Article_top

В края на месец юли под диктовката на премиера Бойко Борисов управляващото мнозинство в парламента, с подкрепата и на смятащата се за опозиция БСП, отмени тазгодишния търг за студен резерв и вмени на министъра на енергетиката да посочва кой оператор и какви мощности трябва да осигурява на системата в случаи на повишено потребление на електроенергия. 

Досега чрез схемата за студен резерв Електроенергийният системен оператор (ЕСО) организираше търгове за разпределението на плащания на производители на енергия, за да се поддържат в изправност и в готовност да се включат в непредвидени ситуации. В случай, че се включат, те получаваха и допълнителни плащания за всеки мегаватчас произведена енергия. В допълнение, ЕСО провеждаше и търгове за големи енергийни консуматори, които пък да се изключат в моменти на голямо търсене.

 

 

Това акробатично политическо изпълнение, извършено в спешен порядък само за три дни и без възможност за дебат - чрез преходните и заключителните разпоредби в Закона за местното самоуправление, целеше да демонстрира разграничението на властта от Ахмед Доган - политикът, известен освен с други неща, и като „инструментът, който разпределя порциите на финансирането в държавата“, а отскоро и мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна", получавал най-големите порции от студения резерв - близо 55 млн. лв. от 2018 г. досега.

Въпреки че законовият текст не конкретизира, Теменужка Петкова увери, че плащанията за студен резерв за следващата година ще се насочват към държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и то само по необходимост. Така държавната собственост се превърна в единствен критерий, без преценка дали централата е способна да осигури определени количества енергия и без алтернатива в случай на авария. Сумата, предвидена за студен резерв до 30 юни 2021 г., е близо 57 млн. лв., според решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 юли. 

Този импулсивен ход на управляващите е в абсолютен разрез с икономическата логика - практически унищожава конкуренцията, принципно заложена в търговете досега, и затова може да доведе след себе си неприятни правни последствия с доста по-висока цена от евентуално спестените милиони. Освен това той не дава отговори на висящи от години въпроси за управлението и зависимостите в българската енергетика, не снема отговорността за допуснати грешки и пропуснати възможности, но най-вече разкрива основния принцип на това управление - да наглася правилата според търсения резултат. 

В допълнение, този ход и е продължение на традиционно популисткия подход на правителството в управлението на затъналата в дългове ТЕЦ „Марица изток 2“ - без никаква визия за преструктурирането ѝ и дългосрочните перспективи пред работниците в нея. Само за 2019 г. дружеството отчита загуба от 202 млн. лв., като общо натрупаните загуби към момента се равняват на 821 млн. лв. На този фон централата продължава да отделя от бюджета си за неща като финансиране на дъщерното си дружество ФК „Берое“ с 5,5 млн. лв. и дарения в размер на близо 1,7 млн. лв., както показва финансовият ѝ отчет от 31 март 2020 г. Нещо повече, въпреки че работи под половината от капацитета си, години наред централата продължава да планира изграждането на два нови енергоблока с мощност от 500 MW чрез дъщерното си дружество „ТЕЦ Марица изток 2 (9 и 10)“ ЕАД, вписано още през 2012 г., както показва справка в Търговския регистър. 

Без никаква стратегия държавата пък измисля всякакви начини за подпомагане на централата. По-рано тази година например Българският енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица изток 2“, като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. Това се случи в изпълнение на решение на Народното събрание, взето с подкрепата на управляващите, но и на смятащите се за опозиция от БСП, както и от ДПС, които критикуваха предложението, но все пак го подкрепиха. Това представлява тежко нарушение на европейското законодателство и затова „Грийнпийс“ - България и „За Земята“ сезираха Европейската комисия за предоставянето на неправомерна държавна помощ. Сега плащанията за студен резерв по заповед на енергийния министър могат да попаднат в същата категория.

Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Пропуска обаче да признае, че този разход отразява тежката цена за негативните ефекти на въглищната енергетика, свързани с промените в климата и произтичащите от тях проблеми със здравето, загуба на биоразнообразие, продоволствена несигурност и други. Докато продължава да тежи на бюджета, ТЕЦ „Марица изток 2“ получи и безсрочно разрешение, или т.нар. дерогация, да изхвърля емисии на живак и серни оксиди над законово допустимите норми. „Грийнпийс“ - България и „За Земята“ обжалват това решение на Изпълнителната агенция по околна среда и настояват обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване. 

Не на последно място, енергийният министър Теменужка Петкова продължава да мълчи оглушително за причините през пролетта на 2018 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ сама да се откаже от договора си за студен резерв и така да открие пътя за първите приходи по държавния механизъм за ТЕЦ „Варна “, на който Ахмед Доган тъкмо беше станал мажоритарен собственик. Тогава ЕСО организира извънреден търг, който ТЕЦ „Варна“ спечели като единствен кандидат, и то без да е работил от 1 януари 2015 г., когато започна да пренастройва мощностите си за работа на изкопаем газ. Миналата година Фондация „Антикорупционен фонд“ осъди Теменужка Петкова за отказа ѝ да предостави на обществото информация за причините държавната централа да се оттегли от договора за студен резерв. 

„Порциите“ студен резерв досега

Политици от целия спектър демонстрираха странна изненада, че централата на Ахмед Доган е печелила големи порции от студен резерв, а държавната е имала символично участие в механизма. Пропуснаха обаче да се „изненадат“ и от друго - наред с ТЕЦ „Варна“, обичайни доставчици на студен резерв са остарели въглищни централи, свързвани с Христо Ковачки. Феноменът в българската енергетика „Христо Ковачки“ - лицето на дейността на над 150 фирми, в които са преплетени банкови и държавни интереси, е обект на разследването на „Грийнпийс“ - България от 2018 г., публикувано в доклада „Финансовите мини“. 

На търговете, проведени през лятото на 2019 г., от общо над 55 млн. лв., 52 млн. лв. бяха разпределени на ТЕЦ „Варна“ (26,5 млн. лв.) и свързваните с „консултанта“ Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация Русе“ (общо 25,5 млн. лв.). Държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Биовет“ на Кирил Домусчиев получиха съответно 1,76 млн. лв. и 1,5 млн. лв.  

И в дългосрочен план ТЕЦ „Варна“ се очертава като най-големия доставчик на студен резерв с близо 113 млн. лв. за периода 2009-2019 г., въпреки временното му изключване от схемата, докато спира работа в периода 2015-2017 г. и все още е собственост на „ЧЕЗ“. Втори в класацията за десетилетието е ТЕЦ „Бобов дол“ с малко над 80 млн. лв. Преди завръщането на ТЕЦ „Варна“ в схемата за студения резерв, около 70% от парите в нея отиват в дружества, свързвани с Христо Ковачки. 

Разпределение на сумите за студен резерв за доставчиците на електроенергия на търговете на ЕСО в милиони лева по години за периода 2009-2019 г., изчислени от „Грийнпийс“ - България на база на официалните данни на ЕСО.

 

Разпределение на сумите за студен резерв по доставчици на електроенергия за периода 2009-2019 г., изчислени от „Грийнпийс“ - България на база на официалните данни на ЕСО. 

От обобщените данни става ясно, че, наред с наскоро газифицирания ТЕЦ „Варна“, механизмът облагодетелства предимно застаряващи централи на въглища, като удължава живота им с непазарни похвати, а освен това подкрепя енергетиката на изкопаемите горива, която застрашава здравето на хората и околната среда и причинява и утежнява климатичните промени на планетата. 

Също така, плащанията за студен резерв поставят тези производства в по-изгодна позиция пред по-малко замърсяващите енергийни източници. Затова международната организация за екологично право ClientEarth сигнализира Европейската комисия с предупреждението, че българският механизъм нарушава законодателството на ЕС за държавни помощи. 

Замръзналите мощности

Плащанията за такива резервни мощности на теория гарантират, че системата може да подсигури доставките на електричество в моменти на пиково потребление. Действителността обаче невинаги е такава. В студената зима на 2016-2017 г. например ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация - Русе“ не успяха да активират мощностите си в студен резерв, когато ЕСО поиска това. Причините бяха замръзнали въглища и замръзнала вода за охлаждане. 

На фона на приходите им от студен резерв за същата година глобите изглеждат като поносим и дори приемлив разход. Три години и съдебно дело, водено от „Грийнпийс“ - България и „За Земята“, бяха необходими ЕСО да приеме, че дължи на обществото по-подробни отговори на въпросите за „замръзналия„ студен резерв, които до месец март 2020 г. бяха пазени в пълна тайна - кои производители не са успели да изпълнят поетия ангажимент и какви глоби са претърпели за това през въпросната зима на 2016-2017 г.

От получената информация стана известно например, че ТЕЦ „Бобов дол“ не е успяла да спази изискванията за осигуряване на студен резерв в два различни момента в периода декември 2016 г. - януари 2017 г. Глобата за тези нарушения на договора за студен резерв за двата случая е в размер от общо близо 1,5 млн. лв.  За сравнение, ТЕЦ „Бобов дол“ е получила от българските граждани над 7,3 млн. лв. за периода 1 октомври 2016 г. - 31 март 2017 г., за да бъде поддържана в готовност - услуга, която на практика не е осигурила. ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация - Русе“ също са били санкционирани - съответно с близо 962 000 лв. и близо 969 000 лв. Правилата, според които е устроен механизмът за студения резерв, обаче не позволяват на ЕСО да поиска от централите да върнат парите, които са им платени за студен резерв. Въпреки всичко, и трите централи продължават да участват в търговете и да получават пари по тази схема. 

През 2018 г., докато още пази в тайна подробностите, в отговор на въпроси на „Медиапул“ ЕСО посочва, че „без изключение, всички доставчици на студен резерв за последните години са били санкционирани за неизпълнение на задълженията по сключените договори за доставка на студен резерв, в т.ч. и за неуспешно активиране". 

Примерът от студената зима обаче не служи за урок и при повторното включване на ТЕЦ „Варна" към търговете. През 2018 г. централата получи над 27 млн. лв., за да стои в режим на готовност, макар че все още ѝ предстояха ремонти и не беше ясно дали може да осигури капацитета, за който ѝ се плаща. ЕСО дори я глоби с над 2 млн. лв., тъй като енергоблокът, предвиден да осигурява студен резерв, аварира, когато трябваше да се включи. И този път ЕСО предостави информацията, след като беше изрично попитан - от „Капитал“. Въпреки глобата, сметката не просто остава в полза на централата на Ахмед Доган, но и през 2019 г. тя получи най-голямата порция от разпределената за студен резерв сума, въпреки че ремонтът на съоръженията ѝ беше оставен за 2020 г. 

Тези примери хвърлят съмнение, че студеният резерв е по-скоро форма за финансиране на определени централи, отколкото гаранция за енергийната сигурност на страната, която да се базира на каквато и да било икономическа логика. Липсата на всякаква прозрачност около определянето на размера и разпределянето на студения резерв през годините и упорито прикриваната информация буди редица съмнения около управлението на този механизъм. 

Инвестиция в миналото, вместо в бъдещето

Порочността на схеми като студения резерв не е характерна само за България. Повече от 32 млрд. евро се добавят към сметките за ток на потребителите в Европейския съюз под формата на т.нар. разполагаеми мощности или студен резерв за финансиране на замърсяващи централи, които работят на въглища, газ и ядрена енергия. Допълнителни близо 26 млрд. евро са предвидени до 2040 г. Това показа проучване на „Грийнпийс“ от 2018 г. Тези пари биха могли да осигурят соларни покривни инсталации за 11 милиона домакинства. 

Чрез такъв тип механизми големите компании за електроенергия се възползват от субсидии, които отклоняват публичните средства, за да поддържат живи нерентабилни и замърсяващи централи. Освен това подкрепата за въглищата, изкопаемия газ и ядрената енергия забавя прехода към 100% възобновяема енергия.

За механизмите за капацитет за 2021-2025 г.

Силното влияние на лобито на изкопаемите горива продължава да има сериозни позиции и в европейските институции. Законодателството позволява една последна отстъпка под формата на финансови субсидии за източниците на енергия, за които вече от десетилетия знаем, че причиняват климатичната криза и заедно с това вредят на здравето на хората и замърсяват въздуха и водата. Това са т.нар. плащания за разполагаемост или механизми за капацитет, които ще влязат в сила от лятото на 2021 г. Те осигуряват допълнително финансиране на конвенционалните мощности за производство на енергия, за да може да бъдат налични адекватни ресурси за осигуряване на сигурност в системата. 

Дори и на българските политици, които нямат дългосрочна визия за развитието на енергийния сектор, е ясно, че този опит за потушаване на общественото недоволство - временната привилегия за държавната централа - няма да остане незабелязан от европейските институции. Както е видно от скоростно приетите промени в Закона за енергетиката, ТЕЦ „Марица изток 2“ ще бъде единственият източник на студен резерв само до юли 2021 г. Тогава студеният резерв трябва да бъде заменен от механизми за капацитет. Те ще действат до 2025 г. и практически целят да осигурят още време за местни политики, които да мотивират инвестициите в по-модерни технологии и да постигнат условия за пълна либерализация на електроенергийния пазар. 

Какво означава това на практика за централите, които доскоро получаваха плащания за студен резерв - като ТЕЦ „Варна“ и централите, свързвани с Христо Ковачки? От догодина те ще имат възможност отново да участват в търгове, но под друго наименование и с все още с неясни условия и парични граници. И така до 2025 г., когато ще влезе в сила изискването емисиите на въглероден диоксид от производствата, които получават финансова помощ, да са по-ниски от 550 гр/kWh, както повелява Регламентът за вътрешния пазар на електроенергия, част от пакета „Чиста енергия за всички европейци".  Тогава вероятно единствено ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Биовет“ ще могат да покриват критериите, защото вместо въглища, използват съответно изкопаем газ и биомаса.

През следващите няколко години неизбежната реалност на цените на електроенергията на свободния европейски пазар ще трябва да застигне и икономически нерентабилните производства в България. Заради срутващата се рентабилност на въглищната енергетика много оператори дават заявка, че ще използват хоризонта до 2025 г., за да заменят горивото си - с изкопаем газ или биомаса, а доскоро и отпадъци. В преобладаваща си част обаче това са централи, строени през 60-те и 70-те години на миналия век и технологиите им отдавна не са адекватни на времето. Освен това, преминаването към горене на изкопаем газ е фалшива алтернатива - макар да има по-ниски емисии на въглероден диоксид при горене, най-новите проучвания сочат към изтичането на значително количество вредни емисии на парниковия газ метан при добива и транспортирането му. 

Затова и посоката, в която пазарът би се ориентирал най-добре, е към включването на повече гъвкави източници на възобновяема енергия, със специален фокус върху домакинствата и други микро производители в комбинация с развитието на технологии за съхранение на енергията, която да се използва в пиковите часове. Децентрализацията може да прекрати зависимостта на потребителите от определени големи производители и да направи по-малко възможно съществуването на играчи като Ахмед Доган и „Христо Ковачки“ в бъдещата енергийна система на България.  


Десислава Микова е координатор кампания „Климат и енергия“ в българското звено на "Грийнпийс".

 

В края на месец юли под диктовката на премиера Бойко Борисов управляващото мнозинство в парламента, с подкрепата и на смятащата се за опозиция БСП, отмени тазгодишния търг за студен резерв и вмени на министъра на енергетиката да посочва кой оператор и какви мощности трябва да осигурява на системата в случаи на повишено потребление на електроенергия. 

Досега чрез схемата за студен резерв Електроенергийният системен оператор (ЕСО) организираше търгове за разпределението на плащания на производители на енергия, за да се поддържат в изправност и в готовност да се включат в непредвидени ситуации. В случай, че се включат, те получаваха и допълнителни плащания за всеки мегаватчас произведена енергия. В допълнение, ЕСО провеждаше и търгове за големи енергийни консуматори, които пък да се изключат в моменти на голямо търсене.

 

 

Това акробатично политическо изпълнение, извършено в спешен порядък само за три дни и без възможност за дебат - чрез преходните и заключителните разпоредби в Закона за местното самоуправление, целеше да демонстрира разграничението на властта от Ахмед Доган - политикът, известен освен с други неща, и като „инструментът, който разпределя порциите на финансирането в държавата“, а отскоро и мажоритарен собственик на ТЕЦ „Варна", получавал най-големите порции от студения резерв - близо 55 млн. лв. от 2018 г. досега.

Въпреки че законовият текст не конкретизира, Теменужка Петкова увери, че плащанията за студен резерв за следващата година ще се насочват към държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и то само по необходимост. Така държавната собственост се превърна в единствен критерий, без преценка дали централата е способна да осигури определени количества енергия и без алтернатива в случай на авария. Сумата, предвидена за студен резерв до 30 юни 2021 г., е близо 57 млн. лв., според решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 юли. 

Този импулсивен ход на управляващите е в абсолютен разрез с икономическата логика - практически унищожава конкуренцията, принципно заложена в търговете досега, и затова може да доведе след себе си неприятни правни последствия с доста по-висока цена от евентуално спестените милиони. Освен това той не дава отговори на висящи от години въпроси за управлението и зависимостите в българската енергетика, не снема отговорността за допуснати грешки и пропуснати възможности, но най-вече разкрива основния принцип на това управление - да наглася правилата според търсения резултат. 

В допълнение, този ход и е продължение на традиционно популисткия подход на правителството в управлението на затъналата в дългове ТЕЦ „Марица изток 2“ - без никаква визия за преструктурирането ѝ и дългосрочните перспективи пред работниците в нея. Само за 2019 г. дружеството отчита загуба от 202 млн. лв., като общо натрупаните загуби към момента се равняват на 821 млн. лв. На този фон централата продължава да отделя от бюджета си за неща като финансиране на дъщерното си дружество ФК „Берое“ с 5,5 млн. лв. и дарения в размер на близо 1,7 млн. лв., както показва финансовият ѝ отчет от 31 март 2020 г. Нещо повече, въпреки че работи под половината от капацитета си, години наред централата продължава да планира изграждането на два нови енергоблока с мощност от 500 MW чрез дъщерното си дружество „ТЕЦ Марица изток 2 (9 и 10)“ ЕАД, вписано още през 2012 г., както показва справка в Търговския регистър. 

Без никаква стратегия държавата пък измисля всякакви начини за подпомагане на централата. По-рано тази година например Българският енергиен холдинг увеличи капитала на ТЕЦ „Марица изток 2“, като преобразува 597 млн. лв. дълг в капитал. Това се случи в изпълнение на решение на Народното събрание, взето с подкрепата на управляващите, но и на смятащите се за опозиция от БСП, както и от ДПС, които критикуваха предложението, но все пак го подкрепиха. Това представлява тежко нарушение на европейското законодателство и затова „Грийнпийс“ - България и „За Земята“ сезираха Европейската комисия за предоставянето на неправомерна държавна помощ. Сега плащанията за студен резерв по заповед на енергийния министър могат да попаднат в същата категория.

Правителството извинява тежкото финансово състояние на централата с поскъпналите парникови емисии, необходими, за да продължи работа. Пропуска обаче да признае, че този разход отразява тежката цена за негативните ефекти на въглищната енергетика, свързани с промените в климата и произтичащите от тях проблеми със здравето, загуба на биоразнообразие, продоволствена несигурност и други. Докато продължава да тежи на бюджета, ТЕЦ „Марица изток 2“ получи и безсрочно разрешение, или т.нар. дерогация, да изхвърля емисии на живак и серни оксиди над законово допустимите норми. „Грийнпийс“ - България и „За Земята“ обжалват това решение на Изпълнителната агенция по околна среда и настояват обществото да получи яснота как ползите от съществуването на една остаряла въглищна централа надминават разходите за нейното обновяване. 

Не на последно място, енергийният министър Теменужка Петкова продължава да мълчи оглушително за причините през пролетта на 2018 г. ТЕЦ „Марица изток 2“ сама да се откаже от договора си за студен резерв и така да открие пътя за първите приходи по държавния механизъм за ТЕЦ „Варна “, на който Ахмед Доган тъкмо беше станал мажоритарен собственик. Тогава ЕСО организира извънреден търг, който ТЕЦ „Варна“ спечели като единствен кандидат, и то без да е работил от 1 януари 2015 г., когато започна да пренастройва мощностите си за работа на изкопаем газ. Миналата година Фондация „Антикорупционен фонд“ осъди Теменужка Петкова за отказа ѝ да предостави на обществото информация за причините държавната централа да се оттегли от договора за студен резерв. 

„Порциите“ студен резерв досега

Политици от целия спектър демонстрираха странна изненада, че централата на Ахмед Доган е печелила големи порции от студен резерв, а държавната е имала символично участие в механизма. Пропуснаха обаче да се „изненадат“ и от друго - наред с ТЕЦ „Варна“, обичайни доставчици на студен резерв са остарели въглищни централи, свързвани с Христо Ковачки. Феноменът в българската енергетика „Христо Ковачки“ - лицето на дейността на над 150 фирми, в които са преплетени банкови и държавни интереси, е обект на разследването на „Грийнпийс“ - България от 2018 г., публикувано в доклада „Финансовите мини“. 

На търговете, проведени през лятото на 2019 г., от общо над 55 млн. лв., 52 млн. лв. бяха разпределени на ТЕЦ „Варна“ (26,5 млн. лв.) и свързваните с „консултанта“ Ковачки ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация Русе“ (общо 25,5 млн. лв.). Държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Биовет“ на Кирил Домусчиев получиха съответно 1,76 млн. лв. и 1,5 млн. лв.  

И в дългосрочен план ТЕЦ „Варна“ се очертава като най-големия доставчик на студен резерв с близо 113 млн. лв. за периода 2009-2019 г., въпреки временното му изключване от схемата, докато спира работа в периода 2015-2017 г. и все още е собственост на „ЧЕЗ“. Втори в класацията за десетилетието е ТЕЦ „Бобов дол“ с малко над 80 млн. лв. Преди завръщането на ТЕЦ „Варна“ в схемата за студения резерв, около 70% от парите в нея отиват в дружества, свързвани с Христо Ковачки. 

Разпределение на сумите за студен резерв за доставчиците на електроенергия на търговете на ЕСО в милиони лева по години за периода 2009-2019 г., изчислени от „Грийнпийс“ - България на база на официалните данни на ЕСО.

 

Разпределение на сумите за студен резерв по доставчици на електроенергия за периода 2009-2019 г., изчислени от „Грийнпийс“ - България на база на официалните данни на ЕСО. 

От обобщените данни става ясно, че, наред с наскоро газифицирания ТЕЦ „Варна“, механизмът облагодетелства предимно застаряващи централи на въглища, като удължава живота им с непазарни похвати, а освен това подкрепя енергетиката на изкопаемите горива, която застрашава здравето на хората и околната среда и причинява и утежнява климатичните промени на планетата. 

Също така, плащанията за студен резерв поставят тези производства в по-изгодна позиция пред по-малко замърсяващите енергийни източници. Затова международната организация за екологично право ClientEarth сигнализира Европейската комисия с предупреждението, че българският механизъм нарушава законодателството на ЕС за държавни помощи. 

Замръзналите мощности

Плащанията за такива резервни мощности на теория гарантират, че системата може да подсигури доставките на електричество в моменти на пиково потребление. Действителността обаче невинаги е такава. В студената зима на 2016-2017 г. например ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация - Русе“ не успяха да активират мощностите си в студен резерв, когато ЕСО поиска това. Причините бяха замръзнали въглища и замръзнала вода за охлаждане. 

На фона на приходите им от студен резерв за същата година глобите изглеждат като поносим и дори приемлив разход. Три години и съдебно дело, водено от „Грийнпийс“ - България и „За Земята“, бяха необходими ЕСО да приеме, че дължи на обществото по-подробни отговори на въпросите за „замръзналия„ студен резерв, които до месец март 2020 г. бяха пазени в пълна тайна - кои производители не са успели да изпълнят поетия ангажимент и какви глоби са претърпели за това през въпросната зима на 2016-2017 г.

От получената информация стана известно например, че ТЕЦ „Бобов дол“ не е успяла да спази изискванията за осигуряване на студен резерв в два различни момента в периода декември 2016 г. - януари 2017 г. Глобата за тези нарушения на договора за студен резерв за двата случая е в размер от общо близо 1,5 млн. лв.  За сравнение, ТЕЦ „Бобов дол“ е получила от българските граждани над 7,3 млн. лв. за периода 1 октомври 2016 г. - 31 март 2017 г., за да бъде поддържана в готовност - услуга, която на практика не е осигурила. ТЕЦ „Марица 3“ и „Топлофикация - Русе“ също са били санкционирани - съответно с близо 962 000 лв. и близо 969 000 лв. Правилата, според които е устроен механизмът за студения резерв, обаче не позволяват на ЕСО да поиска от централите да върнат парите, които са им платени за студен резерв. Въпреки всичко, и трите централи продължават да участват в търговете и да получават пари по тази схема. 

През 2018 г., докато още пази в тайна подробностите, в отговор на въпроси на „Медиапул“ ЕСО посочва, че „без изключение, всички доставчици на студен резерв за последните години са били санкционирани за неизпълнение на задълженията по сключените договори за доставка на студен резерв, в т.ч. и за неуспешно активиране". 

Примерът от студената зима обаче не служи за урок и при повторното включване на ТЕЦ „Варна" към търговете. През 2018 г. централата получи над 27 млн. лв., за да стои в режим на готовност, макар че все още ѝ предстояха ремонти и не беше ясно дали може да осигури капацитета, за който ѝ се плаща. ЕСО дори я глоби с над 2 млн. лв., тъй като енергоблокът, предвиден да осигурява студен резерв, аварира, когато трябваше да се включи. И този път ЕСО предостави информацията, след като беше изрично попитан - от „Капитал“. Въпреки глобата, сметката не просто остава в полза на централата на Ахмед Доган, но и през 2019 г. тя получи най-голямата порция от разпределената за студен резерв сума, въпреки че ремонтът на съоръженията ѝ беше оставен за 2020 г. 

Тези примери хвърлят съмнение, че студеният резерв е по-скоро форма за финансиране на определени централи, отколкото гаранция за енергийната сигурност на страната, която да се базира на каквато и да било икономическа логика. Липсата на всякаква прозрачност около определянето на размера и разпределянето на студения резерв през годините и упорито прикриваната информация буди редица съмнения около управлението на този механизъм. 

Инвестиция в миналото, вместо в бъдещето

Порочността на схеми като студения резерв не е характерна само за България. Повече от 32 млрд. евро се добавят към сметките за ток на потребителите в Европейския съюз под формата на т.нар. разполагаеми мощности или студен резерв за финансиране на замърсяващи централи, които работят на въглища, газ и ядрена енергия. Допълнителни близо 26 млрд. евро са предвидени до 2040 г. Това показа проучване на „Грийнпийс“ от 2018 г. Тези пари биха могли да осигурят соларни покривни инсталации за 11 милиона домакинства. 

Чрез такъв тип механизми големите компании за електроенергия се възползват от субсидии, които отклоняват публичните средства, за да поддържат живи нерентабилни и замърсяващи централи. Освен това подкрепата за въглищата, изкопаемия газ и ядрената енергия забавя прехода към 100% възобновяема енергия.

За механизмите за капацитет за 2021-2025 г.

Силното влияние на лобито на изкопаемите горива продължава да има сериозни позиции и в европейските институции. Законодателството позволява една последна отстъпка под формата на финансови субсидии за източниците на енергия, за които вече от десетилетия знаем, че причиняват климатичната криза и заедно с това вредят на здравето на хората и замърсяват въздуха и водата. Това са т.нар. плащания за разполагаемост или механизми за капацитет, които ще влязат в сила от лятото на 2021 г. Те осигуряват допълнително финансиране на конвенционалните мощности за производство на енергия, за да може да бъдат налични адекватни ресурси за осигуряване на сигурност в системата. 

Дори и на българските политици, които нямат дългосрочна визия за развитието на енергийния сектор, е ясно, че този опит за потушаване на общественото недоволство - временната привилегия за държавната централа - няма да остане незабелязан от европейските институции. Както е видно от скоростно приетите промени в Закона за енергетиката, ТЕЦ „Марица изток 2“ ще бъде единственият източник на студен резерв само до юли 2021 г. Тогава студеният резерв трябва да бъде заменен от механизми за капацитет. Те ще действат до 2025 г. и практически целят да осигурят още време за местни политики, които да мотивират инвестициите в по-модерни технологии и да постигнат условия за пълна либерализация на електроенергийния пазар. 

Какво означава това на практика за централите, които доскоро получаваха плащания за студен резерв - като ТЕЦ „Варна“ и централите, свързвани с Христо Ковачки? От догодина те ще имат възможност отново да участват в търгове, но под друго наименование и с все още с неясни условия и парични граници. И така до 2025 г., когато ще влезе в сила изискването емисиите на въглероден диоксид от производствата, които получават финансова помощ, да са по-ниски от 550 гр/kWh, както повелява Регламентът за вътрешния пазар на електроенергия, част от пакета „Чиста енергия за всички европейци".  Тогава вероятно единствено ТЕЦ „Варна“ и ТЕЦ „Биовет“ ще могат да покриват критериите, защото вместо въглища, използват съответно изкопаем газ и биомаса.

През следващите няколко години неизбежната реалност на цените на електроенергията на свободния европейски пазар ще трябва да застигне и икономически нерентабилните производства в България. Заради срутващата се рентабилност на въглищната енергетика много оператори дават заявка, че ще използват хоризонта до 2025 г., за да заменят горивото си - с изкопаем газ или биомаса, а доскоро и отпадъци. В преобладаваща си част обаче това са централи, строени през 60-те и 70-те години на миналия век и технологиите им отдавна не са адекватни на времето. Освен това, преминаването към горене на изкопаем газ е фалшива алтернатива - макар да има по-ниски емисии на въглероден диоксид при горене, най-новите проучвания сочат към изтичането на значително количество вредни емисии на парниковия газ метан при добива и транспортирането му. 

Затова и посоката, в която пазарът би се ориентирал най-добре, е към включването на повече гъвкави източници на възобновяема енергия, със специален фокус върху домакинствата и други микро производители в комбинация с развитието на технологии за съхранение на енергията, която да се използва в пиковите часове. Децентрализацията може да прекрати зависимостта на потребителите от определени големи производители и да направи по-малко възможно съществуването на играчи като Ахмед Доган и „Христо Ковачки“ в бъдещата енергийна система на България.  


Десислава Микова е координатор кампания „Климат и енергия“ в българското звено на "Грийнпийс".

Коментари

Колю Колев's picture
Колю Колев
арсений

Една от характеристиките на

Една от характеристиките на интелигентния човек е, че с малко думи може да обясни и най-сложния проблем!!!
Горното протяжно писание, най-вероятно неясно и за самия автор, натъпкано с числа и имена на фирми, е типичен пример как НЕ бива да изглежда едно съобщение с таргет масовия читател!
Nick F's picture
Nick F
Nick F

Абе....

Проблемът е обяснен. Изложени са и фактите. Това че вие имате проблеми с осмислянето на текст по дълъг от три абзаца си е лично ваш проблем.
godo1952's picture
godo1952
godo1952

Калин

Ами нека не забравяме, че без Ахмед Доган и ДПС, пилотчето от Славяново, което сега размахва юмрук и говори за мафия, щеше да стане президент на Кукуво лято !
Пилотчето от Славяново стана президент с гласовете на ДПС на балотажа! "С любезното съдействие на Ахмед Доган, който се усмихва зад храстите в Росенец като лека жена...

Тази опорна точка

беше опровергана дни след втория тур, когато излязоха резултатите и се видя, че нема такова нещо.

Единствено гербавите платени тролове я повтаряте в гьобелсовски унес.

Майцепродавците от Грийнпийс

е най-добре да ходят да ближат яйцата на грантодателите си, никой не иска да им слуша гнусотиите публично, нито дори да ги вижда.

Прекалено са отвратителни.
Nick F's picture
Nick F
Nick F

Абе....

Имате някаква обсесия, дали е свързана с това че вие не можете да вземете грант за каквото и да било (има и за консервативни популисти) или пък с достъпа до яйца за близане.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Къде ще почивате на официалните празници през септември?