"Путин ще направи Лукашенко губернатор, за да интегрира Беларус"

Пятрас Аущрявичюс е евродепутат от Литва. Член е на либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Той сред най-активните членове на ЕП, защитаващи европейските перспективи пред Украйна, Беларус и други бивши съветски републики. Обявен е за персона нон грата в Беларус и Русия. Аущрявичюс даде интервю за Клуб Z след парламентарните дебати за ситуацията в двете страни.

- Г-н Аущрявичюс, смятате ли, че има някаква връзка между събитията в Беларус и отравянето на руския опозиционен лидер Алексей Навални, макар събитията да изглеждат различни?

- Най-общо казано, според някои съобщения, които се потвърждават, развоят на събитията в Беларус предизвика много сериозни главоболия в Кремъл и бе приет като сериозно предизвикателство. Не знам защо стана така, защото това трябваше да се предвиди. Вероятно в Русия бяха изненадани от решимостта на хората. Защото никога преди това нямаше протести, които да продължат 5 седмици поред, и то при такава мобилизация в цялата страна. Преди е имало протести само в Минск и в още един-два големи града в Беларус, но не и в градчета с население 10 000 души или по-малко.

Затова според мен кремълските господари приеха случващото се като много силен сигнал. И като са имали предвид събитията в Хабаровск, вероятно са видели ново предизвикателство за т.нар. стабилност на режима на Путин. Кой знае, може би някои от тях са приели Навални като движеща сила за това, което би могло да се случи в Русия.

Имаше сигнали, че може да има предсрочни избори за Думата в началото на декември. И ако това се окаже истина, Навални се превръща в огромен проблем за Путин. Докато той говори открито – а той говори точно така - това носи много несигурност и предизвикателства.

На регионалните избори се видя, че опозицията набира сили, а подкрепата за Путин е доста по-малка, отколкото за „Единна Русия“. Така че той започва да губи и вече не е тази популярна и обединяваща фигура въпреки изкуствено организираната подкрепа.

Затова вярвам, че би могло да има връзка между двете събития.

- Т.е. според вас са се опитали да се отърват от Навални?

- Този случай с отравянето не трябва да оставя у нас никакво съмнение. Има толкова много съвпадения. Но трябва да сме убедени, че руският гражданин Алексей Навални бе отровен в Русия с руски химически агент с военен произход. Затова не мога да повярвам, че със събирането на тези три условия на едно място може да се твърди, че това е станало случайно, докато той е пиел чай с някого. Това би трябвало да е предварително замислено, добре организирано.

Освен това той е бил набелязван и по-рано. Спомнете си, че преди години бе залят в лицето със „зельонка“ (медицински разтвор за дезинфекция на кожата – б.р.), за да му бъде увредено зрението. Човек дори може да ослепее след известно време.

Така че има твърде много събития и аргументи, които намекват, че Навални за Кремъл не е човек, който ще бъде толериран. Те са твърде брутални в това отношение.

- Ще има ли според вас този случай конкретни последици в международен план и дали ЕС е в състояние да направи нещо наистина сериозно?

- Мисля, че някои линии бяха прекрачени. Западът и особено ЕС изразиха с достатъчно висок глас при отравянето на Сергей Скрипал позицията на пълна солидарност с британските служби. Сега нещата се повтарят.

Отново вещество с военен произход, забранено от международните договори и не би трябвало да съществува, се използва срещу цивилно лице, политически опонент. Смятам, че това е ясна илюстрация, че руският управляващ елит не признава никакви граници. Той пренебрегва общественото мнение в страната и в международен мащаб, готов е на всичко, за да постигне целите си.

Така че линиите са наистина преминати и вярвам, че този път действията на ЕС няма да се ограничат само в изразяване на съжаление и безпокойство, а ще бъдат наложени определени санкции. Диктаторите разбират единствено езика на силата. И те смятат този език за единствения възможен. В противен случай Кремъл ще ни смята за някаква незабележима сила.

- Санкции бяха наложени след анексията на Крим и Севастопол, но те не промениха нищо в поведението на Кремъл...

- Все още не...

- Но дали в настоящия случай те ще направят това?

- Нека отговоря на вашия въпрос с мой въпрос. Вярвате ли, че виждаме в момента последната фаза от Путинова Русия или че неговата визия вече е изцяло приложена? Аз лично не мисля така. Според мен, той се подготвя за нещо по-лошо. Той продължава да нарушава териториалната цялост на съседите си.

Поправките в руската конституция, които бяха приети, са в пълно нарушение с действащите закони и при незачитане на общественото мнение. Формулировките в някои поправки са много опасни. Те закрилят т.нар. соотечественники - руснаците, които живеят в чужбина. Руските управници не просто говорят, а действат. Те поставят и руската конституция над всички международни закони. И кой тогава сериозно ще мисли за подписване на споразумения с Русия? Затова смятам, че тези действия не са краят. Предстои още нещо и ние трябва да бъдем готови да това и да говорим с езика на санкциите.

- В изказването ви по време на дебата за Беларус заявихте, че „Русия се стреми да включи Беларус в Руската федерация“. Вярвате ли, че това може да се случи? И ако вярвате – как и кога?

- Надявам се да не се случи, защото уважавам правото на народа на Беларус да решава съдбата си. Но кой пита народа? Руснаците не бяха питани за техния референдум. Не бе чуто мнението на опозицията. Няма възможност за изразяване на противно мнение. Не е за вярване. Но точно това се случи в Русия. Сякаш мина бърз влак, а никой не го забеляза.

От 1999 г., когато бе обявена идеята за Съюзна държава между Русия и Беларус, не се е случило кой знае какво. Беларус е част от митническия, военния, до голяма степен от политическия съюз, но не и от правния съюз. Тоест, тя все още е суверенна страна, която ние зачитаме и с която трябва да поддържаме отношения. Но сега, когато режимът на Лукашенко започва да се срива и икономическото положение става наистина нетърпимо, съвсем естествено Путин започва да го притиска да си изпълни обещанието и да подпише окончателно споразумение. Така е от няколко години насам. Те се разбраха за доста неща, но не и за член 31, който е последен и който трябва да установи условията за функционирането на Съюзната държава. 

Смятам, че дори Лукашенко разбира риска да се превърне в бъдещ губернатор, а не президент на Беларус. Не вярвам, че Путин ще му предложи нещо значително. Виждам Лукашенко като губернатор, дори като нещо по-ниско, за да бъде Беларус напълно правно интегрирана в Руската федерация. Аз виждам това като нещо като аншлус.

Обърнете внимание - несигурността около коронавируса помогна много на диктаторите заради ограниченията в движението, на достъпа на журналистите. И сега диктаторите правят много мръсотии – независимо дали става дума за Централна Азия или някъде другаде.

Според мен има голям риск за Европа да изчезне една суверенна страна като Беларус за сметка на уголемена по територия Русия.

- Кога приблизително смятате, че ще се случи това?

- Ако бях поканен в Сочи и бях слушал разговора между Путин и Лукашенко, бих ви казал нещо повече. Смятам, че този въпрос е бил част от този разговор. Но на преговорите се дава много малко публичност. Нормално е за диктаторите да не се допитват до народа. Мисля, че трябва да живеем с презумпцията, че има план. Не знаем какъв е той. Но го има, както има и хора, които отговарят за него.

Ня вярвам, че нещата се случват от само себе си. Сещам се за думите на известен офицер от КГБ, казани в последните дни на СССР: „Не вярвайте, че нещата се случват. Те са нагласени и се управляват."

- Не виждате ли и друга възможност, която е твърде популярна в Русия? Например руска военна намеса в Беларус по покана на правителството или след „писмо на трудещите се“? И така да се помогне на Лукашенко да съхрани властта си?

- Има много начини за военна намеса. Начинът военни да пресекат границата според мен е твърде примитивен. Путин не е примитивен, а е много умен политик сам по себе си. Той измисли концепцията за "малките зелени човечета" и може да я адаптира към нови условия.

Ще ви дам пример. В Сочи той и Лукашенко се разбраха за военни учения в Беларус. Когато има такива учения, т.е. когато руските военни сили дойдат в Беларус, можем да предположим, че след ученията не знаем колко от тях ще се върнат в Русия. Това е пример за т.нар. мека, незабележима, приятелска и почти законна военна намеса. Повярвайте ми, хората от ГРУ, ФСБ и беларуския КГБ си имат редица планове – план Б, В, Х... Затова трябва да бъдем много бдителни и да признаем, че има и киберопасности.

Не вярвам да има фронтална атака. Те имат повече варианти.

- Ако това се случи, смятате ли, че режимът в Москва може да набере смелост и да направи същото в страни членки на ЕС, които са били под руско влияние като България или Балтика?

- Всички живеем в епохата на хибридните влияния, и информационни войни и пропагандаа. Тази опасност е толкова голяма, колкото и военната. Когато отровиш умовете на хората и ги накараш да мислят по определен начин, значи си изминал половината от пътя. Затова не смятам, че те замислят военна операция в Черно или Балтийско море. Първо трябва да приложат плановете за хибридни заплахи и влияние.

- Дълги години Беларус бе спокойна страна въпреки дългогодишния режим на Лукашенко. Защо точно сега има протести, и то точно в Беларус?

-  Да поглеснем ситуацията от друг ъгъл. Беларусите са впечатлени и искат да последват примера на страните, които избраха различна политика. Дори Украйна вдъхновява повече беларусите, отколкотго самата Беларус. Защото въпреки всички икономически трудности и скандали за корупция украинците могат да говорят свободно. Те могат да пътуват в чужбина и да създадат различна държава.

И макар ние в ЕС да се провалихме в много отношения, програмата „Източно партньорство“ дава реални резултати. Много страни извършиха болезнени реформи. Ние знаем, че много съветски „котви“ все още крепят старите корумпирани елити, европеизацията движи тези страни напред. Затова и беларусите, като пътуват в чужбина и виждат добрите резултати, разбират какъв е пътят. И им става ясно, че могат да имат и по-различно бъдеще. Затова политическият и социално-икономически експеримент на Лукашенко се провали. И за добро.