Article_top

Разхождайки се из софийските улици може да откриете интересни детайли, които лесно биха могли да останат незабелязани. Като например ъгълът на бул. Дондуков с бул. Васил Левски (снимка), с графити на стената и посланието „Солидарност с Венецуела“. Образът на сърпа и чука от лявата страна, е повече от очевиден знак, че солидарността не е с Венецуела, а с диктаторския режим на Николас Мадуро, който я държи в плен. Колкото и да е невероятно, пропагандата е успяла да вдъхнови комунистически активисти дори в България.

Вярно е, че днес Венецуела повече от всякога се нуждае от солидарността на света, но тя трябва да е с населението на страната, а не с диктатурата, която успя да унищожи икономиката на държавата с най-големите доказани запаси от нефт. Диктатурата, която предизвика най-голямата миграционна криза в Латинска Америка и втората по големина в света, след тази в Сирия. Диктатура, на която ООН приписва престъпления срещу човечеството. За последните 8 години, Мадуро успя да подчини почти всички демократични институции в страната, използвайки правосъдната система като репресивна машина, която преследва всички, които й се противопоставят.

На 6 декември светът ще стане свидетел на поредния удар по демокрацията във Венецуела. Режимът планира да открадне предстоящите парламентарни избори, които не отговарят на необходимите условия, за да се считат за демократични. Международни наблюдатели няма да бъдат допуснати. Затворите са пълни с политически опоненти, което обезсилва опозиционните партии в страната, а избирателната комисия е изцяло контролирана от режима.

Такива избори не могат да бъдат легитимирани от международната общност. Целта на Мадуро е ясна – да разруши напълно последния бастион на демокрацията във Венецуела - Националното събрание и Временното правителство на Венецуела на Президента Хуан Гуайдо, който, заедно с повече от 135 независими политически организации, ще бойкотира тази изборна измама.

В отчаяния си опит да се покаже като демократ пред света, Мадуро ни припомня известните думи на бившия аржентински президент Раул Алфонсин, който казваше: „Демокрацията не означава само да може да се гласува, но и да се осигури достъп до храна, образование и здравеопазване“. Във Венецуела очевидно няма демокрация, защото се провеждат избори, където гласувате, но не избирате, защото диктатурата предварително е "победила". Във Венецуела няма и достатъчно храна, тъй като според ООН в страната една трета от населението страда от екстремен глад. Въпреки това, диктатурата  публично казва, че „който не гласува на 6 декември, няма да яде“.

Междувременно, нелегитимната власт във Венецуела използва разпределението на ограниченото количество храна като оръжие за социален и политически контрол, а и в същото време като механизъм за трупане на огромно състояние за олигархичните кръгове в страната за сметка на глада на венецуелците. Дори България беше въвлечена в корупционните мрежи на режима, като банковата система на страната  беше използвана като част от сложна схема за пране на пари в целия свят. Под прикритието на програма за „покупки на храни“ за крайно нуждаещите се във Венецуела, режимът успя да изнесе милиарди долари през редица банки в Европа, където откраднатите средства се пренасочваха към сметки и фирми, контролирани от олигархичните мрежи близки до режима.

В навечерието на поредната изборна измама, демократичните сили на Венецуела застават твърдо срещу диктатурата, която е пленена от престъпни интереси и подкрепяна от авторитарни страни като Русия, Китай, Иран и Турция, както и от целия държавен апарат на Куба. Въпреки това ние, венецуелците, не се отказваме да надигнем гласа си срещу тиранията.

Ето защо на 12 декември ще участваме във „Всенародно допитване“, което е конституционен инструмент в услуга на гражданското общество, позволяващ на венецуелските граждани, в и извън страната, да гласуват за отхвърлянето на резултатите от изборите на 6 декември и да поискат окончателното прекратяване на узурпацията на властта от Николас Мадуро. Всенародното допитване е и възможност да се обърнем и към международната общност, за да поискаме помощ за възстановяването на нашата демокрация.

Надяваме се, че демократичният свят ще продължи да не признава режима на Мадуро и по този начин да отнема неговата легитимност. Едновременно с това се надяваме и международната общност да продължи подкрепата си за Националното събрание и Временното правителство на Хуан Гуайдо, които представляват истинските интереси и ценности на венецуелския народ, и които настояват за връщане на демокрацията чрез наистина честни и свободни президентски и парламентарни избори.

___________________________________

* Естефания Мелендес е дипломатическа представителка на Хуан Гуайдо в България

 

Разхождайки се из софийските улици може да откриете интересни детайли, които лесно биха могли да останат незабелязани. Като например ъгълът на бул. Дондуков с бул. Васил Левски (снимка), с графити на стената и посланието „Солидарност с Венецуела“. Образът на сърпа и чука от лявата страна, е повече от очевиден знак, че солидарността не е с Венецуела, а с диктаторския режим на Николас Мадуро, който я държи в плен. Колкото и да е невероятно, пропагандата е успяла да вдъхнови комунистически активисти дори в България.

Вярно е, че днес Венецуела повече от всякога се нуждае от солидарността на света, но тя трябва да е с населението на страната, а не с диктатурата, която успя да унищожи икономиката на държавата с най-големите доказани запаси от нефт. Диктатурата, която предизвика най-голямата миграционна криза в Латинска Америка и втората по големина в света, след тази в Сирия. Диктатура, на която ООН приписва престъпления срещу човечеството. За последните 8 години, Мадуро успя да подчини почти всички демократични институции в страната, използвайки правосъдната система като репресивна машина, която преследва всички, които й се противопоставят.

На 6 декември светът ще стане свидетел на поредния удар по демокрацията във Венецуела. Режимът планира да открадне предстоящите парламентарни избори, които не отговарят на необходимите условия, за да се считат за демократични. Международни наблюдатели няма да бъдат допуснати. Затворите са пълни с политически опоненти, което обезсилва опозиционните партии в страната, а избирателната комисия е изцяло контролирана от режима.

Такива избори не могат да бъдат легитимирани от международната общност. Целта на Мадуро е ясна – да разруши напълно последния бастион на демокрацията във Венецуела - Националното събрание и Временното правителство на Венецуела на Президента Хуан Гуайдо, който, заедно с повече от 135 независими политически организации, ще бойкотира тази изборна измама.

В отчаяния си опит да се покаже като демократ пред света, Мадуро ни припомня известните думи на бившия аржентински президент Раул Алфонсин, който казваше: „Демокрацията не означава само да може да се гласува, но и да се осигури достъп до храна, образование и здравеопазване“. Във Венецуела очевидно няма демокрация, защото се провеждат избори, където гласувате, но не избирате, защото диктатурата предварително е "победила". Във Венецуела няма и достатъчно храна, тъй като според ООН в страната една трета от населението страда от екстремен глад. Въпреки това, диктатурата  публично казва, че „който не гласува на 6 декември, няма да яде“.

Междувременно, нелегитимната власт във Венецуела използва разпределението на ограниченото количество храна като оръжие за социален и политически контрол, а и в същото време като механизъм за трупане на огромно състояние за олигархичните кръгове в страната за сметка на глада на венецуелците. Дори България беше въвлечена в корупционните мрежи на режима, като банковата система на страната  беше използвана като част от сложна схема за пране на пари в целия свят. Под прикритието на програма за „покупки на храни“ за крайно нуждаещите се във Венецуела, режимът успя да изнесе милиарди долари през редица банки в Европа, където откраднатите средства се пренасочваха към сметки и фирми, контролирани от олигархичните мрежи близки до режима.

В навечерието на поредната изборна измама, демократичните сили на Венецуела застават твърдо срещу диктатурата, която е пленена от престъпни интереси и подкрепяна от авторитарни страни като Русия, Китай, Иран и Турция, както и от целия държавен апарат на Куба. Въпреки това ние, венецуелците, не се отказваме да надигнем гласа си срещу тиранията.

Ето защо на 12 декември ще участваме във „Всенародно допитване“, което е конституционен инструмент в услуга на гражданското общество, позволяващ на венецуелските граждани, в и извън страната, да гласуват за отхвърлянето на резултатите от изборите на 6 декември и да поискат окончателното прекратяване на узурпацията на властта от Николас Мадуро. Всенародното допитване е и възможност да се обърнем и към международната общност, за да поискаме помощ за възстановяването на нашата демокрация.

Надяваме се, че демократичният свят ще продължи да не признава режима на Мадуро и по този начин да отнема неговата легитимност. Едновременно с това се надяваме и международната общност да продължи подкрепата си за Националното събрание и Временното правителство на Хуан Гуайдо, които представляват истинските интереси и ценности на венецуелския народ, и които настояват за връщане на демокрацията чрез наистина честни и свободни президентски и парламентарни избори.

___________________________________

* Естефания Мелендес е дипломатическа представителка на Хуан Гуайдо в България

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията