Артюр Рембо и Пол Верлен са двама от най-големите френски поети, чийто принос към световната литература едва ли някой би поставил под съмнение. Но отново те – бунтарите, рушителите на условностите, хвърлилите ръкавица в лицето на обществото преди век и половина – стават причина за нови разпри в литературните среди във Франция днес. При това не заради приноса си към литературата, а заради твърденията за тяхната „порочна” хомосексуална връзка в средата на ХІХ век.

Създадена е онлайн петиция до президента на Франция, в която се настоява „двамата най-важни френски поети” да бъдат препогребани заедно в Пантеона в Париж. Авторите на петицията наричат това „крачка с огромно символично значение”.

„Наложило им се е да изтърпят безпощадната хомофобия на своята епоха. Те са френските оскаруайлдовци.”

Идеята възниква през 2019 г. на гробището Шарлевил Мезиер, където е погребан Рембо. Издателят Жан Люк Баре, журналистът Фредерик Мартел и писателят Никола Иде „изпадат в ужас”, осъзнавайки, че големият френски поет в последния си дом е обкръжен от хората, от които непрекъснато се е опитвал да избяга – майка си, сестра си и зет си. Тримата осъзнават, че той е като „пленник в своя град”. Затова решават да го препогребат и смятат, че най-подходящият начин за това е да бъде преместен в Пантеона заедно с бившия си любовник Пол Верлен, чиито останки лежат в гробището Батиньол – „на периферията, под ужасни пластмасови цветя”, както казват в изявлението си Баре, Мартел и Иде.

Баре осъзнава, че това е силно провокативна инициатива, но е категоричен:

„Пантеонът е приел и други бунтари като Волтер, Русо и Симон Вейл. Той може да бъде отворен за великите творци и да приеме първата хомосексуална двойка”.

Издателят допълва, че тази двойка, която е била заедно и в живота, и в поезията, има символично значение. Влизането им в Пантеона ще бъде практически бунт, допълва Баре. Журналистът Мартел, който е автор на книгите „Розово и черно: хомосексуалистите във Франция от 1968 г.” и „Содом: разследване във Ватикана”, и който твърди, че католическата църква е една от най-големите общности на хомосексуални в света, подчертава, че идеята не е в Пантеона да влезе хомосексуална двойка, а „две (отделни) свободи”.

Авторите на идеята смятат, че връзката между Рембо и Верлен, така противоречива, приключила с изстрел, с раняването на Рембо и с осъждането и затварянето на Верлен, все пак е неунищожима във времето.

„Рембо не би съществувал без Верлен, който дълбоко го променя – смятат инициаторите. – Те са тясно свързани, зависят един от друг в историята и са жертви на хомофобията също като Оскар Уайлд.”

Петицията е събрала подписи на множество френски интелектуалци, учени, писатели, журналисти. Идеята е подкрепена от няколко академици и бивши министри на културата. Според „Франс прес“ настоящата министърка на културата Рослин Башело не е подписала, но поддържа инициативата, което става ясно от изявлението ѝ:

„Съвместното погребване в Пантеона на тези двама поети, които са били любовници, ще има не само историческо и литературно, но и актуално значение”.

Но идеята среща и яростни противници. Поетът Ален Борьор, един от най-видните френски изследователи на Рембо, по собствените му думи „не се е хранил 12 дни”, за да напише възражение срещу петицията и да предупреди за надвисналата опасност поетите в цяла Франция и всички франкофони. Според него мащабите на Рембо в литературата не могат да се сравняват с достиженията на Верлен. Борьор се обявява категорично против неуместната, както я нарича, инициатива.

„Не бива в Пантеона да бъдат вкарвани хора заради сексуалната им ориентация или заради активистите, които изискват разнообразие. Пантеонът няма обществена, а историческа роля”, смята Борьор.

Той е възмутен, че е станал жертва на обвинения в хомофобия, но по-удивен е, че проектът намира отклик у министрите на културата, които са се „оказали в капана на новата форма на тероризъм, която им пречи да защитават истината заради страх от обвинения в хомофобия”.

По думите му опитът да бъдат погребани и двамата поети в Пантеона е опит поезията да бъде превърната в „инструмент” на „американския комунитаризъм”. Борьор твърди, че няма данни Рембо или Верлен да са били открито хомосексуални, напротив – всичко в биографиите им сочи, че са били хетеросексуални. Той отрича и версията, че са живели щастливо заедно преди опита на Верлен да убие Рембо.

Белгийският писател Жан-Батист Барониан, също специалист по Рембо, на свой ред отхвърля идеята за препогребването на двамата поети в Пантеона. Той също не одобрява факта, че се набляга на „емоционалната връзка между Верлен и Рембо” и се набляга на хомосексуалността, която Рембо не е демонстрирал публично.

Засега Емануел Макрон не реагира на спора и не е ясно какво решение ще вземе. Академик Жан-Мари Руар смята, че целият спор е „много френски” в същността си.

„Франция обожава теологичните войни – казва той. – Папската була „Unigenitus“ през ХVІІІ век става една от причините за Великата френска революция, а днес са я заменили климатичните промени, хлорохинът и преместването на Рембо и Верлен в Пантеона…”

Площад Славейков