Българската железница се модернизира през последното десетилетие, заяви транспортният министър Росен Желязков в дискусията, организирана от управляващите във връзка с Националния план за възстановяване и устойчивост. 

Той трябва да бъде предаден на ЕК до април догодина, което дава шанс на България да получи над 12 млрд. евросредства допълнително заради пандемията от COVID-19. Темата на дискусията днес бе фокусирана върху втория стълб на предложението на ГЕРБ, "Свързана България" - транпортната и дигиталната инфраструктура у нас, в които ще се вложат 22% от финансирането. Планът включва:

806 млн. лв. ще отидат за "широкомащабно разгръщане" на цифровата инфраструктура.

267,7 млн. лв. - за дигитализация на железопътния транспорт.

320 млн. лв. - за нови влакове, вагони, мотриси.

188 млн. лв. отиват за преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси, а още 273,2 млн. лв. - за модернизация на тягови подстанции и секционни постове.

Предвиждат се и 159 млн. лв. за цифровизация на комплексното управление, контрол и ефективно ползване на водите, както и 575 млн. лв. за изграждане на ВиК системите.

"Трябва да имаме целия комплекс от мерки, за да може, когато коменитраме след ден или след години, към 2026 г., когато ще отчитаме извършването на плана, важно е да имаме една много по-висока удовлетвореност от потребителите", отбеляза вицепремиерът Томислав Дончев.

Министърът на транспорта Росен Желязков сподели постиженията на министерството досега, като отбеляза успехи на железопътната инфраструктура, и промени в Закона за устройство на територията, които пък улесняват развитието на дигиталната инфраструктура.

Според Петър Статев, председател на надзорния съвет на "София ТехПарк", има "крещяща нужда" от инвестиции в дигиталната среда. Имаме големи градове, в които са ядрата на съвременния бизнес, и там по някои дигитални параметри са по-високи от средното в ЕС.

"Извън тях обаче България е тъмна", отбеляза той.

И обърна внимание на два проблема. Първо - продължаващите инвестиции в стари технологии на над 20 години:

"Те са понастоящем гръбнакът на определени инфраструктурни системи, но е много по-правилно всички средства да бъдат ползвани за стартиране на тази цифрова трансформация, за която говорим от много време."

И второ - планирането на търговете и тяхното изпълнение по технологични проекти.

"Някои се точат 5, 7, даже 10 години. За 10 години светът се е променил безвъзвратно и инвестираме пари в миналото", отбеляза той.

Според икономиста Георги Ангелов по тази програма имаме много гъвкавост на финансирането, от които трябва да се възползваме - можем да получим пари още преди изпълняването на проектите или да добавим проекти, които поначало са направени тази година.

"Тази гъвкавост на плана за възстановяване не трябва да я пропускаме и да действаме върху старите правила за усвояване и тези средства ще дойдат 2028 г."

Според него обаче няма достатъчно реформи в плана на правителството.

"Няма да ни дадат тези пари с една-единствена реформа, няма да стане това. Трябва да бъдат написани множество реформи и тя да направи тази структурна трансформация. Затова трябва дори повече от това, което се планира, да бъде записано."