Европа изглежда тиха, дори пасивна, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп действа шумно и зрелищно – с бомбардировки, нахлувания, заплахи, мита и политически изнудвания. На повърхността Вашингтон говори високо, а Брюксел тихо и често мълчи. Удобно е това да се прочете като слабост, особено - от дежурните критици на ЕС. Но под тази повърхност се разгръща нещо съвсем различно: Европа тихо и методично тъче глобална мрежа от партньори там, където Тръмп си създава конкуренти и врагове – и ако тази динамика продължи, средносрочният резултат може да бъде „Европа велика отново“, а Америка отново сама.

Брюкселската интернет платформа за европейска политика La Matinale Européenne отбелязва, че само в първите четири седмици на 2026 г. ЕС се движи към финализиране или подписване на търговски споразумения с държави, представляващи над една пета от населението на света. След зелената светлина от държавите членки за споразумението с южноамериканския търговски блок Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай), Европейската комисия се зае да приключи преговорите с Индия и Австралия.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обясни в интервю за „Билд“, че всяко ново търговско споразумение „отваря нови пазари за европейските компании, гарантира достъп до ключови суровини“ и прави Европа „по-силна политически и по-независима“. 

Този тласък не започва от нулата. През последното десетилетие ЕС вече изгради впечатляващ портфейл от търговски споразумения: с Канада (CETA), Япония, Южна Корея, Сингапур, Виетнам, Мексико (модернизирано споразумение), Чили (модернизирано), Нова Зеландия. С Япония ЕС създаде най-голямата в света зона за свободна търговия по БВП в света към момента на подписването; с Южна Корея почти всички мита върху промишлените стоки бяха премахнати; със Сингапур и Виетнам ЕС осигури мост към Югоизточна Азия, включително за услуги и инвестиции. Добавянето на Меркосур, Индия и Австралия би означавало, че ЕС има договорен, предвидим достъп до голяма част от световните пазари за стоки, услуги и суровини – в момент, когато САЩ залагат на двустранен натиск, мита и заплахи, а не на многостранни рамки.

Споразумението за свободна търговия между ЕС и Япония беше подписано на 17 юли 2018 г. и влезе в сила на 1 февруари 2019 г., създавайки към онзи момент най-голямата двустранна зона за свободна търговия в света по абсолютен БВП – около 30% от световната икономика и общо 635 милиона души. По-голяма зона съществува днес само в многостранен формат – азиатското Регионално всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), която обединява около 30% от световния БВП, но над 2,2 милиарда души. По данни на Световната банка, Евростат и МВФ зоната ЕС–Япония обединява около 570 милиона души и достига комбиниран номинален БВП от приблизително 22,8 трилиона долара, докато зоната ЕС–Меркосур включва около 740 милиона души и достига комбиниран БВП от приблизително 22,5 трилиона долара. RCEP е търговско споразумение между 15 държави от Азия и Тихоокеанския регион (АСЕАН плюс Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия), което обхваща над 2,2 милиарда души и достига комбиниран номинален БВП от приблизително 29–30 трилиона долара, превръщайки го в най-голямата търговска зона в света по население и една от най-големите по икономически обем, според оценки на МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие.

La Matinale припомня, че преди десетина години споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада (CETA) беше представяно във Франция и другаде като катастрофа за европейското земеделие. Оценката след влизането му в сила показва друго: износът на млечни продукти от ЕС към Канада е нараснал с 62%, на месо и ядливи субпродукти – със 188% годишно, а на сирена – със 77%. Земеделската земя, използвана за производство от двете страни, е увеличена с 1,5 млн. хектара, основно заради лек ръст в производството на червено месо в ЕС. Почти всички мита между двете страни са премахнати, двустранната търговия със стоки и услуги е скочила с около 70%, а ЕС реализира търговски излишък от над 20 млрд. евро.

Националпопулистката и протекционистка риторика за „унищожаването“ на европейското земеделие от свободната търговия досега не се потвърждава от фактите.

La Matinale също така отбелязва, че търговията започва да играе роля и в сферата на сигурността. Германският канцлер Фридрих Мерц отиде в Индия, за да финализира най-големия отбранителен договор в индийската история – шест подводници за около 8 млрд. евро, пише изданието. Според експерт, цитиран от Frankfurter Allgemeine Zeitung, фактът, че ЕС и Индия „говорят един и същ език“ за стратегическа автономия, е улеснил процеса.

Според последния доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), обхващащ периода 2019–2023 година, Франция вече е вторият  по големина доставчик на оръжие за Индия с приблизително 28–30% от индийския внос, движен основно от сделките за изтребителите Rafale, подводниците Scorpène и хеликоптерите на Airbus. Въпреки това Русия остава първият по големина доставчик, макар и с намаляващ дял — около 36%. Индия е и най-големият единичен клиент на френската отбранителна индустрия, което превръща Делхи в ключов фактор за стратегическата автономия на Париж и за европейското присъствие в Индо-Тихоокеанския регион, както отбелязва и La Matinale. Ново търговско споразумение ЕС–Индия би засилило тази динамика.

Икономическият консенсус е, че митата на Тръмп действат като данък върху вноса, който вдига цените за домакинствата и намалява растежа, вместо да „накара чуждите да платят“. Анализ на Penn Wharton Budget Model за тарифния план на Тръмп (включително новите предложени 10% общи мита и 60% върху китайския внос) изчислява, че в дългосрочен план това би свило БВП на САЩ с около 6% и заплатите с 5%, а едно среднодоходно домакинство би загубило около 22 000 долара през жизнения си цикъл. Tax Foundation оценява реално въведените мита в първия мандат като средно увеличение на данъчната тежест от около 1100 долара на домакинство през 2025 г. и 1500 долара през 2026 г., отразени в по-високи цени за потребителите и изкривяване на търговските потоци. Policy Brief на Peterson Institute подчертава, че митата са регресивни – тежестта пада непропорционално върху по-бедните домакинства и работници в промишлеността, без да се наблюдава трайно връщане на производството в САЩ.

Независимо че макроикономическите показатели не са катастрофални, общественото усещане за икономиката е предимно негативно. Според Pew Research Center през октомври 2025 г. едва 26% от американците описват икономиката като „отлична“ или „добра“, докато 74% я смятат за „само справедлива“ или „лоша“. YouGov съобщава, че през март 2025 г. само 23% определят икономиката като „добра“ или „отлична“, а 46% смятат, че тя „се влошава“, като мнозинството е по-притеснено от инфлацията, отколкото в края на 2024 г. Gallup регистрира, че 56% от американците са очаквали „икономически трудности, а не просперитет“ през 2025 г., което показва траен песимизъм, дори когато фондовите пазари остават относително силни.

По отношение на митата, мнозинството американци не приемат тезата на Тръмп, че те „правят Америка отново велика“. Според изследване, цитирано от CNBC (Reuters/Ipsos и Pew), само 37% одобряват начина, по който Тръмп управлява икономиката, а около 59% от американците изрично заявяват, че не одобряват митата върху стоки от повечето други държави. Анализите подчертават, че общественото недоволство е фокусирано върху „джобни“ теми – цени на храна, жилище, автомобили – именно тези, които митата и търговските напрежения допълнително влошават чрез по-високи разходи за бизнеса.

Спадът в доверието към Тръмп върви ръка за ръка с негативните оценки за икономиката и за митата. Според AP‑NORC през декември 2025 г. едва 31% от американците одобряват начина, по който Тръмп се справя с икономиката, спрямо около 40% през март същата година – т.е. спад от около 9–10 пункта за по-малко от година. USA Today, цитирайки анализ на New York Times върху агрегирани сондажи, съобщава, че към декември 2025 г. общото одобрение на Тръмп пада до около 42%, а неодобрението се покачва до 55%, като „по-голям дял от анкетираните обвиняват президента за състоянието на икономиката“. Politico, базирайки се на декемврийско проучване AP‑NORC, подчертава, че негативните оценки за икономиката и за „достъпността на живота“ са сред основните фактори за ерозията на подкрепата за Тръмп преди междинните избори през 2026 г.. В обобщение: митническата политика се възприема от мнозинството не като защита на работниците, а като фактор за по-високи цени, което подкопава и икономическото одобрение, и общото доверие към президента.

На митата на Тръмп ЕС противопоставя не толкова симетрични мита, колкото поредица от споразумения за свободна търговия. На опитите да бъде вътрешно разединен – нарастваща, макар и често неформална консолидация: когато отделни правителства  като тези на Унгария, Чехия и Словакия блокират решения , останалите държави се организират в паралелни формати, коалиции на желаещите, междуправителствени инициативи. На заплахите за сигурността Европа реагира с тихо, но ускорено въоръжаване.

След 2014 г. и особено след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна европейските разходи за отбрана растат с двуцифрени темпове в редица столици. Германия създаде специален фонд от 100 млрд. евро за модернизация на армията си, с който започна да купува нови изтребители, хеликоптери, системи за ПВО и боеприпаси. Полша вече харчи над 4% от БВП за отбрана и се очаква да е стигнала около 4,7% през 2025 г., което я прави държавата с най-висок относителен военен бюджет в НАТО. Балтийските държави, Нидерландия и Скандинавия ускориха придобиването на F‑35, радари, ракети със среден обсег и модерни системи за наблюдение.

На ниво ЕС бе създаден Европейският фонд за отбрана (EDF), който разполага с бюджет от 7,3 млрд. евро за периода 2021–2027 г. за финансиране на съвместни индустриални проекти в областта на отбраната. Паралелно с това ЕС прие и новия инструмент SAFE (Security Action for Europe), който позволява мобилизирането на до 150 млрд. евро под формата на заеми за държавите членки с цел ускоряване на общите отбранителни поръчки и укрепване на индустриалния капацитет. Към тях се добавят и инициативи като PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество – механизъм за съвместно развитие на способности и интеграция на въоръжените сили) и ASAP (Act in Support of Ammunition Production – инструмент за ускоряване на производството на боеприпаси), които целят да увеличат европейското производство на критични системи и боеприпаси в кратки срокове.

Наистина, под натиска на Тръмп и решението на НАТО за постепенно увеличаване на националните разходи за отбрана до 5% от БВП огромна част от тези нови средства отиват към американски производители – Lockheed Martin, Raytheon, General Dynamics, Northrop Grumman. Страните от ЕС наливат десетки милиарди евро в американски изтребители, ПВО, ракети, системи за командване и контрол. В краткосрочен план това е неизбежно: САЩ имат готови продукти, отработени вериги за доставки и доказана интеграция в НАТО. В средносрочен план обаче тези разходи могат да бъдат пренасочени към европейската отбранителна индустрия, ако ЕС реши да изгради реален отбранителен съюз, в който съвместните поръчки, стандарти и финансиране стимулират европейски производители – от Dassault и Airbus до Rheinmetall, Leonardo и по-малки специализирани компании. Първите стъпки вече са факт: общи проекти за танкове, дронове, артилерия, интегрирани системи за ПВО, европейски програми за бойни самолети от следващо поколение.

Европа очевидно осъзнава, че нейно открито противопоставяне на Тръмп в неговия силов и трансакционен стил би било контрапродуктивно и откровено глупаво. В условията на обективно американско военно, технологично и финансово превъзходство, ЕС не може да си позволи фронтална конфронтация – рискът да загуби достъп до американски технологии, разузнавателна информация, ядрения чадър и 315-милионния пазар на САЩ е твърде голям. Затова Европа продължава умишлено да държи най-силните си оръжия в кобура.

Сред тях са, от една страна, търговско-политическите инструменти като Инструмента срещу икономическа принуда – нов механизъм, който позволява на ЕС да отговаря на заплахи, санкции и шантаж от трети държави с целенасочени ответни мерки. Ако този инструмент бъде приложен срещу САЩ, ударът върху американския бизнес може да бъде осезаем, а политическата отговорност за това в очите на корпорациите ще падне върху политиките на Тръмп. От друга страна са регулаторните оръжия: Регламентът за цифровите услуги (DSA), Регламентът за цифровите пазари (DMA), правилата за конкуренция, за данъчно облагане на дигиталните гиганти, бъдещите регулациите изкуствения интелект. ЕС би могъл да ги използва много по-агресивно и да причинява икономическа болка (например глоби до 6% от годишния глобален оборат на корпорациите), но все още съзнателно избягва да го прави.

ЕС може да използва Инструмента срещу икономическа принуда като правна рамка, която му позволява да реагира координирано, когато трета държава се опитва да оказва натиск чрез търговски, инвестиционни или регулаторни мерки — включително чрез ответни тарифи, ограничения за достъп до обществени поръчки, забавяне на лицензи, контрол върху износа или дори замразяване на финансови операции. Тъй като инструментът е замислен като възпиращ механизъм, той може да бъде насочен към всяка икономика, чиито действия засягат значими европейски интереси — а в случая със САЩ това би означавало потенциален риск за американски активи и търговски потоци в ЕС на стойност над 3 трилиона долара, включително повече от 2 трилиона долара американски преки инвестиции в Европа и годишен двустранен стокообмен от над 900 милиарда долара.

Успоредно с търговията и отбраната Европа разгръща и „меката си сила“ в науката и изследванията, като поддържа „Хоризонт Европа“ – с бюджет от 95,5 млрд. евро за 2021–2027 г. – като най-голямата програма за научни изследвания и иновации в света. Признание за нейния научен и технологичен потенциал е фактът, че към нея се асоциират ключови глобални партньори: Норвегия, Израел, Нова Зеландия и Канада, Швейцария, Южна Корея, Украйна както и Обединеното кралство, което се върна в програмата след Брекзит.

Във външната политика и сигурността Европа, със всичките си противоречия, изигра ключова роля в това да не позволи на Вашингтон да търси „голяма сделка“ с Москва за сметка на Киев и самия ЕС. Още от 2014 г. насам форматите за преговори с Русия – от Нормандския формат до Минските споразумения – бяха доминирани от европейски столици, най-вече Берлин и Париж. След 2022 г. ЕС се превърна в главен политически и икономически гарант на украинската устойчивост: санкционните пакети, военната и финансовата помощ, европейската перспектива за Украйна направиха невъзможно едностранно американско договаряне с Кремъл, което да „реши“ конфликта чрез териториални отстъпки и де факто признаване на руски имперски претенции. Всяка подобна идея – идвала от американски политически кръгове, включително около Тръмп – се сблъсква с реалността, че без Европа тя е неизпълнима, а с Европа – политически токсична.

Всичко това рисува една Европа, която не е толкова безпомощна, колкото песимистите и зложелателите обикновено я рисуват. Докато американската политика в ерата на Тръмп тласка света към непредвидимост, нестабилност, конфронтация и кризи, ЕС – със всичките си грешки и забавяния – остава пример за добронамереност, конструктивност, отговорност и хладнокръвие. Той не влиза в ритъма на противника, а следва принцип, добре познат от източните бойни изкуства: използвай силата и масата на отсрещния, пусни го близо до себе си, там, където няма пространство да вдигне гард и най-чувствителните му точки са открити.

Истината е, че Европа в момента не може да си позволи пряка конфронтация с по-силен доскорошен съюзник, превърнал се поне частично в конкурент, ако не - в открит противник. Но това е временно състояние. С всеки нов търговски договор, с всяко ново отбранително споразумение, с всяка нова асоциирана към „Хоризонт Европа“ страна, с всяка стъпка към по-самостоятелна европейска отбрана и по-системно използване на регулаторната си мощ, ЕС укрепва. И ако тенденцията продължи, светът може да се събуди в реалност, в която „тихата“ Европа се оказва много по-подготвена за дългата игра от шумната Америка на Тръмп.

Той и MAGA не разбират, че Америка е великата сила на света, но величието ѝ не е в силата. И това неразбиране може тежко да разочарова сегашния президент и движението му в края на играта.