Article_top

Към момента политическата ситуация може да бъде описана като плато - няма промяна в електоралните нагласи спрямо миналия месец. След спад в подкрепата за двете основни партии ГЕРБ и БСП през юли и август, през септември и октомври особена динамика няма.

Това отчита анализ на "Галъп интернешънъл" въз основа на данните и от последното национално представително изследване на агенцията, проведено между 1 и 9 октомври.*

"Като че ли спря динамиката и в искането за предсрочни избори – не продължи да расте, макар да остана високо. Коронавирусът доведе до рязък ръст на икономическата тревога още преди протестите, но след това тя спря да расте и се установи на новите си по-тревожни нива. Времето ще покаже дали обществената тревога за икономиката ще продължи да се увеличава. Скоро ще стане ясно дали цялостното "зацикляне" е "плато" преди успокояване, или е "стъпало" към още по-негативни периоди. Трудни за предвиждане са развитията с коронавируса. Всичко това ще влияе и на доверието в институции", отбелязват от "Галъп".

Това е обобщението на социологическата ситуация у нас през последните няколко месеца. Данните са от редовните месечни независими изследвания на агенцията.

Статичност в електоралните нагласи

Според последните резултати подкрепата за основните формации остава на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Двете най-големи партии се движат през последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента соцпартията има декларативна подкрепа от 13,5%, а управляващата формация – от 13%.След първоначалния трус през юли-август, през септември и октомври настава по-скоро повторяемост на данните и това влияе и на оценките за основни институции и т. н. Засега изключението от настанилата се статичност е едно основно. Расте броят на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37,6% през този месец).

Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец.

"Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи. Например една от формациите, които кампанират активно в тази тема, е именно "Има такъв народ", отчитат от агенцията.

ДПС остава стабилна (и дори показва белези на укрепване в хода на протеста), а в този месец е на ниво 6,9% от всички имащи право на глас. 

Според "Галъп" "Демократична България" е взела още през лятото "стъпало" нагоре от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас до близо 6%, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври. Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила „Да, България“.

Манолова и "патриоти" около, но под ръба за НС

Формацията около Мая Манолова също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави около 140 хиляди потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване. 

"Обединени патриоти" още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове – около бариерата на последните избори за Народно събрание. 

„Воля“ също се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа.

"Измежду останалите формации – засега – никой няма видим "отскок", но е възможно да има "скрита" подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба", правят уговорка от агенцията.

Над половината от анкетираните се съмняват, че изборите ще са честни

Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.

Колкото до самите избори, към този момент надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации. 

Над половината чакат влошаване в икономиката

Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните по този показател също показват, че има стабилизация, но на нови по-тревожни нива.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши се движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

Не толкова голям негативизъм за личните финанси

По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора.

При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи през последните години 30 на сто, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11 на сто. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.

Като цяло очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. Отново трябва да се направи уточнението, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.

*Данните са част от редовната месечна независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Последното изследване е проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

 

Към момента политическата ситуация може да бъде описана като плато - няма промяна в електоралните нагласи спрямо миналия месец. След спад в подкрепата за двете основни партии ГЕРБ и БСП през юли и август, през септември и октомври особена динамика няма.

Това отчита анализ на "Галъп интернешънъл" въз основа на данните и от последното национално представително изследване на агенцията, проведено между 1 и 9 октомври.*

"Като че ли спря динамиката и в искането за предсрочни избори – не продължи да расте, макар да остана високо. Коронавирусът доведе до рязък ръст на икономическата тревога още преди протестите, но след това тя спря да расте и се установи на новите си по-тревожни нива. Времето ще покаже дали обществената тревога за икономиката ще продължи да се увеличава. Скоро ще стане ясно дали цялостното "зацикляне" е "плато" преди успокояване, или е "стъпало" към още по-негативни периоди. Трудни за предвиждане са развитията с коронавируса. Всичко това ще влияе и на доверието в институции", отбелязват от "Галъп".

Това е обобщението на социологическата ситуация у нас през последните няколко месеца. Данните са от редовните месечни независими изследвания на агенцията.

Статичност в електоралните нагласи

Според последните резултати подкрепата за основните формации остава на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Двете най-големи партии се движат през последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента соцпартията има декларативна подкрепа от 13,5%, а управляващата формация – от 13%.След първоначалния трус през юли-август, през септември и октомври настава по-скоро повторяемост на данните и това влияе и на оценките за основни институции и т. н. Засега изключението от настанилата се статичност е едно основно. Расте броят на отговорите от типа „няма да гласувам“ или „не подкрепям никого“ (до общо 37,6% през този месец).

Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец.

"Сега трябва да се види дали и доколко новата ситуация с коронавируса ще повлияе и на политическите нагласи. Например една от формациите, които кампанират активно в тази тема, е именно "Има такъв народ", отчитат от агенцията.

ДПС остава стабилна (и дори показва белези на укрепване в хода на протеста), а в този месец е на ниво 6,9% от всички имащи право на глас. 

Според "Галъп" "Демократична България" е взела още през лятото "стъпало" нагоре от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас до близо 6%, но после не е продължила нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври. Във вътрешнокоалиционните баланси своята тежест решително е умножила „Да, България“.

Манолова и "патриоти" около, но под ръба за НС

Формацията около Мая Манолова също леко „отскочи“ в началото на протестите до ръба за влизане в НС. И сега се движи по този ръб с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави около 140 хиляди потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване. 

"Обединени патриоти" още преди политическия трус от лятото са около ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове – около бариерата на последните избори за Народно събрание. 

„Воля“ също се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа.

"Измежду останалите формации – засега – никой няма видим "отскок", но е възможно да има "скрита" подкрепа, която да се прояви в самите избори. Така засега седем формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба", правят уговорка от агенцията.

Над половината от анкетираните се съмняват, че изборите ще са честни

Искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад.

Колкото до самите избори, към този момент надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят. Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации. 

Над половината чакат влошаване в икономиката

Другият основен обществен фактор е идването на кризата с коронавируса през пролетта и очакваните последици за икономиката на страната. Данните по този показател също показват, че има стабилизация, но на нови по-тревожни нива.

Ако през последните години очакванията икономическото положение да се остане същото или да се влоши се движат на нива между 30 и 40%, а очакванията за подобрение – около 15%, то след началото на коронавируса очакванията за влошаване достигнаха над 50% в началото на юли, очакванията да няма промяна спаднаха до под една четвърт, а очакванията за подобряване – до под 10%. Конкретно през този месец 53,7% очакват влошаване в икономиката в непосредствено бъдеще, 24% не очакват промяна, а подобряване очакват 7,8%. Има и известен процент колебаещи се. За последно в десетилетието подобни негативни стойности са били отчетени през 2012 г.

Не толкова голям негативизъм за личните финанси

По-умерена е тревогата по отношение на личните финанси на домакинствата. Този въпрос по традиция извиква по-малко негативизъм в сравнение с очакванията за икономиката на страната въобще. Когато отговаря за икономиката въобще, респондентът вплита и мнението си за политиката, което е по традиция негативно. А когато отговаря за собственото си домакинство, запитаният обикновено е по-конкретен в отговора.

При негативни очаквания за собствените финанси, рязко достигащи през последните години 30 на сто, през юли 2020 г. тази граница беше премината, макар и през октомври да има известно уталагане на тревогата до 29%. Положителните очаквания пък слязоха около и една десета – където отдавна не бяха стигали. През октомври са 11 на сто. Неутралните очаквания се колебаят около 40%, а конкретно през този месец са 39,4%. Има и дял колебание.

Като цяло очакванията за финансите на домакинствата засега не са толкова тревожни. Това вероятно се дължи и на не толкова резкия ръст на безработица – ако се съди по декларативните данни от ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл болкан“, които сега показват 5,8%, то безработицата е на по-високи нива на фона на предходни месеци, но на по-ниски – на фона на близки предходни години. Отново трябва да се направи уточнението, че тепърва следва да се отчитат развитията при новите нива на зараза.

*Данните са част от редовната месечна независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Последното изследване е проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

Коментари

Kovatz's picture
Kovatz
Kovatz

Ало, Галъп!

Какви са тия кардиограми?

Трифонов трети???

Я пак! Я напишете колко човека се абонираха за неговата ТВ.... само 78 ст на месец е? Колко, 100- 200- 1000 и после пак напишете колко му е подкрепата.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията