж, които искаха повече за себе си от брачно блаженство. Беше кандидатствала за добра служба в Ню Йорк и получи назначение: секретарка в здравна и фарма¬ цевтична компания в долния край на Пето авеню, „Здраве и жизненост от д-р Осборн“. Просторните ù красиви офи¬си бяха тъй приканващи като името.
Новият ù облик беше перфектен за новата служба: из¬кусно подстригана коса със златист цвят в стила на Ме¬рилин Милър, любимата ù звезда от водевилите. Вярно, искаше се да ù отделя време с машата за къдрене, за да докарва къдриците да обрамчват по най-подходящ начин сърцевидното ù лице. Усилията се отплащаха добре, осо¬бено в съчетание с новото червило, което бе „заела“ от по-възрастната си приятелка Лизет, и с тъмната очерта¬на дъга на веждите също като тези на Мерилин, изучавани подробно от снимката ù в списание „Фотоплей“. И какво от това, че се лишаваше от час сън? Час сън бледнееше в сравнение с вида на добре обгрижено лице. За нейно щастие имаше здрав ген и недоспиването не ù се отразяваше.
Мислеше си за резкия контраст между предишния и сегашния ù живот. Констанс бе обърнала гръб на Канада, страна, която обичаше, в която бе прекарала детството си, да тича на воля из тучни полета под красиво небе. От там се премести в защитения кампус на пансиона. Беше гъвкаво и атлетично девойче, често я наричаха „мъжкара¬на“ и с гимнастики и спринтове стигна до двайсетата си година ведра и щастлива. Изостави всичко това без капка съжаление. Канада бе само подготвителен етап за истин¬ските амбиции на Констанс. Още от пет-шестгодишна знаеше, че иска живот в градска среда. Мечтаеше да е като хората, които срещаше при посещенията с родителите ù в Монреал – движещи се по улиците като модерни ста¬туетки. Детство, прекарано сред тревите и на слънце, беше чудесна подготовка не само защото ù бе вдъхнало из¬дръжливост и упорство, а защото бе положило основите за хармонията ù с природата, изучаването на която щеше да погълне целия ù живот като възрастна.
Сестринското училище и живот с перли и кашмир не ù бяха писани. Не от липса на интерес. В известно отноше¬ние имаше силно желание да е добра в тази работа. Решена бе да работи с кръв и трупове, не да стои до лекар и да по¬дава инструменти с приятна усмивка. Една година, прека¬рана в армейска болница по време на войната, я научи на всичко, което ù бе нужно да знае. Имаше хора, нуждаещи се от помощ, и тя бе квалифицирана да им я даде. Естестве¬но, родителите ù желаеха по-традиционна сфера на изява за момиченцето си, но Констанс бе колкото упорита, тол¬кова и убедителна. Противно на желанията им, кандидат¬ства за службата и в мига, щом чу, че я назначават, напусна сестринското училище. Ако трябваше да прекара години обучение в лаборатория, предпочиташе да стане аптекар, отколкото нечия готвачка.
Тя на драго сърце прехвърли страстта си да смесва и бърка към консумацията на така нужно питие. След като изгълта супата, стоплена от брат ù, настоя, че трябва да отпразнуват случая. Потътри го надолу по излющеното паянтово стълбище към нелегално питейно заведение съв¬сем наблизо по улицата, за което ù бяха казали.
– Ти си съвършеното модерно момиче – едновременно я похвали и смъмри Джеймс, като оглеждаше кадифената ù шапка във форма на камбана и с цвят бордо. – Как изобщо научи за този бар?
– Само защото има наложен сух режим, не означава, че не можем да се насладим на по питие. Ако искаш да знаеш, също така ми се танцува и обичам джаз. Хайде да не подхва¬щаме какво обичаш ти, скъпи ми братко – подразни го тя, но в мига, в който думите излязоха от устата ù, зърна по¬тиснатото му изражение. Бе отишла твърде далеч, като намекна за склонността му да се среща с по-възрастни, а понякога и с по-млади мъже в късните вечерни часове. 
– Не се тревожи – помилва го тя по ръката. – И двама¬та имаме право да харесваме каквото си щем.
След това постигнаха мълчаливо съгласие да избягват обсъждане на важни лични теми. Типично по канадски.
Тя се огледа из бара, докато брат ù отпиваше първата глътка от контрабандния джин. Възкиселата миризма, сле¬добедната светлина, разгорещените разговори по масите. Сякаш всички присъстващи бяха вдишали една и съща опия¬няваща дрога просто с влизането си през вратата.
– Винаги ли е така прекрасно? – прошепна тя.
Той се огледа наоколо и вдигна рамене.
Констанс вдигна чаша за тост към брат си.
– За живота. – Изкиска се. – За моя нов живот.
Джеймс се усмихна. Вълнението ù бе заразно. После я по¬тупа братски по рамото и изрече шепнешком:
– Ще ти трябват нови дрехи.
– Какво? – учуди се тя.
– Момичетата, които ходят на работа, се издокар¬ват – поясни той.
Тя пое рязко въздух, сведе поглед към дългата си пола с колан и впита блуза с копчета на шията. Съвсем прилично облекло, но не би могло да се нарече дръзко.
– Ами явно ще се наложи да обиколя магазините.
– Ще ти помогна – предложи той. – Чух, че имало пре¬лестни нещица в „Лорд енд Тейлър“.