Въпреки че от близо половин година България вече има избран европейски прокурор в Европейската прокуратура, ръководена от Лаура Кьовеши, отцепилите се от БСП, вече седем независими народни избраници, са отправили въпрос до правосъдното министерство относно процедурата по избор. Въпросите, зададени по реда на парламентарния контрол, идват на фона на разглежданите в момента в парламента законови изменения, които засягат избора и на делегираните европейски прокурори - тоест - тези, които ще са "на терен". Те предизвикаха скандал в пленарна зала на първо четене - кой и как да ги избира и прозрачна ли е процедурата, така както е разписана от управляващите.

Съдейки по въпросите на седмината депутати и отговорите на правосъдната министърка Десислава Ахладова - в министерството разглеждат процедурата по избора на европейския прокурор, който е с шестгодишен мандат и ще осъществява връзката между европейската прокуратура и делегираните прокурори, както и надзор на водените в България дела, като обикновен "кадрови подбор". В който не било нужно да участва съдебната власт, както и неправителственият сектор.

Въпросите

През март миналата година Министерският съвет взе решение, с което бяха одобрени три кандидатури за европейски прокурор от България, предложени от Комисията по подбора на кандидатите: Десислава Пиронева - прокурор в Софийска градска прокуратура, Светлана Шопова-Колева - прокурор в Софийска градска прокуратура и Теодора Георгиева - съдия в Административен съд - София град.

Седмината независими, начело с Красимир Янков и Валери Жаблянов питат: спазена ли е процедурата, описана в устройствения правилник на Министерския съвет, според която министрите съгласуват въпросите, на които те са вносители с останалите си колеги. Какви становища са дали министрите и има ли и други административни звена със становища. Т. е. съгласувало ли е Министерството на правосъдието, тогава оглавявано от Цецка Цачева, тези кандидатури.

Питат още има ли писмен доклад на вносителя по проекта за решение.

И накрая: дали при подготовката на този акт на МС са искани становища и от органите на съдебната власт и неправителствения сектор.

Отговорът

В отговора си Ахладова изброява административните стъпки по избора, в т. ч. създаването на Комисията по подбор, председателствана от зам.-министър на правосъдието (Евгени Стоянов) и членове директора на Националния институт по правосъдието, по двама предствители на прокурорската и съдийската колегии на Висшия съдебен съвет, както и представител на юридическия факултет към Софийския университет. По-надолу четем, че одобрените от тази комисия кандидатури са изпратени за съгласуване в МС, като министрите не са имали бележки. А относно третия въпрос:

"С оглед на състава на Комисията по подбора и на естетството на процедурата - не става въпрос за избор на членове на представителен орган, или за избор на председател на Върховния касационен съд, Върховния административен съд или главен прокурор, а за кадрови подбор в рамките на Европейската прокуратура - при подготовката на решението на Министерския съвет не е било търсено становището на органи на съдебната власт и/или юридически лица с нестопанска цел."

С други думи - правителството е приело, че щом в Комисията е имало представители на академичната общност и Висшия съдебен съвет, а самата процедура е само един кадрови подбор и не може да се сравнява с тази на т. нар. тримата големи - то тя е трябвало да бъде заключена само в тези рамки.

Какво се случи

Всъщност, брожения относно прозрачността на подбора имаше още, докато той течеше. Още в самото начало от министерството бяха решили, че заключителният етап - събеседването с кандидатите, няма да е публичен. Наложи се от Европейската комисия да ни съобщят, че прозрачността е задължителна и така процедурата тръгна наново. От надпреварата отпаднаха считаните тогава за фаворити - Сава Петров и Божидар Джамбазов (Върховната касационна прокуратура). Единият - бившият ръководител на международния отдел, другият - на специализираното звено за измами със средства на ЕС. 

А Европейската прокуратура ще се занимава именно с разследвания на засягането на финансовите интереси на ЕС - т.е. измами с еврофондове, корупция, трансгранични измами с ДДС на стойност над 10 милиона евро. Ще провежда разследвания и наказателно преследване и ще упражнява функциите на прокурор в компетентните съдилища на държавите членки.

В крайна сметка изборът бе сведен до трите кандидатки, като в хода на цялата процедура така и не стана ясно защо един кандидат е бил предпочетен пред друг. От министерството не предоставиха информация за това, в т. ч. стенограми от провежданите заседания. Не са предоставили и до днес.

А в края на юли тази година Съветът на ЕС избра Теодора Георгива - единствената съдийка сред предложените три имена. 

Предстои изборът и на "подчинените" ѝ - европейските делегирани прокурори.