Цесиите на депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ) е една от най-обсъжданите теми в последно време. Срокът на изплащане на гарантираните депозити приближава и затова въпросът с цесиите става още по-наболял.

За какво иде реч? Имате депозит в КТБ, който е с размер над гарантирания от 196 000 лв. и се чудите как по-бързо да получите пари освен гарантираната сума. Една от възможностите е да го продадете на някой кредитополучател на банката с договор за цесия. Естествено, стойността на депозита ще бъде намалена. Колко? Различно е за всеки конкретен случай, но между 30% и 60% от стойността му.

С договора за цесия кредитополучателят отива в случая при квесторите на банката и подава молба за прихващане - да се осчетоводи стойността на депозита по номинал и да му се приспадне от стойността на кредита. Така той си намалява главницата на задълженията и тяхното обслужване.

Но има и друг модел - ако имате влог за един милион лева, чрез няколко цесии може да го разделите на по-малки вземания от банката, които да попадат в рамките на гарантирания минимум.

Според последни данни стойността на цесиите е за над 1,1 млрд. лева. Разбира се, става дума за договори, чието изпълнение е отложено във времето. Никой не е взел пари, нито са му признати тези прихващания и е намалил ефективно размера на кредита си.

На пръв поглед цесиите на влогове не са незаконни, но пораждат цял куп проблеми, като оставим настрана факта, че няма еднозначно тълкуване за това дали изобщо са законни. Фондът за гарантиране на влоговете в банките може да се наложи да плаща много повече заради разделянето на депозитите на части. Самите кредитополучатели с помощта на купените депозити си намаляват задълженията към банката и дори могат да излязат на чисто. Така се свива и масата на несъстоятелността, от която трябва да бъдат възмездени кредиторите на банката, като най-големият от тях е Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Той ще получи по-малко пари при разпродажбата на имуществото, както и другите кредитори, включително тези с депозити, които не са цесирани.

Другото е, че придобили влоговете, кредитополучателите се нареждат по-напред в класовете кредитори и могат да бъдат обезщетени с осребреното имущество, а за другите, които са под тях, може да не останат пари, като се има предвид невероятната обезценка на кредитите на КТБ, която може и да се потвърди при ликвидацията ѝ.

Заради цесиите се готвят и промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, които да уточнят черно на бяло, че цедираните по този начин депозити няма да получат гарантираната част. Това вероятно ще спре практиката да се прехвърлят депозити, защото титулярът автоматично губи 196 000 лв., които ще трябва да му бъдат платени от цедента.

Но да се върнем на въпроса доколко цесиите на депозити в поставена под особен надзор банка са законни. Тук експертите са разделени. Според едни, те са напълно легални и няма да има проблем пред тяхното изпълнение. Други смятат, че тези сделки са изначално нищожни, защото в Закона за задълженията и договорите за да се направи цесия, е необходимо едновременното наличие на две условия - вземането да е изискуемо и ликвидно. В случая на банка под особен надзор или в процедура по несъстоятелност дали може да се приеме, че депозитът е изискуем и ликвиден? Договорът за банков влог се сключва само когато банката работи, в случая с поставянето ѝ под особен надзор дали е законно прехвърлянето на право върху депозита?

Има и друго: съдът ще реши кога ще е датата на несъстоятелността. Затова е и толкова важен въпросът за избор на съдия по делото КТБ. Направените след нея сделки, както и прихващания, могат да бъдат обявни за недействителни.

Въпросите са много и със сигурност при приемането на законовите промени в парламента ще се развие доста сериозна дискусия. 

През последните месеци в обществото се развива тезата за това да се проследят връзките на политици с КТБ, да се види генезисът на един фактически полиитко-олигархичен кръг, който през последните години определя дневния ред в страната.

Но не по-малко важен е въпросът за това да разбере какво ще се случи с банката след започването на ликвидацията ѝ.

Необходимо е това да стане по възможно най-прозрачния начин, като всеки, който поиска, да може да види кой, какво и за колко е придобил или как си е намалил размера на кредита си. И ако може, в процеса да има и чуждестранно участие. Ако се потърсят истински чужди инвеститори за ценните ѝ активи, това може не само да вдигне цената им, но и да допринесе за развитието на икономиката ни.